и аз не звъня, говорим си през терасата , даже комшията влезе в тях през нашата тераса(беше си забрави ключа) - Публикувана: 7 юли 2008, 14:56 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2008, 16:48 ч.
Звъните ли по вратите на съседите си?
А друга съседка, докато беше касиер и звънне на вратата за таксата за входа или пък нещо друго, в мига, в който отворя вратата ме избутваше и направо нахлува у дома 
Случи и се два пъти, първия път не очаквах такова нещо, втория път реших да проверя дали пак така ще направи, трети път нямаше. Трудна съм за преместване 
Случи и се два пъти, първия път не очаквах такова нещо, втория път реших да проверя дали пак така ще направи, трети път нямаше. Трудна съм за преместване 
Много се смях на това.
Сега не звъня. Не съм имала нужда. А миналата година, звънях и крещях. Ама много се бях ядосала на един, който ремонтираше.
Мъжа ми командировка две седмици, нашите на село, аз сама с детето, с зверски колики и рефлукс, много трудно се приспивахме.
Точно приспах детето и той започна да кърти. Беше 3 часа, звънях, спря за малко, явно погледна през шпионката, аз бях отпред с ревящо дете, не ми отвори и след 5 минути се чу как пак кърти. Толкова бях побесняла, че се разкрещях пред вратата, отнесе и два ритника (вратата де) и пак не ми отвори. И веднъж на съседката в 22:30, ама бяха надули страшно музиката.
Спомням си като дете, живеехме в младост и целият вход бяхме много близки. Най-добрите ми приятелки бяха на съседни етажи. Аз много ранобудна, в 7:30 ходех да ги тормозя. Не е имало 1 март, да не цъфна с мартеници в ранни зори, или на великден с яйца. През останалото време, просто да си играем
Още го помнят и те и родителите им.
Мъжа ми командировка две седмици, нашите на село, аз сама с детето, с зверски колики и рефлукс, много трудно се приспивахме.
Точно приспах детето и той започна да кърти. Беше 3 часа, звънях, спря за малко, явно погледна през шпионката, аз бях отпред с ревящо дете, не ми отвори и след 5 минути се чу как пак кърти. Толкова бях побесняла, че се разкрещях пред вратата, отнесе и два ритника (вратата де) и пак не ми отвори. И веднъж на съседката в 22:30, ама бяха надули страшно музиката.
Спомням си като дете, живеехме в младост и целият вход бяхме много близки. Най-добрите ми приятелки бяха на съседни етажи. Аз много ранобудна, в 7:30 ходех да ги тормозя. Не е имало 1 март, да не цъфна с мартеници в ранни зори, или на великден с яйца. През останалото време, просто да си играем
Още го помнят и те и родителите им.
Поли, ти въобще щом си отворила си голяма куражлийка...аз ще си стоя сгушена със стиснат мобилен в ръка и това е 
Mи аз го познах човека, през щпионката, ама чак като отворих видях в какво състояние е... а той е младо момче, но разбрах че това му било "навик"... живее с майка си, ама нещо не я виждам тая жена от няколко месеца..,
Звъняла съм един, единствен път от 10 години до ден днешен. Някакви тинейджъри си бяха устроили купон, яка музика... При това хубава... 
Обаче детето ми не се беше успокоявало (тогава на около 8 месеца) от няколко дни, поради болест и му треперих всячески, иначе и него не го притесняват шумове разни, златно да ми е. Та търпях, търпях и след 23 часа им направих забележка да намалят, че е лято, прозорците отворени и ме е страх да не се събуди, току що заспало. Иначе съседите имаха респект към детето и се съобразяваха. Но аз лошо гледам и съм отмъстителна.
За музика съм либерална. И аз като molestosa, не отварям ако не съм предупредена за визита.
Обаче детето ми не се беше успокоявало (тогава на около 8 месеца) от няколко дни, поради болест и му треперих всячески, иначе и него не го притесняват шумове разни, златно да ми е. Та търпях, търпях и след 23 часа им направих забележка да намалят, че е лято, прозорците отворени и ме е страх да не се събуди, току що заспало. Иначе съседите имаха респект към детето и се съобразяваха. Но аз лошо гледам и съм отмъстителна. За музика съм либерална. И аз като molestosa, не отварям ако не съм предупредена за визита.
Не обичам да ми досаждат.Редовно като се прибираме от първите етажи поглеждат любопитни, но ги възприемам като необходимо зло-трябва да се знае кой влиза или излиза.
Редовно от отсрещния апартамент гледат през ключалката като се прибраме.
Общуването между съседите отдавна е отживелица в столицата, живота е толкова натоварен и динамичен, че трудно намираме време дори за поздрав.
А и стана опасно да се доверяваш на всеки-не е хубаво да се знае с какво разполагаш в дома си.
Редовно от отсрещния апартамент гледат през ключалката като се прибраме.
Общуването между съседите отдавна е отживелица в столицата, живота е толкова натоварен и динамичен, че трудно намираме време дори за поздрав.
А и стана опасно да се доверяваш на всеки-не е хубаво да се знае с какво разполагаш в дома си.
Звъня, но винаги спазвам часове-мисълта ми е, че няма да се развъня преди 9 сутринта или след 9 вечерта. За съжаление съседите не са така милостиви към нас. Тъй като временно баба ми живее при нас редовно си привиква някакви съседки. Тъй като тя не чува ги кара да звънят продължително, без въобще нито тя, нито те да се съобразяват, че има бебе. Миналата седмица една бабичка едва не изкърти вратата ни. Звъня близо 20 минути /магарешкият инат пасти да яде/, аз се опитвах да поспя, защото мъжът ми беше извел детето. Нарочно не исках да и отворя, баба ми пък беше излязла, но след като не постигна успех със звънеца, започна да блъска по вратата 
и то с невероятна сила. Застанах до вратата и се молех да успее някак да я отвори -щях да я изритам с шутове-буквално. Тъкмо реших, че се е отказала, когато нанесе следващият си удар-започна да крещи из целият вход, че баба ми е починала, а ние не отваряме-какви хора сме били . Сега като го пиша, ми става смено, но тогава се разтреперих от възмущение и гняв. По-късно я видях и вдигнах страшен скандал. Казах и, че това са ми били единствените часове за сън от седмици насам, на което тя отговори-"длъжна си да отвориш"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Просто нямам думи...
и то с невероятна сила. Застанах до вратата и се молех да успее някак да я отвори -щях да я изритам с шутове-буквално. Тъкмо реших, че се е отказала, когато нанесе следващият си удар-започна да крещи из целият вход, че баба ми е починала, а ние не отваряме-какви хора сме били . Сега като го пиша, ми става смено, но тогава се разтреперих от възмущение и гняв. По-късно я видях и вдигнах страшен скандал. Казах и, че това са ми били единствените часове за сън от седмици насам, на което тя отговори-"длъжна си да отвориш"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Просто нямам думи... melinda_ 
сори, съчувствам ти, но се и радвам, че не съм единствената с такива дъртаци ненормални. Нашите съседи също си мислят, че съм им длъжна със всичко. И блъскат по вратата хахахх - дори веднъж от блъскане една плочка падна в банята.
сори, съчувствам ти, но се и радвам, че не съм единствената с такива дъртаци ненормални. Нашите съседи също си мислят, че съм им длъжна със всичко. И блъскат по вратата хахахх - дори веднъж от блъскане една плочка падна в банята. Щях да отида с плочката и да ги замлатя по главата
. Как е възможно да са толкова нетактични, несъобразителни и въобще нямам думи. А иначе обичат да обясняват колко сме невъзпитани по-младите, колко едно време са били невероятно културни, а ние какви простаци растем . Сега целият вход /90 % пенсионери и то на пределна възраст/ ме гледа лошо и поклащат неодобрително глава . 
По-късно я видях и вдигнах страшен скандал. Казах и, че това са ми били единствените часове за сън от седмици насам, на което тя отговори-"длъжна си да отвориш"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Просто нямам думи...
Аз пък щях да й кажа че тя е длъжна да се съобразява по кое време звъни и също така е длъжна да се сети сама че е нежелан гост и че не съм длъжна да й отварям когато не я искам в къщата си и че с този панаир дето го е вдигнала само е станала за смях, защото разправя врели-некипели из входа...
