Публикувана: 6 юни 2008, 11:22 ч.
Последно мнение: 11 юни 2008, 13:13 ч.

По телефона

5 421
79
1

1
2
3
4
...
6
Всички

6 юни 2008, 11:22 ч.

Мнения: 3 423

Наложи ми се тези дни да се обаждам на
някакви служби в София. Първо, никой не
се представи, като вдигна телефона, пък и
май се изненадаха, като аз си казах името.

Навсякъде ли е така - този, който вдига телефона,
да не се представя, а да смята, че едно "ало" или
"да" са достатъчни? Представяте ли се, като вдигате?
Представяте ли се, като се обаждате?
Или се провежда следният диалог:
- Да.
- Иван?
- Няма го.
Фрас.
Без "Добър ден!", "ако обичате", "бихте ли...", "Дочуване"...

Как общувате по телефона вие?

# 1 6 юни 2008, 11:25 ч.

Мнения: 1 052

Ползваме като телефон стария на Евромебел.
Ако някой чете, да го сведе до знанието на компетентните лица от въпросната мебелна къща, които явно нямат желание да си актуализират инфото във Соф справки.
Вдигам телефона и казвам "Еди коя си организация, добър ден!"
А те ми казват без добър ден и каквото и да било: "Оня диван, на Версаче, колко струва?"
За какво си говорим....

# 2 6 юни 2008, 11:26 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Аз рядко вдигам телефона, но, ако се случи, казвам името на фирмата и се представям по длъжност.
Ако ми прехвърлят разговор, задължително се представям и по име.
Когато аз търся някого, се представям задължително. И питам с кого говоря. Рядко се случва да не ми отговорят.

# 3 6 юни 2008, 11:28 ч.

София
Мнения: 4 867

Директният ми служебен телефон е близък до този на таксиметрова компания. Често се случва да ми поръчват такси, въпреки че предварително съм се представила. Задължително се представям и когато търся някого.

# 4 6 юни 2008, 11:33 ч.

Мнения: 1 447

Винаги когато вдигам телефона казвам.Еди коя си фирма е добър ден,какво обичате,или кого търсите?
Когато аз звъня винаги поздравявам и казвам какво точно търся и ме интересува.
Но много често съм попадала и на такива хора за каквито говориш.
А много мразя когато някой звъни и ме попита: Ало кой се обажда?

# 5 6 юни 2008, 11:36 ч.

София
Мнения: 18 679

Не се представям като си вдигам телефона. Вярно, служебен е, но го няма упоменат на публично място, поради което съм приела, че който го има, търси точно мен или е бил насочен от секретарките към мен, с две думи - знае ми името Grinning

# 6 6 юни 2008, 11:37 ч.

Мнения: 4 300

Когато се обаждам винаги се представям, след като кажа Добър ден. Автоматично го правя, като през това време мисля за следващата си реплика. Обикновенно уточнвам Обаждам се във връзка с.....
Много мразя по ТВ в директно предаване да чуя "Алооооо, обаждамЕ се от еди-къде-си- .....".
Когато вдигам служебен телефон казвам името на фирмата, не и моето, не знам защо. Може би защото е прекалено дълго, защото говоря предимно с хора, с които вече съм контактувала, с непознати първо минаваме през епистоларната форма. Или просто навик.
Личния си телефон понякога също вдигам с тъпото ****банк, смеят ми се отсреща, и аз се смея Laughing

Навик, какво да се прави.
А, да. Случвало ми се е и вместо *****банк да кажа КАнал 8, без никога да съм работила в Канал 8. Оттогава внимавам какво си мисля докато говоря по телефона.

# 7 6 юни 2008, 11:40 ч.

Мнения: 648

Винаги, когато вдигам телефона представям фирмата.
Когато аз пък звъня, освен че се представям намирам за уместно да попитам и дали е удобно в момента.
Мои колеги са намирали за смешно, че поздравявам във всяко такси, че казвам благодаря в магазините.
За съжаление все още имаме да учим елементарни взаимоотношения в общуването.

# 8 6 юни 2008, 11:42 ч.

Мнения: 606

Цитат на: Liska в пт, 06 юни 2008, 11:22

Наложи ми се тези дни да се обаждам на
някакви служби в София. Първо, никой не
се представи, като вдигна телефона, пък и
май се изненадаха, като аз си казах името.

Изненадващото е, че изобщо са ти вдигнали.

# 9 6 юни 2008, 11:43 ч.

София
Мнения: 1 176

Когато звъня поздравявам, питам за фирмата и конкретен човек, съответно после казвам коя съм. Спестявам им един вид въпросите.
Опитвам се да говоря ясно, за да не се налага да се питаме: А, какво, ъ, не чух, пак ... моля, не ви разбрах.
Много често се случва да не успея да чуя с кого говоря, не понеже съм глуха или несъсредоточена, а понеже се мънка.
Аз говоря бързо по принцип, конкретно по телефона го избягвам.

# 10 6 юни 2008, 11:44 ч.

В една Дупка.
Мнения: 629

Цитат на: Янита в пт, 06 юни 2008, 11:28

А на мен личният ми номер е подобен на таксиметраджииска компания от Монтана. Като вдигна направо казвам " Не съм такси компания" когато ме търси непознат номер. А понякога става сконфузно, защото може и някой мой познат да е Embarassed

Но не им се представям, омръзнало ми е да обяснявам надълго и нашироко, как така не съм такси диспечерка Joy

А когато звъня по фирми и служби задължително се представям, но от ответната страна никога няма отговор (представяне). Не знам защо, явно и на тях име омръзнало.... Joy

# 11 6 юни 2008, 11:49 ч.

Мнения: 2 401

Да, навсякъде е така, ако се представиш веднага ставаш съмнителен.
Изключвам разбира се служебни разговори, главно в и с недържавни институции. .
Държавните служителки не си правят труда, защото освен, че те колят и бесят, ти им досаждаш в работно време.. Laughing

# 12 6 юни 2008, 12:14 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Ох, ох, умирам да се представям. Joy

Първо, името ми звучи едно такова важно, тежко. Mr. Green

Второ, го казвам още по-важно и тежко. Трето, реакцията винаги е изумено мълчание, пълно сащисване. Joy

(Заради това го правя, разбира се. Mr. Green

). Усещам от другата страна как човекът се паникьосва: "Коя е тая, бе! Защо си казва името! Защо!Ох." Joy

А ти се обаждаш да питаш, да речем, защо са спрели тока в квартала. Whistling

П.П. Искам да отбележа, че повечето хора се сащисват на елементарни изрази от типа на "моля", "благодаря", "бихте ли" и загубват ума и дума. Просто не са научени (а и не са си дали труда да научат, което е трагично).

# 13 6 юни 2008, 12:18 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Ефектът е такъв , да. "Олеле, явно нещо трябва да ми говори това име" Laughing

И в изумлението си, вземат, че и те се представят...

# 14 6 юни 2008, 12:19 ч.

на село
Мнения: 3 965

Когато вдигам служебния тел. винаги казвам името на фирмата, своето -не.

На домашния -не, там рядко ме търсят Simple Smile

# 15 6 юни 2008, 12:20 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Цитат на: Де Ваня в пт, 06 юни 2008, 12:18

Ефектът е такъв , да. "Олеле, явно нещо трябва да ми говори това име" Laughing

И в изумлението си, вземат, че и те се представят...

И веднага пускат тока, че знае ли човек коя съм, на кого съм, а? Joy

# 16 6 юни 2008, 12:23 ч.

Мнения: 3 423

Ето, като се обадих в едната служба, чух
само едно "ало" отсреща. Казах добър ден,
казах и че се обаждам аз, тоест, името си.
А оттам въпросната шефка на службата ми
се сопва: "Кой, кой се обажда?" Като че не
очакваше да се обади някой, или може би
не очакваше точно аз да се обадя. Реших,
че хората, които звънят там, никога не си
казват имената, а говорят направо. Може
би и по същество. Както и да е, разбрахме се.

ПП. Случвало ми се е на горещ телефон да
звъня, и да не ми е вдигал никой. Може би
все пак въпросният телефон е охлаждал тъкмо.

ППП. Василке, взе ми думите (и емотиконите) от устата.

# 17 6 юни 2008, 12:24 ч.

Мнения: 480

По-интересно става като ги помолиш те (той/тя) да се представят. Е тогава вече буквално се усеща паниката: "ами сега?! какво да кажа?!? какво ще искат?! Кой ще поеме отговорност?!?" Много пъти са ми отказвали да се представят за да останат безименни и анонимни, да не би да им потърсиш отговорност за недостоверната информация, която "любезно" са ти предоставили...

# 18 6 юни 2008, 12:26 ч.

Мнения: X

Такива дето не се представят съм сколнна доста да ги тормозя по телефона Mr. Green

# 19 6 юни 2008, 12:47 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: зеФс в пт, 06 юни 2008, 11:42

Цитат на: Liska в пт, 06 юни 2008, 11:22

Изненадващото е, че изобщо са ти вдигнали.

# 20 6 юни 2008, 13:33 ч.

Мнения: 756

представям се аз и използвам бихте ли обаче след това настъпва объркване- това беше в София , тук досега не съм имала случай някой д не ми се представи

# 21 6 юни 2008, 13:36 ч.

Мнения: 301

не се представям newsm78

5 мин трябват да изговоря фирмата, длъжността и името ми
телефона ми не е упоменат публично - тоест, който звъни на него търси само и единствено мен ooooh!

на публичните телефони се отговаря така обаче - много е изнервящо особено като го повториш окол 20 пъти за 1 час - знам го от опит, защото се наложи 1 ден да се направя на секретарка

и не по темата - така открих, че никога не бих станала секретарка Thinking

# 22 6 юни 2008, 13:48 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: ВесиД в пт, 06 юни 2008, 12:24

Оооо, да - репликата "А бихте ли ми казали с кого разговарям?", произнесена по възможно най-мил начин, сериозно стряска разните "служби" (както ги е нарекла Лиска) Twisted Evil

# 23 6 юни 2008, 14:23 ч.

Мнения: 48 023

В никоя служба не се представят
В частните фирми е малко по- добре

# 24 6 юни 2008, 14:36 ч.

Мнения: 5 622

Лиске, от колко време не живееш в България?

# 25 6 юни 2008, 14:37 ч.

Мнения: 3 521

В старата ми работа се представяхме на 2 нива - първо всички обаждания преминаваха през секретарките. Те съответно "Добър ден! Фирма Еди-коя-си, на телефона Име какво мога да направя за вас?" и след прехвърлянето по отделите пак всеки си се представяше "Добър ден, Фамилия, отдел, какво-що да правим?".
Фирмата беше частна, дъщерна на една украинска компания и всички секретарки минаваха строго обучение при една 55 годишна горгона Лена, която плющеше балони, колкото детски глави и гледаше лошо новите момичета...весело е по телефоните Rolling Eyes

# 26 6 юни 2008, 15:09 ч.

според мен до някъде си е въпрос на възпитание общуването по телефона

# 27 6 юни 2008, 15:10 ч.

Мнения: 154

Аз лично с вдигането на телефона съобщавам името на фирмата, за да не поставям хората в неудобно положение да ме разпитват. Забелязала съм обаче, че в много от държавните институции (министерства, агенции и пр.) телефонът се вдига с едно единствено "ДА!" насреща и се започват едни дълги разпити от моя страна, за да успеч да разбера, дали съм уцелила правилния номер. Tired

Обобщено: няма кулура на говорене по телефона и това е. Айде, баба от село я остави, ама да си се тупнал у градо на мекото кресло някъде и да говориш като хванат от гората.... ми уморително е... Пресен случай от тази сутрин. Звъни служебният телефон и един мъжки глас вмъква след моето представяне "Ааааа вий ли сте?!" Потвърждавам. "А друг номер имате ли?" Любезно диктувам другия номер. "Значи и на него да ви търся?" Питам: "А Вие сте?" Отговорът беше потресаващ" Аз съм на Иванчо - идиота чичо му.." И се започва един монолог на тема "Как АЗ (чичото на въпросния "идиот", от когото наемаме офиса) ще го осъдя за имота..." #Crazy

Съвсем излудяхме...съвсеееем

# 28 6 юни 2008, 15:18 ч.

Мнения: 84

Когато вдигам служебния - казвам името на фирмата. На домашния и мобилния не благоволявам да се представя, но пък и след ерата на caller id-то нй-често знам кой се обажда и ми се струва малко тъпо да се представям. Въпреки, че по принцип го считам за редно.

"Джингов, Гугински, Кючуков и Величков, добър ден, еди-кой-си на телефона" - е това обаче всеки път като го чуя ме напушва смях...

# 29 6 юни 2008, 15:23 ч.

Мнения: 3 782

Цитат на: зеФс в пт, 06 юни 2008, 11:42

Цитат на: Liska в пт, 06 юни 2008, 11:22

Изненадващото е, че изобщо са ти вдигнали.

И аз това щях да кажа, все по-често се случва. Не че работата им е толкова много, ами зная ли и аз Rolling Eyes

Наскоро ми се случи да отида до болницата, трябваше да плащам за някакъв преглед, еми влязох аз, жената проведе три разговора, два по gsm-ма си кой кога щял да идва и разни такива, които нямат общо с работата й, еми аз се почувствах неудобно.
Аз работя във видеотека, едни път ми се случи, един клиент отваря врата, в този момент звани телефонът ми, не служебният а моя, при което аз го затварям. А клиента ми вика - Проведи си разговора ще изчакам. Няма връзка много с темата, но все пак искам да кажа, че от културата не остана нищо вече.
Все по-рядко ме послещат по телефона с Добър ден! За жалост

# 30 6 юни 2008, 15:41 ч.

Мнения: 740

Цитат на: iguanna в пт, 06 юни 2008, 15:18

"Джингов, Гугински, Кючуков и Величков, добър ден, еди-кой-си на телефона" - е това обаче всеки път като го чуя ме напушва смях...

наистина ли има такава фирма?

# 31 6 юни 2008, 15:46 ч.

Мнения: 411

Винаги след задължителното "Ало" казвам и "Добър ден!",после продължавам така "Бихте ли...",накрая казвам "Дочуване".Мисля,че е въпрос на възпитание.

# 32 6 юни 2008, 16:12 ч.

Мнения: 480

Цитат на: Simma в пт, 06 юни 2008, 15:41

наистина ли има такава фирма?

Съвсем наистина! И са едни от Големите адвокати. Peace

# 33 6 юни 2008, 16:23 ч.

Мнения: 3 447

Е, вкъщи не вдигам с "Дом Едикоиси, добър ден" Grinning

# 34 6 юни 2008, 16:26 ч.

Мнения: 740

Досетих се, че е кантора, но не разбирам защо мъчат така секретарката. И този който се обажда, дали накрая на излиянието помни защо е звъннал Joy

По темата - ужасно мразя когато звънна, кажа добър ден, представя се и направя малка пауза за да чуя отсреща поздрав някакъв, а вместо това ме застрелват с едно рязко КАЖИ!
Подивявам Twisted Evil

# 35 6 юни 2008, 16:36 ч.

Мнения: 6 029

На служебния телефон не се представях, казвах името на фирмата. Следваше го "добър ден", разбира се.
Вдигам телефона веднъж, рецитирам си квото там трябва. Отсреща мъж. Алоо, кой се обажда? И аз Shocked

, помислих малко и му казах, че той ми се обажда, не аз на него Laughing

И още се сетих, от офиса на мъж ми. Търсят по телефона колежката им, която в момента е в отпуска. И онзи моли да дадат мобилния й телефон. Ми ще ви го дам, казва служителят Х. Момент, да си взема нещо за писане. Да, няма проблем, пишете ли? Ми телефона й е Самсунг, от онези с двата дисплея, не помня модела. Ало, чувате ли ме? Simple Smile

Обожавам някой да ми иска мобилните на колеги. Обожавам да не ги давам.

# 36 6 юни 2008, 16:39 ч.

Мнения: 502

Лисо,имала си късмет че изобщо са ти вдигнали телефона.Аз се обаждам често в НОЙ,защото ми бавят майчинството,но ми се е налагало да звъня с часове.На въпроса ми "Защо не вдигат телефона?",ми отговарят нагло-"Аз да не съм телефонист?Знаете ли колко хора звънят!"А това да се представи,да каже"Добър ден!"-е,стига сега и ти,прекаляваш значи! Mr. Green

# 37 6 юни 2008, 16:42 ч.

Мнения: 1 763

Аз вдигах с името на фирмата, после казвах "Добър ден", после се представях. Но името на фирмата е едно дълго, моето име също и понякога като видя, че звънят от мобилен телефон ги изстрелвах много бързо, за да не набутвам обаждащия се. В отговор често чувах "Какво, какво?".

# 38 6 юни 2008, 16:50 ч.

Мнения: 3 447

В интерес на истината, когато си изстрелят името в началото, така или иначе не го запомням. Смятам, че името на фирмата/организацията е достатъчно за първоначално представяне.

# 39 6 юни 2008, 17:02 ч.

София
Мнения: 4 867

Цитат на: maraidara в пт, 06 юни 2008, 16:39

Аз се обаждам често в НОЙ,

Никога не ми е хрумвало, че мога по телефона да разговарям с НОЙ Wink

# 40 6 юни 2008, 17:17 ч.

Мнения: 107

Цитат на: Янита в пт, 06 юни 2008, 17:02

Цитат на: maraidara в пт, 06 юни 2008, 16:39

Аз се обаждам често в НОЙ,

Никога не ми е хрумвало, че мога по телефона да разговарям с НОЙ Wink

Всичко е възможно с повече въображение Simple Smile

По темата-представям се и ми се представят. Не знам, може би съм късметлийка и попадам на учтиви хора в София.
Или може би важи поговорката "Каквото повикало, такова се обадило."

# 41 6 юни 2008, 17:32 ч.

Мнения: 604

Ами аз чак сега разбирам защо
гледах странно когато дойдох в
испанско-абе то няма сърдити
служители нито ядосани работници!
Всички едни такива усмихнати
и услужливи чак да им се чуди човек newsm78

!
Изгежаше ми чак нереално !

# 42 6 юни 2008, 18:08 ч.

Мнения: 6 998

Поради естеството на работата, няма как да не кажа фирмата и името си. Не всички клиенти обаче се представят.

Ако лично аз си звъня по личен въпрос някъде - представям се и се държа любезно. Май ми е професионално изкривяване.
Пак обаче не винаги от отсрещната страна казват коя е службата и с кого говоря. Дразнещо е, все си мисля, че бъркам телефона и трябва да питам "С еди коя си служба/фирма говоря" ...

# 43 6 юни 2008, 18:20 ч.

Мнения: 8 999

Когато се обаждам в някой офис, служба, учреждение, не смятам, че е необходимо да знам с кого точно разговарям, нито пък вдигналият телефона се интересува от моето име. Особено, ако искам някоя справка - какво е работното време, кога има приемен час еди кой си, къде се подават молби, къде се подават жалби и т.н. Това са служебни взаимоотношения, които не предполагат близост. Интересува ме само, когато вдигнат слушалката, да си кажат името на фирмата, за да съм сигурна, че не съм набрала грешно и да не се налага да питам дали те са онези, които търся.
При по-продължително общуване с някой служител, който се ангажира лично с моята житейска трагедия, държа да се представя и да знам и неговото име. Или в случаите, когато предполагам, че ще обаждам повече от веднъж.
Както когато вляза в някой магазин, изобщо не се интересувам от името на продавачката, а само от стоката, която се предлага. Питам за име, ако реша да правя рекламация за нелюбезно или некомпетентно отношение за служител пред шефа му.

# 44 6 юни 2008, 18:36 ч.

Мнения: 502

Цитат на: Янита в пт, 06 юни 2008, 17:02

Цитат на: maraidara в пт, 06 юни 2008, 16:39

Аз се обаждам често в НОЙ,

Никога не ми е хрумвало, че мога по телефона да разговарям с НОЙ Wink

Леле,чак сега зацепих! hahaha

# 45 6 юни 2008, 19:00 ч.

Мнения: 480

Цитат на: Simma в пт, 06 юни 2008, 16:26

Досетих се, че е кантора, но не разбирам защо мъчат така секретарката.

Името им е като скоропоговрка, сигурно така изпитват секретарките си. Ако можеш да го повториш - техния човек си Grinning

Във фирмата, където работи мъжа ми, са решили че така или иначе първите две-три секунди този, който звъни не чува нищо и въобще не разбира какво му казваш. Затова са решили да започват с "Добър ден". Секретарката им звучи така: "Добър ден! Едикоя си фирма". По този начин, дори и да не чуеш поздрава, поне чуваш името на фирмата. В другите фирми, в повечето случаи, чуваш само "Добър ден", даже само "...ден".

Пак в тяхната фирма, един техен колега хубаво ме сложи на място. Звъня да търся мъжа си и казвам: "Добър ден, едикойси може ли?". Човека ми отговаря: "Едикойси може много работи, Вие какво ще обичате?" Mr. Green

# 46 6 юни 2008, 19:18 ч.

Мнения: 1 212

Цитат на: Василиса Умница в пт, 06 юни 2008, 12:20

Цитат на: Де Ваня в пт, 06 юни 2008, 12:18

Ефектът е такъв , да. "Олеле, явно нещо трябва да ми говори това име" Laughing

И в изумлението си, вземат, че и те се представят...

И веднага пускат тока, че знае ли човек коя съм, на кого съм, а? Joy

Ахъм , много добра тактика да се представяш.
Винаги има положителен ефект .
Особено в онези случаи .... когато името ти не говори нищо на отсрещната страна Laughing

Прочетох темата по диагонал , сега подробно почвам ... ама това ми се наби на очи

# 47 6 юни 2008, 19:50 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Magesta в пт, 06 юни 2008, 19:18

Именно! Иначе се губи време.
То импулси, то обяснения.

# 48 6 юни 2008, 19:52 ч.

под дъгата
Мнения: 630

Зависи от естеството на разговора, но, да, в повечето случаи се представям. Въпрос на възпитание и порядки.
Факт е, обаче, че повечето институции не се представят и човек не е сигурен дали е набрал правилния номер. Наскоро проведох следния телефонен разговор с данъчен служител:

Той: Да.
Аз: Добър ден! Данъчно подразделение "......."?
Той /явно чул поделение/: Поделения има в казармата.
Аз /явно смутена/: Ъъъ, имах предвид клон.
Той: Клони има по дърветата или банките. Ние сме офис "....." на НАП!
Аз /запазвайки самообладание/: Благодаря за ограмотяването! Сега мога ли да пристъпя към основния въпрос?

Много беше кисел чичкото Laughing

# 49 6 юни 2008, 20:19 ч.

Мнения: 1 212

Сега се сетих как преди седмица звънях в Зологическата градина ... Laughing

Избирам номер / взех го от тема във форума , апропо Wink

/
Отсреща : Да а! ... / леко раздразнен мъжки глас с плътен тембър/
И аз : Зологическата градина ли е ? Rolling Eyes

.....

/ сетете се как си представих за момент, какво би се изсипало като словесен водопад върху мен, ако бях сбъркала номера случайно Mr. Green

# 50 6 юни 2008, 20:25 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

По задължение, когато вдигам телефона, си казвам името на фирмата и фамилното. СТава една дълга и омешана, никой не е навикнал да чува първата реплика по телефона и проиграваме отново.
Лошото е, че това с фирмата и името ми е станало навик и вкъщи ми е много трудно да превключа на "Да, моля" Mr. Green

Нямам навика да питам с кого разговарям, а е важно, ама пусто...

# 51 6 юни 2008, 20:49 ч.

Мнения: 1 488

Да, има на какво да се учат служителите по разни фирми и служби

Аз, както и всички мои колеги вдигаме служебните си телефони с думите "Добър ден, и името на фирмата" , а когато звъним ние някъде винаги си казваме името и от коя фирма се обаждаме", но има една подробност, не е сме в Б-я.
На домашния не се представям нарочно, много ми звънят за разни оферти и реклами.
А страшно много се дразня, когато някой звъни на домашния в Б-я и ме пита "кой се обажда?" или някой познат пита още с първите думи "кво става?" Е, нали ти звъниш ти кажи какво става..... Mr. Green

# 52 6 юни 2008, 20:55 ч.

Мнения: 1 212

Цитат на: cherry в пт, 06 юни 2008, 20:49

...
А страшно много се дразня, когато някой звъни на домашния в Б-я и ме пита "кой се обажда?" ...

Да, при това най-често звънящия пита с нетърпяща възражение интонация :

" АлЛО кой ?" Crossing Arms

# 53 6 юни 2008, 21:35 ч.

Мнения: 1 092

Представям се когато аз звъня и когато реша да го направя.
Зависи от "службата".

Аз вдигам единствено личния си телефон,някак нелепо би ми звучало да кажа: на телефона " Едикояси" ,като отсреща избират моя личен номер. newsm78

# 54 7 юни 2008, 08:17 ч.

varna
Мнения: 676

Когато аз звъня,задължително поздравявам и се представям.Държа се любезно по телефона.С изключение на случаите,когато трябва да "скастря "някого. newsm62

# 55 7 юни 2008, 08:34 ч.

Мнения: 2 674

Цитат на: Liska в пт, 06 юни 2008, 19:50

Цитат на: Magesta в пт, 06 юни 2008, 19:18

Именно! Иначе се губи време.
То импулси, то обяснения.

Винаги се представям,питам и отсрещната страна за същото.Разбира се не го помня ,но ако ми потрябва ги карам да потретят....... Wink

.

Смятам за елементарно възпитание,някой при разговор да се представи по удобен за него начин(име,псевдоним,номерче).Точки се губят и при непредставянето на половинката,била тя законна или не.......

# 56 7 юни 2008, 11:06 ч.

Мнения: 624

Цитат на: Magesta в пт, 06 юни 2008, 20:19

И аз : Зологическата градина ли е ? Rolling Eyes

.....

Отдавна не ми се е налагало да се обаждам по разни службички. Сега като се замисля доста често като ми се отговори само с едно "Ало!" и направо забравям за какво се обаждам. Случвало ми се е като звъня и кажа "Добър ден!" , и изчакам да ми отговорят със същото, да се получава една дълга пауза. За това доста често се улавям, че поздравявам и не чакам отговор, а направо си продължавам с репертоара.

# 57 7 юни 2008, 11:13 ч.

Мнения: X

Най обичам да звънне телефона и гласът отсреща да каже :"Алоу, кой?"
В такъв случай отговарям: "Койчо от Бусманци!"

# 58 7 юни 2008, 11:28 ч.

Мнения: 254

Ако аз звъня в някоя служба, учреждение и т.н. естествено, че се представям.
Но когато ми звънят в къщи казвам само "Да, моля?" , "Ало" или "Ъ?".

Ех, Лисано, май си забравила от къде си избягала...

# 59 7 юни 2008, 13:20 ч.

Мнения: 1 242

Наложи ми се да се обаждам тук-таме онзи ден из родината.
Телефонният ми номер не се изписва. Познаваха обаче, че се обаждам от чужбина. По нашите ширини явно не е широко разпространено представянето.

Бай дъ уей, Лиске, радвам ти се на ентусиазма, че си се наела работа по телефона да вършиш. Wink

# 60 7 юни 2008, 13:35 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Мамунката в сб, 07 юни 2008, 13:20

Познаваха обаче, че се обаждам от чужбина. По нашите ширини явно не е широко разпространено представянето.

Бай дъ уей, Лиске, радвам ти се на ентусиазма, че си се наела работа по телефона да вършиш. Wink

И мен все ме разкриват, че звъня от чужбина.
Следващите ми питания ще бъдат свързани
с пощенските услуги. Може би съм разглезена.
Телефони, пощи... Ето защо се дебелее. Щото
вместо да се разходи човек по сто пъти тук или
там, решава да върши работа по телефон или
чака да му бъде даден отговор в писмо или мейл.

# 61 7 юни 2008, 14:09 ч.

Мнения: 196

В работата се представям,поздравява името на фирмата и си казвам името ,и доста често от другата страна се чува "Кво" или въобще не ме слушат какво им казвам.А когато ме търсят на личния и питат "Кой е?" питам кой търсят:)

# 62 7 юни 2008, 14:22 ч.

Мнения: 1 242

Off-topic.

Ти сега кво, дебела ли ще ме изкараш. Mr. Green

Друго си е да отидеш на място, да те върнат, да те овикат, да ти хлопнат вратата под носа.
Е, тогава няма как да не се дръпнеш с два-три грама от нерви.

# 63 7 юни 2008, 14:51 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: iana_palanska в сб, 07 юни 2008, 14:09

А когато ме търсят на личния и питат "Кой е?" питам кой търсят:)

Ето прекрасен пример как и двете страни си губят
времето. Ако кажеш "Петрова. Добър ден", няма да
те питат кой е, няма да питаш кого търсят, ами ще
преминете директно към съществото на разговора.

# 64 7 юни 2008, 14:55 ч.

Мнения: 2 388

Liska много си права.
Аз вдигам домашния телефон с - "Да, моля"
Отсреща се чува - "Кой е на телефона?"
Аз отговарям - "А вие кого търсите?"
И така още няколко минути се обесняваме излишно.

# 65 7 юни 2008, 19:09 ч.

София
Мнения: 17 592

Преди време ... хм, как точно да се изразя - бях в политическа организация. тогава казвах името й, заедно с това за коя точно (беше общинска) община се отнася...

Иначе не, не казвам нищо повече от "ало", но не се предполага да се обаждат външни хора.

# 66 8 юни 2008, 23:14 ч.

Мнения: 58

О, да и аз на принципа, че човек може да не чуе първата част на разговора, започвам с Добър ден, <<името на фирмата>>.

Преди, като живеех още с родителите си, телефона им беше близък до този в болницата, РОДИЛНО ОТДЕЛЕНИЕ. Та шоуто беше велико.

- Да, моля.
- Ало, за Цонка от 5та стая да питам.
- ....................... моля.................
- Цонка, дето снощи роди.
- Извинете, кого търсите?
- АЛООООУ, не сте ми родилното.
- Имате грешка.

# 67 8 юни 2008, 23:49 ч.

ЕЕЕЕ не може да е толкова зле.
Аз винаги ,когато търся някой ,започвам с "Ало,добър ден(утро,вечер) търся .....
и обикновенно отсрещната страна почти са любезни и отзивчиви!
Обаче има нЕкви,деТ каТ' се обадята питат направо,КОЙ „НА ТЕЛЕФОНА???
И сопнато. ЕЕЕ винаги ми иде да рекна-БЛАГОЙ на тИлИфона .
ТилИфона ,я, понежИ съм от Пловдив :35

# 68 9 юни 2008, 02:32 ч.

средноголям град в България
Мнения: 145

На служебния телефон винаги представям фирмата.
Когато се обаждам на някого по мобилния, било то служебно или не, често се представям /освен в случаите, когато съм сигурна че съм записана в указателя/ Мразя, когато някои нетолкова близки хора, ми звънят на мобилния, и без да се представят веднага ми говорят, мислейки си че аз задължително съм ги записала в указателя Laughing

# 69 9 юни 2008, 02:51 ч.

София
Мнения: 1 891

Когато не ми се говори от домашния , вдигам и казвам : Окръжният психодиспансер или Данъчна служба Лозенец , моля , и винаги се хващат и затварят . Rolling Eyes

А иначе обичам да говоря с автомат.секретар , да ми каже с кого съм се свързала , да ме насочи кой бутон да натисна , да ми пусне музика...ето , така трябва да стане навсякъде... Wink

# 70 9 юни 2008, 03:12 ч.

Мнения: 1 312

Какво представяне,какви 5 лева newsm78

Аз звънях да подам сигнал за кражба в полицията,щото нали все по малките часове тракам,та много неща се случва да видя и чуя...,та дежурния полицай вдигна морно слушалката на 12-13 позвъняване някъде с едно просто "Ало" Shocked

Очаквах да чуя поне"Дежурен полицай Петков слуша".
Нъцки.

# 71 9 юни 2008, 11:42 ч.

Мнения: 3 929

Когато вдигам служебния телефон, а това го правя много пъти през деня, казвам първо името на фирмата и след това "Добър ден!". Съответно отсреща ме молят да ги свържа с някой или си казват за какво се обаждат.
Когато вдигам телефона вкъщи, казвам само "ало" или "моля".
Когато търся някой, първо поздравявам и питам за съответното лице. Представям се, само когато ме попитат.
Не знам, дали е за да не губя време - моето или нечие друго - или от чисто възпитание, но поздравът за мен е закон.
Майка ми разказваше за нейната баба, че винаги когато някой отидел при нея, тя го поздравявала, въпреки че е редно да поздрави първо този, който влиза или отива някъде. Майка ми все се чудела, защо баба й все поздравявала първа и я попитала. Баба й й казала, че поздравява първа, защото нея не винаги я поздравявали, а трябвало да има поздрав поне от едната страна.

# 72 9 юни 2008, 12:32 ч.

Мнения: 5 877

Служебния телефон не го вдигам аз, не се чувствам длъжна да отговарям по устав. Ако звъни този на бюрото ми, значи търсят лично мен.
Когато се обаждам някъде и не ми кажат "Генерална дирекция "Понички и пирожки", с какво можем да Ви бъдем полезни", просто питам - "Добър ден, дирекция "Понички и пирожки" ли е? Обаждам се за..."

# 73 9 юни 2008, 12:52 ч.

Стара Загора
Мнения: 72

Цитат на: Liska в пт, 06 юни 2008, 11:22

Наложи ми се тези дни да се обаждам на
някакви служби в София. ...
Как общувате по телефона вие?

Според мен се получава малко недоразумение. Мисля, че не осъзнаваш, че служителките в тези служби, приемат мястото в което работят като втори дом, като бащиния един вид.
Примерно, ако звънне домашния ти телефон, не си казваш името на човека, който те търси, чакаш той да си каже, кого търси и за какво се обажда (примерно). И те (служителките) така.

# 74 9 юни 2008, 16:06 ч.

София
Мнения: 35

Преди време,работех в т.нар "Контактен Център" и там беше абсолютно задължително първите реплики да бъдат "Добър ден/Добър ве4ер...еди кой си .....Ви слуша"..и ми беше станало навик дори и личният си телефон да видгам със същите репики,от което отсрещата страна понякога Shocked

И поради всичко това някак си съм свикнала,когато разговарям да слушам с кого точно е,ако се представи,но ако не се питам с кого разговарям.
Peace

# 75 9 юни 2008, 16:25 ч.

Мнения: 1 242

Цитат на: Tisho_P в пн, 09 юни 2008, 12:52

Голяма грешка!
Златно правило на образцовия служител е, че не бива да свързва личното със служебното.

Цивилизованото общуване по телефона ще го оставя настрани. Както и те го правят.

# 76 11 юни 2008, 12:28 ч.

София
Мнения: 1 278

Имам да решавам конкретен проблем с институция. Не съм сигурна кой точно може да ми го реши и смело звъня на секретарката на шефа. Представих се с името си, извиних се, че я безпокоя, обясних на кратко проблема и помолих да ме упъти към служителя, който би могъл да го реши с координати и име. Обаждам се на посочения, на Човека (шеф на отдел), представям се с името си и обяснявам, че от кабинета на г-н "Шефа" са ми дали неговия номер, за да ми помогне по еди-какъв си проблем. Последва неочаквана за мен бързо разрешаване на проблема и любезност, завършваща с изречението: "Приятен ден и много поздрави на г-н "Шефа"! Laughing

Явно реши, че съм му позната Embarassed

Иначе винаги на тема "Телефонни неволи" се сещам за един виц от серията "Тъпизми":
" Ало, Петров?
Какъв Петров, бе, ние нямаме телефон." Laughing

# 77 11 юни 2008, 12:44 ч.

Мнения: 4 668

Цитат на: Де Ваня в пт, 06 юни 2008, 11:26

При мен е същото положението !

Най ме кефи обаче , когато някой заблуден се обади и вместо да се представи и да каже кой търси вика " Ало , кой е там " smile3555

# 78 11 юни 2008, 13:05 ч.

Мнения: 19 331

Днес звънях на един лекар, за да запиша час за дъщеря ми. Вдигна ми с едно звучно алоу, без да се представи. Представям се аз, казвам кой ме праща и какъв е проблемът и се уговаряме да отида в частния му кабинет, който бил в частна поликлиника. Питам къде се намира поликлиниката, а той ми отвърна-На центърЪ, точно до лайното Joy