Случи ми се нещо странно.. II част

Аз го разказах... Сетих се още, че когато мъжът е бил на работа, тя си давала сметка, че връзката им не е "наред", но в момента в който се връщал и "минавало всичко". Казваше също, че родителите му били  прекрасни хора, убедена е, че ако не са били те с магии или без, нямало да "изкарат" дълго ...

Относно „сънуваните”имена.... Майка ми много искаше да кръстя беба на нея, но два дни след като влезнах в 9м., сънувах, че Йоан Кръстител кръщава дъщеря ми в река, на негово име. Не съм  особено религиозна,  на времето съм попрелиствала Библията за обща култура, помнех го единствено, като библейският персонаж, кръстил Исус Христос – в крайна сметка реших, че е просто сън /беше много мъгляв и почти нищо не помнех от него/. От любопитство пуснах един сърч във форума и в Гугъл. Оказа се, че името е „модно” от няколко години насам, което пък съвсем ме отказа.... След седмица отново го сънувах, този път гневен и страшен –скара ми се, че детето ми идвало с името си...  В съня ми каза, че защото нямам  вяра, ще ми даде доказателство за думите си – ще родя дъщеря си на 25 /юли/. Терминът ми беше за 18. 07 според гинеколога  и последната м.., а по мои изчисления  трябваше да се роди на 21.07. –  елементарна  аритметика, базирана на сексуалните ми контакти с  моя  перманетно липсващ мъж /пътува много!/ .
В крайна сметка реших, че ако детето се роди на дата- та от сънят ми, ще се казва Йоана.
На 24. 07.  сутринта , получих много болезнени контракции, но върнаха  ме от родилното за следващият ден.  На 25 ме приеха ме повторно в 14ч., в 16.15 ч. вече бях мама. И двете неонатоложки казаха, че беба е преносена с десетина дни, понеже кожата  и се лющеше  на парцали - казаха още, че скоро не са виждали толкова красиво новородено – приличала на поне едноседмично бебе.
Ето една снимка  от първата и фотосесия /3ч. след раждането, като станах на крака, веднага грабнах фотото/ 
http://bgphoto.net/photos/3052/o633531064615906250.jpg

Майка  се обиди, че не я кръстих на нея /а никога не съм и обещавала!/ – тя не вярва на сънища, затова и казах че съм кръстила детето на татко /оказа се, че името му е производно на Йоан/, та не ропта дълго.
Та такива работи, аз, която уж не съм вярваща, не посмях да я нарека  с друго име. Харесваха ми имената  Тея и Дара, но никак не ми се връзваха с фамилията Пенева . Всъщност бях решила, че ако се роди на дата, различна от сънят ми, като я  видя ще реша какво име и подхожда....

Еdit: Малката преди дни направи годинка, в момента сменям лентичката,  с почуда забелязах едва днес, че не мърда от РД 

страхотно малко сладко бебече, да ти е живо и здраво и много да те радва
относно името - аз мисля че не си сгрешила като си полушала думите от съня ти   

Тя мойта стана като за ДиС, но нещата наистина са почти идентични. Само, че свекъра ми е само чудесен човек. И нещата бяха добре, когато свекървата я нямаше. Тя е като енергиен вампир. Много хора странят от нея, дори мъжа й. Всички се чувстват зле в нейно присъствие. Преди много години един мъж ясновидец /"гледането" му беше свързано с молитви и писане на листчета на някакви текстове, на български, обаче/ ми беше казал, че същата бабичка и е направила магия, докато е била бременна с приятеля ми. И той още от утробата е попил. Е, разните битовизми и неразбирателства са си наша грешка.

Момичета, много интересни неща разказвате  На мен също ми се случват чудати неща, а да не говорим , че почти всяка нощ сънувам разни знаменателни сънища  . Но друга исках да ви разкажа от преди доста години. Свекър ми почина от рак на гърлото. Преди това беше опериран и имаше канюла. Не можеше да говори, а хриптеше. Синът ми беше на 8 месеца. След три години сме на вилата с мъжът ми, детето, свекърва ми и приятелско семейство. Улицата пред къщата е с лек наклон. Прибираме багажите, защото ще си тръгваме. Приятелите ни са отвън, аз пренасям багажите, свекърва ми и мъжът ми в мазето. Преди това мъжът ми сложил детето в колата. Малкия се преместил на предната седалка и вврътнал ключа. Колата беше на първа скараст, но и наклона помогна да тръгне. В този момент аз вече бях зад нея и я видях. За ужаса си няма да разказвам. Не знам откъде намерих сили да тичам така, колата вече понабра скорост. Хванах я за страничната колонка, но не успях да я спра. В последния момент успях да отворя вратата до шофьора, хвърлих се вътре и я изгасих. Всичко приключи благополучно. Но друго имах предвид- свекърва ми после разказа, че няколко секунди преди да чуе писъците отвън, зад гърба си е чула типичното хъхрене на свекър ми. Каза, че го е чула ясно и е било все едно и се кара. Уплашила се е много, а после е чула виковете. И до днес разказва, че има чувството, че е искал да ни предупреди 

На мем ми се е случвало да сънувам сън и в даден ден да се чувствам че денят ми се повтаря.Същите неща все едно повторно ги правя .Не е често но съм имала такива дни

Имаш предвид  ДЕЖАВУ? И на ме н ми се случва понякога, странно е!

До сега четох с голям интерес.Здравейте!!!Да ви разкажа и моята история,само една е ,но ми е пре-достатъчна.
С мъжът ми се опитвахме да имаме детенце,половин година опити и нищо.Знам,че е съвсем нормален период,но тогава ми се виждаше мноооого продължителен и ми беше много терсене.Та една вечер сме в майка му,легнахме да спим.Събудих се от нещо,незнам какво,просто изведнъж отворих очи с едно такова усещане,бе притеснено ми беше.Уличната лампа по принцип свети точно в нашия прозорец,но в стаята беше много тъмно,такава тъмнина не съм виждала(малко смешно звучи,но няма как да го обясня,по друг начин)И тогава я/го видях.Беше едно сбръчкано създание,човек,но немога да определя пола му.Много стар човек,цялата му кожа беше сбръчкана.И при условие ,че беше страшна тъмница,аз го виждах,но не то излъчваше светлина,абе виждах го.Вярвате ли ми,не можех да мръдна,неможех да извикам,въобще никакъв контрол над тялото ми,а мъжът ми е на сантиметри от мен.Ужасът беше голям,но седях и гледах.Тя/той не ми каза нищо,просто поклати с глава,аз го разбрах"Прощавам ти,от мен да мине,но вече умната"След това изчезна,видях и уличното осветление и тогава се разпищях.Сигурна съм,че не е сън.Аз бях седнала в леглото и не съм мърдала,просто след ,като си тръгна,вече можех да издавам звуци.На другият ден разбрах,че съм бременна.И досега не мога да разбера,какво и на кого съм направила нещо лошо,че да дойде старчето и да ми каже "От мен да мине"То ми даде опрощение,за нещо което още не съм осъзнала.Винаги ще се чудя.Случката беше преди 14 години.Това е.

Дежаву,имам.Много често ми се случва,понякога по-кратки,друг път са по дълготрайни.Аз много се кефя,когато ми се случи.

Слабе, опрощението може да е за нещо което си направила в минал живот

Здравейте, момичета!
Страх, не страх ... почетох малко от първата тема .... Сега реших да хвърля едно око и тук. Чета си аз разказа на mozila, тъкмо стигам до частта ... и точно в този момент приятеля ми бе пипва по гърба и ме пита какво е станало с вечерята! Умрях си!  Няма такова съвпадение 

Това не е единствената такава история. Оказа се че много хора са имали подобни преживявания. Аз включително. На мен нищо не ми каза и аз нищо телепатически не разбрах, само ме гледа сърдито. И не забременях на следващия ден. Моят случай също беше преди 14 години. 
Сънна парализа го нарекоха някои. Каквото и да е, този човек когото видях не беше сън, а съвсем, съвсем реален. Ти ме разбираш.

Един познат (мъж) ми разказа една история.
Преди 5-6 години бил студент задочно обучение и си наемал квартира са по един месец - колкото са очните.
Познати му уредили квартирата. В края на престоя му, една вечер, около 2-3 ч. сутринта се прибрал. Легнал, но не могъл да заспи, тъй като някой свирел на цигулка. В първия момент помислил, че е от съседите. Станал, разходил се из апартамента и разбрал, че музиката не идва от точно определено място, а се чува навсякъде. Леко се притеснил, но си легнал.
На другата вечер като се прибрал от лекции, му станало интересно и взел да рови по шкафовете в стаята си. Каза, че в единия намерил около 10 снимки на момче с цигулка и снимките не били стари. След около 30 минути някой пак започнал да свири на цигулка и тогава моя познат ( при все, че е мъж ) си събрал багажа за 5 минути и си плюл на петите!!
Каза, че ужасно се е изплашил!
П.П. Хазяйката му ходела само в черно облечена.

mimoza^^ и на мен ми се случва понякога да чувам музика. Обикалям, ослушвам се през прозореца, терасата, но забелязвам, че на вън слушат съвсем друга музика (т.нар. модерни парчета), а аз чувам в повечето случаи нещо като народна, друг път като класическа, но винаги ми напомня на по-стари инструменти като цигулка, гайда, кавал... Вече когато ми се случи просто застивам на едно място, за да мога да й се наслаждавам по-дълго. Много е приятно и до ден днешен не мога да си обясня на какво се дължи. А понякога ми се е случвало заедно с музиката и да чувам протяжен женски глас с много мелодично звучене, излъчва невероятна енергия. Каквото и да предизвиква тези звуци, определено не ме плашат, напротив вдъхват ми невероятно спокойствие и хармония.

xenia, , СлаБе, настръхнах като ви прочетох.
В нощта, в която съм забременяла се събудих от нечие присъствие в стаята. Видях го/я,  облечен в черно,
стоеше и ме гледаше със  смразяващ поглед. Усещах омразата му. Много си изплаших, но си казах, че най-вероятно сънувам, обърнах се
и прегърнах мъж ми. В същото време го/я усетих как премина покрай леглото и застана пред мъжа ми. Отворих очи и видях сбръчканото му/и
лице, изкривената  усмивка, злобния поглед...Разкрещях се когато мъжът ми каза "Какво  е това бе? Кой си ти бе?" Скочих и светнах лампата,
естествено нямаше нищо. Но преди да изчезне ми каза "Ще взема душата му"
Тогава не знаех как да го тълкувам.
Три месеца по-късно се събудих от дрънчене на съдове, сякаш бях в стол. Седеше върху шкафа, кръстосал крака по турски,
ядеше с лъжица от алуминиева купа и хлопаше с нея. Пак същия злобен поглед...каза ми "Бебето е готово вече". Повтарях си,
че всичко е лош кошмар, че трябва да заспя и всичко ще е наред...изкарах доста неспокойна нощ...всеки път, когато се пробуждах
го виждах да стои на шкафа и да ме гледа, сякаш чакаше нещо...
На другия ден направих аборт.

Не зная как да си го обясня, плод на въображението, сънна парализа, предчувствие, истина...

   Леле Барбарела това е ужасно.       Щом и мъжа ти го е видял, значи не си сънувала. Аз със сигурност нямаше да си лежа и да го гледам докато си трака с чинията. Най-верочтно веднага ще хукна да бягам. Дано не ми се случва никога.

   Много съжалявам за загубата ви. Пожелавам ти скоро да гушкаш хубаво, пухкаво бебче.