Трудно проговарящи деца!

На 1 г и 8 месеца на логопед  
Сама казваш - минала си през личната, както нормално правят повечето родители. Сама казваш - наблюдавала си го, най-вероятно си се занимавала. На 5 годинки ги е покрило детето - да, това е проблем вероятно. Но в същото време ако дете на 3 или 4 не ги покрива въобще не е предпоставка за проблем. Това е според мен - има огромна разлика между децата и винаги съм се дразнела от поставянето в графи и норми - на тегло, ръст, развитие.
Не искам да споря. Всеки си има виждания. Чета темата с голяма болка, че живота не е равностоен за всички, макар да нямам лично такъв проблем. Ще продължавам да чета.

Ами да, на 1.8 г., защото заедно си гледахме децата в градинката.Беше по майчинство в момента жената.Другата също ми беше приятелка по същия параграф, но в друга градинка се засичахме.Дори и да не се занимавах с детето - бабите дето ми помагаха не са слепи и им прави впечатление.
viliko, има огромно значение като се четат нормите как точно се възприемат.Не говоря за теб.Аз дълго време четейки си ги нагаждах така, че да ми изнасят и да отрека проблема.

Както и да е.Не спорим, просто споделяме  

Истината е, че затова и назад бях питала - как се доверявате на диагноза и дали има сигурност някаква? Едно е да откриеш възспалени сливици, друго дали е аутист едно детенце...
Има една тема - жената пита за мъжа си дали е алкохолик, щото пиел бира всеки ден. Мненията естествено са противоположни...
Примера е тъп, но все пак в тая насока, че психологията и психиатрията са  малко относителниа науки...

Ами да има сигурност, когато я постави психиатър.Невролога, логопеда и психолога само биха насочили към психиатър, просто защото диагноза аутизъм има право да поставя САМО  психиатър.Другите .......ози по веригата нито имат право да я поставят, нито да я отменят.За съжаление родителите обичаме да чуваме " не ми прилича на аутизъм" от някой от тях и ходим ли ходим на .......ози за да го чуваме.
А шанса това " не ми прилича на аутизъм" е около 0.01% вероятност да е истина, при положение, че официално екип от специалисти е прегледал детето и психиатъра си е сложил парафа под диагноза аутизъм.Поне в моя случай беше така   и не само в моя със сигурност.

Спирам, че осрахме темата вече

Не сме я о срали, аз наистина се интересувам.

viliko, аз имам 3 деца, ходя на работа, децата ми по градини и училище и забавачки. Нормите са от тестването в момента на най-малкия ми син, с който съм се занимавала само аз в свободното си време. Това прави примерно 15минути индивидуална работа на ден с дете - нищо не е , ама и с ножица сме рязали, с пъзели сме редили и съм го учила на цветовете и формите и т.н. Учене рабирай под"Подай ми жълтата купичка! Не, тази е червената, ето тази е жълтата". След един милион повторения до 3тата година не би трябвало да има дете което не знае цветовете, фигурите, да рита топка, да хваща и т.н. Дори и баба да го гледа - ами тази баба нали игри играе с него през деня? Нали му говори? Ако ходи на градина нали там ги занимават, нали общува и с други деца? А и като си е вечер у дома нали им говорим на децата... На 3 години може да не знае стихчета и песни защото никой не го е учил, но не и да не знае фигури, цветове и т.н. неща от ежедневието.
Повярвай ми - НЯМА дете което да няма проблем, и да не е усвоило това от "самосебе си".  
И да има огромна разлика между децата - едно по-бързо усвоява речта и финната моторика, други по-бързо се справя и напредва с общата...но МИНИМАЛНИТЕ норми всички покриват.
Т.е. едно 3 годишно ще знае да каже"жълт кръг" за слънцето, друго 3 годишно ще каже"не, не рисувай слънцето като син кръг, то е жълто и свети, и трябва да е в горната част на листа защото е на високо, а ето така ще направим лъчите". Но минимума и двете деца са усвоили.

Нормите са минимални. Като тази че дете което на 2 години не прави изречение вече има СЕРИОЗЕН проблем.
А логопед на 1.8 защо не - след като знаем, че на 2 години трябва да прави изречения се предполага че на 1.8 вече трябва да има някакъв запас от думички. Ако те липсват естествено, че ще се консултираме с логопед. Да не говорим, че има случаи когато дори детето не ни разбира....

Проблема на нормите е, че не са "широко разпространени" и личните лекари не им влиза в работата да знаят нормите, а родителите там търсят информация.
Виж, ако си заведеш детето на детски психолог той може да ти каже какви са нормите. А личната евентуално да ти разкаже за племенника на зетя на сватята и дето проговорил "изведнъж"   на 3 години....

Ние като родители сме задължени да знаем тези норми, а не да чакаме някой да ми каже, че не що не е наред. Имаме отговорност която сме поели. И няма измъкване или извинение за това.

Някои ни трябва малко повече време да го "Смелим" ама рано или късно се вкарваме в пътя... и поне се опитваме да помогнем на другите да го "мелят" по-бързо от нас.

За диагнозата -  ами с времето ние сме способни да "диагностицираме" дете което не познаваме в парка, камо ли да се съмняваме във тази на собствените си деца   Аутизма е разстройство на развитието - т.е. има проблем в развитието на детето. А какви точно са му "сигналите" при всяко дете е различно. Резултата е - не покрива нормите.
За други диагнози немога да споря - аутизма изисква дългогодишно познаване на детето за да се постави диагноза. Преди диагнозата е "разстройство на развитието" .... което е достатъчно за да се започне работа с детето.

За нормите за физическо развитие, които е написала Деси, в книгата на учителя от "Ръка за ръка" са описани много подробно на цели 3 страници. Има и упражнения как да се развиват у детето.  От собственият ми опит стигнах до извод, че тези упражнения за груба моторика или общо физическо развитие са много важни. Защото бяхме правили много неща за пръстите, низане, мацане, сортиране, но в последните 2 месеца наблегнах на физически упражнения и и се подобри и рисуването.  През пролетта ходихме на  занимания за общо спортно развитие, организирани от клуб Лъвчетата. Ако се сетите за някакво място, където провеждат такива спортни занимания ми пишете.

За невролозите - странно, но на мен от държавният логопедичен център ми поставиха условие преглед от невролог (дори ми казаха конкретно име), а също и за комисията за ресурсен учител май трябва.

И още нещо на мен не ми е ясно защо някой майки толкова ги е страх да започват работа, с работа се помага на децата, това е едно обучение. Нас ни насочи неонатолога, като още от 1 година и 2 месеца започна да настоява да отидем на психолог, може би и при нас е имало момента на надеждата и отричането, защото чакахме 6 месеца да навакса сама. Може преди години да не се е знаело, че логопед се почва от ранна възраст, но вече се знае.

Днес видях на сайта http://www.pumpelina.eu , че ще има дни на отворени врати и безплатна консултация по програмата на УНИЦЕФ за деца 0-3 години

Вярно е, че в бг, родителите на деца с някакъв проблем или изоставане в разитието, се скъсваме да ходим по невролози, до тогава, докато не вникнем в проблема на детето си така, както и бг специалистите не са вникнали и не се захванем яко за работа. Причина е и, както казва Катина, но малко по- обяснително - надяваме се да намерим точното лекарство за нашето дете, което ще го излекува, а лекарства в БГ изписват само невролозите. Детските психиатри в бг, за разлика от американските например, не предписват лекарства за деца. Психолозите вече е ясно какво правят Аз лично, след диагностиката, в период от около 3 и половина години, обикалях всички знайни и незнайни бг невролози, повечето от тях дори- профилактично и редовно- през около 3 месеца, като им носех и всякаква литература, която съм събрала с цярове за аутистични и хиперактивни деца и с молба, да ми предпишат поне една малка част от лекарствата
Просто, защото каквото и да прочетях, не можех аз да го предпиша на детето, а все пак трябваше лекар да ми го предпише.
С рецептите имах успех- предписвали са ми почти всичко, каквото се сетите, включително и прозак, който ми изпращаха от чужбина и в момента имам количество за цяла психиатрична клиника от него
За това, Деси, повечето бг родители, се щуркат дълго време и по невролози, време, през което хвърлят част от енергията си на вятъра и аз, като Катина- едва когато спря голямото тичане по невролози, се захванах най- стабилно с терапиите на детето. До тогава работехем почти ежедневно с логопед, 2 пъти седмично с психолог, ходехме на плуване, но адски много усилия хабях с издирване на невролози и проби на медикаменти, и празни надежди...

А за нормите за децата- те затова са норми, за да дават ориентировъчна представа къде точно се намира детето. Абсолютно е вярно, че е възможно дете в норма да не е любител на топката, но когато му я подадеш, трябва да усети колко точно секунди предварително да разпери ръце и да я хване. Ако детео, щом види, че му подаваме топка и тя лети към него, затвори например очи с ръце, или просто извърне глава, давайки вид, че някаква напаст идва към него и е видимо, че е невъзможно детето да се сети как да хване топката- процеси от общата моторика, които са естествени и задължителни за правилното развитие, значи има някакъв проблем в развитието.
Същото е и с фината моторика-може детето да няма интерес към рисуването, но на 3- 4 годишно дете в норма, ако кажете "Нарисувай ми полянка с къща и слънце на небето." , и на листа се появят надраскани няколко черти, от които не се разбира нищо, отново това говори за проблем в развитието.

А viliko казва и нещо друго- зависи кой как се е занимавал с детето.
Това обаче важи само в най- крайния му смисъл. В "Св. Никола", след като поставят диагноза "Аутизъм" веднага бързат да кажат, че няма родителско поведение, което да предизвика това състояние у детето- вероятно с цел, да не се укоряват родителите и не търсят под вола теле, защото се предполага, че детето, което им е заведено там за диагностика, е расло в каквато и да е, но все пак- средностатичстиеско семейство, а не в парникова среда.
Има един прочут опит на цар Соломон. Затворил няколко бебета, след раждането им в една стая и на дойките, които ги гледали, било наредено само да ги хранят и преобличат, да им чистят, но да не им продумват и дума. Расли бебета, хранени с царска храна и облечени в царски одежди, но всичките до едно починали още съвсем малки. Никой не им е говорил, от където да черпат някакви социални умения, без дори да се учат специално на нещо, децата в норма се учат от само себе си, живеейки в социална среда.
Това означава, че човекът е социално животно и комункикацията е в основата на психическото му, а може би и на физическото му здраве.

Танче, пратили са те на невролог, защото Дари е родена преждевременно и се предполага, че такова дете се следи първо от невролог да наблюдава хардуера, а после от психолог за софтуера.
Моят преносен 4 300кг. и 54 см мъж направо на софтуер си отива, макар, че аз и харда проверих за всеки случай да не е изгорял някой кабел 

Добро утро. Много постове - жива темичка.
Деси, питаш ме защо на невролог...Ами защото аз в Пловдив за добър психиатър детски не съм чула. И тук основно пращат на невролог. И не само за това - защото на психолог и логопед ходим...И защото този лекар е в програмата за АДХД, и предполагам че като има опит(говори се че бил най-добрия в южна България)все пак е виждал мнооого деца,неговото око може да отсее проблема от не-проблема.....аз пиша в тази тема от скоро, преди това пишех и четях в хиперактивност с дефицит на вниманието и в Атистичната тема...но ние аутизъм нямаме - още на 2,4месеца д-р  Пискова го отхвърли категорично.

Ама никой не казва че имате аутизъм, и се радвам за това, ама как го отхвърлят на 2 години, когато тази диагноза може да се постави НАЙ_РАНО на 3-4 годинки незнам....
Сигурно знаеш, че на моето дете я поставиха на 6.5г.... след близо 3 години постоянна работа и наблюдение от специалисти. По-рано никой не посмя да я постави.

Поставя си се диагнозата като стой та гледай преди три годинки.В нашия случай на 2.5г. според епикризата.
Друг е въпроса, че от там нататък знайни и незнайни ............ози ми казаха почти всички до един, че това не може да е аутизъм, не прилича, сбъркана е диагнозата.Разбираше на мен ми харесваше и постоянно го водех на .......ози за да го чувам.Ако не бях отишла първо в клиника св. Никола, а при ...........озите щях и до ден днешен да викам - не е аутизъм, щото ми го казаха N бр. ............ози.

А точно това " не се поставя диагнозата на толкова малко дете" ми даваше най големи надежди, че са сбъркали.
Убедена съм, че повечето са мислели като мене.Говоря си просто - щото съм с логорея  

Вече ми дреме какво е или не е.Наясно съм с доста от проблемте му, и за това повече ми дреме как да ги изкореня.

Психолога, който посещаваме от почти три години и д-р Пискова навремето го казват от позиция на опита...Защото ние майките, верно че си знаем най-добре децата и ги гледаме всеки ден, но сме малко или много предобедени, и се взираме. После конкретно при моето дете има и друго: атопичен дерматит( влече след себе си атопична характеропатия) , алергия към кравия белтък - съответно също може да е причина за нервност, на година и няколко месеца ни удари много силно люлка в парка, детето отскочи като топка назад, удара беше в главата... на всичко отгоре, двамата сме с различни кръвни групи - беше с протрахирана жълтеница след раждането ( а това също може да доведе до изоставане в развитието, недай си боже и до умствено изоставане). Дето вика моето джипи: Кво да говорим - докторско дете. Аз за това и искам да го заведа на преглед - защото ....огът е виждал всякакви деца, може с прост поглед да отчете дали има проблем, и точно къде е този проблем. Иначе ако е за лекар, аз си имат в къщи лекар, работил достатъчно време в интензивно неврологично, но там са главно инсулти и не е виждал ДЕЦА със свръх експлоатираните диагнози днес. Сещате се сами за кои диагнози иде реч... Ще видим - във вторник ще докладвам как е минало, какво са ми казали.....

Здравейте!
Синът ми е на 2 години и 8 месеца. Казва десетина думи и още толколова звука. При раждането се нагълта с околоплодни течности. Та сега търсим логопед! Можете ли да препоръчате или поне да ме насочите към логопед във Варна, който работи с деца на тази възраст?

Моят син е на 2.9 месеца и знае към 10 думи,(разбира къкво му говорят),трудно се сприятелява и приема други хора.Трудно усвоява новите неща като съмостоятелно хранене,рисуване на кръг и т.н.Така изглежда сега той.НО преди 1 гдина и половина не бе така.Развиваше се по бързо от стандартите по книжките.Говореше на 1.6 месеца повече от 20 думи и като видише животно знаеше какво е и къкъв звук издава.Забавянето се получи след смъртта на баща му.И никой доктор не е в състояние да ме убеди в противното.Аз видях,бях там.Знам си урока невролог,психолог,логопед... Аман.В детската градина ми казват,че не намират нищо странно.Педиатърът също каза да изчакаме до 3 години. Да не се впускам в подробности,само исках да разкажа случая си.Не нужно някой да коментира.Благодаря

Преди намерих нещо от нета,но то е за успокоение,когато детето наистина няма проблем. http://www.9m-bg.com/?p=cat_inner&sub=&id=1380