Ефектът е такъв , да. "Олеле, явно нещо трябва да ми говори това име" 
И в изумлението си, вземат, че и те се представят...
И в изумлението си, вземат, че и те се представят...
- Публикувана: 6 юни 2008, 11:22 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2008, 13:13 ч.
По телефона
И веднага пускат тока, че знае ли човек коя съм, на кого съм, а?
Ето, като се обадих в едната служба, чух
само едно "ало" отсреща. Казах добър ден,
казах и че се обаждам аз, тоест, името си.
А оттам въпросната шефка на службата ми
се сопва: "Кой, кой се обажда?" Като че не
очакваше да се обади някой, или може би
не очакваше точно аз да се обадя. Реших,
че хората, които звънят там, никога не си
казват имената, а говорят направо. Може
би и по същество. Както и да е, разбрахме се.
ПП. Случвало ми се е на горещ телефон да
звъня, и да не ми е вдигал никой. Може би
все пак въпросният телефон е охлаждал тъкмо.
ППП. Василке, взе ми думите (и емотиконите) от устата.
само едно "ало" отсреща. Казах добър ден,
казах и че се обаждам аз, тоест, името си.
А оттам въпросната шефка на службата ми
се сопва: "Кой, кой се обажда?" Като че не
очакваше да се обади някой, или може би
не очакваше точно аз да се обадя. Реших,
че хората, които звънят там, никога не си
казват имената, а говорят направо. Може
би и по същество. Както и да е, разбрахме се.
ПП. Случвало ми се е на горещ телефон да
звъня, и да не ми е вдигал никой. Може би
все пак въпросният телефон е охлаждал тъкмо.
ППП. Василке, взе ми думите (и емотиконите) от устата.
По-интересно става като ги помолиш те (той/тя) да се представят. Е тогава вече буквално се усеща паниката: "ами сега?! какво да кажа?!? какво ще искат?! Кой ще поеме отговорност?!?" Много пъти са ми отказвали да се представят за да останат безименни и анонимни, да не би да им потърсиш отговорност за недостоверната информация, която "любезно" са ти предоставили...
Наложи ми се тези дни да се обаждам на
някакви служби в София. Първо, никой не
се представи, като вдигна телефона, пък и
май се изненадаха, като аз си казах името.
някакви служби в София. Първо, никой не
се представи, като вдигна телефона, пък и
май се изненадаха, като аз си казах името.
не се представям 
5 мин трябват да изговоря фирмата, длъжността и името ми
телефона ми не е упоменат публично - тоест, който звъни на него търси само и единствено мен
на публичните телефони се отговаря така обаче - много е изнервящо особено като го повториш окол 20 пъти за 1 час - знам го от опит, защото се наложи 1 ден да се направя на секретарка
и не по темата - така открих, че никога не бих станала секретарка
5 мин трябват да изговоря фирмата, длъжността и името мителефона ми не е упоменат публично - тоест, който звъни на него търси само и единствено мен
на публичните телефони се отговаря така обаче - много е изнервящо особено като го повториш окол 20 пъти за 1 час - знам го от опит, защото се наложи 1 ден да се направя на секретарка
и не по темата - така открих, че никога не бих станала секретарка
По-интересно става като ги помолиш те (той/тя) да се представят. Е тогава вече буквално се усеща паниката: "ами сега?! какво да кажа?!? какво ще искат?! Кой ще поеме отговорност?!?" Много пъти са ми отказвали да се представят за да останат безименни и анонимни, да не би да им потърсиш отговорност за недостоверната информация, която "любезно" са ти предоставили...
Оооо, да - репликата "А бихте ли ми казали с кого разговарям?", произнесена по възможно най-мил начин, сериозно стряска разните "служби" (както ги е нарекла Лиска)
В старата ми работа се представяхме на 2 нива - първо всички обаждания преминаваха през секретарките. Те съответно "Добър ден! Фирма Еди-коя-си, на телефона Име какво мога да направя за вас?" и след прехвърлянето по отделите пак всеки си се представяше "Добър ден, Фамилия, отдел, какво-що да правим?".
Фирмата беше частна, дъщерна на една украинска компания и всички секретарки минаваха строго обучение при една 55 годишна горгона Лена, която плющеше балони, колкото детски глави и гледаше лошо новите момичета...весело е по телефоните
Фирмата беше частна, дъщерна на една украинска компания и всички секретарки минаваха строго обучение при една 55 годишна горгона Лена, която плющеше балони, колкото детски глави и гледаше лошо новите момичета...весело е по телефоните
Аз лично с вдигането на телефона съобщавам името на фирмата, за да не поставям хората в неудобно положение да ме разпитват. Забелязала съм обаче, че в много от държавните институции (министерства, агенции и пр.) телефонът се вдига с едно единствено "ДА!" насреща и се започват едни дълги разпити от моя страна, за да успеч да разбера, дали съм уцелила правилния номер. 
Обобщено: няма кулура на говорене по телефона и това е. Айде, баба от село я остави, ама да си се тупнал у градо на мекото кресло някъде и да говориш като хванат от гората.... ми уморително е... Пресен случай от тази сутрин. Звъни служебният телефон и един мъжки глас вмъква след моето представяне "Ааааа вий ли сте?!" Потвърждавам. "А друг номер имате ли?" Любезно диктувам другия номер. "Значи и на него да ви търся?" Питам: "А Вие сте?" Отговорът беше потресаващ" Аз съм на Иванчо - идиота чичо му.." И се започва един монолог на тема "Как АЗ (чичото на въпросния "идиот", от когото наемаме офиса) ще го осъдя за имота..." 
Съвсем излудяхме...съвсеееем
Обобщено: няма кулура на говорене по телефона и това е. Айде, баба от село я остави, ама да си се тупнал у градо на мекото кресло някъде и да говориш като хванат от гората.... ми уморително е... Пресен случай от тази сутрин. Звъни служебният телефон и един мъжки глас вмъква след моето представяне "Ааааа вий ли сте?!" Потвърждавам. "А друг номер имате ли?" Любезно диктувам другия номер. "Значи и на него да ви търся?" Питам: "А Вие сте?" Отговорът беше потресаващ" Аз съм на Иванчо - идиота чичо му.." И се започва един монолог на тема "Как АЗ (чичото на въпросния "идиот", от когото наемаме офиса) ще го осъдя за имота..." Съвсем излудяхме...съвсеееем
Когато вдигам служебния - казвам името на фирмата. На домашния и мобилния не благоволявам да се представя, но пък и след ерата на caller id-то нй-често знам кой се обажда и ми се струва малко тъпо да се представям. Въпреки, че по принцип го считам за редно.
"Джингов, Гугински, Кючуков и Величков, добър ден, еди-кой-си на телефона" - е това обаче всеки път като го чуя ме напушва смях...
"Джингов, Гугински, Кючуков и Величков, добър ден, еди-кой-си на телефона" - е това обаче всеки път като го чуя ме напушва смях...
Наложи ми се тези дни да се обаждам на
някакви служби в София. Първо, никой не
се представи, като вдигна телефона, пък и
май се изненадаха, като аз си казах името.
някакви служби в София. Първо, никой не
се представи, като вдигна телефона, пък и
май се изненадаха, като аз си казах името.
Наскоро ми се случи да отида до болницата, трябваше да плащам за някакъв преглед, еми влязох аз, жената проведе три разговора, два по gsm-ма си кой кога щял да идва и разни такива, които нямат общо с работата й, еми аз се почувствах неудобно.Аз работя във видеотека, едни път ми се случи, един клиент отваря врата, в този момент звани телефонът ми, не служебният а моя, при което аз го затварям. А клиента ми вика - Проведи си разговора ще изчакам. Няма връзка много с темата, но все пак искам да кажа, че от културата не остана нищо вече.
Все по-рядко ме послещат по телефона с Добър ден! За жалост
Препоръчани теми