Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Калоян бързо да се оправя,никакви болести-рожден ден ви чака 
( това по повод, че съм много зле с ориентацията). Добре, че ресторанта беше близо до нас че в последният момент се оказа че хняма червени цветя за платното. Всички букети бяха в колата на булката. Аз скокнах до нас и си пооскубах една червена Гергина и спасих положението 
. Иначе беше много весело. Много хубави хора се събраха. Най- голямата изненада за мен беше, че се видяхме с Физиотерапевтката която ме изправи на крака преди 7 години. Много емоциона среща. Тя ме позна веднага. Каза, че за първи път тогава виждала човек, който вместо да мисли за собствената си болка се е захванал да успокоява бабите и чакащите пред кабинета 
. Бях забравила и се посмяхме. Аз обяснявах на бабите какви процедури им предстоят и какво ще усещат. .. Тя ми се скара че не съм се обадила, че имам познати при нея. В интерес на истината не се е наложило. Тя е страхотен човек и професионалист и беше всеотдайна до последно 
Имаше вече запазен РД за 10 ч., а нас друг час не ни устройва. За 18.10 пък имаха вече 4 РД. Затова запазих за:
. 
и аз помня ракийката, поне е направила запомнящ се подарък 
. 
Възрастна беше и без болка си отиде, но загубата винаги е болезнена.
. Не знам докога ще продължава така....
В неделя едно фото не успяхме да намерим да го снимаме та обща снимка си правехме в понеделник....Естествено фотографката ме издразни яко. Три часа се наглася тя а ни накара да сложим Слави на столчето..ами той се изнерви...как ще стои там 10 мин. незнам. Резултата - намръщени родители на снимката щото се опитвахме да усмирим Слави.
