Готвя разнообразна храна, а не ще и не ще да яде
Отказва всичко, което преди обичаше или хапне само по една хапка и не иска повече. Иска и мрънка постоянно само за шоколад и бонбони, все едно се дрогира с тях. Ако откажа да дам се тръшва да реве и аз давам по малко, защото ми дожалява. Не ща да я лишавам и по принцип не отказвам да давам, но искам да яде и други. Обесянав, че шоколад и бонбони се ядат за десерт и тя казва добре. Уж сяда да се храни и като хапне една хапка и казва, нахраних се, дай десерта. Незнам какво да правя. Не ща да се озлобява, от лишения, но и не ща да ме мотае така. Почнах да определям количество след което давам десерт, но ми е гадно така. Направо имам чувството, че в тоя шоколад има дрога и тя е станала наркозависима
Колкото по-малко обръщаш внимание на гневната реакция, толкова по-бързо отминава. 
Не можа ли да го скриеш, да го сложиш на недостъпно и невидимо за нея място? Или най-малкото, да го изядеш? 

Дали да не запиша детето си в пантомима или народни танци - поне да развива уменията си?
Също подозирам, че Никола е един бъдещ ветеринар-природозащитник-флорист, но може би за целта се изисква да не е пълен далтонист (викам, това дете нещо му има на зрението - един цвят не може да разпознае).
Колкото по-малко обръщаш внимание на гневната реакция, толкова по-бързо отминава. 
Мда, съдбата е голям гаврител...


половината заслуга е на модела, другата част на чудесния ми нов апарат 


Аз с отказването нямам проблем-особено за такива "не полезни" /да не казвам вредни в тази възраст/ екстри 
Чат-пат иска и филийки, но през ден-два..

Щуро дете. Обещахме да отидем да ги вземем, но не днес 




Днес след обяда вдигна пак 38,5, а вчера си беше добре. Преди да си легне се напишка, урината от сутрешния памперс миришеше на амоняк. Вече сериозно се притеснявам, а утре е неделя и хич не ща да я водя на спешен кабинет, защото там обикновено заварвам разни докторкти, дето


иначе, който ни пита, живеем във Варна. Тя Пачи ходи по-често от нас на море....
невероятно направо. Препоръчани теми