Какво мислите за редукцията на ембриони?

Амииии, зависи.
Най-силният довод на лекарите, които ми предлагаха редукция /няколко независими специалиста/, беше 70% вероятност едната ми дъщеря да е увредена. Съчетано с риска за моя живот.
Само дето за една майка /в каквато ситуация бях/, загубила първото си детенце при раждане само няколко месеца по-рано и неистово желаеща бебе, редукцията не беше нито разумна, нито оправдана, нито морална. Още повече от сегашната ми гледна точка, когато отглеждам 2 здрави и красиви деца /попаднахме в 30-те % шанс/.
Не си представям вариант как бих живяла ако бях приела да родя само едната си дъщеря и как бих понесла цял живот да се питам каква би била другата и дали не е трябвало тя да е "печелившата".
Но пък при мен залогът беше, че или и 3-те ще си отидем, или и 3-те ще оцелеем, или аз и едната ми дъщеря ще сме добре, а другата ще е с проблеми, но жива и с нас. Т.е. в 2 от 3 ситуации имахме шанс без редукция...
И понеже стана въпрос дали ние /хората/ сме готови на всичко за рожба - да. Когато имаш свои деца, е адски трудно да разбереш какво е да нямаш. Защото след загубата на сина ни, имаше вероятност изобщо да не мога да забременея и болката от това /да знаеш, че няма да си родител/ е най-силната на света...
Относно редукцията в определени случаи обаче съм твърдо За и не бих съдила никой, който е направил подобен избор...

Azaf, много благодаря за изчерпателния и откровен отговор! Искрено се радвам, че обстоятелствате са се стекли толкова щастливо 
А споменявайки "и не бих съдила никой, който е направил подобен избор..." искам да кажа, че съм съгласна с теб и е изключително некоректно да съдиш хората за такива неща, а и по принцип. Аз също чаках да стана майка, минах през доста трудности (с Хашимото съм) и от 3-4 години внимателно разглеждам темата "стерилитет". Ти си права, че да,това е голяма болка - да не знаеш ще станеш ли родител някога. Само се надявам държавата да се погрижи за финансовата част (и правната - с връщане на определен брой ембриони) и по-малко майки да трябва да решават кое ембрионче да продължи и да се бори за оцеляване, защото всичко това е борба, нали така?!

Reza, менението ти е много точно обосновано, няма как да не се съглася! Важно е да се покажат и двете страни на монетата.

Че, като ще се говори за морал и естествен подбор, редукцията на ембриони е последната дупка на кавала.
Ами  всички  тези изследвания за аномалии на плода за какво са? Защо всеки ходи на преглед с ехограф да види всичко ли е наред?
И изобщо всичко, което Reza вече спомена........

Не искам да се бъркам в раната на хората стигнали до инвитро. Мисля, че това не е морално.
Проблемите със стерилитета действително ще стават по-големи и не се знае как ще са децата ни.

Аз лично не разбирам това да се мъчиш да имаш дете, да правиш процедури ин витро, а после да се стига до редукция. Като си се хванал на хорото го играеш. Имплантират по 5-6ембриона, за да ти кажат след Х седмици - ами трябва да махнем няколко, за да имат шанс другите. Е, как се избира в такъв случаи кои точно ембриони да се премахнат? Каква е гаранцията, че тези, които са останали ще са качествените и ще се завърши с раждането на нормално и здраво дете? За мен това е едно голямо играене на лотария, но загубите са ужасни и трудно се преживяват. Въпреки цялата намеса на човека в естествения ход на нещата, той отново няма никакъв контрол над нещата. Ако имаше то всяка една процедура инвитро щеше да завършва с раждането на дете.

Избират се така, че да има по-голям шанс за останалите или се избира такъв, чието премахване ще е най-малко рисково. При мен избраха да премахнат този, който се беше най-близо до цервикалния канал и би бил с ниско разположена плацента по-късно. Другата причина да премахнат него беше, че два от ембрионите се бяха захванали на предната стена на матката. Тоест оставиха ми един на предната и един на задната стена на матката.
Ембрионите не се имплантират в матката от лекаря - де да беше толкова лесно.  Те се слагат там, а най-добрите се имплантират САМИ. Ако ембрионите не са добри, бременност рядко настъпва. Естествено, че при малък шанс за забременяване ще се сложат повече ембриони, защото това увеличава шанса за бременност, както и при жена с много на брой неуспешни процедури. Още повече, че обикновено се хващат не повече от 1-2 ембриона от всичките.
Гаранция за раждане на живо и здрав дете няма, но то реално няма такава и при естествено получила се бременност, която също е лотария.  Намесата на човека тук е за да може да забременее жена от двойка, която не би имала шанс да има дете по естествен път. По-нататък бременността е една нормална бременност, която просто е по-рискова от останалите, нерядко и по-тежка. Нормално е не всяка бременност да завършва с раждане на дете, нима в природата няма спонтанни аборти?!
Аз лично не познавам жена, която да е загубила бременност точно заради ембрионална редукция...

Хедра,
За кърменето съм те признала за експерт, но моля те в тази тема подобни заключения звучат лаишки.

при положение, че първото инвитро е от преди някъде 35 години най-много, е нелепо да се твърди, че има сериозни медицински проучвания, доказващи, че, цитирам hedra, "1 на 4 деца, родени от инвитро, остават безплодни".
децата от инвитро масово още не са навлязли във възраст да създават поколение. освен това, няма никакво научно основание да се прави връзка между начина на зачеване и стерилитета.

Аз не правя заключения - цитирам неща, които съм чела и в последващия постинг обясних вече по-подробно за какво става въпрос и на какво може да се дължат проблемите, т.е. че има и други фактори, освен самото инвитро като такова. А иначе Бритиш медикъл джърнъл на мен не ми звучи особено лаишки по отношение на публикуваната там информация от поне две доста големи проучвания - относно заболеваемостта и смъртността при инвитро-бебетата.
Със стерилитета при поколението нещата са действително доста мътни и тепърва ще се правят наблюдения и заключения и ще се търсят причини. Факт е обаче, че и такива информации има - дали ще се потвърдят или отхвърлят, ще се види с времето. Изобщо не споря, че по тези въпроси съм лаик - само че след като един лаик успява да си ги зададе, е нормално и медицинската общност да има подозрения в същата насока, както се потвърждава и от изследванията, които се провеждат. Вече доколко са оправдани - бъдещето ще покаже.
Иначе - дори на съвсем лаишко ниво - за поне една връзка между ин витро оплождането и евентуални проблеми с репродукцията не е трудно да се сети човек. Предвид огромното количество хормони, които се изливат в майчиния организъм за стимулацията те със сигурност не се излъчват от организма веднага след спирането им (случайно съм проверявала един от тях по повод въпрос от една майка дали е съвместим с кърменето - периодът му на излъчване от организма беше поне 20 дена, и то при много скромни дози, при нея не ставаше въпрос за стимулация за инвитро), а прием на различни дози хормони продължава и след стимулацията, за да се осигури бременността. А връзка на главните от тях с негативно отражение върху репродуктивните органи и системи е открит отдавна - естрогенът предизвиква малформации и повишаване риска от рак на матката при момиченцата, в малко по-късна гестационна възраст и върху развититето на гърдите, прогестеронът също се свързва с някои малки дефекти пак в репродуктивните органи (хипоспадия при момченцата и срастване на лабиите при момиченцата)... Предвид че при различните протоколи за ин витро естроген и прогестерон (плюс други) се приемат различно дълго и в различно високи количества (за което вие сте много по-навътре в материята), не мисля, че някой може да даде реални гаранции, че няма да имат никакво отражение върху детето. Докторите правят това, което е по силите им, за да осигурят бременност с наличните средства и знания - но това не означава, че знаят всичко за ефектите, които начинът да се стигне до бременност може да предизвика. Както и самите вие казвате, повечето деца, заченати чрез репродуктивните техники, още не са стигнали зряла възраст, за да е ясно какво е отражението.
Бтв - интересно ми е някой дали е обсъждал тези теми с лекаря си преди или след ин витрото? И какви отговори е получил? Най-честният отговор би бил - липсват достатъчно данни... но се чудя дали има лекар, който ще го каже на майка, минаваща през процедурата. Както и дали има майка, на която й хрумва да си задава такива въпроси преди да пристъпи към това решение... едва ли, предвид че това е последния начин...

Да,трябва да имаме право на избор ! А нима амниоцинтезата не е вид избор за жовот ??? Аз правих такава и се радвам,че не ми се наложи да избирам ,защото щеше да ми е ужасно трудно пред дилемата увредено дете или без дете !
Всяка майка ,всеки родител иска най-доброто за детето си !
Копирах отговора си от другата тема,понеже нещата се припокриват до известна степен. Лично аз направих избор преди трансфера си,като отказах имплантиране на повече от 2 ембриона. Предпочетох така,пред възможността да загубя всички бебета .

"Бтв - интересно ми е някой дали е обсъждал тези теми с лекаря си преди или след ин витрото? И какви отговори е получил? Най-честният отговор би бил - липсват достатъчно данни... но се чудя дали има лекар, който ще го каже на майка, минаваща през процедурата. Както и дали има майка, на която й хрумва да си задава такива въпроси преди да пристъпи към това решение... едва ли, предвид че това е последния начин..."

Моите две близки приятелки, подложили се на АРТ (едната и на редукция), никога не са разговаряли с доктора си за подобни неща. Не мисля, че само хора преминали през АРТ имат компетентно мнение, защото те понякога не се сещат да питат за най-важното, както Hedra сама е обяснила.

Doroty D поздравявам те избора ти - и за амниоцентезата и за 2-те ембриончета. Само да обърна внимание, че е меко казано нелепо да се сравнява амниоцентеза, БХС и т.н. с инжектирането на ембрион в 10-12 г.с. и спиране умишлено на сърдечната му дейност, мисля, че няма как да не се съгласиш, ако си чела внимателно темата...

Може би,защото нищо на света няма значение, освен желанието да имаш дете !

Темата ми е интересна  и чета  различните ви  мнения. Аз смятам, че едно е когато се говори само от прочетено и чуто за инвитро процедура и редукция на ембриони,а съвсем друго е когато си минал през това; когато си се борил за да сбъднеш мечтата си; когато подлагаш на  риск собственото си здраве за да можеш един ден да чуеш най-трогателните думички "мамо, обичам те!".
Аз разбирам двойките, който след успешна процедура се съгласяват за премахнат едното ембрионче и да дадат шанс на останалите. Това решение също е част от борбата. Незнам. Понякога е толкова трудно.

Hedra, предполагам знаеш какви са нивата на тези хормони по време на бременност?
Да, задавали сме тези въпроси на лекарите си, не сме толкова безотговорни и не само сме ги задавали ами сме чели и сме се интересували също. И се доверяваме на техните знания и опит, защото това ни е единствения шанс да бъдем родители.  Дай ми моле те конкретен линк в bmj защото всички материали, които ми изведе на тази тема и досега четох не ми дадоха категоричен отговор, а само че се намират връзки в тази насока и се правят изследвания, които доказват някаква връзка, но че времето ще покаже, защото все още е малка базата за обширни проучвания по темата. Може би точно този материал проспускам. Не си ли мислиш нещо друго обаче, че това ще причини допълнителен дисконфорт и притеснения  на много хора. Или това няма значение щом ти и твоите деца сте заченати естествено... Другите не са важни, да се оправят.

Как се установи , че всяко 1 от 4 деца от ин витро не може да има деца, след като Луиза Браун е на 30 годинии едва скоро стана майка, а ин витрото се разпространи масово доста по-късно? Малко е рано да се правят подобни заключения за популация от 15-16 годишни младежи. Освен това всеки, който предприема ин витро е напълно наясно, че е напълно възможно причините довели до стерилитет при него да се предадат и на детето му, разбира се не говорим за стерилитет причинен от инфекции и разкъсвания на тръбите, при извънматочна, травми и т.н, а наследствено обусловен такъв. И дори да има такъв риск поели сме го, защото нямаме друг избор, не е необходимо да ни го натякваш още повече от позицията на страничен наблюдател.

И още нещо, като чета много мнения в тази и другата тема - за деца по каталози и тем подобни безумия, все повече си мисля, че книгата на Людмила Филипова не е била безобидно булевардно четиво, както много дами я нарекоха, а вече се виждат негативните резултати от нея и насаждането на неприязън и неразбиране към хората с репродуктивни проблеми.
колкото по темата за редукцията аз лично не мога да изкажа отношение, защото не съм била изправена пред тази сложна дилема, но пък се впечатлявам от лекотата, с която хора, току що научили що е това ембриоредукция го коментират в клюкарника.
На мен ми звучи изключително обидно подобни теми да се обсъждат в Клюкарника при положение, че има подфорум Проблемно забременяване и рискова бременност. Неетично е спрямо мо мичетата, които пишат в него!

И аз да питам нещо- наистина ли не осъзнавате, че хората борещи се със стерилитета, нито са искали, нито са виновни, че им се налага и им се случва всичко това
жалко е, че винаги сме много крайни и безкрайно нетолерантни към хората, чийто проблеми нямаме

Cygnus,mini_79