Прераждане, карма и живот след смъртта...

  • 103 029
  • 346
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 18
Привет на всички пишещи в този форум.Попрегледах постовете от тук - оттам и искам да ви напиша нещо,което  за повечето от Вас ще предизвика интерес...

....................................................................................

Редактирано от модератор!

Последна редакция: ср, 02 фев 2011, 15:37 от iskrica_nadejda

# 286
  • Мнения: 3 166
 ooooh!
Това последното просто не си уцелила мястото, на което да го напишеш. Тук пишат все майки, загубили децата си. Все искани и чакани деца.
Не ми стана ясно и защо е този шрифт. Всички умеем да четем и с нормални букви.

Последна редакция: ср, 02 фев 2011, 15:38 от iskrica_nadejda

# 287
  • Мнения: 714
 Светле Hug,подкрепям мнението ти изцяло!Уважаема Юлияна,струва ми се твърде неуместна „лекцията“ ти,както и начина, по който ни я представяш ! Peace
И аз имам какво да кажа по темата ,но може би след време ще разкажа.. Hug Praynig

# 288
  • Мнения: 18
Светле Hug,подкрепям мнението ти изцяло!Уважаема Юлияна,струва ми се твърде неуместна „лекцията“ ти,както и начина, по който ни я представяш ! Peace
И аз имам какво да кажа по темата ,но може би след време ще разкажа.. Hug Praynig

Добре ! Извинявайте ! Няма да ви се натрапвам   bouquetЛека вечер!

# 289
  • Мнения: 167
               Юлияна, темата е важна, въпреки безразборната ти компилация, все едно си преписвала от 10 пищова едновременно.  Grinning.
               Но аз се намесвам, за да не вземеш да я приложиш на практика. Слава Богу, че не ти се е наложило, засега просто темата ти е интересна. Но ако един ден се наложи да търсиш причините за някое нещастие във вътреутробното си развитие или в кармата си, да не ти се стъжни. Понеже и двете не могат да се променят. И става страшно.
               Аз не съм капацитет, като теб, готов да отговаря на въпроси. Но по моето скромно мнение твоят руски учен е погледнал твърде материалистично. Светът не е статично нещо, което можеш да изследваш под микроскоп и да откриеш в него причините за всичко. Много пъти учените, смятайки като повечето хора, че всичко е обективно, непроменимо, видимо, хващат едно нещо и започват да го разбиват на съставните му части, за да открият как работи и не се спират, докато не открият логично (за себе си) обяснение. Но до колкото аз виждам, нещата в света едва се държат заедно, толкова нематериални и променящи се са, дори в материалната си част. Ако сложиш два гладки предмета даже от стомана едно върху друго, ще се свържат с годините, понеже частиците им са в движение. В този свят всичко е живо, още повече в човека текат такива енергии и сили, напълно невидими за очите. Извън него още повече.  Simple Smile А когато нещо е живо, то се променя по законите на живота днес (не съществува друго време), ние не сме като стрела, която някой е изстрелял преди години в една посока и се изчислява къде ще падне. Човек е по-скоро като птица, която всеки миг си избира посоката.
               А самият живот и съдбата какво е, дали изобщо се съдържа в материалните неща, за да го разнищим? Замисляла ли си се, пишейки за теглото на душата, какво кара една душа да излети от напълно здравото тяло, което теоретично би могло да живее още 50 години, например, при така наречената естествена смърт? Дай ми обяснение на това, намери ми обективна и логична причина и може и да приема и другите причини, които си изброила. Кои наши мисли или действия или вътреутробно развитие казват на душата кога да си тръгне?  Thinking Животът е извън материята, идва и си отива. Може да я оживотвори, когато влезе в нея, а когато я напусне, тя е мъртва. Тогава какво значение има материята за живота? Нима Животът се интересува от това кой се е стреснал, спънал, паднал? Това ли са важните неща, които определят съдбата ми, да ме е страх  какво ще ям, кога ще ям, да не видя змия, да не ме потупа някой по рамото? Така, както искрата на живота е нематериална, така й причините за съдбата ни са такива. А с това, че никоя душа не искала да влезе в мъртвия плод направи такъв гаф... Embarassed Кое те кара да вярваш в тези безпочвени теории безпрекословно, това, че някой ги е написал?
               Ще го кажа и по друг начин - няма карма. Човек твори съдбата си, с това как гледа и какво вижда, как говори (имаш попадение, но думата кодове е абсурдна), какво върши. По-в началото хората са живели по стотици години (това щеше да затрудни сметките на руснака). Тези години са се връзвали с ценностната им система и погледа им. Но най-великото нещо в живота ни и хубавото е, човек да знае, че усилията му имат смисъл. И че ако вместо да гледа сериали усилията му са в някаква полезна посока, може да промени и настоящето и бъдещото и донякъде и миналото си. (не го пиша по грешка, но някой друг път за това)  Тази част, която не можем да променим от живота си, се нарича Бог. Но тъй като Той не е карма, а живия Бог, Неговата реакция спрямо нашите 50% участие (много грубо казано) се променя. Ако тази реакция не ми хареса, мога да променя моите 50% и отсрещните отново се променят. Ако пак не ми хареса, променям отново. Всъщност и двете страни са отговорни на 100%, това е тайна трудна за разгадаване, това е диалог. Да, не можеш да заобиколиш Бога, не можеш да Го манипулираш, да Го придумаш, да се спазариш. Но с повече търсене, можеш да разбереш при кои твои 50% Неговите 50% са добри за теб, при което можеш да живееш без астма и мисли за самоубийство независимо от вътре утробния период.
               Всякакъв опит да се представи животът ни като сбор от константи и фатални обстоятелства лишава човека от неговия полет и подрязва крилата му.

             

# 290
  • Мнения: 160
Интересно ми бе да ви чета,момичета,но истината е,че никой не може да отговори на трудните въпроси,чийто отговор търсим...Аз от година и пет месеца заспивам с едни и същи въпроси,други момичета много по-дълго време.Истината е ,че никога няма да получим отговорите им.Никога няма да си обясня,защо дъщеря ми,която бе толкова желана,толкова очаквана,на която щеше да и бъде осигуурено всичко от което има нужда и най-вече безприкусловна любов,си отиде толкова бързо от този свят...Ако имаше логика в повечето неща,които сте писали,то тя щеше да иска да живее и то дълго...Защо тогава не стана така?!?
Знам само едно-тежко и горко на майките като мен,които до смъртта си ще страдат по нелепо отишлите си деца,ще задават въпроси без да получат отговори...Единственото ясно и обяснимо нещо във всичко това е нашата мъка,огромната изпепеляваща болка...Може и да има някаква обяснима причина,довела до това и някой учен да я открие...но всъщност това има ли значение,това ще върне ли децата ни-тях вече ги няма.В този подфорум търсим отговори,но всъщност и те са без значение-ние сме загубили най-ценното и всичко останало е без значение!

# 291
  • Мнения: 167
               Точно това е, което исках и аз да кажа, че няма логика. Понеже причината не е обективна, а субективна. Бог решава тези неща. Независимо дали сме в състояние да приемем решенията и дали ни харесват.  
               Ако смъртта или болестите бяха следствие на единствено материални процеси, щеше да я има тази логика и цикличност, присъщи за материята. Вероятно всичко щеше да става по един и същ предсказуем начин. И учените щяха да открият причините. Но когато събитията се определят субективно, от една личност, как можеш да познаеш предварително какво ще реши тази личност.
                Ние хората разделяме нещата на обичайни и чудеса. Аз предпочитам да вярвам, че всичко в живота е чудо, всичко е плод на божието действие, а не на физични закони и е невероятно и необикновено. Това ми помага да виждам много пъти материята като жива и подвластна на въздействие и да виждам невъзможното (по човешки) като възможно, понеже всичко е възможно за Бога, в който са всички сътворителни сили. Което е помагало много пъти на мен и семейството ми.  Понеже Бог много често отговаря на хората, като го молят за нещо "Да ти бъде според вярата ти". Когато виждаш нещо като възможно, то има повече шанс да се сбъдне.
               Пиша това от гледната точка на майка, която се бори със здравословни проблеми при децата си. Най-отговорно казвам, че молитвите са ми помогнали повече от лекарствата.
               Относно смъртта, вярвам, че няма смърт на личността, само на физическото тяло. Вярвам, че няма никаква причина да се боим за починалите си деца, колкото и да ни липсват. Имам пълна вяра в Този, който управлява световете и който определя местата и обиталищата за всяка душа. Починалите ни любими хора ни липсват като присъствие и като личности, но ако човек не измъчва себе си с вина и погрешни въпроси, тази липса е поносима и преодолима. Според мен Бог цели да направи промяна в живота ни с подобно събитие, но позитивна промяна в мисленето ни, в ценностите ни и в каквото още дори не разбираме, понякога по-късно виждаме, понякога -не. Бих казала, че скърбите доста ни очовечават и променят приоритетите ни, особено безполезните - отпадат. Не роптая против Бога, че търси да ми въздейства, имам Му пълно доверие. Не търся да видя наказание, а път за промяна на мисленето и погледа ми. Това и виждам. Нямам никакво усещане, че съм загубила най-ценното си. Животът не ни принадлежи, хората също, а и не сме ги загубили. Приемам, че пътят ни временно се е разминал, че се е наложило временно да се разделим, че сме имали различни нужди, според Божия промисъл.
               Съзнавам, че написаното от мен може да допадне на някой, някой пък може и да се ядоса на такава гледна точка. Но това е моята вяра и виждане за моя живот и го споделям с вас най-искрено. Дано Бог да утеши и даде мир на всяка душа тук, както само Той може да направи.  

Последна редакция: пн, 05 юли 2010, 16:50 от mom

# 292
  • Мнения: 3 166
               Не търся да видя наказание, а път за промяна на мисленето и погледа ми. Това и виждам.
Именно по този начин приех моите загуби. Писала съм за това тук. Трябваха ми години за да го осъзная, разбира се. Защото истината е, че и аз в началото изпитвах унищожителен гняв.

mom, искам да кажа само едно -благодаря ти! Думите ти имат изумителен ефект върху мен. Като цяр са. Вероятно защото аз приемам нещата по сходен начин.

# 293
  • Мнения: 7 348
Mom, аз също приемам написаното от теб като мое виждане за случилото се.
Не знам дали ми помага да превъзмогна липсата на детенцето си, защото то е част от мен и наистина много ми липсва (дори до степен да задушавам второто си детенце от страхове и обич). Помага ми обаче да не се сърдя на Всевиждащия. Вярвам Му. За земните виновници няма как да забравя.  Close

# 294
  • Мнения: 714
 Мили момичета, Hugчета и препрочитам страниците в тази тема и съм все така лутаща се и объркана ?!Исках само да ви кажа,че ви обичам и се прекланям пред силата на всяка от нас!
Mom,в думите ти намирам лек и мехлем за незарасналата рана!Дано намеря достатъчно сили да продължа и да дам цялата любов на нероденият ни син! Praynig Praynig Praynig

# 295
  • Мнения: 259
Здравейте скъпи майчици. Аз също сънувах докато бях бременна, но един сън (незнам дали трябва да го нарека сън) много ми се запечата в съзнанието. Усетих, че някой сяда на леглото откъм моята страна, но това беше за секунди (поне така го усетих). Известно време след това родих, бебето се роди по-малко. След два месеца почина. Няколко дена след това мъжа ми сънува че баба му (бабата на моя мъж) държи детето на ръце и го подава на дядо му (дядото на моя мъж), които е бил облечен празнично.

# 296
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Дидимити, това е псевдонаука. Има хиляди нежелани и изоставени в домовете деца, които не се самоубиват, а напротив - борят се да живеят. Има и желани, чакани деца, чиито майки не са падали, но пак са в предастматични състояния.
Не ми харесват такива опростени теории, животът не е чак толкова праволинейно-елементарен.

Имах една позната, която смяташе, че е направила спонтанен аборт в момента, в който си е помислила, че не желае бебето. И се зачудих защо въобще тогава се правят 37 000 аборта годишно в българските болници?

# 297
  • Мнения: 258
Здравейте мили мами,прочетох цялата ви тема.На всички моите искрени съчувствия за тежката загуба,прегръщам ви и пожелавам много позитивна енергия,която да ви крепи в трудните моменти.
По темата-преди 6 години почина моята племенница,детето на сестра ми ,беше на 2,5г.Сестра ми ми сподели следното.След погребението ,на другия ден се вижда с 2 жени ,които са отишли да полеят гроба на починалата си майка,който е до този на Меги.Тогава заговарят сестра ми и и казват ,че в ноща когато майка им е починала ,мисля ,че беше 2 дни преди Меги ,тя е говорила странни неща за тях защото те нямали детенце ,и се чудили какво бълнува майка им.Въпросната жена-лека и пръст е казвала-кое е това детенце ,толкова мъничко ,толкова самотно,защо е на люлката само?И когато на другият ден виждат ,че до гробът на майка им погребват малко дете си помислили ,че тя е виждала нашата Меги.Друг подобен случай е 2 седмици преди Меги да ни напусне ,тогава почина дядо ми.Ден или два ,не помня колко точно ,преди да почине ,сестра ми е била в бабини с малката и след като тя почина ,сестра ми ми сподели ,че тогава се е чудила защо дядо ни е протягал ръка към Меги?Сторило и се е необичайно ,защото той е бил на легло и не е разбирал кой е до него,бъркал е хората,но е искал да хване Меги за ръчичката.Странни са ,но ние не ги приемаме за странни вече.Меги беше чакано дете след 10 годишно ходене по мъките и не забременяване.След като почина,сестра ми изжива дълго ужаса на който сте били и вие подложени,.Другото странно е ,че има 2 деца -прекрасни малки принцески,второто  от които дори непланирано както се казва забременяване.
Това е нашият случай,дано не съм досадила на някой от вас.И за нас си е странно ,но явно има нещо което дава знак,но ние не разбираме,поне в това измерение.

# 298
  • Мнения: 258
Юлиана -Мом ти е писала много добре.Начинът по който поднасяш информацията която имаш е просто обиден.Друг е въпросът ,че местото и изобщо не е за тук,друг под форум вероятно ще ти се зарадва ,но с последователност на изразяване и писане.

# 299
  • Мнения: 5
здравейте и от мен Simple Smile
Нашето момиченце навърши 5г. август месец 2010г и на 06.09.10г се превърна в ангелче.Беше абсолютно здраво дете, но падна от един прозорец на стълбището...Остана като открадната за нас...
Ще споделя едно от нещата, които са давали повод за внимание, но ние не разбрахме.Може би за вас няма да е странно но на мен и до сега ми е странно.Накратко: бяхме на море през август.Моите родители дойдоха за 2 дни да ни видят там. Майка ми преди време каза, че намерила четирилистна детелина (тя често намира четирилистни детелини) и я нарекла за съпруга ми за щастие. По-късно намира ПЕТЛИСТНА детелина и я нарича за мен.Та когато дойдоха на морето тя ни ги даде за късмет.Никога не бяхме виждали нито чували за петлистна детелина и съответно си помислихме че това ще е още по-голям късмет. Измина по-малко от месец и се стовари най-голямото нещастие за едни родители - загубихме детенцето си! Мина около месец след погребението и докато се ровя в нета намерих инфо за суеверия - кое носи щастие, кое носи нещастие и др. Там за първи път прочетох че съществуват петлистни детелини и че носят НЕЩАСТИЕ!
Незнам колко е вярно това, но ми е интересно как до тогава майка ми намира четирилистни детелини и изведнъж петлистна.
Когато прочетох за това веднага я изхвърлих с надежда повече да нямам нещастие.

Общи условия

Активация на акаунт