Публикувана: 26 юли 2008, 09:13 ч.
Последно мнение: 19 юни 2009, 12:14 ч.

Загубих бебето си в 21 г.с.

15 208
123
1

1
...
5
6
7
...
9
Всички

# 75 28 юли 2008, 09:56 ч.

Мнения: 320

Още веднъж благодаря на всички за подкрепата bouquet

Сега обмисляме да идем някъде за 3-4 дни, просто да се махнем от тук, дано да помогне малко, че само плача, неискам с никой да се виждам, никой да чувам, мисля само за това............

# 76 28 юли 2008, 10:08 ч.

Мнения: 3 929

Съжалявам за случилото се. Хубаво е, че си споделила тук, с нас. Малко или много - на човек му олеква, огато сподели болката си.
Хубаво е, че сте решили да отидете някъде да си починете. Моят съвет е да не се затваряш в себе си. Просто преживей болката, за да изкараш навън всички отрицателни чувства, които се натрупала.
За да забременееш пак, а и да износиш до край бебето, от важно значение е да си положително настроена, да се чувстваш добре. Стискам ви палци и много бих се радвала, ако след известно време повдигнеш тема във форума, че си бременна и щастлива.
Просто да споделя - аз също направих спонтанен аборт преди много години точно в края на 3 месец. Разбира се, при вас неприятното се усилва от това, че си била в по-напреднала бременност, но загубата си е загуба, откъдето и да го погледнеш. Казах си тогава - всяко зло за добро и продължих напред, колкото и банално да звучи.
Успех!

# 77 28 юли 2008, 10:10 ч.

Мнения: 384

Алекс, съжалявам мила! Hug

Всяка една от нас преживява това, което и ти и знае как се чувстваш. Тук можеш да пишеш винаги когато имаш нужда и ще срещнеш разбиране и помощ. На мен форума ми помогна много!
Аз мисля, че два месеца са малко. По-принцип докторите дават 6 месеца, в повечето случаи са за психичното възстановяване на майката. Това не го мисли сега, поплачи си и потъгувай колкото ти е необходимо, но не се предавай на мъката, не забравяй хората около теб.
А за кърмата - и аз пих Бромокриптин, почти месец. Знам,че има друго по-хубаво лекарство, но тогава по аптеките имаше само това.
Можеш да ми пишеш и на лични винаги когато имаш нужда Hug

за твоето момиченце

# 78 28 юли 2008, 10:22 ч.

Мнения: 616

много съжалявам за загубата ви Cry

желая ти да бъдеш силна и да не се отказваш...поплачи си колкото ти се плаче, прегръщам те силно bouquet

# 79 28 юли 2008, 10:33 ч.

Мнения: 2 015

Съжалявам за загубата ви!

Цитат на: teodora 24 в пн, 28 юли 2008, 08:23

Много съжалявам миличка за случилото се. Мога да те посъветвам да не криеш мъката и болката си, а да я споделяш, ще ти олеква. Аз също съм преживяла две такива загуби и змам, че е трудно. Не се отказвай и за нови опити винаги има смисъл да дадеш нов живот.

Прегръщам те силно Hug

! [/color][/b][/i]

# 80 28 юли 2008, 10:48 ч.

Мнения: 525

Бъди силна!

# 81 28 юли 2008, 10:56 ч.

София
Мнения: 2 613

Видях темата и............и аз се разплаках- Cry

Искено съжалявам за това, което се е случило- Cry

Наплачи се, дай се време, колкото ти е нужно, за да позатихне болката, видях че искате да заминете за накъде, според мен това е добре- на друго място ще имаш възможност моне за малко да се откъснеш от делничната, заобикаляща те действителност.
Желая сили занапред и възвръщане на вярата!!!!

# 82 28 юли 2008, 10:57 ч.

Мнения: 703

Прегръщам те,Алекс!
Толкова съжалявам,че си при нас...

За твоето момиченце!

Последна редакция: пн, 28 юли 2008, 11:08 от ZLATO и много тъга...

# 83 28 юли 2008, 11:01 ч.

София
Мнения: 10 473

Много съжалявам. И аз да ти кажа като другите момичета - бъди силна! Прегръдка!

# 84 28 юли 2008, 11:06 ч.

Мнения: 3 166

Алекс, съжалявам, че влизаш в нашите мрачни редици. Sad

Ако днес ти кажа, че ще дойде ден, в който животът ти ще продължи - пък бил той и по-различен - вероятно няма да ми повярваш. Ако ти кажа, че ще дойде ден,в който ще можеш да се смееш и радваш и на мъничките неща, пак ще ти е невъзможно да повярваш. Но при повечето от нас този ден е настъпил. Кога настъпва? Относително е. Всяка от нас има нужда от своето си време, за да приеме и да се научи да живее с мисълта за загубата. Защото май да приемеш се оказва най-трудното. ПРосто си дай това време. И моят искрен съвет е да не забременяваш преди то да е изтекло. Трябва да се разграничат двете бременности. Казвам това от личен опит. Когато си убедена, че си си стъпила на крака в емоционален план, когато си убедена, че си готова за нова бременност и за съпътстващите я емоции - тогава започнете опити за бебенце.
Впрочем и на мен два месеца ми се виждат малко - дори за физическо възстановяване - все пак в 21-ва седмица си е раждане направо. Но това най-добре ще прецени личният ти гинеколог. Peace

Минах два пъти през това и оцелях. Ще оцелееш и ти, мила! А един ден ще се радваш на мъничко сладичко бебенце. Не губи вяра! Hug

# 85 28 юли 2008, 11:27 ч.

Мнения: 265

Миличка,прегръщам те Hug

Нямам думи да опиша ужаса,който изпитах,като прочетох заглавието на темата! Cry

Бъди силна,ние сме с теб Hug

# 86 28 юли 2008, 11:53 ч.

София
Мнения: 3 123

много съжалявам за загубата ти и така добре те разбирам.Аз също минах през много неща,преди да имам Жори - лапароскопия,стимулации,аборт в 9-та г.с.,аборт в 20-та с близначета.Но сега съм щастлива.Ще изгрее и твоето слънце,само трябва да му позволиш и да го изчакаш.Не че друго бебе ще изкорени мъката ти-аз все още всеки ден мисля за мойте близначета,но ще има кой да връща усмивката ти,кой да осмисля днитети.
Ще бъдеш пак щастлива,сигурна съм и пак ще имаш розови очила,но трябва време.Важното е да не се затвориш в себе си и да не се отказваш! Hug

А за пазенето - и след 2-та аборта ми казаха 6м,но аз и двата пъти започвах наново на 4-тият.Бромокриптин пиех 10 дни.

# 87 28 юли 2008, 12:08 ч.

Мнения: 604

Алекс

състоянието ти е напълно нормално·
отдай се на чувствата си и гледай по- често да
говориш за станалото·На мен това много ми помогна·
Мъката не отминава, но свикваш да живееш с нея·
Изгубили сме децата си в близки седмици-аз изгубих
сина си в 22 г. с.
Пиши винаги когато имаш нужда да споделяш,
всички сме готови да помогнем до колкото можем Hug

# 88 28 юли 2008, 13:36 ч.

Варна
Мнения: 617

Съжалявам, съжалявам, че и на теб се случи това голямо нещастие...Незнам дали се свиква...но знам, че много боли... Знам, че не искам да го приема и не искам майките в този подфорум да се увеличават.

За твоята неродена принцеса...

# 89 28 юли 2008, 13:53 ч.

Мнения: 71

много съжалявам за теб и за бебчето ти! твърде често четем за майчета преживяли най-тежката загуба! Sad

много тъжно, наистина! кураж и много сила! няма как да облекчим болката ти, но в сърцата си тъжим с теб! стискай зъби, моля се да намериш сили да си стъпиш на краката и да продължиш напред!

Препоръчани теми

Ципралекс, Ксанакс и бременност

Бременност след употреба на ксанакс

Противозачатъчни - питане и обмяна на опит

Различната религия като пречка

Причина:

Причина: