... ама защо посолствата и държавата да имат общо с възпитанието на децата? България? откъде-накъде? или тази тук държава? ами и тя не е - ако искам нещо за детето си, плащам го, нали така? или аз може би не те разбрах добре
С това твърдение не мога да се съглася при никакви обстоятелства.
Не, защото България ми е длъжна.
Не, защото се самозалъгвам, че мога да очаквам някакво внимание.
Болно ми е виждайки Полша, Литва, Хърватска, Индия, ЮАР, Австралия, Зимбабве, Джамайка... и още десетки богати и бедни страни какво правят за културното израстване на поданиците си, които живеят зад граница.
Болно, че пред всяка гара на метрото, мога да протегна ръка и да си взема безплатен вестник на десетки други езици, но не и на български. На турски, сръбски и румънски също няма.
Болно, че посолството не е организирало нито един детски празник или среща.
Но здравият ми разум подсказва, че това са само сантименти...