Публикувана: 3 авг. 2008, 14:19 ч.
Последно мнение: 6 авг. 2008, 15:08 ч.

към майките- как сте с нервите?

3 961
78
1

# 60 4 авг. 2008, 22:36 ч.

Мнения: X

Хубава тема, накара ме да се замисля, да се посмея...
В началото бях доооста изнервена, определено съм се изпускала пред бебето (тогава), сега също. Като ме хванат бесовете, не мога да изтрая, но забелязвам, че имам напредък...някакъв Peace

Мисля си повече, как иска да види, да пипне, да изучи всичко, затова доколкото мога го оставям, а го наблюдавам. Но нощно време ако не е спокоен и не можем и ние да спим направо пощурявам. Иначе не мога да се оплача от неспане, защото той си спи добре. В общи линии се старая да се науча на търпение, но...като се размрънка, разскрибуца- полудявам. Аз по принцип не трая много на високи децибели и шумове, та се изнервям. Опитвам се понякога да се абстрахирам някак си, повтарям си, че не ме дразни и така..

# 61 4 авг. 2008, 22:39 ч.

Мнения: 11 021

По-добре никога не съм била. Simple Smile

По принцип съм нервен човек, но откакто родих, съм странно спокойна, чак се учудвам на себе си. Все пак да уточня, че съм с едно дете, ако бяха повече, сигурно нямаше да пиша точно това. ooooh!

# 62 5 авг. 2008, 00:54 ч.

Мнения: 175

Цитат на: polina-malina в нд, 03 авг 2008, 14:25

О не се притеснявай,всички сме така.
Мъжът ми иска вече второ,ама аз му казах,че по-скоро ще си взема багажа и ще ходя в лудницата.
И моят син стана голям калпазан.
От сутринта като се почна-5 пъти влезна във фурната като преди това забележете- я включва на 300 градуса.
После поля цветята с олио и оцет,изсипа си една чаша сок върху себе си-това всичко стана до 9 сутринта.
Аз даже някой път пия по една валерианка за да се успокоя.
Как чакам само февруари да се върна на работа само аз си знам.

Сладур,направо ме смая Laughing

Аз още не съм станала мама,но се подготвям психически,което разбира се не е възможно,защото наистина не знам какво ме чака. Иначе засега хормоните ми се отразяват благоприятно.Даже мъжът ми каза,че откакто съм забременяла съм станала човек Laughing

# 63 5 авг. 2008, 01:33 ч.

Някъде в Европа...
Мнения: 3 448

Доскоро бях много добре, търпях му всичките глезотии, някак си го обяснявах с това, че е малък и аз съм целия му свят. Но колкото повече пораства и виждам, че ме разбира какво говоря, а не изпълнява и прави нарочно обратното или пъкл започва да си бърка в гърлото, за да повръща ако не стане на неговвото, толкова повече ставам зле с нервите - и шамарки има понякога, и караници....

# 64 5 авг. 2008, 02:15 ч.

Мнения: 4 629

Аз разпускам докато спи Grinning

Спирам да мисля за това какво е направил през деня и колко ме е ядосал. И така имам мира до сутринта.

Ама ти като казваш, че и не можеш да спиш дори newsm78

Ако дълго време продължава така се консултирай със специалист.

То сигурно се е получило при теб вече верижна реакция през деня детето те изнервя, вечер не можеш да спиш и ставаш още по-нервна, сутрин започваш с вече опънати нерви и т.н. Трябва да направиш нещо да го разкъсаш този омагЙосан кръг. Няма ли кой да ти помага с детето? Поне за няколко часа на ден? Ако има - възползвай се и преави нещо, което те отпуска

# 65 5 авг. 2008, 07:03 ч.

София
Мнения: 3 099

Впрягаш някой за домашните задължения, а детето - гледачка, ясла или някоя баба. Инак лудостта е почти сигурна.

# 66 5 авг. 2008, 09:03 ч.

Мнения: 958

Да не се похвали човек.
Може би сте прави, снощи малката, замалко да ме изкара от нерви. Никога не съм си го позволявала досега Embarassed

Ама диването тича до 23ч. като лудо, пищеше, отваряше всички шкафове наред. Не знам какво и стана.
Тръшкаше се и не иска да спи, а търка очички, едвам гледа, и продължава да тича. Излязохме в двора уж да изразходи енергия, тя нарочно взе да лапа начупени стъкла. Никога не съм се заглеждала, но по земята има адски много стъкла.
Както и да е овладях се и я приспах.
Повече няма да се хваля!

# 67 5 авг. 2008, 21:43 ч.

Мнения: 286

Цитат на: AnetaH в нд, 03 авг 2008, 18:48

Не просто нервна, а много откачена на моменти. Sick

В други дни съм просто самото спокойствие. Stop

...Иди че разбери newsm78

И аз съм така. Сега се учим да ходим, пипа всичко де що види и яде боклуци на поразия Shocked

... Обаче гледам много, много да не й "се връзвам", оставям й поле на действие и някак си оцеляваме #Crazy

# 68 5 авг. 2008, 23:17 ч.

Мнения: 1 512

За сега малката не ме е изнервяла, за разлика от свекито с нейните съвети тип " на всяка манджа мирудия", че направо ми идва понякога да я #2gunfire

# 69 6 авг. 2008, 00:14 ч.

Бургас
Мнения: 675

С голямата е имало моменти, когато ни е изнервяла много. Нормално. Усещам се обаче, че когато свеки или родителите ми са наоколо, съм по-изневрена и се държа така и към нея. Много неприятно, започнах да го озъптявам това мое поведение. И аз си мислих, че като стане на 3, ще е ок всичко. Сега вече е на 5 и май повече се дразня не от това, което прави, а от това, което говори и как отговаря. Ами, пораства. Това е.
Малката още не ме е ядосвала.

# 70 6 авг. 2008, 01:13 ч.

Мнения: 600

Цитат на: joya в пн, 04 авг 2008, 11:46

Аз пък нямам проблем с нервите, засега.
Никога не бих се нервирала на детето, мисля, че тя би усетила.
От както се е родила една нощ не е спала спокойно. То не бяха колики, рефлукс, нервно стомахче.
Става по 10 пъти на нощ, приспиваме се на ръце, само напослеък почна да спи в креватче. Разнасяли сме се часове наред, обаче никога не съм се нервирала. Уморена съм много, но не и нервирана.
Мъжа ми понякога измърморва, че детето нарочно го прави hahaha

Вече съм на работа, продължавам да не спя, сякаш свикнах. Бях пратила детето за 10 дена на село, наспивах се за 4 часа. И толкова ми липсваше, че предпочитам да не спя още една година от колкото да се отделям от нея.
Белите, които прави не ме дразнят, гледам да не я изпускам от поглед, и честно казано съм зарязала всичко останало.
Не готвя, помагат ми за чистенето и това е. Нерви бих си изпуснала пред всеки друг, но не и пред детето Naughty

Завиждам ти и то не особено благородно, защото откак се е родила дъщеря ми много крещя, и то главно на нея и мъжа ми (гледаме си я двамата). Предполагам, че отчасти това се дължи на две стресови ситуации - преди да родя приятелка загуби детето си, а после на първа консултация педиатърката ми ми каза, че детето ми гладува, отчасти, че баща ми е голям нервак и като дете честото бях наказвана и хокана. За съжаление копирам неговото поведение. А малкото не заслужава. Тя ми е много мила и добричка, но за сега ни психолога на който ходих, ни многото книги които изчетох ми помогнаха. Сега, отскоро ходим на хомеопат за да се лекуваме - аз нервите, детето от стреса, който съм му причинила за тези 2,5 години живот с мен. Вината е ужасна и уви явно не мога да се справя. Най-много обаче ме дразни свекърва ми, която е диктатор с меки ръкавици и вечно е недоволна от мен, макара че го показва по заобиколен начин. Понякога ми иде да ида някъде и да се гръмна, още не мога да разгледам старите снимки на детето без да изпитам чувство за вина. Моля се поне хомеопатията да помогне и да не съм оставила в душицата на детето си непреодолими травми Cry

# 71 6 авг. 2008, 02:11 ч.

Мнения: 569

Ами , иска ми се да бях много , ама много по- добре с нервите...
При мен проблема не е в това , че сина ми е ужасно палав- палав е колкото и други момченца на неговата възраст, ходещи , катерещи се , любопитни, и своенравни-обратното би ме учудило повече...аз също го оставям за повечето неща , да пипа , да драпа... естествено , ако няма пряка опасност , ако го оставя му омръзва по- бързо отколкото ако завикам "Не" на всяка негова крачка...Дори усещам много учудени и критични погледи... повечето са от хора които не са гледали деца , но знаят много за дисциплината #Cussing out

При мен нервите явно са плод на това , че сме си 24 часа заедно и няма как да си направя гореспоменатата терапия- почивка , книга , шопинг, кафе с приятелки и т.н. ... права шопинг с него , пием кафета пак с него Laughing

И когато най-после дойде дългоочаквания момент за сън било на обяд или нощем и се започне с безспирните мрънкания , полудявам!!!Решил е че на всяко обръщане , трябва да мрънка , ако не реагирам навреме -продължава и се разсънва и тогава..... може да си стоим будни и 2 4аса независимо кое време е - вчера от 4.30 до 7 сутринта реши че е време за игри. А днес на обяд се приспивахме от 14.30 до 16.30- #Crazy

Е, опитах какво ли не и накрая пак полудях...Като прибавим , към това че и всяко хранене е истинско изпитание.... ЗЛЕ СЪМ С НЕРВИТЕ , колкото и да опитвам Embarassed

# 72 6 авг. 2008, 02:20 ч.

Някъде в Европа...
Мнения: 3 448

Цитат на: Dina767 в ср, 06 авг 2008, 02:11

Абсолютно идентичната ситуация сме....., явно това, че няма на кого да го оставим и за 1 мин дори, си казва думата...

# 73 6 авг. 2008, 07:51 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Нормално е да се изнервяш от време на време-все пак си човек

# 74 6 авг. 2008, 09:35 ч.

Мнения: 958

Момичета аз стигам до извода, че на тези, на които няма кой да им помага, им е по нервно Peace

Не знам дали съм права. Нормално е да се нервираш, хора сме, важното е да не си изпуснеш нервите.
Аз разчитам много на майка и на баща ми. И двамата са пенсионери и са се отдали на детето. Ние с мъжа ми сме на работа по цял ден. Малкото време, което изкарвам с детето, ми е толкова ценно, че не бих си позволила да се нервирам.
9-те месеца през които си я гледах самичка, пък ми бяха толкова щастливи. Като се изключи това, че се паникьосвам от най-малкото, нерви пред детето никога не съм показвала. За това пък, майка ми си го отнася, за което също много съжалявам.
Повишила съм тон пред семейството си само веднъж. И то защото се карах със съседката.
Имам горчив опит, майка ми сега е много спокойна, но като млада беше учителка, това което задържаше цял ден в себе си, много често вечер си го изкарваше на семейството.
Надявам се никога да не си изпусна нервите пред детето!

Препоръчани теми

Съвет за женски консултации

Разчитане на снимка от ехограф

291
Бъдещи майки

Подготовка за малкия човек - тема 25

772
Бъдещи майки

Генетичен неинвазивен пренатален тест след 10 седмица- кой избрахте?

894
Бъдещи майки

Причина:

Причина: