Оскотяваме ли?

Мисля както мога.

А ти знаеш ли кога, освен сега, армията на България е била принудително ограничена на 33 000, вкл. граничната стража?
Спр.: стадион Васил Левски има 44 000 седящи места.


Трябва да видя как го водят в учебниците по история сега.
Навремето (я в десети, я в друг клас) му се викаше национална катастрофа.
Днес има и други съвпадения в условията на живота ни като след капитулация в световна война.
Но то е за хубаво, да знайш...

Нищо не разбрах. 

За военното обучение - ние сме били военизирани деца. Тогава ние гледахме на военното като на ваканция, защото толкова са ни разбирали главите.

Принуда да изкараш ученическия си купон на теферич, само за да ти обяснят как да изнасяш ранен на носилка, как да слагаш противогаз и да прилагаш изкуствено дишане (уста в уста) на някой съученик  , може и да е било истинска катастрофа за теб.

Но сега признаците за такава са малко повече, отколкото в твоя пубертет.

Дано ме разбра.

Спомени, спомени....10 дена извън училище, готини униформи и секси барети....А между другото се научаваш как да се държиш по време на въздушна атака, бедствия и аварии.( Е и да разглобяваш АК 79)......Холограма, аз те разбирам....

Каква катастрофа, Холограма? Става въпрос за неща, която ние изобщо не сме осъзнавали, защото сме гледали на тези 2 седмици като на купон. 
Униформите бяха много грозни, кафяви и не по мярка. Затова се налагаше да ги стесняваме.

Не знам дали оскотяваме. Не мисля, но мога да говоря само за себе си. Обаче моята позиция, за 24 години, айде да свиквам вече да казвам 25, никога не е попадала в рамките на стандартното отклонение, така че не съм сигурна доколко моето мнение е меродавно за статистиката...
Истина е, че у нас напоследък има много бедност, много завист, благосътоянието е разпределено по... нека се изразя така... странен начин. Може би това в някаква степен действа на хората, мотивира постъпките им   Някой по-горе вече е цитирал добре известния философ за битието и съзнанието.
Обаче... не съвсем. Има и друго - домашно възпитание, усещане за собствената ценност, за собственото място в света и в живота. С една дума - знам коя съм, не искам да съм друга и не бих драпала със зъби и нокти да заема нечие място и да имам нечие битие... И съответно, не мога да осмисля и да разбера мотивите на тези, които убиват, изнасилват, крадат. Защо? За пари? Заради усещането за власт? За да получат нещо, което нямат, а някой друг има? Не знам, не разбирам скотовете с човешки лица и, слава Богу, не съм се сблъсквала с такива...
Пък относно ОНОВА време... детските ми спомени са за почивки с карта в почивни станции с обща баня на етажа, за марципан Кума лиса, за банани за Коледа, грешка, за Нова година. За едно пиле, приготвяно на 2 пъти и телевизор, купен с връзки. За напътствията на баба ми "Да не вземеш да влезеш в църква и да те видят!". Много са битови спомените ми, но все пак бях само на 6 през 89-та... А, и още нещо - завистта на съучениците ми в първи клас заради испанския ми моливник, дънките и шарените блузки (вуйчо ми пътуваше). Мисля че, тогава децата се държаха по-скотски от сега.
Е, от друга страна, пътувахме със самолет от Варна до София, но само заради това не си струва да жаля за соц-времето. В моето семейство някак не е прието да жалим за спокойствието на соц-реализЪма... може би защото оцеляхме през годините на прехода, знам ли. Добре живеем, винаги има какво да се желае, но... Е, да, сега се работи здраво (това по преразказ го казвам, щото по онова време, както е видно, не съм била от трудещите се). Може би това "спокойствие" имат предвид много от жалещите за миналото? Или пък просто жалят младостта си  ?
Иначе, и в моята гимназия през учебната 1999/2000г имаше такива часове, в който ни обучаваха как се слага противогаз, как да поставиш ранен в противошокова поза, как се прави изкуствено дишане. А за това, че никой не обучава 17 годишни как се стреля с картечница и как се разглобява калашник, не мисля, че има повод да се съжалява. Нито пък за това, че никой не подкарва децата на едномесечен безплатен труд на полето ( и без това повечето работят през ваканцията, ама поне им се плаща за това).
Дълго стана, но реших, че е важно да се чуе и гласа на човек под 30 по темата за миналото и настоящето. А относно отчуждението... просто животът се случва много-по бързо - навсякъде по света - в следствие на технологиите и комуникациите, и все по-масово знаем какво се случва в Косово и в Куба, но не и у съседа. Може и да е жалко това, не знам. Ще трябва да мине известно време, за да се оценят последиците от тези процеси.

Да, да завиждаш на съученика си за новите дънки и моливи определено е по- скотско, отколкото да казваш на учителката си:"Дай си ми телефона , ма к...во!"( Не го казвам от личен опит)

Завистта се изразяваше в това едно от хлапетата просто да го счупи - на принципа аз щом нямам, и ти няма да имаш... Късмет - аз такива съученици съм имала, другите сигурно не биха го направили  Пък за ученика с репликата по-горе... нямам думи ... за домашното му възпитание

Май малко поизместихме темата. Явно не става въпрос за това, кога е по-добре- сега или преди. Въпросът  е оскотяваме ли, т.е. губим ли се като ХОРА. И ако преди отстъпвах мястото си в автобуса на стоящата до мен баба ( дори и подсещана от майка си- сиреч по принуда), то сега рядко се натъкваш на подобен жест. И все ми се струва, че въпросът не е само във възпитанието. Тези дребнинки се губят... чезнат... А те ни правят хора....Но не се наемам да търся причината... прекалено сложно е, пък и всеки си има своята причина ...

Хайде стига вече с това "преди" и "сега".
Голямо подсмърчане пада по бившия режим.
Числеността на армията ни и тук нищеният въпрос, не мисля, че имат нещо общо.
Но зорът е да се тропа по клавиатурата явно.

И сега в градския транспорт се отстъпва място.
Всеки ден го ползвам. Не съм видяла бременна/възрастен човек (с или без бастун)/родител с дете и прочие да са прави. Още с качването, им се прави място да седнат.

Ах.
След майора и полковника внезапно нахлу и ефрейтор.

Нищеният въпрос може да няма общо с армията, но с възпитанието има.

Че оскотяваме,оскотяваме!Причините са много и комплексни...Но че и преди нямаше подобни форуми в които да изпъкват всички ужасиики,демек нямаше гласност,нямаше...А не че не имало убииства,изнасилвания,побоища и пр.и пр.Защото ПАРТИЯТА ТАКИВА ЧОВЕЦИ НЕ МОЖЕ ДА РОДИ!!!А аз съм родена и живяла до един ресторант в центъра на София,още от дете съм се нагледала на кървища и изтъпления по цели нощи,но на другата сутрин нищо не пишеше във Работническо Дело...А иначе си спомням сутринта на първият паднал сняг,аз тръгвам на училище,а дворът ни целият почервенял от кръв...Ако това се случи сега,ще ни има във всички ежедневници с огромни букви...А тогава...?!Дори и аз не разбрах какво точно се е случило...

А за възпитанието,уважението към по възрастните и др.Питам се до колко пък и те са го заслужили...

Капитан, капитан