Звъните ли по вратите на съседите си?

Постоянно звъня на съседите, и все пари искам. Горките 

Обикновено го правя само вечер, около 20 часа, никога по-късно от 20:30, никога рано сутрин или следобедните часове. Ако е спешно, пак изчаквам да стане някакво по-прилично време.

Понеже често се случва да ми звънят на мене по работи на входа, се е случвало да ме изкарат извън равновесие, например да вдигнат скандал, защо не работи асансьора. Е, нали съм си културна, не изказвам на глас това, което мисля по техен адрес, но най-учтиво им заявявам, че аз няма начин да знам, дали е развален асансьора или не (ако знам, се обаждам на сервиза), а пък ако те са установили повредата първи, да се обадят те. Е м*** ** *****, не се научиха, че моя работа е да събирам парите и да плащам сметките, а те една крушка не могат да сменят 

Не е лесна и твойта, ама за друго питам в случая. 

Разбирам какво имаш предвид, в старата ми къща са ми звъняли по всяко време да искат назаем захар, тоалетна хартия, пари, или да се оплачат, че бил зает телефона, и т.н. Иначе аз никога на никой не съм звъняла за услуги или проблеми.

Не.
Някога, преди години, си спомням мама и съседките редовно си висяха по вратите...сега това вече не се случва.
Пък и има магазин точно пред входа.

Така зададен въпроса е твърде странен.............. Няма за какво да звъня по съседите и не го правя. Ако все пак се наложи нещо, бих го направила в прилично време, а кое е то, мисля, че всеки знае. Не съм близка със съседите си, не пием кафе заедно примерно, така че нямам причини да ги търся. Преди години имах наводнение в банята и тогава се наложи, но това беше. Конкретизирай въпроса си, така няма смисъл.

Ами не, не звъня по вратите на съседите ни 

Не звъня на съседите - нямам повод. Случвало се е точно 2 пъти - веднъж ми трябваше ключ от подпокривното пространство (той стои в комшиите на последния етаж) и веднъж на комшиите срещу нас, че заминаваме на по-дълга почивка и да се ослушват за алармата. Винаги се съобразявам с часа. Даже сега трябва да ни връщат пари (имаме магазини-наематели на помещения под входа и те ни плащат повечето сметки, та трябва да си взема от касиерката парите за топломерите) и ми е неудобно да притеснявам комшийката-касиерка (определено няма да я търся събота, неделя или вечер след 20 ч.).
И на нас не ни звънят - само сега поех 1 ангажимент да им раздам изравнителните сметки към Техем, че домоуправителят замина на почивка, но написах бележка на таблото да ми звънят само вечер между 19 и 20 ч. и да си ги вземат лично - нямам проблеми, съобразяват се.
Аааа, комшийското детенце звъни понякога, когато има рожден ден, имен ден или някакъв повод и носи почерпка (винаги отварям).
И комшийчето над нас звънна миналата година да помоли за разрешение да си празнува с купон 18-тия рожден ден (даже ни покани) - нямах нищо против повечкото шум.
Иначе, никой не звъни без причина, нито нахлува вкъщи, нито ми иска услуги... Попаднала съм на свестни комшии - хем си имаме приказка (поздравяваме се, децата играят заедно, понякога пием по кафе или бира пред входа), хем всеки си знае границите и уважава другия (не се меси, не любопитства, не се влачи по хорските къщи).
Идея нямам дали това е отговор, че и аз не разбрах много темата, ама здраве да е.

Звъня да си поискам на заем я яйце,я чашка брашно. Но само на едни съседи,ние сме им и кумове,така че,не са чужди хора.И на тях им се налага,та не си връзваме кусури.За едно прахче ванилия например не винаги ми се ходи до магазина,а и после нося от кекса на дечицата.

Нямаме звънци - чукаме си по вратите. Живеем в къща и я делим 2 семейства и един работещ мъж.
С проектосемейството под нас станахме много близки (за мое учудване, аз не съм лесно сближаващ се човек), та с тях нямаме проблем да им чукнем за нещо, те да се качат при нас и прочие. Може би помогна, че сме на една възраст и така си имаме компания в селото. Часове - те определено са по-ранобудни от нас, случвало се е да ни събудят. Канили са ни на пийване с почукване към 10, което на мен вече ми се вижда късно, но щом е за купон...Аз гледам да ходя при тях към 11 сутринта или до към 9, 9.30.
Човекът на нашия етаж е нов и е може би на възрастта на баща ми, та с него сме на здравей-здрасти и не му чукаме на вратата

Не. Нямат звънци. Привечер обаче си разменяме по някоя реплика през оградата.

Не,не звъня.
Но те на моята най-редовно и без да се съобразят с часа или с това че имаме малко дете.

Може ли все пак да разберем целта на въпроса???

Звъня много рядко, когато е наложително, още повече, че нямам приятели в блока. Инче на предишния адрес познавах доста добре хората и знаех кога е удобно - кой има спящо бебенце, кой си почива след работа. Не бих досаждала след 20-21 освен ако не е супер важно.

Ами въпроса е елементарен, не знам какво точно не се разбира, при положение, че всички сте и отговорили. Та и аз да кажа. Считам звъненето на съсед за вид нахлуване в личното ми пространство, освен ако не става дума за нещо наистина сериозно или касае стопанисването на общата ни собственост. Съседите ми  са също на този принцип. Обаче скоро един от долните етажи беше тръгнал в 10.30 вечерта  да звъни по звънците, да пита от чий чучур капе вода..

С познатите съседи не си звъним директно, пишем си по ICQ първо

Ако някой ни безпокои с музика, пробиване, тропане или каквото и да било (в непозволено време, разбира се), му звъним директно на вратата независимо от часа. Ако е след 22 часа, предпочитаме директно на полицията да звъннем. Това с полицията всъщност само за един го правехме, който ни подлагаше на системен тормоз с техно-музика. 

@минзухар: Ако на твоя съсед му е пречело капенето или се е притеснил някой да не се наводни, не виждам проблем, че ви е звънил вечерта. Нали не го прави всеки ден? И за него това пък е нахлуване в неговото лично пространство, смятам.

О, мис Лу, къде се загуби. Намини покрай геймърския клуб.
А този с чучура ме остави с впечатлението, че просто намина да се позапознае със съседите..наистина беше абсолютно неадекватно изпълнението.

Извинявай, ама и на мен темата не ми е много ясна  . Така зададен въпрос предполага кратък отговор - "Да, звъня", "Не, не звъня". И това на теб какво ще ти помогне тогава?!
Е, с пояснението донякъде става ясно какво имаш предвид.
За година и нещо, откакто сме в този апартамент, не се е случвало да звъня на съседите. Просто не е имало повод да го правя.

Не звъня. Непонятно ми е това с искането на чаша брашно при положение, че магазинът е на 2 крачки. Звъняли сме само няколко пъти да си намалят музиката в 2 през нощта примерно.
Ние сме на първи етаж и се случва нерядко да ни звънят да отворим входната врата. Даже "благодаря" не казват, а все пак не съм портиер.

Не Аз съм малко американски тип човек(т.е.разбирай темерут)-всеки да си живее живота,дори за захар,ако умра,няма да звънна,обичам сама да се справям,не да звъня на съседи.

Аз явно съм ужасна  за 4 г. на 7 врати 


1. Счупен аснасьор, аз с ревящо бебе и тежка зимна количка. Още не познавах никой, звъннах на първия апартамент и я прибраха я за няколко часа, за да не я качвам до 6 ет. (веднъж)

2. На съседи, с които делим общ коридор с няколко мазета, ключът за общата врата стои в тях  пак на тях - да си прибера детето или да върна тяхното, на една възраст са. Или да пием биричка с майката  (тук вече не знам колко пъти).

3. На съседите от 7 ет., когато ни наводниха и една вечер, когато видяхме, че си е забравил включени фаровете. (общо 2 пъти)

4. На съседите от 8 ет., когато ни наводниха. (веднъж)

5. На съседчето отдолу, когато беше в тийнейджърските години и запиваха в 24 ч. преди дискотека, а ние тамАн с новородено бебе. (не знам колко пъти им звъня мъжът ми, аз реших проблема само с едно слизане ).  Вече сме приятели, разбрахме се, седна си на д-то 

6. На Домоупраителя, не помня защо и колко пъти

7. Веднъж докато отключвах входа с мен се намъкна съмнителен тип и не посмях да се кача с него в асансьора звъннах на една баба на 1 ет. и я питах общи работи за блока 

Писах, писах и се затри 

Звъня. Когато трябва.

На Домоуправителя няколко пъти.

На 1-вия звънец, който ми попадна, не познавах никой, бебето реве, асансьора счупен, аз с тежка количка, която не ми се мъкнеше до 6 ет. Прибраха я за няколко часа, докато се върна мъжът ми.

На съседчето отдолу, по време на тийнейджърските му години, имаше навика да събира компания да подгреят преди дискотекат, някъде към 24 ч. Мъжът ми слиза няколко пъти, но ефект нямаше, аз само веднъж, разбрахме се  вече сме прителчета, седна си на д-то.

На тези с/у нас, мазетата ни са в общ коридор с още няколко и имаме допълнителна врата, ключът е у тях. А и децата ни са на една възраст, та се случва да се събират, я у нас, я у тях. От време на време и за биричка с майката 

На 7 ет. - веднъж, когато ни наводниха и веднъж, за да им кажем, че са си забравили включени фаровете на колата.

На 8 ет. - веднъж, когато ни наводниха.

Това е май, за 4 г.

Звъняла съм само 3 пъти - със съседката в съседният апартамент си ходим на гости
Третият път беше като ми изгоря контакт в кухнята и спря тока из целият апартамент, толкова се бех шашнала, сама с дете. Добре, че беше мъжа й да помогне и закрепи положението, докато дойде майстора на другият ден.

Винаги съм се съобразявала с часа.

Оооо не

Само веднъж, когато имах съмнения, че газта от бутилката изтича

Не и дано не ми се налага.
Ето,  например, преди няколко седмици някакъв фен ни събуди в 6 сутринта да пита дали колата паркирана пред гаража му е нашата. Не можел да тръгне на работа и тъй като сме нови в блока а колата - непозната, решил, че сигурно е наша. Хич не ми стана приятно, ама какво да се прави... 

Звъним си взаймно само с едно съседи. 
Аз се съобразявам с часа винаги.

   Доколкото разбирам, става въпрос за съседи, с които не контактуваме. Засега не ми се е налагало по никакъв повод. Ако се наложи, значи е нещо по-спешно и мисля, че няма да ми се разсърдят, независмо по кое време е.

   Със съседите, с които контактуваме първо се чуваме по Скайп-а. Уговаряме се кога да се видим.

   Дори да ми звъннат на вратата и тези, с които контактуваме и тези, с които не сме близки не го смятам за нахлуване в личното пространство, ако разбира се не стане системно.

   

Не звъня на съседите,както и те не ми звънят.Така си ми е добре.

Не звъня на никой.

Не, освен ако не се налага.
Аз даже не ги познавам повечето 

Звъня на мобилен телефон, но не и на вратата 

И при нас така.
Звъни се постоянно, дори когато знаеха че има бебе. В 21часа, в 22 часа. Следобяд, точно докато заспиват децата.
Нощем, защото някой си е забравил ключа за входната врата и т.н.

Най-накрая изключих звънеца. Ако някой познат иска да влезе, ми звънка по телефона и аз отварям. Иначе със съседите няма какво толкова да си кажем.

Значи до преди година и половина когато живеехме в апартамент, доста често ни се случваше да ни се звани на вратата по най-различни поводи ( силна музика, тропане, майка ми беше касиерка на входа ). Но аз никога не съм звъняла на съседи поради някакви такива причини. Сега от както живеем в къща е много по спокойно, не се съобразяваш дали няма някой комшия да ти чукне на вратата да намалиш музиката и тем подобни. Разбира се че малко или много се съобразявам с часовете но е по-различно

Два пъти съм звъняла на двама от съседите и двата пъти беше свързано с невъобразимия шум от ремонти и то в часовете регламентирани като почивка в Наредба №1 на общината.След като се оказа , че няма смисъл от направената забележка и те продължиха да си правят каквото знаят се отказах .Но пък намерих друг начин аз да им ходя по нервите без да нарушавам правилата , но това е друга тема.На мен са ми звъняли да ми искат пари на заем или да търсят разни ключове за входна врата или изба.

За почти 5 години в квартирата, съм звъняла 3-4 пъти на съседите за ключ от мазето, защото там са електромерите и съм искала да си засека сметката.   Но на мен колко са ми звъняли, че чучура ми капе... Жената под нас е психично болна и имаше период, в който поставяше заплашителни бележки, пишеше с маркер по вратата, като не и отворих след поредната и криза, подпря счупено стъкло от прозорец с назъбеното нагоре, че като отворя да ме обезглави....  
Друго което ме дразни е звъненето по телефона след 21.00-21.30 часа, а някои дребни душици /като хазайката/ звънят на по-ниската тарифа след 21.00.

нашите съседи са много готини-на една площадка сме три семейства и живеем като едно семейство. До нас съседите имат бебе 8 месеца по-малко от дъщеря ми и постоянно сме заедно-ту у тях, ту у нас а през останалото време навън. Звъним си,когято някой има нужда от помощ по всяко време, а иначе знам кога другото бебе спи и не звъня, а кликам по телефона. У нас също съседите се съобразяват с бебето, много са съобразителни и толерантни хора. Вечер звъня до 22ч. а при спешни случаи по всяко време. Онази вечер на съседката детето падна в 2ч. през нощта от леглото и мъжа й беше в командировка. Ходих с нея до Пирогов, просто да не е сама в колата. Аз пък като бях бременна другият ни съсед ме караше в болницата като имах болки, защото ние нямаме кола и така. Услужваме си, добре че са свесни повечето ни съседи във входа. Нямам оплаквания, културни и отзивчиви хора са всичките.

Почти не звъня. Само ако се наложи или има нещо спешно но гледам да е по нормално време...

Един път милото се прибирало в 3 през ноща и гледа в коридора тече... събудило съседката, а тя милата целия й апартамент във вода, спукана тръба имало някъде отгоре... но за това може... иначе не 

Но пък нашите имат една съседка дето само слухти да чуе кой накъде минава по стълбището... ха някой да звънне на нечия врата и веднага се показва да види... ако случайно изтърве да види, или пък чуе че нещо става в къщи, веднага звъни да поиска нещо - я сол, я захар, я яйце... намира си поводи... 

Съседката ми е баба на 88 години. Звъни ми по всяко време - да й отворя кутията с натуралният сок, да й отворя прозореца, побърква ме  и буди детето. Но тя е сама и на мен ми е жал да й крещя и да й се карам , като звъни гледам да й помогна, а докато детето спи отвъртам звънеца да не го буди.
Звъняли са ми съседите по най- различни поводи, някой се заключил, друг го наводнили, трети общо събрание правели, пари и цигари ми искат  .
Откакто имаме дете се съобразяват и не звънят толкова колкото преди.
Аз много рядко звъня на някой.

По принцип не звъня.Не ми е удобно да притеснявам хората.Със съседите, с които сме по-близки се чуваме по телефона.
Но два или три пъти съм звъняла без оглед на времето, защото паркират пред нашия гараж и не можем нито да се приберем, нито да излезем.Гаража ни е точно до входа на кооперацията и им е много любимо на всички да си качат колата на тротоара пред нашия гараж. След тези няколко пъти и след многократно напомняне общо взето спряха да го правят.Скоро не ми се е налагало.
А иначе на нас чистача на блока редовно ни звъни събота или неделя по обяд да иска вода, пари...Други пък съседи кликват на мъжа ми да излезе на терасата да му кажат каквото имат за казване.И ако не се покаже до 2-3 минути, почват пак да звънят.От банята са го изкарвали.
Много несъобразителни хора има.
А това за дай чаша захар, брашно, яйце го помня от детските ми години.Сега мисля почти не се практикува, все пак магазини има на две крачки.

Не, не звъня по никакъв повод. Даже не знам кой на кой етаж живее. Един единствен път звънях, за да разбера кой ни е запушил колата в паркинга, но беше в другия вход и звънях само по фирмите. Слава богу тъпата крава беше във втората фирма, където звъннах.

Ако жилището ви е застраховано, няма проблем. В офиса ни /нова административна сграда/ за трети път има теч и се прави опис на щетата. 
А иначе не знам кой нормален човек умишлено ще ви наводнява.  Било е инцидент, надявам се, и няма да се повтаря.  Неприятно е, но няма начин да се въздейства срещу това.

не
вижда ми се много ... отживелица

Ако жилището е застраховано се обърни към застрахователя си.
А със съседите не зная какво да те посъветвам. Обърни се към домоуправителя.

   Абе то сигурно не е умишлено, но явно има теч някъде по тръбите. А ако при тях вода не избива, много ясно, че няма да им се занимава с къртене на плочки, замаска, а пък и финанси трябват. Само така предполагам, защото по телевизията гледах такъв случай. Гадна работа.

Преди като живеехме със свекърва ми, бабите комшийки дори не звъняха - направо нахълтваха 
Сега обаче, когато сме вече сами никой не ни звъни. Само от време на време касиера на входа.
Ние също на никой не звъним. Има само 1-2 млади семейства във входа, но не се познаваме.


Имам приятели румънци, та там голям хит било на вратата да си сложиш табелка - "Моля, не звънете на звънеца, аз от време на време проверявам дали има някой пред вратата".
 

Случвало ми се е:
когато от горните етажи не спазват часовете за почивка
когато някой си мие терасата върху прането ми
и по др.поводи

Хихих, звъняла съм за тирбушон защото нямаме, но избягвам да го правя...колкото до часовете...зависи от семейството , но 9ч вечерта не смятам , че е късно

Иначе аз не отварям никога на вратата, дори не поглеждам...не обичам...ако някой ме търси, когото искам да видя чакам първо да звънне на мобилния

Не, не звъня. Мразя да ми звънят, явно и аз съм темерут. 99% от съседите са  , та няма за какво да им звъня. Да не говорим, че са ни звънили в супер неудобни часове, да питат за разни глупости, абе...на тема съседи съм много бясна.

Звъня, когато има за какво. Нямам скруполи, но живея в кооперация от 30 години с едни и същи хора, които познавам до болка. Изключвам новите си съседи, които се нанесоха преди няколко години. Те са от типа хора с които не се поздравяваме дори когато се засечем на площадката пред апартамента. Лошо няма, хора разни ...
 

Преди години, когато още живеех в дома на родителите ми, един дядо от долния етаж нахлу у нас в момента, в който майка ми излизаше от банята. Тогава времената бяха други, вратите не винаги се заключваха и човекът решил, че е напълно излишно да звъни, а просто може да си влезе. Е, няма да ви описвам какво му чуха ушите. Майка ми по принцип е кротка и мила жена, но тогава... 

Звъните ли по вратите на съседите си? - Не , никога не съм звъняла! Не изпитвам потребност да се сближавам със съседите. Единствените с които контактувам във входа са ми рода  !

Страхотна тема, да кажа на мен кога ми звънят... в 4 сутринта за да ми кажат.... "Ни моа си отлюча"...ааааааа , ми кой да ходи по кръчмите... А аз в някаква паника бях първия път, че бях и сама в къщи...

Поли, ти въобще щом си отворила си голяма куражлийка...аз ще си стоя сгушена със стиснат мобилен в ръка и това е

Не звъня на съседите. Само много рядко на чичото до нас, ако някое дете е забравило ключа си, а аз отивам на работа(нощна смяна) примерно. А и той е много мил човек. Не познавам дори всичките си съседи в осем етажния вход, макар че живеем там вече 10 години. Но виж съседката под нас е просто уникална... Такова нахалство, вечно хленчене и необятни претенции просто не сте виждали! Дори сина и се опитваше да възпитава моите деца, като бяха по-малки и ми звънеше час по час да ми докладва какво направили, докато си играели навън Хората са просто чалнати, цялото семейство, но е изключително досадно А друга съседка, докато беше касиер и звънне на вратата за таксата за входа или пък нещо друго, в мига, в който отворя вратата ме избутваше и направо нахлува у дома Случи и се два пъти, първия път не очаквах такова нещо, втория път реших да проверя дали пак така ще направи, трети път нямаше. Трудна съм за преместване

    
Звъните ли по вратите на съседите си? - Не, направо влизам  , много сме си близки, това звъненето е за далечни хора. Ние сме си рода и приятели, къщите една до друга , през прозорците се виждаме и си говорим, дори вече не спускам щорите като се преобличам. 

 

Звъниш и бягаш - хихихих

  и аз не звъня, говорим си през терасата , даже комшията влезе в тях през нашата тераса(беше си забрави ключа)

    Много се смях на това.

Моите съседи са ужасни, затова не звъня на никой по никакъв повод.

С повечето съседи сме на "вие".Но са симпатични и възпитани хора.

Сега не звъня. Не съм имала нужда. А миналата година, звънях и крещях. Ама много се бях ядосала на един, който ремонтираше.
Мъжа ми командировка две седмици, нашите на село, аз сама с детето, с зверски колики и рефлукс, много трудно се приспивахме.
Точно приспах детето и той започна да кърти. Беше 3 часа, звънях, спря за малко, явно погледна през шпионката, аз бях отпред с ревящо дете, не ми отвори и след 5 минути се чу как пак кърти. Толкова бях побесняла, че се разкрещях пред вратата, отнесе и два ритника (вратата де) и пак не ми отвори. И веднъж на съседката в 22:30, ама бяха надули страшно музиката.
Спомням си като дете, живеехме в младост и целият вход бяхме много близки. Най-добрите ми приятелки бяха на съседни етажи. Аз много ранобудна, в 7:30 ходех да ги тормозя. Не е имало 1 март, да не цъфна с мартеници в ранни зори, или на великден с яйца. През останалото време, просто да си играем
Още го помнят и те и родителите им. 

Mи аз го познах човека, през щпионката, ама чак като отворих видях в какво състояние е... а той е младо момче, но разбрах че това му било "навик"... живее с майка си, ама нещо не я виждам тая жена от няколко месеца..,

Не им звъня и съм си изключила звънеца на вратата, защото в целия ни блок са луди пенсионери. На неканени гости също не отварям. Имам телефон, ако някой иска да ме види, винаги може да ми звънне и да попита дали е удобно.

Звъняла съм един, единствен път от 10 години до ден днешен. Някакви тинейджъри си бяха устроили  купон, яка музика... При това хубава... Обаче детето ми не се беше успокоявало (тогава на около 8 месеца) от няколко дни, поради болест и му треперих всячески, иначе и него не го притесняват шумове разни, златно да ми е. Та търпях, търпях и след 23 часа им направих забележка да намалят, че е лято, прозорците отворени и ме е страх да не се събуди, току що заспало. Иначе съседите имаха респект към детето и се съобразяваха. Но аз лошо гледам и съм отмъстителна.
За музика съм либерална.  И аз като molestosa, не отварям ако не съм предупредена за визита.

Не обичам да ми досаждат.Редовно като се прибираме от първите етажи поглеждат любопитни, но ги възприемам като необходимо зло-трябва да се знае кой влиза или излиза.
Редовно от отсрещния апартамент гледат през ключалката като се прибраме.

Общуването между съседите отдавна е отживелица в столицата, живота е толкова натоварен и динамичен, че трудно намираме време дори за поздрав.

А и стана опасно да се доверяваш на всеки-не е хубаво да се знае с какво разполагаш в дома си.

Звъня, но винаги спазвам часове-мисълта ми е, че няма да се развъня преди 9 сутринта или след 9 вечерта. За съжаление съседите не са така милостиви към нас. Тъй като временно баба ми живее при нас редовно си привиква някакви съседки. Тъй като тя не чува ги кара да звънят продължително, без въобще нито тя, нито те да се съобразяват, че има бебе. Миналата седмица една бабичка едва не изкърти вратата ни. Звъня близо 20 минути /магарешкият инат пасти да яде/, аз се опитвах да поспя, защото мъжът ми беше извел детето. Нарочно не исках да и отворя, баба ми пък беше излязла, но след като не постигна успех със звънеца, започна да блъска по вратата  и то с невероятна сила. Застанах до вратата и се молех да успее някак да я отвори -щях да я изритам с шутове-буквално. Тъкмо реших, че се е отказала, когато нанесе следващият си удар-започна да крещи из целият вход, че баба ми е починала, а ние не отваряме-какви хора сме били  . Сега като го пиша, ми става смено, но тогава се разтреперих от възмущение и гняв. По-късно я видях и вдигнах страшен скандал. Казах и, че това са ми били единствените часове за сън от седмици насам, на което тя отговори-"длъжна си да отвориш"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Просто нямам думи...

melinda_  сори, съчувствам ти, но се и радвам, че не съм единствената с такива дъртаци ненормални. Нашите съседи също си мислят, че съм им длъжна със всичко. И блъскат по вратата хахахх - дори веднъж от блъскане една плочка падна в банята.

Щях да отида с плочката и да ги замлатя по главата . Как е възможно да са толкова нетактични, несъобразителни и въобще нямам думи. А иначе обичат да обясняват колко сме невъзпитани по-младите, колко едно време са били невероятно културни, а ние какви простаци растем . Сега целият вход /90 % пенсионери и то на пределна възраст/ ме гледа лошо и поклащат неодобрително глава .

Аз пък щях да й кажа че тя е длъжна да се съобразява по кое време звъни и също така е длъжна да се сети сама че е нежелан гост и че не съм длъжна да й отварям когато не я искам в къщата си и че с този панаир дето го е вдигнала само е станала за смях, защото разправя врели-некипели из входа...   

Много рядко ако се наложи или някой прекали с шума, когато синът ми спи!