Аз пък си спомням веднъж на село в една локва как си играх и всички деца ме гледаха жално около локвата, ама не смееха да дойдат при мен. Беше една огрооомна и много дълбока локва, ужасно готино. Ама на другите не им позволяваха.
- Публикувана: 30 юни 2008, 22:33 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2008, 11:38 ч.
Споделете 70
Клеми, не очаквай да те "разберат" защо си я поотупала. ССФ не си бие детето. Тя прави психоанализа по Фройд на постъпката на отрочето си и след това му изнася лекция за скритите му желания и пориви-тоест, как на него му се е искало да стане птичка и заради това се е надвесило от перваза/прозореца/терасата, но как земното привличане, все таки, би могло много крайно да осуети намеренията му.
Малко по-напред в темата споделих как и аз си изживях моя ужас със Станислав. Господ да ги пази, не знам вече какво да кажа.
П.С. Не съм образцова майка. И никога не съм се стремила към това. Въпреки това сигурно за сина си съм най-добрата.
Малко по-напред в темата споделих как и аз си изживях моя ужас със Станислав. Господ да ги пази, не знам вече какво да кажа.
П.С. Не съм образцова майка. И никога не съм се стремила към това. Въпреки това сигурно за сина си съм най-добрата.
Има и друг тип майки, образцови, германски 
И от мен би станала образцова германска майка. 
Обаче от мъжа ми не. Той се ужасява от всякакво мръсно и надава кански рев, когато наследниците му правят разни такива неща. Няма да забравя физиономията му, когато големият трол (в ранна възраст) си пийна водица от една локва.
Детето тичаше край нас, после тичаше пред нас и изведнъж се навежда, гребна с шепичка и пийна. Жадничко ще да е било.
Дон Философио (нечовешки рев):
-А-А-А-А-А-А-А-А-А!
Аз, гузна:
- Е, какво пък толкова...
С което сама се навирам в капана - автоматично излиза, че аз съм виновна и че пускам детето да шляпа, да бърка, да се търкаля къде ли не.
Донът:
- КАК КАКВО! Знаеш в тази локва...
Следва лекция.
Аз, още по-гузна, но не се предавам:
- Ми, детето е оправно. Пиело му се вода, намерило си.
Донът хвърля зъл сив поглед.
Аз, червена:
- Подготвям го за живота. За ъ-ъ-ъ различни ситуации...
Донът, ехидно:
- За оцеляване в пустинята ли!
Обаче от мъжа ми не. Той се ужасява от всякакво мръсно и надава кански рев, когато наследниците му правят разни такива неща. Няма да забравя физиономията му, когато големият трол (в ранна възраст) си пийна водица от една локва. Детето тичаше край нас, после тичаше пред нас и изведнъж се навежда, гребна с шепичка и пийна. Жадничко ще да е било.
Дон Философио (нечовешки рев):
-А-А-А-А-А-А-А-А-А!
Аз, гузна:
- Е, какво пък толкова...
С което сама се навирам в капана - автоматично излиза, че аз съм виновна и че пускам детето да шляпа, да бърка, да се търкаля къде ли не.
Донът:
- КАК КАКВО! Знаеш в тази локва...
Следва лекция.
Аз, още по-гузна, но не се предавам:
- Ми, детето е оправно. Пиело му се вода, намерило си.
Донът хвърля зъл сив поглед.
Аз, червена:
- Подготвям го за живота. За ъ-ъ-ъ различни ситуации...
Донът, ехидно:
- За оцеляване в пустинята ли!
Жозефина, четох те и тебе + информацията за другото паднало и починало дете и не знам дали някой може да си представи какво беше състоянието ми, докато погледна през прозореца, да видя има ли долу паднало дете. Моето. Иначе терасата е доста висока, плътна, няма на какво да се покатери, в стаяра и няма столове, прозореца и е висок...но децата са изобретателни. А моето е от дивите, та колкото и да обясняваме, винаги има дяволи в главата. Господ да ги пази.
Ама, разбира се, че има и нестресирани майчунгели.
Тези, дето пушат пред децата, тези, дето люпят семки.
Има и възпитани. Дето, като им кажеш "Падна ви нещо",
щото са хвърлили празна опаковка от чипс, ти отговарят
"А, благодаря, ама е празна опаковка само". Всичко има.
Иска ми се да обхвана всеки майчунгел поединично, за да
няма обидени, засегнати, криво разбрали, и изобщо ощетени.
Но как?! Нито ръцете ми са толкова дълги, нито езикът ми.
Тези, дето пушат пред децата, тези, дето люпят семки.
Има и възпитани. Дето, като им кажеш "Падна ви нещо",
щото са хвърлили празна опаковка от чипс, ти отговарят
"А, благодаря, ама е празна опаковка само". Всичко има.
Иска ми се да обхвана всеки майчунгел поединично, за да
няма обидени, засегнати, криво разбрали, и изобщо ощетени.
Но как?! Нито ръцете ми са толкова дълги, нито езикът ми.
Споделям, че всичко разбирам.
Споделям, че сърцето ми се разтупка възхитено от постъпката на Сели.
Споделям, че трябва да засиля пиенето и лексотана, за да оставя дъщеря ми и тя така да джапа.
Много и правя забележки, тези дни се чувам от страни като "жената НЕ!".
Не искам детето ми да израстне потиснато и стресирано, само и само защото е имало потисната и стресирана майка.
Но как да я оставя да рови в боклуци и после да си лапа ръцете, като ми е писнало да я мъча с капки за очи и нос?
Как да я оставя да скача в стъклата, които са следствие от действията на тъпи хомо еректуси (за съжаление силата им е стигнала само да се изправят, но не и да помислят).
Страх ме е да не изкочи на улицата, страх ме е да не ми я откраднат, абе страх си ме е.
И как да не съм "жената НЕ!"?
Споделям, че сърцето ми се разтупка възхитено от постъпката на Сели.
Споделям, че трябва да засиля пиенето и лексотана, за да оставя дъщеря ми и тя така да джапа.
Много и правя забележки, тези дни се чувам от страни като "жената НЕ!".
Не искам детето ми да израстне потиснато и стресирано, само и само защото е имало потисната и стресирана майка.
Но как да я оставя да рови в боклуци и после да си лапа ръцете, като ми е писнало да я мъча с капки за очи и нос?
Как да я оставя да скача в стъклата, които са следствие от действията на тъпи хомо еректуси (за съжаление силата им е стигнала само да се изправят, но не и да помислят).
Страх ме е да не изкочи на улицата, страх ме е да не ми я откраднат, абе страх си ме е.
И как да не съм "жената НЕ!"?
Споделям, че имам всякакви страхове, в които участват децата. Дори и в кошмарите ми, на сън, не еднократно съм сънувала как умират, блъскат ги коли, падат от високи сгради само и само защото не са ме чули и послушали на момента.
Преживявам го някак, не ми е хрумвало да ги бия за това.
Обичам да излизам с децата и да търчим през локвите под пролетно- летния дъжд, есенния не го обичам толкова.
Преживявам го някак, не ми е хрумвало да ги бия за това.
Обичам да излизам с децата и да търчим през локвите под пролетно- летния дъжд, есенния не го обичам толкова.
