Трудно проговарящи деца!

  • 225 337
  • 750
  •   1
Отговори
# 630
  • София
  • Мнения: 4 412
Моята гледна точка е, че като се види проблем във връзка с проговарянето /обикновено между 2 и 3 годиин/ детето е добре да започне логопедична работа, особено след като родителят е бил посъветван така от лекар или логопед. Защото уточнението дали има или не друга диагноза, приемането на проблема обикновено се проточва над 1 година, а това е много важно време, през което детето е могло да научи доста неща. Работата при логопеда е обучение, а при лекарите е лечение. Все едно да не водиш детето на училище, докато му правят изследване.
И мое мнение е, че в ранна възраст до 3,5-4 години логопедите се стремят да научат децата на основни неща от познаването на света и психо диагнозата не е от такова значение. Детето трябва да получи една основа от умения, за да може после да учи и други неща.
А иначе разбира се, че децата трябва да се водят на лекари според нуждите им, препоръките и желанията на родителите.

Весел уикенд и децата ви да придобият нов сетивен опит през тези два хубави дни  bouquet

# 631
  • Мнения: 467
Тони и Тото,

Какво те кара да мислиш, че сте в задънена улица?
Защото нямаме още точна диагноза. От почти 5 години търсят от къде идва проблема, направиха всички изследвания (скенери, електроретинограми, ехографии, три пъти генетични изследвания) и освен че сме имали симптоми на някакво неврологично заболяване, проявяващо се само при момчетата, не разбрахме на кое точно  Thinking Сега вече всичко спря, нищо ново не предприемат, защото не знаят къде да търсят.  Rolling Eyes
rainov, случва ми се все по-често да изпитвам срам на публично място  Embarassed Хората не разбират какво му е, за да говори такива несвързани неща и се чувствам много неудобно.

Приятен уикенд на всички.

# 632
  • Мнения: 126
А защо трябва хората да разбират какво му е?-след един ден ще забравят  за това.Те си имат техните деца и техните си проблеми.Само недей да превръщаш неудобството си в срам,пораженческото мислене не е полезно на никой.Децата ни не са виновни че са в това състояние,остава и ние да почнем да се срамуваме от тях и работата няма да тръгне на добре .
А точната диагноза аз я търсих точно седем месеца.След като Скенера,ЕЕГ и слухът излязоха добре разбрах,че на детето му трябва друго не лекар,бях вече попрочел някой неща,не ми харесваха ама ги прочетох.Ходих и на някой места в София,не ми се ходеше,но отидох.
Виждам,че си от Тулуза.Чел съм,че във Франция лекарите ползват някакъв техен френски класификатор на заболяванията a не МКБ-10 или DSN-4,тоест смятат,че деца като нашите трябва да се лекуват медикаментозно.Нашите специалисти в БГ не са съгласни много с това,тук си караме по МКБ-10 и основното е работа с логопед.Така че насочи се по-скоро към алтернативни форми за работа с детето.
Относно "задънените улици" не мисля,че има такива.Моето дете е вече почти на седем години и разбира се вече  му личи,че не е като другите-и какво от това,нали съм до него когато трябва.Живея в малък град и сам мъж с малко дете в парка при нас си е чудо невиждано.Понякога виждам усмивките на майките като ни видят,някой са добронамерени други криви и надмени.С тия последните ми е най лесно,заставам до пързалката и до детето с разкрачен стоеж и скръстени на гърдите ръце в стил "а сте изкоментирали нещо за детето а съм ви сревал".
Така,че хората са си такива каквито са.Дори в Англия като поработих малко миналата година намерих такива,които ми помагаха като търсих възножности за детето както и да бях никой за госпожите от месния благотворителен клуб в Леоминстер-UK.

Успех! Peace

# 633
  • Мнения: 467
rainov, браво за силния дух. Вие реагирате като моят съпруг, само у мен май женската слабост надделява  Blush
Много ми стана смешно за позата до пързалката  Laughing Разбирам напълно.

Във Франция не са за медикаментозно лечение или поне аз не съм се сблъсквала с лекари, които го практикуват. Ходим на невролог, офталмолог, ортоптист, логопед и един психомотрисиен (как се превежда не знам), Трета година вече. Лекарства никога не са давани, освен за упойка при преглед. Имено затова имам доверие на екипа, а и те са най-добрите в региона. Това е малко уточнение  Grinning
Мерси за куража. Ще трябва да си преосмисля поведението. Успех и на вас.

Лека вечер.

# 634
  • Мнения: leet
Тони и Тото,

Ако проблема на детето е в поведението, изоставане в развитието, изоставане в речта, в крайна сметка, щом толкова години никой не е успял да ви постави точна диагноза, може да си кажеш, че дали ще я нарекат диагноза "x" или диагноза " y", пътят все е терапии с речеви терапевти, терапевти по поведенческа терапия, спортовете винаги помагат, и пак детето върви напред в развитието си. Водите детето по терапии и различни специалисти, така че, при всички положения, това е пътят, затова според мене, не би трябвало да мислиш, че сте в задънена улица. Действително, ако проблемът е проблем на развитието и поведението само, никакви изменеия не би показал нито скенер, нито ЕЕГ, нито магнитен резонанс- всичко е в норма, при нас е така. Единствено ЕЕГ- то  показва кинетични огнища, във връзка с високата степен на хиперактивност, които имаше детето ми. Към момента е доста овладяна, така че, ще трябва да направя ново ЕЕГ, за да се установи има ли разлика.
Ако обаче при вас има и някакъв неврологичен проблем и лекарите във Франция не могат да го установят, идвали ли сте тук, в БГ за консултации и обследване? Предполагам, че биха намерили точната диагноза, понеже вече има доста добри специалисти.
Също и в Петербург, в Института за изследване на човешкия мозък- Руска Академия на науките, има няколко неврологични отделения, които само с мозъка и неврологията на човека се занимават и те също вярвам, че биха могли да поставят точната диагноза.
Миналата година ходихме там с детето, те вече имат и собствено прозиводство лекарства, които произвеждат в Института, за нуждите само на техни пациенти, на Института.
Действително е важна точната диагноза, така че, не бива да се отказваш да търсиш най- добрите, за да диагностицират детето. Като междувременно продължавате да работите с него, без да чакате диагнозата, разбира се.
Но докато сме живи и здрави, можем да сме полезни за децата си и да правим всякакви чудеса, не сме в задънена улица, според мене, не бива да приемаш така нещата, защото предаваш негативната емоция на детето и то я усеща, а за да върви по правия път към нормата, трябва да усеща от тебе само позитивизъм и вяра, както и лекота, да не усеща, че се задъхваш в ежедневието, че ти тежат проблемите, защото и това обременява детето.

Последна редакция: сб, 10 окт 2009, 23:58 от Kezaja

# 635
  • Мнения: 467
Не, не съм го водила на обследване в България. Дори и да ми поставят там диагноза, тук няма да я приемат, и това ме спира. Опити за диагноза имаме - логопеда твърди, че има насреща си дете със много сериозна дисфазия, което ще има големи затруднения в училище. Неврологът пък казва, че не е дисфазия, понеже това означавало, че той има само проблеми с речта, а в действителност проблемите са на всички нива  Tired Ето как не могат да се разберат, а работят заедно !

Но стига толкова с мен, излиза че се оплаквам, а не съм такъв човек.
Благодаря ви много за отговорите. За руската академия изобщо и не знаех. За жалост много е далече и не ни е по силите да ходим до там.

Лек и усмихнат ден на всички.

# 636
  • Мнения: 7 947
Неизвесността мъчи дотолкова,доколкото разбереш,че имаш проблем.Оттам нататък не че ми е станало по-леко и по-добре,но поне знаех какво да очаквам.Въпроса е кога ще го смелиш като проблем,колкото по-навреме толкова по-добре за детето.
И какво значи:
просто незнание, притеснение и срам.

срам от кое-от моето момче? няма как да стане това.Всичките ми приятели и колеги знаят,че имам дете което не говори и ме покриват на момента когато се наложи.С хубавото се свиква,на лошото му излизаш насреща,няма друг начин.

Истината е, че не зная аз самата как бих се чувствала и реагирала, а в случая още по-малко зная - когато стана въпрос за друг човек. Но при всички положения си мисля, че има етап на страх, притеснение, паника, срам и тн, през който се минава, преди да се осъзнае проблема.
А това с различните диагнози - аз и назад бях питала може ли на 100% да се вярва, както например като си настинал - отиваш на лекар и ти казва настинка или бронхит и тн. Тук явно нещата стоят по друг начин...

# 637
  • Мнения: 520
Давате ли и как ескимо кидс? Колко време и спирате ли между приемите? Защото личната ми каза да давам 20 дни и 10 да почивам, а в листовката пише, че може да се дава 4 месеца?!

# 638
  • Мнения: 2 448
Давате ли и как ескимо кидс? Колко време и спирате ли между приемите? Защото личната ми каза да давам 20 дни и 10 да почивам, а в листовката пише, че може да се дава 4 месеца?!

Давам. В началото давах няколко месеца без прекъсване, сега като си изпие шишето, правя малка пауза и купувам друго. Летните месеци бях го спряла, сега отново поднових.

# 639
  • Мнения: 798
Давате ли и как ескимо кидс? Колко време и спирате ли между приемите? Защото личната ми каза да давам 20 дни и 10 да почивам, а в листовката пише, че може да се дава 4 месеца?!
Тази есен и аз го давам на малкия. По една лъжица сутрин.Като свърши шишето мисля да изчакам малко време да мине и ще купя ново. Зимния период съм решила да давам това, в комбинация с пикногенол.

# 640
  • Мнения: leet
Аз давам Ескимо кидс през зимните месеци- без прекъсване. Добър е ефекта. През пролетта го замествам, като увеличавам сьомгата в менюто на детето- от 1 на 2 пъти седмично, сусамов тахан и мед.

# 641
  • Мнения: 37
Чета тук няколко страници по-назад за обследването в Св.Никола и се изумявам от разсъжденията на някои хора.. Whistling Естествено,че не е задължително да го водиш там-въпрос на личен избор,преди всичко..Друг е въпроса когато те е страх/срам да го заведеш там.. Whistling Аз лично не страдам от скрупули или излишни страхове,а търся мнения от всякъде-не разчитам само на невролози и психолог-логопеди.Колкото повече инфо,толкова по-добре. Grinning Била съм с дребния два пъти на невролог-единия ми казва,че в в норма-другия ми предписва  Ноотропил.. Whistling Логопедката/психоложка ми даде някакви насоки за работа без особен напредък при него.И в крайна сметка се питам като уж всичко е наред(според тях)защо не напредва,а вместо това продължава да мънка на неговия си език.. Thinking За това реших да пробвам и другия вариант и отидохме в Св.Никола минахме първия преглед и от понеделник постъпваме.Ако не друго,поне ще чуя мнението на хора в екип.Смятам,че колкото повече хора заедно се занимават с него в това обследване,толкова по-точна оценка ще ми дадат.А съответно от там вече ще съм наясно от какво се нуждае детето ми и как да му помогна.Резултатите ще са полезни както за мен,така и за специалистите които ще се занимават по-натам с него. Thinking По тая линия е препоръчително да се иде там,дори и детето да няма видима нужда.Но пак казвам-въпрос на личен избор.. Grinning (Психиатрите не ядат хора..шегувам се! Mr. Green)

# 642
  • Мнения: 238
jeni799, пиши после какво става, какво сте правили. И ние минахме по вашия път, бяхме и на Ноотропил, но сега значително напредваме благодарение на детската градина и мнооого упражнения вкъщи. В "Св. Никола" наистина са  изключителни професионалисти. Надявам се  да ви помогнат!!!

# 643
  • Мнения: 1
Според мен проблемът не е само логопедичен,вижте тези линкове и преценете сама :
http://autistbg.com/
http://www.bulsite.com/index.php?option=com_content&task=vie … d=74&Itemid=9
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC
Учител съм и работя с деца със специални образователни потребности от около 25 г.Не искам да ви плаша,но според мен проблемът е доста сериозен.Потърсете мнение на специалист - психолог или психиатър и то добър.Успех!

# 644
  • Мнения: 1 434
dedo_1957  Не е правилно да насочвате  родителите към диагнози  като аутизъм или ГРР .За  диагностично обследване  има кабинети и клиники .
 

Общи условия

Активация на акаунт