И аз като Флор 
- Публикувана: 26 юли 2008, 21:46 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2008, 00:42 ч.
И от любов умира всеки ден, макар че от любов не се умира...
От любов се умира на 20. На 30 би трябвало урокът да е научен и подобни грешки да не се допускат. Не умирам от любов. Приоритетите са ми други.
Вече разбрах, че любовта е хубава, когато е съзидателна. Истинската любов не убива, не руши, тя твори. И не го казвам с излишен патос, казвам го с ежедневната ми днешна представа за любов.
Ето нещо което написах, когато си мислех, че съм умряла от Любов. А истината е, че Любовта не умира, тя винаги живее в нас и боли, когато не може да се осъществи.
В притихналия мрак,
ще бъда сянката на твоето преди,
превърнала се в черен прах,
оставила забравени следи.
Ще бъда тихо и послушно минало,
което ти за мен си сътворил,
ще нося тихо само времето,
което в себе си си заличил.
Ще бъда няма песнопойна птица,
дошла от приказка една,
която Снежната Кралица,
остави със замръзнала душа.
Премръзнала, омръзнала - ще бъда свита
във спомените топли от преди,
ще бъда малка гаснеща звездица,
която утрото ще заличи.
Аз ще съм Малката Русалка,
а принцът, влюбен в друга, ще си ти,
за мене приказка прощална,
ще ти разкажат морските вълни.
С гласът им тъжен аз ще ти попея
за моето изстинало сърце,
което аз опитах се да сгрея,
със две замръзнали ръце.
В притихналия мрак
ръцете няма да ги има вече,
превърнали се в морски прах
ще те прегръщат отдалече.
...
P.S.
В притихналия мрак се чува крясък,
това е моят вик - нагълтал пясък,
но още имащ сили да ти каже,
че оцелях без теб и пак обичам даже...
Послеслова го написах след повече от година, когато разбрах, че не съм загубила способността си да обичам.
Аз мисля, че от Любов се умира само веднъж преди да разбереш, че всъщност не можеш да умреш
P.S.
В притихналия мрак се чува крясък,
това е моят вик - нагълтал пясък,
но още имащ сили да ти каже,
че оцелях без теб и пак обичам даже...
Ели,Р.S. е най-хубавото нещо в цялото стихотворение.
Не ме разбирай погрешно,то цялото е прекрасно,но болезнено прекрасно.
А в послеслова е искрицата живот.
Ето не се умира,само си мислим че ще умрем,но времето лекува и това.
И нагълтали се с пясък се съживяваме.
И така до другия път.Но тогава вече,знаем че ще оцелеем.
От любов се умира на 20. На 30 би трябвало урокът да е научен и подобни грешки да не се допускат. Не умирам от любов. Приоритетите са ми други.
Вие любовта да не я планирате като седмичното меню.
Вие любовта да не я планирате като седмичното меню.
Един зрял човек винаги може да си сложи спирачка на чувствата.Те не бликват ей така, виждаш някой и хоп, безпаметно влюбен, че и за умиране да мисля.
Ако всички бяха така и не мислеха,ами само се чудеха как да се потопят в бушуващите си страсти и чувства, то колко брака щяха изобщо да изкарат.
Ако някой ми каже, че не си слага никакви спирачки и се отдава така на поривите си цял живот...
За мен това не би бил повод за гордост,а си е чиста безотговорност.
Веднъж като има създадено семейство е друго нещо. Може би в общия случай партньорите имат поне малко размисъл преди да направят едно или друго нещо. Но от друга страна, ако хората не се впускаха най-ирационално в любовните трепети нямаше да има изневери и разрушени семейства. Има изневери по стечение на обстоятелствата, но има и такива заради влюбване.
Ако всички бяха така и не мислеха,ами само се чудеха как да се потопят в бушуващите си страсти и чувства, то колко брака щяха изобщо да изкарат.
Ако някой ми каже, че не си слага никакви спирачки и се отдава така на поривите си цял живот...
Много точно си отговаряш сама. Това, че си женен, не значи, че не може да изпиташ бушуващи чувства. А дали ще се поддадеш е друг въпрос. И за мен Ами влюбих се в друг... е най-нелепото оправдание.
От любов се умира на 20. На 30 би трябвало урокът да е научен и подобни грешки да не се допускат. Не умирам от любов. Приоритетите са ми други.
., защото е единствена...
Любов....тя е красива като падаща звезда нощем на небосклона,тя е болезнена и като нокти забити до кръв по тялото....,тя оставя ярка диря в живата на всеки. Запазим ли тези спомени тази любов ще е винаги жива,някъде дълбоко в нас,но плюем ле на всичко не остава нищо...просто звезден прах.
От любов не се умира,но определено боли.Както казват старите хора- времето лекува всичко. Определено от любов не бих омряла,но и мъжете които съм обичала истински са единици....
От любов не се умира,но определено боли.Както казват старите хора- времето лекува всичко. Определено от любов не бих омряла,но и мъжете които съм обичала истински са единици....
Ето нещо което написах, когато си мислех, че съм умряла от Любов. А истината е, че Любовта не умира, тя винаги живее в нас и боли, когато не може да се осъществи.
Ели, страхотни стихове!
Разплака ме пред компютъра на работното място!
От любов не съм умирала - късметлийка съм един вид 
, защото истински съм се влюбвала само два пъти - първия някaк във времето и в пространството (географски погледнато) премина в приятелство с припламвания при директен контакт, втория път - направо се бракувахме. Трети път незнам дали ще има. Може би ще се само-опровергая съвсем скоро.
За любовта хем съм съгласна с вас, хем не съвсем - истинската любов, тази която не можеш да формулираш, идва изневиделица и никакви спирачки не помагат, може би само отлагат изхода във времето. Това е за мен положението. Ако можеш да се спреш, значи не е голямата, истинската, опустошително прекрасна. А само тя е любовта, за която си заслужава да се умре, даже и само за малко.
Надявам се да не съм права за това, но за тази любов семейство и обмисляне не важат, мисля си, че би трябвало да е по- ... от всичко, поне моите две бяха такива. Надявам се да бъркам, ако ме очаква и трета.
, защото истински съм се влюбвала само два пъти - първия някaк във времето и в пространството (географски погледнато) премина в приятелство с припламвания при директен контакт, втория път - направо се бракувахме. Трети път незнам дали ще има. Може би ще се само-опровергая съвсем скоро. За любовта хем съм съгласна с вас, хем не съвсем - истинската любов, тази която не можеш да формулираш, идва изневиделица и никакви спирачки не помагат, може би само отлагат изхода във времето. Това е за мен положението. Ако можеш да се спреш, значи не е голямата, истинската, опустошително прекрасна. А само тя е любовта, за която си заслужава да се умре, даже и само за малко.
Надявам се да не съм права за това, но за тази любов семейство и обмисляне не важат, мисля си, че би трябвало да е по- ... от всичко, поне моите две бяха такива. Надявам се да бъркам, ако ме очаква и трета.
Le Soleil, разбрала си ме много точно
Mimmi, мерси много , радост е за мен да ги споделя.
Искам да кажа,че един зрял, човек дори да слага спирачка на своите чувства, пак може да умира от любов. Това, че няма да го покаже или ще го преживее по-бързо не означава, че е имунизиран.
Ето нещо, което е свързано с темата http://margaritta.dir.bg/07slovo01.htm
Mimmi, мерси много , радост е за мен да ги споделя.
Искам да кажа,че един зрял, човек дори да слага спирачка на своите чувства, пак може да умира от любов. Това, че няма да го покаже или ще го преживее по-бързо не означава, че е имунизиран.
Ето нещо, което е свързано с темата http://margaritta.dir.bg/07slovo01.htm