Всичките са с характер (а не знам да има някое без характер, лош, добър, ама има), и всичките са чувствителни (не знам за човек, дето да не е чувствителен, всеки има чувства).
Иначе на Ива е нормално да й е мъчно за тебе. Тя сега се отделя за първи път за по дълго време и от теб и от баща си.
Луси, в началото като тръгна, също е плакала. Сутрин си ревеше по принцип, че не иска, но и минаваше в момента, в който пристъпи в градината и види децата. Но и след това си е поплаквала, при лягане за следобедния сън. Като са я питали защо плаче, тя им е отговаряла "Мъчно ми е за моята мила бабичка", защото тя е свикнала за следобеден сън майка ми да я приспива. И понеже нашите учителки всичките са с внуци, им е станало адски миличко че на Луси за баба й е мъчно, та жените от гузна съвест бяха взели да я приспиват, ама беше и най-малкото, на 2.6.
Та, Бети, съвет не мога да ти дам, само стискам палци по-бързо да свиквате. Иначе всяко за нещо си плаче, на едно му е мъчно за майка му, на едно му се спи, друго си иска някакви играчки, моята за баба си ревеше, едно пък има, всеки ден за дядо си плачеше.
Я кажете тези допълнителните занимания в детската като танци, език и разни безобразни как се заплащат. Че на родителската никой не попита, пък и никой не каза. Разбрах само, че се осигуряват от външни фирми, и се плащат не на касата на детската, а на друго място?!