
Направо е ад. Моят мъж не е от Европа. Бедна ми беше фантазията до какви граници трябва да стигнем за да му издадем карта.

Две години и половина ходене по мъките....То ни проверяваха брака,ма дали аджебЪ не сме се оженили заради това,че той да получи бг гражданство!

В една малка стаичка еднакви въпроси на него и на мен...ма колко човека имало на стватбата,ма дали ми е било платено ....ама колко пари съм взела от този брак


Бяха ни предупредили,че ще ни питат какъв цвят е четката за зъби на партньора(мъжа ми не си знае неговата,камо ли моята

Отделно,колко пъти звъня полицията на вратата и на телефона ми да проверява дали въпросната персона живее все още с мен!Ама колко часа се прибира от работа....

Накрая казах на мъжа ми,че ако съм знаела какъв ад ме очаква нямаше да се омъжа за него а щях да си взема едно българче юначе!А той...


Поне не усетихме как минаха три години!
То нямаше нужда аз да го преследвам и да му звъня да питам къде е....полицията свърши тази работа!

ЗабраЙх да ги черпавам!

Минаха три години....и мирясаха...вече не ни закачат!

Щерките ми само да съм ги чула,че излизат с чужденец....ще ги
