Много съжелявам за тежката ти загуба..не се отказвай..трябва да си силна заради сина ти и мъжа ти..пожелавам ти едно здраво бебче което знаем че ще бъде много обичано от вас! 
- Публикувана: 26 юли 2008, 09:13 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2009, 12:14 ч.
Загубих бебето си в 21 г.с.
НО кураж и Вяра и всичко ще се нареди и съм сигурна,че скоро ще видиш 2-те чертички 
Смятам, че щом сте решили да имате още едно детенце, не трябва да се отказвате. Болката е голяма, но като че ли по-лесно ше го преживеете с една нова бременност 
Милички благодаря Ви на всички за подкрепата добре че ви има.
Може би наистина ще опитаме пак просто май ми трябва малко време, а що се отнася до причините за това още не се знае. Изследванията на плацентата и каквито там други правят казаха, че ще станат след около 10 дни, дочух само, че доктора спомена нещо за плацентата че не била хубава, каквото и да значи това .........
добре че ви има.Може би наистина ще опитаме пак просто май ми трябва малко време, а що се отнася до причините за това още не се знае. Изследванията на плацентата и каквито там други правят казаха, че ще станат след около 10 дни, дочух само, че доктора спомена нещо за плацентата че не била хубава, каквото и да значи това .........
Съжалявам за загубата ти. 
И аз минах по този път, но загубих първото бебе в по-ранни седмици.
Болката наистина е неописуема.
Разбира се, че има смисъл да опитвате отново.
Аз износих сина си с много лежане и куп лекарстава за задържане. Не се отчайвай. Сигурно и при теб втория път ще се получи. Късмет, миличка!!!
И аз минах по този път, но загубих първото бебе в по-ранни седмици.
Болката наистина е неописуема.
Разбира се, че има смисъл да опитвате отново.
Аз износих сина си с много лежане и куп лекарстава за задържане. Не се отчайвай. Сигурно и при теб втория път ще се получи. Късмет, миличка!!!
Писах вече в друг форум и там момичетата ме посъветваха да пиша тук и с ужас констатирам колко много момичета има преживели загубата на бебчето си. Досега никога не се бях замисляла, докато не се случи и на мен.
Бях в 21 г.с. и е така просто изведнъж започнаха болки и леко кървене и в четвъртък /24.07.2008/ край, всичко свърши и сега незнам какво да правя, незная как да преодолея тази болка. Знам, че това никога няма да забравя, но...... , само плача, нищо не ми се прави, никъде не ми се ходи, с никой неискам да се виждам, да почвам работа въобще не си и помислям, сигурно ми трябва време, но колко ........
След всичко през което преминахме, за да забременея и накрая това ........ беше момиченце, толкова много го исках, незнам док каза след около два месеца може би пак да пробваме, но незнам.
Имам един въпрос появи ми се малко кърма, иначе ми изписаха Бромокриптин, но незнам колко време да го пия и да си правя ли някакви компреси или нещо друго от болницата нищо не ми казаха.
Бях в 21 г.с. и е така просто изведнъж започнаха болки и леко кървене и в четвъртък /24.07.2008/ край, всичко свърши и сега незнам какво да правя, незная как да преодолея тази болка. Знам, че това никога няма да забравя, но...... , само плача, нищо не ми се прави, никъде не ми се ходи, с никой неискам да се виждам, да почвам работа въобще не си и помислям, сигурно ми трябва време, но колко ........
След всичко през което преминахме, за да забременея и накрая това ........ беше момиченце, толкова много го исках, незнам док каза след около два месеца може би пак да пробваме, но незнам.
Имам един въпрос появи ми се малко кърма, иначе ми изписаха Бромокриптин, но незнам колко време да го пия и да си правя ли някакви компреси или нещо друго от болницата нищо не ми казаха.