Преz СЕПТЕМВРИ вън сме всички с новите колички!

Здравейте, виждам, че говорите за страхове.
Аз напоследък често сънувам, че раждам преждевременно.  И това ме изпълва със ужасен страх. Не знам от къде идва. Днес мисля, че ми си появиха контракции /ако ги разпознавам добре - стяга ми се матката/, а чак в четвъртък съм при док. И нещо станах още по-напрегната. 

Асе, Мари благодаря ви  Дано да е за добро и да не е притеснително  Мисля да изчакам до следващата консултация и да питам доки и да го накарам да ми погледне и шийката.
Иначе за МД - ще разкажем най- най- подробно    Ако имате някакви въпроси, казвайате от сега да записвам 

Явно ще трябва да се подготвя психически за още два месеца трудно дишане  Ама пък от септемви ще има да дишам и издишам...

Merlinkata  до скоро и аз сънувах, че бебчо се ражда преждевременно. И то много по-рано. Един такъв мъничък.... И постоянно ходя да го проверявам дали диша. Много ме беше страх от тези сънища, но спряха. Сега си го сънувам пак, но вече се ражда нормално, без проблеми. И дори го кърмя. Тези сънища може би са от притеснение.

Ох и аз да ви се оплача. От известно време се чувствам много напрегната и притеснена за бебчето. Само разни страхове ми се появяват........то като се замисля първите 3 месеца чак толкова не се паникюсвах. Сега само за това мисля, даже търсих в нета дали няма някаква информация за тези страхове във  втори триместър,ама нищо не открих може само при мен да ги има. Много странно.

Значи не съм само аз. Поне се успокоявам така. Мислих че вече се побърквам. И аз не съм имала страхове през първия триместър, но сега съм направо като луда. Някой по-компетентен ако знае нещо да ни обясни. 

J.U_L.Y, благодаря. Явно не съм само аз. Макар че само в сънищата се появява този страх. Но започва да ме изнервя. Може би съм и малко преуморена от тази работа. 

Нормално е, момичета Всичко е на хормонална основа Аз също до скоро се страхувах от преждевременно раждане и на ставане и на сядане обяснявах на бебето да си стои в коремчето и колко хубаво е там вътре на този етап
онзи ден примерно се спуках да плача От сутринта заради различни неща Най-вече, че на моменти се страхувам от раждането, а мъжът ми не проявява грам разбиране Вчера му пуснах това филмче и му показах как мъжете стоят до жените си и ги подкрепят. А аз искам от него не да присъства на раждането, а да е с мен само до момента, когато ще вляза в родилна зала. Той казва, че ще му е гадно, но ще го направи заради мен. и на мен ми става още по-тъжно и плача Защото не трябва да му е гадно, а да иска да ме облекчи и да ми помогне по всякакъв начин..., ама моят мъж не е от тези
Сега чета разни хубави разкази за раждане. Днес ми се обади една дружка да ми каже, че най-близката й приятелка е родила нормално бебето си, което беше със седалищно предлежание. Родила е в Майчин дом и няма никакви разкъсвания. Лекарят я е оставил едва ли не тя да води раждането. Дори не са й спукали мехура, а са оставили всичко да си се свърши природно Е, сложили са й окситоцин, но само защото е отишла с 10 см. разкритие, а бебето е било още високо и е трябвало да му помогнат да слезе. Разплаках се по телефона. Толкова хубаво ми прозвуча всичко
Утре имам среща с една мацка, която води курсове за мами и е швейцарка... и тя също ще ми поразкаже това-онова, въпреки, че срещата ни ще е основно заради това, което правим с кърменето и как да си партнираме
И... в този ред на мисли, Мирка, в единия от разказите наистина пише, че раждащата жена е помолила помощничката й (демек акушерката) да й стимулира клитора. И това й носело огромно облекчение. Така че докато сте вкъщи примерно може да опитате с целувки по устата и подобен тип стимулация, за да ти се разсеят страховете

Охх мина ми коремчето Благодаря ви на всички!!
Моите сънища свързани с беба все са за това как се ражда преждевременно ама много много рано и как се казва но е жива и здрава и раждането минава много леко и без грам болка
Асе да го опитваме това докато дойде време да тръгваме за болницата ли?? Той моя сега не ме целува та представям си тогава как ще го навия 

Асе мерси. Поне да знам защо се държа толкова налудничаво. По едно време дори бях решила че всички чакат само да родя и ще ми вземат бебето. Не давах на никой да се доближи до мен.
А относно раждането, моя приятел иска да дойде заедно с мен и да е с мен по време на цялото раждане. Дори ако може да му дадат едно легло после и да си е с нас до изписването. Но няма как да стане. А и аз искам много да е с мен.

И аз си мисля, че моят мъж ще стои с мен в предродилнаа зала, ако разрешават че съм забравила как точно седят нещатат в Токуда точно по този въпрос.
Но той миличкия, постоянно ме пита как съм, само някаква различна физиономия да направя и веднага пита "какво?", та не знам дали няма да го стресирам и него ако е с мен...

Моят от кога ме е заврънкал да е с мен повреме на раждането
Предполагам че навсякъде има опция да присъства бащата Срещу заплащане няма нищо да ви откажат!!
Аз определено ще имам нужда от него в този момент!!Не искам да съм сама а с него се чувствам силна!!Не ме е страм от това че ще ме види в това положение!!Виждал ме е на ръба на нервната криза и на паниката  Виждал ме е всякък и мисля че ще ми е голяма опора а и като се притесня ще ми вдъхме кураж и ще ме накара да сляза на земята и да си свърша работата 

Ей хора, какви са тия черни мисли   Я оставете тия размисли, излезте навън и се порадвайте на живота - на който каквото му е писано ще стане. Всичко ще мине и замине - споко. Е аз януари като разбрах, че съм бременна се ужасявах, че септември е толкова далеч. А то почти му дойде времето.  

Асе, аз аждах в МД преди 10 години. От 7 ч сутринта до 16 ч следобед ме пребъркаха незнаен брой доктори. Кой както мина, си ме бръкна Правила съм това, което ми казват доктори и акушерки. Ако трябваше да се разхождам, разхождах се, ако трябаше да лягам, лягах и така. Като всички родилки, които бяха там. Завърших с доктора върху корема ми и 15 шева. После не можех да пикая, защото съм била получила спазъм на уретрата и въобще 5 дни не можах да стана от леглото. И това ми било приятно нормално раждане Е, не искам да го преживея отново по същия начин:(
Дано сега да не е така.
Да ви кажа, че и мен от известно време ме болят костите ниско отдолу. Питах моя доктор и той ми каза, че при някои жени има такава болка. Просто тазовите връзки и разни там друки работи се разширявали и се готвели за раждането въпреки че е още рано. И ако бебето било по-големичко това било гаранция, че раждането ще мине нормално. Общо взето каза да не се притеснявам за тази болка. А аз я имам при някои движения и когато седя дълго време на стол.

При мен изобщо не стои въпроса да присъства ли мъжа ми на раждането. Той милия като види кръв и почти припада, а се е случвало само като се говори за болници операции и т.н да става бял като платно чак съм се плашела на моменти. Хич не ща да го мъча. Tой и без това така ги изживява нещата та ще му се пръсне сърцето от притеснение докато чака, камо ли да го вкарам вътре.