Случи ми се нещо странно.. II част

Да де, ама когато и двамата ти родители са си отишли според предсказаното, започваш да се замисляш. Искам само да кажа, че вече нищо не смея да отричам, както и в нищо не вярвам на 100%. Ето, на мен една циганка ми каза, че мъж ще ми отреже главата  (ако правилно съм чула), защото не пушех и не можех да я черпя с цигара. Явно се ядоса нещо, женицата.
Иначе и на мен някои от историите ми се струват абсолютна измислица, но не бих обвинила авторите им. Нека си пишат, ако са интересни историите, няма лошо. 
Ау, Дивана, мерси за статията. Значи поне едното ми дете е "облагодетелствано" с рождение на хубава дата. 

След последните коментари , който изчетох по темата съжалявам че разказах за тоя човечец и за това какво е видял - предупредих ви че звучи странно и страшно и после изчетох куп подигравки .
Обидно ми е .
Нито съм претендирала за достоверност , нито за каквото и да е .
Мими и аз се надявам в Свищов това да е бил някой крадец , макар че нищо не липсваше , защото другото е много гадно като предположение 
Анту , въпросната  бяла събота е съботата на Сирни Заговезни , една седмица преди Тодоров ден .
Останете си със здраве  и си разказвайте истинските случки на воля . 

Числата на кармична отплата добри ли са?И какво значи това?

Ами цялото семейство сме в тази група, значи е хубаво, а?
Че по другата статия само неприятни неща четох, поне сега да се зарадвам...

Вили, хич не се засягай на непознати, скрити зад форумски никове - всеки може да си пише, каквото си иска, затова е форум. На мен първата ти история ми беше интересна, не знам дали е вярна или не. Страхът прави големи неща, човекът може и да си е въобразил, и всичко. А може и да е истина. Само един Господ знае. На мен като ми казаха "глупости", че родителите ми са починали  , какво да кажа. Да си остават със здраве. Някои хора нямат какво друго да напишат. Така че ти не се сърди, ами ако имаш и други истории, сподели ги. 

Много интересни истории!
Аз за съжаление (или всъщност е по-добре) нямам какво да разкажа.
Страхлива съм си по принцип и ако ми се случи нещо подобно сигурно ще си умра от шубе......

Аз, както писах, историите са ми интересни и не са ми съмнителни.
Пък с 2-рото изречение на предишния ми псотинг май останах неразбрана. Но не ми се иска да задълбавам и издребнявам. Не съм по темата.
Вили, ни най- малко съм искала да те засегна.  Както и другите момичета.
Така че продължавайте да пишете. Който иска да чете и вярва.

Аз ще разкажа нещо, което ме подсети историята за баба Шарка  По подобен начин е, не знам колко е истинска, но е интересна  :hug
Това се случва още в ученическите ми години. Бяхме се събрали голяма компания, между които имаше и двама братя турци. Те отдавна разказваха как в къщата на баба им се знаело, че има заровено съкровище. Било в двора някъде, но никой не знаел точно къде. Всички мечтаехме да го намерим..
Така доста време мина в мечти и майтапи докато дойде Еньов ден.. Започнаха едни легенди как златото светело през ноща и решихме да ходим да го търсим. Къде на истина, къде на шега, но сериозно започнахме да се гласим  Цял ден мина в приготовления, но вечерта по-големия брат каза, че в тяхните вярвания имало поверие, което гласяло, че булка пази съкровището.. ако ти се яви те взима при себе си За да се предпазиш трябвало да стискаш коричка хляб между зъбите си. Няма значение, нас нищо не ни плашеше  Тя (булката) търсела малко кученце на сенджир и ако случайно някой го видел трябвало да го хване за синджира, а той щял да се превърне в чисто злато... 
Започнаха да се разказват много такива страшни истории и естествено всички се отказаха да ходим някъде  Малко по малко се разотивахме по домовете си и накрая аз останах с приятеля си. Хм, не знам защо но той не ме изпрати тази вечер. Тръгнах си сама. След цяла вечер такива страшни приказки доста ме беше шубе и се озъртах уплашено по пътя. Погледнах часа беше около 12 (суеверието гласи, че в този час златото светка). Аз продължавах да ходя забързана и малко преди да се прибера чувам някакъво дрънчене зад мен. Цялата настръхнала от страх се обръщам и виждам малко кученце със сенджир който се влачи след него (звукът беше точно от влаченето). Направо ми се подкосиха краката, оглеждам се, очаквайки да видя стопанина му - никой наоколо  Плюх си на петите и с разтуптяно сърце се прибрах в къщи.
На другия ден разказах какво ми се е случило и всички ме укориха, че не съм го хванала..  интересно какво ли щеше да се случи ако бях - едва ли щеше да стане на злато  А пък я да беше истина 

хехе, кученце щеше да си имаш, какво друго 

Спомням си в 6-7 клас по лагерите все дама пика викахме. Та, затворили сме се 10-12 момичета в стаята, пердета дръпнати ( че два следобед и това слънце пече ли, пече, а уж тъмно трябва, ама стиска ли ни на нас вечер да го правим  ). И се започва - огледала, карта, парфюми, една от нас до пердетата, че ако стане страшно да ги дърпа - дама пика от светлина бягала.  Застанала съм пред огледалото и повтарям 100 пъти "Дама пика, появи се!Дама пика, появи се...." и като стигам на 99 вече всички се шубе до няма и къде ама...ще трябва да кажа и стотния път. Е в тоя момент, вратата на стаята се отваря с гръм и трясък и едно от момчетата нахлува с дивашки вик  Няма да ви казвам какви писъци, какво чудо беше! Изпати си после горкия от нас: остана му прякора Дама Васко, че и брат му поктрай него го отнесе :Дама Наско 
Не ми беше странна историята, но пък ме подсети за нея поста на pisti4ka    

Честито за новата тема - вместо запис - сетих се , че и аз имам една случка с врачуваща циганка...

Бях 6-7 клас /199...г. - не помня/ и с една съученичка решихме да идем на кино - бившето Ц. Церковски на сегашният бул. Мария Луиза. Въпреки, че пристигнахме 20 мин. по-рано, билетите бяха свършили, но ние твърдо решени да гледаме филма, си взехме билети за следващата прожекция /от 18 ч./ и се зашматкахме из центъра. Първо се отбихме в Унгарският център отсеща, после решихме се разходим до НДК. Пред св. Неделя една циганка се развика след мен, че имала да ми казва нещо... Аз ускорих ход, като си викам, че ще се откаже, а тя се затича и буквално ме задърпа за блузата отзад, като на викаше: "Душко, да поседнем ей там, много е важно, трЕбе да ти кажеМ нещо". Аз и се сопнах, че пари нямаме никакви /което си беше самата истина, щото от унгарския си купихме любимите шампоани - Мелинда  и други дреболийки/, а тя ми вика: "К`ви пари, нещеМ, Ма - треБе да ти кажеМ нещо"    Казах си какво толкова - седнахме на стълбите пред църквата и тая като почна да ги реди едни... Трябвало е да се родя мъж, но баща ми бил направил "нещо", щото искал момиче, бил ходил на врачка  и много ми навредил, ако съм се била родила "мъжко", цяла София щяла да е моя  На приятелката ми и стана интересно и я помоли да и каже и на нея нещо, ама оная я отряза най-безцеремонно - каза, че за нея ще е с пари, а ако няма да и даде пликчето с шампоана  Аз я заръчках да ставаме /че хич не бях впечатлена от "разкритията"/, но тя  здраво беше "налапала въдицата", подаде си пликчето и оная като занарежда едни ужасии... Баща и бил богат /вярно!/, но имал млада любовница и до година щял да ги зареже да мизерстват /в последствие се оказа вярно/, в рода им ще стане брутално убийство, замислено от жена /и това се сбъдна,  че и  по вестниците писаха и то години наред/...
Накрая буквално я задърпах моята приятелка, да си ходим - за финал, с насмешка попитах врачката, като е трябвало да съм мъж, какво да правя - тя каза, че нищо не можело да се направи, ама и "заръчали" да ми го каже 
Баща ми винаги е твърдял, че е искал да се родя момиче, но по това време беше в командировка, а аз бързо забравих за случката и като се върна не го питах. След 3 г., когато се случи убийството в семейството на приятелката ми, изведнъж се присетих за "врачуването" и попитах "случайно" баща ми, дали не е искал все пак /като повечето мъже/ да има син  А той съвсем чистосърдечно ми заразправя, колко силно е искал момиче и как споделил случайно пред махленската  врачка /подпийнал, на маса и в обща  компания/, а тя му казала, че ако иска 100% да момиче, да купи на жена си ръчен часовник с римски цифри и черна каишка - още работи и се подмята из къщи.
И това не би ме впечатлило толкова, ако  не ме влечаха типично мъжки занимания - в невръстна възраст, пренебрегвах куклите и си играех с отвертки и инструменти /успешно развалях/свалях бравите, щото само до тях стигах  /, биех се наравно с момчетата- имаха ми респект, в училище тренирах баскетбол, плуване и стрелба с въздушна пушка /пращаха ме редовно на състезания м/у училищата, класисах се добре - накрая учителката по физическо искаше да ме прехвърли в спортно училище, но нашите не разрешиха/,  в четвърти клас успешно поправих електрическата печката на баба "Лъч", в 6 кл. вече можех да сменям плоча на готварска печка  Настолна книга -  "Наръчник по електроника"  Обожавам моторите /но карам само скутерче/, от близо 3 г. съм на вълна компютри /хардуер/, а най-обичам да разтоварвам с риболов 
Слава богу, поне по външност, майчински инстинкти и сексуалност съм съвсем обикновена/тривиална/, че и  досадна на моменти жена, и то по начин, който само жените си го можем 

P.S. Еййй, пак написах "роман", извинявайте ...

P.S. 2 Не се карайте за глупости, постарайте се да не анализирайте ситуации, в които не сте попадали - лично аз, ни най-малко не държа да ми вярвате -  "разтоварвам" се ... Границата между обективно и субективно, може да е много размита... според човека...



 
 

daniabc , уникална си.Винаги чета постовете ти на един дъх. А аз ,като малка исках да съм мъж   Изпишках се 2-3 пъти права и до там ми останаха мераците      /Сори за спамчето/