Зимните нощи за нас ще са топли, за слънце през ДЕКЕМВРИ мама се готви

абе мамички ние май сме много зле ЕМОЦИОНАЛНО /аз не съм вярвала че може да е така.не се ядосвайте на глупаците .мен на скоро лично моята малоумна леля така ме изнерви че и аз откчаих .аз сея и ме боли корема а тя ми вика,, отивай в окръжна болница там са най добрите те сега ще те зашият от долу и всякакви ей такива гадории..представяте ли си  а аз съм бременна а пръв път и  всичкотова ме плаши .опитах се да и обясня че това са посто боли и като пия нош па ще ми мине но... както и да е вече съм им дала СВОБОНО на всички и вие го направете

да много е лошо покрай нас хората да са по параноични от нас самите  и аз имах такъв случай но с майка ми, казах и че не съм усещала бебо от вчера вечерта и тя леле бързо отивай до болницата да те видят, аз и казвам че ще изчакам и сигурно спинка...точно след 30 мин го усетих и звъня да и кажа да не се тревожи и тя... и отговора от там "ама сигурна ли си че си го усетила?"  така се развиках, че повече няма да ми каже дума вярно стана ми гадно че и се разкрещях ама тая паника ми идва в повече и без това съм в постоянни размисли дали всичко е ок.

Много е гадно, наистина. Наслушах се вече на разни случки и бременности. А и аз самата се панирам като не съм усетила бебчо вече час. В сряда трябва да хода на ФМ, чакам си и резултатите от БХС, които при нас идват след 10 дни и струват 50 лв и се надявам към сряда и те да са готови, после докторката ми излиза в отпуска за 1 месец и се моля нещо да не ми стане в този период, че незнам, заради това ще пропусна  и прегледа на 5.08. Луда работа. А как ми се спи и ми е криво в понеделник ... Мен много ме ядосват като почнат с приказки от сорта "това бебе в крачолите ли го носиш", щото съм 176 см висока и почти нямам корем, особено като съм с по-широка блуза и наистина ми личи малко, а и кила не съм качила още и съвсем ме депресират и без това все си мисля развива ли се нормално, расте ли достатъчно?
Много усмивки и ведро настроение 

Добро утро и от мен, маменца   ,не обръщайте внимание на нищо негативно!Аз също се ядосах на една комшийка,която ме пита в кой месец съм,и като и казах"в 5-ти" тя "ееее, та много ти е малък корема " Представяте ли си,тогава цяла седмица едвам дочаках прегледа от притеснения,и още се ядосвам,като се сетя !
Сега да ви развеселя малко,имам една приятелка,която всеки момент ще ражда и аз и разправам,как бебчо ритка и съм на седмото небе.А тя ми вика"Ооо,какви ритници имам,сега се подават крачета ли са,колена ли са,незнам,а дупето ме ръга в ребрата,направо ми спира дъха,като се надупи." Мъжа и и казвал,че го малтретира,щото,то като се надупило,тя го шляпвала веднъж по дупето,за да се намести.
Весел ден ви желая !

Добро утро и от мен,

Как сте мами? Няма да се ядосвате на чужди изказвания, хората са злобни и не трябва да им обръщаме внимание.

Аз днес си взех теста за антитела и е отрицателен и съм много щастлива, толкова ми беше притеснено.

Да ви кажа, че май усетих едното бебе тази сутрин, като продължително гъделичкане под кожата. Дано е било то.

В петък съм на 4Д и нямам търпение да се гледаме с маничетата.

Лек и успешен ден.

Ооо, по-добре да слушате приятелки, отколкото лели и майки, бабите са ад просто. Вижте, те жените с опит от преди 20-30 години какво искаме от тях - нищо не знаят. За тях важното е да не ти дойде и да ти изтекат водите. Те не разбират от УЗ, кръвни картини и т.н., майките ни са раждали в някои случаи като кучета, а бабите ни са родени по нивите едва ли не. /всъщност някои баш там са раждани, докато онази в 9 месец копае, роди, полежи и пак копае/
И тези, които са родили преди година-две-три могат много повече да помогнат в някои ситуации. Аз лично гледам да чистя вампирите - като някоя е кофти настроена - не се виждаме с нея. Сега лично аз се притеснявам да говоря пред две от приятелките си - и двете много близки. Гледам да не коментирам колко и защо бременна, как се чувствам и т.н. И двете от 2-3 години не могат да забременеят, правят им операции и блъскат инжекции. Надяваха се да ги чакам, за да забременеят теи после пак аз, обаче аз съм гадна - не ги дочаках. След като се роди Тони ми казаха, че много съм говорела за корема си, сега предпочитам да не говоря пред тях. Хората са странни птици, егоисти са и често пъти се дразнят защото друг има нещо, което ти нямаш. За мен една бременна жена да казва какво усеща, къде е отишла, какво са видели и т.н. е хубаво - споделя, аз се интрересувам. Но някои предпочитат да слушат за това някоя с кого е спала и коя блуза колко струва. Или да се хвалят с коли и дрехи, с почивки и придобивки някакви. Лично аз много се огорчих като разбрах, че им е било неприятно да слушат как изживявам бременността си, един вид, това според мен е липса на обич и интерес. Вярно е, че ние бременните може да сме доста плямпащи и досадни, самозабравяме се.
Сега като ми е лошо си пъшкам тихо и си лягам без да се обяснявам.
Между другото роднините ми не ми обръщат внимание като на бременна - та нали е второ, какво толкова Ето, те околните ни показват, че второто дете вече не е толквоа на пиедестал като първото, после ние се чудим защо по-малките се гледат различно и защо да по-самоотглеждащи се.

И защо мислите, че големите кореми са знак за добра бременност? Проблем са, да знаете! И качването на кг, и корема - това е тежест, която е по-добре да е по-малка. Зор ли е да се нацепите, да се подуете и да се клатите като дебели патици по улиците? Аз лично най се радвам на бременна, която в гръб е слаба, а от пред е с голяяяям търбух!

Офф, значи не се дразня само аз от приказки на доброжелатели. До там съм стигнала, че не искам да казвам, че съм бременна докато не започне да ми личи осезателно /за сега почти не ми личи, и малко се притеснявам, особено с по-широки дрехи/. Не искам да ме коментират колегите и на някви тъпи въпроси изобщо не ме се отговаря. И накрая така се получи, че една близка нещо ми е сърдита, за това че й казах да не ме пита постоянно кога ще започне да ми личи. Не искам да съм център на внимание и постоянно да ме пощипват по корема.  Много съм лоша. 

Все още чакам да усетя бебката, ама се е скатала и си кротува..

У нас започваме ремонтни дейности и ми е малко притеснено, защото всичко си следя и организирам сама.. Преди също съм го правила и нищо не ми пречеше, но сега за всяко дреболия се замислям дали няма да се натоваря, дали няма да навредя на бебката.. бели кахъри както се казва...

Чаено момиче, по отношение на приятелките които не могат да забремеят - не ги съди строго, наистина да си в това положение е много тежко. Колкото и позитивно да мисли човек, колкото и добронамерен да е , когато ти тежи такъв проблем на сърцето е мъчно... изживяла съм го, няма да се спускам в подробности, но физическото и най-вече емоционалното натоварване е голямо.. Това не значи, че тези момичета не се радват на чуждите бебета, просто нямат с какво да се включат в разговорите за растящи коремчета, тупкащи сърчица и т.н...
Аз лично имам доста приятелки в това положение и откровено казано не знам как да подходя към тях, за да не засегна чувствата им...... хайде стига съм философствала


Досега съм качила 1,5кг, но пък стартирах с 10кг отгоре. Живот и здраве след Нова година ще се стягам

Другата седмица ще ходя на ФМ, БХС не съм правила.. дано всичко да е наред...

Чаено момиче,много ме развесели!   С роднините наистина е така,радват се,но еуфорията не е същата... Да не кажа,че някои реагираха доста странно...както и да е!
За мен обаче е важно,че мъжът ми е на "седмото небе"!   А аз на сто и седмото!  

Явно доста мами са в процес на ремонти - и ние сме така, но аз засега взимам малко участие, но пък и ремонта си е доста голям - почти на "голо". А пролетта така се бях наточила за този ремонт и си правех планове как, какво и моето участие планирах да е доста голямо, но уви явно ще се мине без мен...
А колкото до думите на някои около мен, аз по принцип нямам много досадници около себе си, но днес пък един колега ме изнерви малко, вика ми "Аз не знам защо изобщо идваш на работа?"   
Ами определено не е защото много искам, явно имам причина, какво да правя да не идвам ли или болничен, който после ще намали майчинството ми дръстично, ами без пари живее ли се? ... да не смята че ми е добре да седя цял ден на един стол пред PC и да се занимавам с куп неща, който мен чакат, но се налага и дано всичко да е наред и да мога да си ходя на работа поне до октомври, броя дните до отпуската и майчинството 
За съжаление съм от мамите на които им се налага да работят, когато когато са бременни или болни или децата им са болни (жива и здрава да е майка ми, хиляди благодарности и поднасям за всичко   )

И аз съм в същото положение с приятели и роднини - то коментари, то съвети, то не знам какво беше. Когато съм в добро настроение и не съм уморена - няма проблем, не им обръщам внимание, но понякога така се ядосвам, че направо ми иде да застрелям някого .
И най-големият куриоз е, че всички казват, че бременната жена е по-чувствителна, трябва да й се обръща повече внимание, трябва да се щади и т.н., а именно тези хора, които знаят какво трябва да се прави, правят точно обратното като ни дразнят със заключения или съвети. Аман. И всички все казват, че са добронамерени и не са искали да досаждат или да кажат нещо лошо...

На всички в ремонтните процеси пожелавам много спорна работа и никакви нерви с майстори.   Аз миналата година го минах това и знаех, че трябва да ми се маха от главата преди да съм забременяла и да си карам без други глупости бременността.

tsveta_pile и аз съм като теб, надявам се да няма проблеми и искам не искам да работя до началаото на ноември. Само здраве да е!

Ние ремонт няма да правим, че сме в ново жилище, но ще трябва да пооправим 2 стая, че сега е нещо м/у склад и кабинет.
Само не мога да стигна да си извикам жена да ми изчисти основно жилището, че все ни няма уикенда, а през седмицата съм на работа, но и това ще стане.

Вие сега да не се преуморите с ремонти, да внимавате. Това е мъжка работа.

Явно съм си по-различна и в такъв аспект. 
Никога не са ми се случвали нещата като при другите.
Никога никой не е посмял да си помисли да ми даде съвет или мнение как да си нося детето или какво да правя, не знам защо така. Дори съм луда глава - правех всичко и по много и усещах как свекърва ми и баба ми едвам стискаха зъби, но не смеят да ми кажат нещо. Само мъжа ми ми опяваше. И като ме приеха в болницата всички ми бяха сърдити, пък аз от своя страна им се разсърдих, че не ме подкрепят, най-вече на мъжа ми. И за един ден всичко си влезе в нормата.
Свикнала съм по цял ден да се срещам с хора, да говоря, да правя много неща наведнъж и сега съм като убита. Вярно, че пак работя от компютъра, имам време за новия проект, но ми липсва контакта с хората и многото работа. Представям си, че като се върна, ако въобще мога да се върна до края на бременността, ще имам много работа за вършене.

Сега като си говоря с мъжа  ми и сестра ми, и двамата казват, че лекарите са ми казали, че плацентата ми е ниско разположена. Това не съм го чула, може би защото бях много притеснена и чувах само, че бебето е наред. Ако наистина е така, значи проблемите ми тепърва започват. Едвам чакам до четвъртък да отида до лекаря, да видим какво ще каже. Все пак има шанс плацентата да се вдигне, доколкото четох... Иначе много неприятно.

и ние няма да правим ремонт. Само ще се преместим в другата спалня, че е по голяма и ще боядисаме малко да се освежи. Иначе нашата стая ще става гостна, нали по коледа ще се занареждат баби и дядовци. Иначе гледам да изчистя, да изпера килими, искам да е чисто и свежо за бебко.
Относно роднините, аз с майка си разговарям. Тя милата е на 250 км, ама с нея ми е най лесно да споделям. а и ми се иска да и разказвам за бебчо. На свекървата немога да и разказвам, чужда я чувствам. А и тя почва със съвети и т.н Майка не е така. а и като ме чдоса мога да и се скарам, а на свеки немога. За бабата от страна на мъжа ми няма да говоря. тя жената живее още във времената когато всички са били в една стая и още неможе да се начуди как ние с Митко живеем сами. И сега се кани да ми праща свеки да гледа бебето... Дааа ама нееее. Гост ден, два и после кой от където е. Много ме плаши тая работа с гостуването. Щом отсега дават съвети, представете си какво ще е като се роди