Раждане в къщи

Escorial, браво за ентусиазма ти!
Ако нямах такива усложнения след второто раждане, едва ли бих и помислила да раждам в болница. Но парен каша духа, а както казаха Лиска и Сърфи, тук родилните клиники са все едно си си у дома и сега пак така ще бъде.
Свързах се със същата акушерка, която изражда сина ми, а тя работи в екип с акушерката, която изражда дъщеря ми. По-голям късмет - здраве му кажи.
Не разбирам защо се притесняваш, че за 3 месеца няма да можете да се опознаете със жената. Аз с тези две акушерки имах възможност да се опозная 2 месеца преди термин и времето ни беше достатъчно, за да разберем, че сме на една вълна и да се сработим много добре.
Дулата също е прекрасен вариант, но в повечето случаи те не са с мед. образование и едва ли ще може да ти бъде от полза, ако нещо се закучи.
И нещо последно - третото раждане обикновено е непредсказуемо. Т.е. не можеш да знаеш дали всичко ще бъде, както са били предните две, дали ще стане толкова бързо или ще се проточи.
Надявам се да се включи по темата и Шейла (ще и пусна линк), защото тя ще ражда през септември у дома.

Вечке, че то кое ли раждане е предсказуемо ?!

Шегата настрана, но като говорих с акушерката си, тя изкоментира, че поне 70% от третите раждания са предсказуеми - т.е. протичат като предното, но останалите 30% могат да се проточат дори по-зле и от първо.
Аз дори си спомням живо разказа на Деметра за третото и раждане в Загреб (не знам дали вече пишеше тук), ако трябва ще го изровя от архива. Та затова си имам едно наум, въпреки вътрешната ми нагласа, която досега не ме е подвеждала в тази насока.

И аз се записвам да следя темата. Както Калинка е писала, в Холандия е съвсем нормално да се роди вкъщи. Миналата седмица на улицата ни се роди момченце. Майката доста огласяше улицата. След като се роди детенцето, веднага предния двор се украси с щъркели, закачиха се бебешки дрешки. Всичко беше толкова естествено, че и на мен ми се прииска ако имаме второ дете да го родя в къщи, обаче не ми стиска, въпреки че болницата  е на 10 мин пеш. Страх ме е, че ако се наложи детето ми няма да може да получи бърза и адекватна медицинска помощ.
Ескориал,леко и безпроблемно раждане ! 

Не съм съвсем сигурна, но мисля, че Калида от канадските мами също имаше домашно раждане...Дано чете тази тема и се престраши да сподели опит

Най-вероятно е било първото, защото за второто спомена, че са били в клиника.

По повод третото по ред раждане се сетих, че свекърва ми обясняваше как дъщеря и (трето по ред дете) се родила преди акушерката да успее да стигне до тях. Вторто и раждане обаче било много трудно.

Ескориал, виж тази тема, която бях пуснала преди да родя Ели, остави настрана анкетата и т.н., бях превела ( от средата нататък май) доста статии, които може да са ти полезни.
При всичката тази подготовка дето имах и при големите обещания от страна на докторката ( в последствие дори не дойде, някакъв идиот на смяна беше) за това колко са привърженици на естественото раждане в тази болница, оказа се едно огромно разочарование.
Просто на приказки са големи , само за да те "вкарат" вътре, а после кучета те яли. Карат те по стандартната процедура, както искат голям % от жените- да легна, да ме натъпчат с хапове и да изляза с бебе, защото раждането е нещо ужасно. От тукашните " препоръки" на познати и приятелки, определено имаме различни виждания за раждането и дано не ми се налага да ползвам сега някой, защото не знам къде ще намеря акушерка или болница да ми "се води" по акъла.

Раждане в къщи - каква смелост само... Аз не съм за, ама хора различни. Моето раждане беше до последната минута у дома със силни контракции, после в болницата и след 2 часа - бебе. Бях много доволна от всичко, аз не очаквах лекарката да ми помогне изобщо, акушерките бяха супер мили и отзивчиви. Като за първи път не би ми и минало през ума да го правя у дома. С второто вече знам, какво да очаквам, но пак не бих се отказала от епидурала  и затова ще си е в болница. Айде сега, не е чак толкова страшно по болниците. 

Трънче, честито ти бебе, кажи как беше дулата, много ми е интересно.

Аз сигурно съм единствената за която бременността и раждането не са най-естественото нещо на света.

От друга страна, радвам се, че жените вече настояваме за правата си да раждаме така както е най-добре за нас. С други думи, имаме контрол над телата си. За Щатите, мога да кажа, че това последното не беше толкова лесно. Смених 3 лекарки докато най-накрая намерих тази,  която уважи моя избор.

Исках да добавя, че има и друга опция: да се роди с помощта на дула. Това е жена, която родилката сама си наема. Не е медицинска сестра или акушерка, но е обучена да помага за процеса на раждането (дишане, болка мениджмънт, пъпна връв).  Придружава родилката в болницата и е на нейно пълно разположение. Помага и след раждането в къщи за къпане на детето, да учи жената да кърми (нали казах, че раждането не е най-естественото нещо на света) и дори прави прането!!  (Особено ако майката се възстановява от С-секциа, което може да се случи и след най-добре планираното раждане, това е доста полезно.)

Това е стандартна услуга тук, което мисля е голям + на здравното осигуряване. 

Значи прави това, което едно време нашите баби и майки са правили. 

Докато бях бременна изчетох много информация по въпроса от една от основателките на подобен вид инициатива в Италия (в момента нямам "под ръка" книгте й и съм забравила името й). Направих го не толкова от намерение да го приоложа на практика, колкото като психическа нагласа за това, което ме очаква (и трябва да призная, помогна ми). По случайност, акушерката, която водеше курса ни, също беше привърженичка на същото.
Не съм се и замисляла да го направя в къщи, защото не бих се чувствала толкова спокойна. Освен това, мъжът ми беше през цялото време в болницата до мен, а и се случи ден, в който предишните раждания приключиха до обяд и след това имах цялото отделение на разположение на мен (към полунощ дойде едно момиче, което приключи по-бързо). Имам само прекрасни спомени от тези моменти и не бих избрала да ги изживея в къщи. Веднъж по посочената по-горе причина, а и заради медицинската техника, която е на разположение в болницата (ние нарочно избрахме такава, която беше най-добре оборудвана в това отношение, както и лекар, на който имаме доверие).
Пожелавам ти на теб, твоето съкровище и семейството ти, да мине добре, без проблеми и да бъде един от най-хубавите моменти в живота ти!

Съвсем скоро по ББС гледах филм за неасистираните раждания. Проследиха бременността и ражданията на 4 жени, две в УК и две в Щатите. Между другото, нито в Кралството нито в Щатите е позволено не асистираното раждане и се преследва от закона  Въпреки това, тези жени бяха решили да рискуват и да пристъпят правилата на обществото, в което живеят. В Канада официално ли е позволено  Една от жените във филма изцяло отричаше и следенето на бременността и въобще не беше имала и един преглед при специалист. За съжаление не можах да изгледам и четирите раждания до край, въпреки че ми беше много интересно, защото щерката също се лепна да ги гледа. На първите 2 тя беше като хипнотизирана, а на третото писна, че не искала да излиза от дупето  После няколко дни това повтаряше, явно много се беше шокирала, което отново ме накара да се замисля, ами ако тя присъства на мое раждане, как би и се отразило?!
Първото раждане, което видях, протече много леко във вода, жената беше много спокойна и сякаш не изпитваше никаква болка, беше красиво. Второто, това беше жената без нито един преглед при специалист, доста пъшка и за нещастие накрая плацентата не излезе, наложи и се да ходи в болница. В болницата отношението към нея беше като към престъпник, по обясними причини  След това съответно и пратиха социалните, за да гледат семейния им живот под лупа. Третото раждане, на жена в Англия, след като разбраха, че ще ражда не асистирано, от болницата й отказаха басейн и всички останали принадлежности, необходими за едно нормално раждане в домашни условия. Жената сама ходи по магазините да си ги купува. Както споменах по-горе, за съжаление, не видях точно как протече нейното и следващото раждане.
За мен това е интересно решение, но аз не мога да го разбера. От моя гледна точка, безсмислен риск и безсмислено нарушаване на законите  По-близко ми е асистираното домашно раждане.

здравейте
Много ви благодаря отново за пожеланията. Искрено им се радвам )) Надявам се и си мечтая всичко да върви нормално.
apple, питаш за пъпната връв. Има два варианта - или я режеш или не я режеш. Ако решиш да я режеш, е хубаво да я изчакаш да спре да пулсира, след това използваш едни щипки, които идват с комплекта за раждане и режеш между тях със стерилна ножица (изварена за да е стерилна). Някои жени избират да не я режат - това се нарича lotus раждане. При него пъпната връв и плацентата (естествено, при условие, че плацентата е цяла и пъпната връв е здрава) се оставят заедно с бебето, докато пъпната връв изсъхне и сама се отдели. Което обикновено става до 10тина дена. При този случай плацентата се увива в парче плат и се разнася заедно с бебето Малко неудобно, но не е проблем в никакъв случай. Ето един сайт, където може да прочетете за подготовка за домашно раждане: http://www.purebirth-australia.com/pregnancy/preparing-for-birth.html и по конкретния линк от сайта за Lotus раждане: http://www.purebirth-australia.com/lotusbirth/lotusbirth.html
Иска ми се кажа още нещо по отношение на избора за раждане. Аз не отричам стандартната медицина. В никакъв случай. Боли ме от това, че тя се използва толкова масово, в много случаи в които просто няма нужда от допълнителна интервенция, а само защото такъв е протокола. Именно тогава най-често се случват "усложненията", защото се въздейства на тялото, когато то не е готово. Примерно се предизвиква раждане като се пука околоплодния мехур, когато той още не е готов да се пукне, а просто докторите са решили, че на 3 мин контракции и 6см разкритие, ако се пукне, всичко ще стане много по-бързо и лесно. И точно тогава се случва бебето да не се е наместило добре или матката не се е настроила още за толкова бързо раждане и ето ти - стрес за бебето - падат сърдечните тонове и се стига до секцио накрая, защото бебето се мъчи. И да - прави са, че трябва секцио, обаче кое го е предизвикало?
Това е само хипотетична ситуация...аз не съм я изживяла...и се надявам да не го преживея.
Но имам един въпрос към всички, които са имали усложнения при раждане в болница. Замисляли ли сте се някога, защо са се появили тези усложнения?
Сигурна съм, че голяма част от тях са били напълно предотвратими. Част от тях са си наистина усложнения, без да е имало намеса от медицинския персонал преди това и това е момента в който идва на помощ днешната развита медицина - и слава богу, че я има - тя наистина може да спаси човешки живот - в случая може да се окажат даже два. Но факта, че се прилага толкова масово я прави колкото силна, толкова и вредна.
Имено тук е момента, в който всеки един от нас (даже не става дума конкретно за раждане, а за каквото и да е здравословно предизвикателство) да се информира и сам да прецени има ли наистина нужда от интервенция от страна на лекарите. Мисля, че малката информираност по въпроса е проблема. По-скоро даже залъгващото усещане, че сме информирани. По скоро сме информирани кога какъв доктор да търсим. А знаем ли, че сами и чрез натурална медицина можем да си помогнем в голяма степен?
Аз вярвам, че човек цял живот се учи и никога не може да твърди, че е 100% информиран. Казвайки, че няма какво повече да научим по даден въпрос - имено тогава се заблуждаваме и сме слепи за реалността, мислейки си, че я познаваме и знаем какво ще се случи.
И накрая, питате ме дали е легално в Канада да се роди в къщи, неасистирано? Не знам
Обаче и болница да имам, и акушерка да имам...ако се случи така, че родя бързо в къщи сама - ще ме затворят в затвора ли? Ако родя в колата? По пътя?
Би било глупаво да бъде нелегално ))
Естествено, ако доктора, които трябва да ти съдейства за акт за раждане след това не е привърженик на твоите виждания и резултата от тях - може да ти направи проблем и съм чела случаи в които искат допънително пари и т.н. Имено затова си смених докторката и направих всичко възможно тя да е наясно, че мисля да раждам в къщи. Засега нещата вървят добре с нея. Надявам се така да продължи.