подсъзнанието може всичко

Здравейте, Atalanta, ivangp и Desss   
Atalanta, много ме трогна с молитвата си! Пожелавам много щастие на всички ви!

Моето детенце също е с втори татко, който е най-прекрасния на света! И който в момента се чувства много зле заради мене и моите кризи и проблеми. Търся начини как да се справя. Хомеопатията мъничко ми помага, но за дребните неща, а по-главните още не са се разрешили, но все пак съвсем отскоро съм на нея.
Дано скоро да мога да се включа при вас и да споделя хубави работи!!!

Много интересна тема... и аз вярвам, че до голяма степен ние творим живота и реалността си. От тази гледна точка е добре да си помислим, какво точно и защо създаваме с мисълта си, и как можем да променим живота си.
Току-що си поръчах 2 книжки на Кехоу, още не съм го чела. За сметка на това намирам прилика с "Разговори с Бога" и книжките на Ричард Бах, например "Илюзия". Докато четях темата, се сетих и за още една, за която само съм чувала - "Холографската вселена". Някакви отзиви да имате?
Отдавна се замислям по един въпрос. Мисълта е силна, а когато кажеш нещо, и го повтаряш често, ефекта е още по-силен. Та се чудех, дали сама не съм натресла на дъщеря си АБКМ? Всъщност в началото имахме подозрения, аз бях изключително внимателна и избягвах млечните продукти с идеята, че може да има алергия...
И другото, това ми е сериозната чуденка - и то е по повод обратната страна на утвърждаванията. В къщи се стараем да се храним здравословно. Всички вече знаят какво и как е добре да ядат, и малко или много го правят. Обаче винаги има изключения. И по повод коремчето, което голямата ми дъщеря е оформила въпреки всичките ми усилия и тренировките, се зачудих - дали убеждението, че от сладките неща се дебелее, не се отразява директно върху фигурата ни?  Дали мисълта, че нещо ни вреди (а това е сигурно, например някои от Е-тата в храната) ни прави по-болни и ни докарва сериозни болести? Ако е така, то май е по-добре да бъдем по-неинформирани, да не знаем елементарни неща за това как функционират нещата? И да си затваряме очите? Като вместо това си повтаряме колко сме здрави и как всичко, включително мазното свинско в комбинация с тирамису за вечеря ни прави силни, здрави и красиви?
Това не е критика на вас или на темата. Просто е нещо, което се опитвам да си изясня. Не ми се струва логично да наблегна и на двете в мисленето си. След събираната с години информация как да се справя с доста трудности и какво да избягвам, как да избегна отрицателните мисли, свързани с тези неща.
И за да прозвуча по-позитивно - през последните година-две много се промених, точно в тази посока. Вече не живея в страх от болести, а и те ме избягват. Откакто ЗНАМ, че ако се изпотиш и те духне ветрец, няма да се разболееш, не се разболявам на каквото и течение да стоя. Откакто не се страхувам от разни неща, и те не ми се случват. Изобщо това да живееш в страх е нещо ужасно, и много бих искала да го разкарам от живота на близките си... Откакто на медитацията разбрах, че усещането за светлина помага при зъбобол, вече търпя интервенции, за които по-рано щях да искам упойка, и почти не усещам болка. Излекувах се от уж неизлечима болест, само с хомеопатия и йога, като основно си обяснявам нещата по следния начин: йогата ми помогна да се отпусна, да не живея в страх, да бъда себе си, а хомеопатията ми осигури тази сигурност, която понякога ти е необходима, че някой (нещо) се грижи, за да си здрав, и можеш спокойно да обърнеш внимание на важните неща в живота си.
Това съвпада с неща, които сме говорили на йогата - че някои техники за медитация не е добре да бъдат прилагани (без надзор) от хора със склонност към затваряне в себе си - при тях се получавало задълбочаване на проблемите.
Облаче, аз лично не бих те посъветвала да опитваш с хипноза. Понякога чуждата намеса води до положителен ефект, но винаги е много по-добре да работиш сама върху себе си, да няма чужда намеса в под/съзнанието ти. Явно и психолога ти е преценил, че хипнозата е доста крайна намеса.
Струва ми се, че е много по-лесно да си повярваш, че в момента си в процес на оздравяване, отколкото, че си здрава (защото е очевидно, че не е баш така).

И още нещо - тези дни говорих с колегата си за визуализацията. Дадох му пример, после продължих в посока: каква искаме да бъде фирмата, в която работим, след време, с идеята, че това ще ни подскаже стъпките, които трябва да предприемем за целта. Обаче той се изсмя и каза: ето, аз визуализирам къщата, в която искам да живея, с басейн и тенискорт, и с корвет в гаража. А сега иди обясни как визуализацията ще му помогне да заживее по този начин, или да забогатее достатъчно, че да получи желаното. Интересното е, че това не мога да го обясня. Но моята визуализация какъв искам да е живота ми след няколко години например ми даде доста идеи какво бих могла да направя.

Сребърен облак  , аз виждам много смисъл в това, което казваш. По-важното е, че ти наистина знаеш какво искаш да постигнеш. При мен не е така, поне от професионална гледна точка и може би затова в момента съм в застой.
И друго исках да спомена - отдавна съм стигнала до извода, че всичко се постига само с цената на страхотна самодисциплина, а това не на всеки се отдава. Самодисциплина и контрол. А пречки много - напр. какво мислите за генетичната обремененост, с която всеки се ражда? Аз напоследък доста често си мисля, че имам да се боря не само със собствените си недостатъци, но и с преодоляване на разни родови, фамилни натрупвания, предавани от поколение на поколение.

 

Много интересни въпроси поставяш Сребърен Облак.
Ще изразя моето виждане по тях.
Дали мислите ни влияят на действителността във връзка с храната - разбира се.
Дали страховете ни се осъществяват и ако се страхуваме от дадена храна си влияем негативно - абсолютно ДА.
Дали собствените ми страхове могат да повлияят на детето ми - разбира се,особено ако постоянно му повтарям че еди какво си е вредно/лошо и води до......
Това означава ли, че ако само променя мисленето си мога от утре да се храня с бензин - не знам и докато не пробвам няма да знам. Склонен съм да вярвам, че е възможно. Но на този етап нямам желание да пробвам.  Предпочитам да се доверя на майката природа относно храната си. Това е мое вярване и мой избор. Всеки е свободен да избира за себе си. Ако обаче утре ми се наложи поради някакво стечение на обстоятелства да ям нещо пълно с химия. При всички положения то ще ми подейства по-зле, ако се тревожа и постоянно си повтарям колко е вредно, отколкото ако приема ситуацията, изям го и мисля положително за способностите на тялото ми да се справи в дадените обстоятелства.
Дали ако се налага да ям продукти пълни с химия всеки мога да се адаптирам чрез позитивно мислене и да живея в цветущо здраве - склонен съм да мисля че отговорът е ДА.
Но искам да наблегна на думата "налага". Във всеки един момент всеки от нас има избор. И изборът се прави на база информация и възможности на дадения етап/в дадения момент.
На този етап с информацията и възможностите които имам аз решавам да избера природните храни.

Относно един цитат от публикацията ти - Откакто на медитацията разбрах, че усещането за светлина помага при зъбобол, вече търпя интервенции, за които по-рано щях да искам упойка, и почти не усещам болка.
Искам да обърна внимание на думата "разбрах" - как точно разбра? Вероятно учителят ти е казал, че е така и ти си му повярвала.
ако той бе казал, че усещането за тъмнина помага, ти щеше да повярваш/разбереш и използваш тъмнина за да не чувстваш болка.
Защо ти обръщам внимание на това. Много често ние поставяме равенство между знам и вярвам.
Един велик гръцки философ е казал - Аз знам, че нищо не знам.
Ние реално нищо не знаем. Всичко в живота ни е една гола вяра. Избираме да вярваме на родители, учители, книги, капацитети и т.н.
Колкото повече научаваме и откриваме, толкова повече осъзнаваме колко не знаем и колко грешни са били заключенията ни основани на старата информация.
Така, че въпросът е не какво знаем/сме научили, а в какво вярваме.
Във всеки един момент сме способни да променим вярата си. И да започнем да вярваме в нещо друго.
Не е важно в какво вярваме според мен. Важно е това в което вярваме прави ли живота ни по-лесен днес и дава ли ни по-голяма свобода на мислене и действие.

А относно шефа ти - не е необходимо да му обясняваш как като визуализира ще постигне къщата и колата. За да карам кола не е нужно да знам какви процеси се извършват в двигателя на колата, как въртящия момент се предава от двигателя към колелалта или как той се изменя при смяна на скоростите. Те,. не е нужно да знам всички подробности на процеса. Трябва само да знам кой педал за какво е и за какво служи кормилото и скоростният лост. Другото е практика. И тя е най-важната. Ако той практикува ще стане добър шофьор. Ако не практикува, а само изучава процесите и взаимовръзките ще стане добър академик, но не и добър шофьор.
Ако искам практични резултати, аз бих заложил на много практика и минимум теория. Практиката е незаменима. В неговия случай тези въпроси са само извинение да не започне да практикува. Единственият начин да го убедиш е с личен пример и лични резултати.
Няма нещо което да вдъхновява така както Успеха.






 

Аз лично препоръчвам на всеки който все още вярва в непоклатимостта на генетичната ни предопределеност и невъзможността да променим генетичния си код, както и на всички родители да гледат филмите на Брус Липтън - The New Biology - Where Mind and Matter Meet and Piecing It All Together
Можете да ги свалите тук: http://kolibka.com/movies.php?page=19&orderby=movie&cat=human

Иван, благодаря за филмите.

oblacheto hey , благодаря 

Аз си имам друго обяснение за генетична обремененост,но то е в дебрите на езотериката,затова ще се въздържа от споделяне.

Иначе хората са казали "Ние сме това,което ядем".
Сребърен облак наистина обърна внимание на много интересна тема.Аз съм склонна да вярвам,че храна също до голяма степен определя здравето ни.И мисленето.Всъщност са взаимосвързани-мисъл/храна.

Както по време на постите-да намалим и ограничим храната,за да извисим душата/мисълта.

Например за месото-момента на убиване на животното, то изпитва панически страх и месото му се напълва с психически и химически отрови. Когато човек яде това месо тези отрови се поглъщат от организма му.Месото поражда агресия,т.е. самия човек става много по-агресивен.Определено вреди.

Но пък откакто станах вегетарианка преди 8-9 години тялото и организма ми коренно се промениха.Не съм визуализирала,не съм правила усилия да подобря здравословното си състояние,то просто се случи.

Иначе "Разговори с Бога" ми е любима Особенно първата книга,подарих я и вече я нямам,а много искам да присъства в библиотеката ми.Моля ви ако някой я срещне в някоя онлайн книжарница да пише,защото никъде по книжарниците не я откривам.Ако не май ще се принудя да си я принтирам

Загубих си мисълта исках да кажа още нещо...

Да ви питам-вярвате ли в знаците,които ни се дават и успявате ли да ги разчетете по някакъв начин? Аз съм имала няколко такива случаи,а в момента май пак,после ще ви споделя за какво става въпрос.

Аз съм на принципа каквото ми се яде - значи то е полезно за мен. Но все пак избягвам храните с особено вредни съставки - като натриевия глутамат и аспатрама.Месото на мен определено не ми вреди - напротив. Има моменти, когато ми се яде наистина много - ям си. Като спре да ми се яде - не ям. Храната не е толкова важна - много по важни са мислите и емоциите.

EASpirit , сподели, моля те  аз и Кабала бях започнала по едно време, но то кое по-напред... заела съм над 30 книги от библиотеката

Споделете, моля ви, какво помага при децата  особено за такива, дето все намират за нещо да мрънкат и да се оплакват. Уморих вече ежедневно да защитавам ту Бах, ту Моцарт, ту Бетовен я за октави, я за рубато 

Ето още един пример за вярване поднесено като неоспорима истина.
Този аргумент е често поднасян от вегетарианците, но е недоказуем.
Няма как да знаем нито какво става в организма на животното когато го убиват, нито в организма на човека когато консумира месо.

На едни месото вреди, на други не. Всеки сам да решава за себе си.

Само един пример който опровергава горното твърдение. Според изследователите на Северния полюс, ескимосите (които се хранят изключително с месо и риба) са дружелюбен и щастлив народ. Няма ягресия.

EASpirit не те нападам само искам да обърна внимание на подобни "истини" които са общоприети без да са доказани нито от науката нито от практиката.
Всичко е вяра, няма абсолютна истина.

Иван,нека не превръщаме темата в "за" и "против" вегетарианството
Аз вярвам,че е така не защото съм го прочела някъде,а защото според мен е логично и естествено.Те разбират какво става,изпитват страх,ужас и т.н.,нима това е оспоримо?
Нека приключим с тази тема,по-горното съм го дала като пример.Всеки прави своя избор и носи отговорността за него.Нима с всичко не е така?


 Atalanta  за кое? Извинявай,но не разбрах,не мога да вдяна,сигурно защото ми се спи вече,а колко домашна работа ме чака само За генетичната обремененост ли?

За децата иначе според мен идеалното са есенциите на д-р Бах Незнам дали си чела по темата/извинявай ако е така/,аз си взех и книгата на Барбара Мацарела "Децата и терапията на д-р Бах".Кехоу също има книга за децата /която се каня да си купя от незнам колко време вече /     

здравейте всички Извинявайте пак за отсъствието  
Atalanta, радвам се , че си при нас, виждам, че имаме какво да научим заедно
Добре дошли ivangp и Сребърен Облак.
Аталанта и аз не разбрах какво точно при децата?
Аз прочетох "подсъзнанието за деца" , полезна е и им какво да се научи от нея.Но както по- напред в темата писах не намирам много примери, за случаите, в които  трябва да поомогна на моето дете .За това си измислям някакви неща, които мисля, че действат.
Хора, знаете ли, мисля, че направих важна крачка в решаването на голяма част от "вътрешните" си проблеми.Изпавих се пред много труден за мен вътрешен конфликт.Ще го споделя и с вас.Скоро
 

venny_b , радвам се, че нещата вървят към добро. За децата - как да ги научим да са позитивни и да не се ядосват за дребни неща? Събирам всяакви идеи.

EASpirit , да, за генетичната обремененост?

 Atalanta според мен най-добрия пример за децата това е МАМА Те попиват всичко като гъбки и съзнателно или не ние възпитаваме много неща в тах и малко по малко изграждаме характера им.
А и до 3-годишна възраст децата са много тясно свързани с майката-каквото чувства и мисли се предава директно на детето.

 venny_b поздрави,искрено се радвам за теб!!!

 Atalanta май е по-добре да ти пиша на лични.Рискувам да бъда пратена на кладата,а и май не е много по темата.Ще ти пиша малко по-късно

Аз друго си мисля сега.Нали има една фраза "Не прави непоискано добро" или как не можеш да помогнеш на някой ако самия той не иска.
Мама е със шум в ушите от известно време.Ходи на лекар-проблема бил в главата и,някакъв кръвоносен съд По ГНМ открих каква е причината и е абсолютно вярно и точно.
Мъжа ми пък и той с някакво главоболие от известно време,в заднача част на главата.И неговата причина открих-свързана е с новата му работа.
Напоследък ни се случват едни...хм,изпитания ще ги нарека.Налагам си и се опитвам да мисля позитивно,но с всеки изминал ден нещата все повече се усложняват.Много се притеснявам за всички и само ако можеха поне за малко да ме чуят... Уточнявам-никой не взима на сериозно това което говоря Нали се сещате...И всичко води до здравословни проблеми или стари такива,които се изострят.А всичко беше толкова хубаво доскоро...Само да са ми живи и здрави,друго не искам

Наскоро една моя клиентка-голяма почитателка на Кехоу и сие ми каза следното,което много ми хареса и непрекъснато си повтарям "Няма проблеми.Има нови възможности."

Лека вечер на всички и спокойна нощ

и аз в момента я чета    си заслужава да бъде прочетена от нас родителите   

Определено книгите на Джон Кехоу лично за мен са по-лесно смилаеми и приложими от тези на Хосе Силва  но  и този автор на подобен вид литература си заслужава да бъде прочетен