Дразнят ли ви бабичките?

...и да правят секс със съпрузите си  .

Дразнят ме не всички бабички като цяло,а отделни представителки на възрастоват им група.Ще обобщя.Дразнят ме тези,които се хвърлят да ми заговарят и закачат детето в момент,в който ясно се вижда,че го приспивам.Дразнят ме тези,които си крещят една на друга на съседната пейка,когато ясно се вижда спящото дете.Дразнят ме тези,които са забравили,че и те са били бременни и с малки деца.Пример за последната група баби,които ме дразнят.На дълга опашка за ток се нарежда бременно в последните седмици момиче.Баща ми,който е доста напред на опашката,й прави място пред себе си.Следва словесна буря от страна на чакащите баби-колко просташко било да се парадира с големия корем,как те като били бременни си криели коремите и още,и още....Но има хора и хора.Дано ние като остареем,да не сме като тези,които описах.

Не, не ме дразни някой само защото е стар или е заел пейката.
Пък и аз като остарея, смятам да се държа безобразно, така че призовавам отсега към милосърдие към дъртите.

Ако някоя нещо направи, блъсне,поиска,пререди,само тогава, иначе не съм се вживявала до толкова, че да им влагам някакви емоции

Да, мен ме дразнят тези, които си мислят, че те са най-прецакани защото са възрастни.

И ние един ден ще остареем, ни повярвайте ми, самия живот ние друг, и няма да сме такива. Надали ще висим по пейки по парковете. Най вероятно ще се излежаваме по плажовете или ще пазаруваме по моловете.

 А на мене пък ми се ще нашите баби да са като тукашните: натруфени,начервосани, напарфюмирани,обезпечени ,каращи спокойни старини. Така вместо в парка всеки ден на една и съща пейка,щяха да си ходят на ресторанчета и кафенета и може би нямате да дразнят толкова. Ех,успях и аз да се разпиша.Следващият път по- подробно

Аз бременна не съм била , но от преди дванайсет - тринайсет години е случката, студентка съм и все още получавам наследствена пенсия от баща ми, лека му пръст. Наредила съм се за никаквите си 30 лв редом с бабите и дядовците и си дебна часовника , че от 13ч. съм на упражнение, а опашката е километър и кусур.С мен,за компания,виси и една колежко-приятелка, понастоящем кумица. В един прекрасен момент, нейде към 11.30 да речем, зад нас цъфва една "баба" - гримирана, ама без мярка, фризирана, наконтена и т.н. и се изказва: " Девойче, да ми отстъпиш ред,че аз съм пенсионерка, да мина пред теб", при което на мен ми кипват л...та, защото виса там от 9 и се изцепвам " И аз съм пенсионерка, какво иначе правя тук според Вас!?" Е, как да не те дразнят такива "хиндивиди" ?
И съвсем пресен случай - започвем работа в 10, но за 12 часа нямам регламентирана почивка и се старая към 9.30 да мина през близкия хипермаркат , да си взема нещо за хапване, за да не си затварям магазина и клиентите да висят да ме чакат пред вратата. Та, харесала съм си аз дневното меню, изтъпанчвам се на касата и току зад гърба ми се нарежда една дама на възраст около седемдесетте, огледа отляво, огледа отдясно, понатисна се, видя, че нямам намерение да я пусна пред мен с навършената  количка и се лепна на гърба ми като гербова марка. В ребрата ли не ме ръчка, по чехлите ли не ме настъпва, във врата ми ли не диша, на главата ми само не се качи докато не минах през касата да си платя, идеше ми да се обърна и да и целна един между рогата накрая
 А да не говорим за цялото пенсионерско войнство с тубите, торбите и количките, което хуква неизвестно къде, точно когато всички нормални хора отиват на работа с "адския" транспорт и започват да обесняват как им пречиш на багажериите,за които не са си направили труда да перфорират билет, а заемат място като за трима. Пък,ако недай си Боже, си имал късмета да седнеш, ти висват на главата и почват коментари за възпитанието, културата и уважението ти към възрастните хора. ААА, я да си гледат работата, дразнят ме не, ами пушек се вдига, изнагляли са , та през ушите им извира!!!
Мечтая си за времето, когато ще можем да си пращаме възрастните родственици в българския еквивалент на Форида 

Ако говорим за конкретна ситуация,ми сигурно бих се издразнила. И е верно,че прости хора има всякакви и млади и стари. Ама съгласете, че животът на нашите старци наистина не е за завиждане. Голяма част от битието им е борба за оцеляване,която ги е превърнала в озлобени и нещастни старчета. Ужасно е. Като ги сравнявам с тукашните бабета. А бе то направо не е за сравнение. Не съм видяла и една да мъкне 10 л туби с вода или нещо подобно тежко,не се редят на опашки,(обикновено им ги теглят от сметките). Седят си редовно по заведенията, хапват си сладко и си пийват,някои и пафкат. Имат доста сносни пенсии, не се редят на опашки за най евтинкото и не броят стотинките. А бе и те сигурно мрънкат,но не дразнят истински. Само дето доста от тях  са забравени от деца и внуци и постоянно искат да си говориш с тях. Я сега си представете,че и ако и при нас беше така,колко от дразнещите опции щяха да отпаднат. А бе с две думи,тъжно ми е за тях, защото за повечето живота е свършил, докато за по -младите поне има шанс.     

Не зная къде е тук, и къде там, но истината е , че в България възрастните хора, които са зарязани от близки и роднини в състояние да не могат да се грижат сами за себе си не са чак толкова много, а точно онези, обгрижваните, са дразнещите и досадните, защото в къщи са ги научили, че те колят, те бесят и света се върти около тях. Аман от такива! Жал ми е за стареца,който преди две години, посред зима,издъхна на една пряка от нашия блок, жал ми е за женицата, която всяка вечер като се прибирам от работа в 22.30, виждам да се свива под една стряха, и за другата, която пред магазина е готова да ти целува ръка за една питка. Но не мога да помогна на всички - гледам си двама в къщи, единият на 79, другият на 83 и те за щастие досаждат само един - другиму, ама така са научени  Ама пък да са ми живи и здрави!

Друго ми е отношението към възрастните хора.

Дразнят ме, обаче, обръщения като "бабички"

Така е,и аз исках да ги напиша тези неща, но викам си: сега ще ме изядат с парцалите. Онзи ден ми се случи във Фантастико. Всички опашки са по български кръгови, тоест, всеки едва и застана отстрани, за да може да се вмъкне незабелязано пред теб. Както и да е: Но една около 65-70 годишна женица се провиква" Кинчееееее, насам, да минем". И аз понеже съм по-дребна и от двете, само гледам как се задават с бърза крачка и бързам да си извадя нещата, защото е мой ред все пак. Е, то не беше бутане, настъпване, пръхтене. Обърнах се и й казах да не се бута. Просто очаквам повече възптание поне от възрастен човек.
В повечето случаи дори не си правя труда да сядам в градския транспорт. Те и сами да са, пак ще се състезават. На началната спирка на 54 например само се забавлявам да видя как ще си избодат очите един на друг.

Ох, тони мъ кефи днес, и не само той 
За тези, дето се чудеха как тези баби, дето са били млади и бременни, сега се държали като че не помнят какво е било - ами нищо чудно и да не помнят! Не буквално, но отдавна са далеч от тях грижите и проблемите на майка с малко дете, например, занимават ги болежки, малки пенсии и други неприятности. Една приятелка, когато и́ дойде цикълът за пръв път след раждането на детето, сподели, че е забравила какво е да си в ПМС. И това за период от година - година и нещо. А я си представете след 40 години какво остава, като и умствените способности са намалели, и отрицателните черти на характера са засилени, както се спомена.
Е дай боже!

Това ли ви е представата за "щастие"?!

Що твоята каква е ,какво искаш да правиш на 60-70г?
Аз искам да живея на село да си имам градинка ,да си гледам внуците и да чета книжки и по плажове и по планини искам да ходя ..............
Ама ,май няма да стане може би за следващото поколение 

Моята баба в момента е много зле (в болница е) и ще бъда най-щастливят човек да я видя как се разхожда с дядо под ръка в някой парк, сядат си на някоя сенчеста пейка да си починат и се радват на спокойствието си. 
Дано по-малко са тези, които се дразнят от "пенсиите", защото това са хората, които са ни гледали, помагали и го правят докато са живи.