Тъй като Дарито доста боледува и е ходила съвсем малко, впечатленията ми не са така пълни и изчерпателни, но все пак ще си позволя да споделя с вас мислите си.
Според мен децата от малки трябва да се учат на ред, режим и живот в колектив, да бъдат самостоятелни. В яслата им осигуряват обучение и занимания, съобразени с тяхната възраст, каквито аз не бих могла да предложа. Само за няколко дни там Дарито сама се отказа от биберона, там ходи на гърне без проблем, а у нас ме разиграва(явно не съм и достатъчно настоятелна), започна да пее, да се храни по-добре и да заспива по-рано като походи няколко дни на ясла.
За болестите - всички деца боледуват, някои повече, други - по - малко. В групата на Дарито само тя отсъства толкова много, другите си ходят редовно, вече са по цял ден и нямат нашите проблеми. Аз й давам всякакви имуностимулатори, витамини, всичко, за което съм чула или прочела, но явно имунната й защита е по-слаба, а и тя като цяло не се храни добре, но не съм се отказала и смятам да не спираме с опитите за адаптация. Днес се появи и блед лъч на надежда - Дарито е по-добре, хремата спря и ми се струва, че този път няма да стигне до антибиотик!
Имам възможност и помощ от майка и татко, които ще я гледат, когато тръгна на работа, но когато е здрава ще ходи на ясла!
Друго освен дънки не мога да и облека, но въпреки това краката и са синка до синка. Самото дете се изнервя, зашото иска да направи нешо което големите правят а то още не може. Физически не може.

Друг е въпросът, че за спането ще ги направи диви и щастливи
Пълна демокрация е вкъщи.. Доста стени са нарисувани и оцветени, макар че напоследък по му харесва да рисува върху себе си


, а съм от 9 на работа
и дайте да чета и аз додсън тук