Как се справяте с напълняването при децата си?

Няма за какво да съжеляваш. Винаги харесвам постовете ти и на пръв поглед винаги имаш право, но от твоя гледна точка. Аз пък съм убедена, че истини - много, а е хубаво да обменяме не само факти, а и гледни точки. Радвам се, че пишеш в бг мама - има какво да науча от теб. Понякога след обмисляне на доводите мога да си променя мнението. Това е твърде важна тема, а и аз рядко се засягам от някакви постове. Но пък истински се радвам на добрите дебати.

Та на точките по критиката:
-Не лишавам от вечеря, а предлагам нещо от хладилника (кисело мляко и краставица винаги има и тя ги обича).
-Соковете са непълноценна храна пълна със захар, правилото ни е от времето когато беше злояда и можеше да го кара на сокове - като изпие 3 сока беше сита, нищо друго не искаше и не получаваше достатъчно полезна храна (витамини, въглехидрати) - затова само 1 сок, после вода!
-Сладкото в голямото междучасие е с надежда, че ще го подели с приятелка в идеалния случай, а и срещата с лафката иначе е неминуема според мен точно в това междучасие. Мислиш ли, че ако има плод и лафка, ще си яде плода, а няма да си купи нещо гадно?. Тя така или иначе е с плод и сладко в училище и може да избира. Досега един път не съм видяла да си остави сладкото за после, а първо да изяде плода, защото като излиза следобед все си дъвче плода, никога шок. яйце или шоколадчето!   Обаче разбира се приемам действащи съвети как детето се отказва от лафката!
-Когато имаш голямо физическо натоварване и ядеш по време и веднага след това протеини - всичко става на мускул и се трупа маса - не смятам, че за 11 г. момиченца е подходящото ядене в такава ситуация. Бананът също засища, хубав въглехидрат е; морков, ябълка - освежават и дават изненадващо сила при физ. натоварвания!

Уверявам, детето не го прави насила или заради мен - тя си мисли, че няма абсолютно никакво ограничение освен да не пие повече от един сок на ядене и да спазва времето за вечеря - хитруването и сметките са си само мои - но в моя живот заемат основна част - непрестанното броене на калории и сметки, дали нещо може да се яде или не!

Честно казано не разбирам, защо така ожесточено се опитваш да ми покажеш, че правя нещо грешно! Покрай моята болест съм непрекъснато в контакти с ендокринолози, диетолози и какви ли още не твари и се консултирам и с тях. Дъщеря ми има идеално тегло и чудесна мускулатура (зимата го беше докарала и почти до плочки на корема). В момента целенасочено се борим за необразуването на допълнителни мастни клетки, образуващи се точно преди пуберитета, надявам се успешно, та това беше и повода на включването ми в тази тема!  Че в този период е важно да не се изпусне храненето, защото после може да й създава проблеми цял живот!

А след още малко време сама ще почне да се интересува кое може и кое не и тогава ще обяснявам!

По повод казаното от Йовета:
злоядите и слабички деца понякога се превръщат в доста пълнички възрастни. /Не казвам, че с твоите деца ще стане така.  / Но според мен, това се дължи на грешните хранителни навици, които получават от родителите си, докато са слабички и вафлите и кифлите не "им се лепят". Понякога обаче, в пубертета метаболизмът се променя и тогава всяка майка би трябвало да съжали,че не е внимавала. Пък и здравето е най-важно, нали? Казвам го, защото много майки на слабички деца ги тъпчат с чипс, и с какво ли не, пред очите на други деца, защото смятат, че здравословното хранене не е техен проблем. Бях много озадачена, когато видях пред детската кухня, точно преди обяд, дете в бебешка количка с шоколадова вафла в ръка и майка му, която му повтаряше: "Изяж си вафлата веднага!" . Моята ящна малка акула веднага фиксира вафлата и щеше да я изяде с опаковката, ако я беше достигнала. И ако знаеше какво е това вафла. 
И още едно чудене имам - не е представителна извадка, разбира се, но огледайте се на детските площадки - най-пълните майки имат най-слабички деца и обратното. Как става това??

Възможно е да е така. Не споря и не искам да изкарам нещата така, че вършиш нещата по неподходящ начин.

Няма какво да си кривя душата, въпреки че съм градско дете съм отгледана повече с хранителните навици, които са харатерни за селото - манджи, много сурови плодове и зеленчуци, белтъчна храна (яйца, сирене, месо), много боб и леща, сравнително малко захарни изделия, доста хляб и понякога домашно приготвени тестени изделия (но в тава, а не пържени). В общи линии така отглеждам и децата. Насърчавам ги да си измият домата на чешмата и да го ядат цял, вместо да го режат или да си напълнят една сурова чушка със сирене и да я изядат ей така, между другото. Същото го правя и аз още от детските си години. А каква баница правят, да си оближеш пръстите... това им е коронният номер - баница с много яйца, сирене и мляко. Как след такава баница после ще си купят боклука в лавката? Същото е и с други неща - правят си сами сандвичи, кюфтета, а с баща си правят всякакви видове паста и лазаня. Не ги ограничавам от нищо.  При нас върши работа.


Не зная как става това със слабите дета и наднормените родители. Мен повече би ме притеснило да видя цялото семейство да са с наднормено тегло. Ако майката или бащата са с повече килограми, може да се дължи на всякакви други вторични проблеми (включително хронични или ендокринни заболявания), а не свързани с храненето. Но ако всички са с наднормено тегло, а децата са здрави, то като нищо е от хранителните навици.

любимо... нямаше иконка с течащи лиги, отивам да пия един фреш!

А има достатъчно пълни родители с пълни деца и слаби такива със слаби деца - може да е ген.
Обаче ако детето е много пълно още от малко, не трябва да пестите пътя към ендокринолога на първо място.
Сега предлагат и в лабораториите тест за поносимост на видове храни. Някой знае ли доколко е хубаво и показателно това изследване?

Това ме вълнува много!!! Не мога да се помиря с тази лавка, в която няма едно нещо, което си струва да бъде изядено!!! Като ще продават шоколад, поне да е качествен, ама тц ...

Децата ми нямат проблеми с теглото:
Дъщеря ми почти на 9 - 135 см, 26 кг
Синът ми на 6.5 - 120 см - 23 кг.
Спортуват, обаче .... Дъщеря ми се включва всеки ден в "ритуалното" пазаруване от лавката, а синът ми е направо пристрастен към сладкото, ако не се намесвам няма да пожелае никаква нормална храна... Радвам се на майките, които успяват с говорене да убедят децата си - аз не мога. Считам, че са прекалено малки да осъзнаят нещата по нашия начин - за тях е просто - яде ми се, вкусно ми е!
Когато бяха по-малки, нямаха никакви претенции, сега е страшно - единия ден е любимата храна, на другия е "бляк".

Децата в класа на дъщеря ми масово напълняват - едно след друго. Опитвам се да предотвратя този проблем или поне да съм подготвена за него.

Ние правихме такова за най-често алергизиращите храни - оцветители, ягоди, фъстъци, яйца и т.н. (избираш си колко да се направят). Правихме кожен тест при алерголог. Официолно няма алергии, но е добре да не прекалява. Не зная доколко е добър, мен резултатите ме удовлетворяват.
И двамата са клечки. Затова и това лято наблягат на физическата подготовка, че да направят повечко мускули.

Като видя 10 годишни момиченца с як целулит, направо ми изскачат очите  !
Смятам че проблемът става страшен точно около 10-11 г. Не само сладко си ядат, което си обичат и могат да купуват буквално навсякъде, ами и апетита им се увеличава рязко и драстично точно към много мазни, протеинови и въглехидратни храни.
На моя приятелка дъщерята - слаба като кол, точно в тази възраст ядеше хамбургери по няколко, много пици и спагети и апетита й беше вълчи. Спомням си как на 8 години същото това дете ядеше една филийка със сирене цял ден. При нея просто мина периода - остана много слаба - явно ген, но при другите мисля, че трябва да се внимава много!

Радостина, мисля че това изследване не е точно тест за алергия, а нещо ново, за обща поносимост на организма. Струва около 500 лв. и аз наскоро го видях, смятам да проуча!

Радостина, днес за пръв път попаднах на тази тема и този твой пост направо ми лепна като мехлемче.
С наближаването на началото на учебната година започват да ме налягат страхове и притеснения за детето. Той никога не е бил кльощаво дете, но в първи клас доста напълня. За това съм виновна само и единствено аз, тъй като не обърнах достатъчно внимание на проблема. Затова не искам да допускам същите грешки и занапред.
Сега през по-голямата част от лятото е в провинцията при  родителите ми, ходи на плуване, играе и тича по цял ден навън и е станал чудесно детенце, дори е свалил килограми, че и стойката и походката са му се подобрили. Абе, много си го харесвам, не че си е мое
При нас положението с наднорменото тегло си е семейна тегоба, така че разбрах, че за да мога да му помогна с неговото тегло, трябва първо да помогна на себе си. Така че в момента работя върху себе си и с ръка на сърцето мога да кажа, че цялото ми мислене се преобърна в последните два месеца.
Затова в момента чета и препрочитам каквото намеря за здравословното хранене при децата, измислям рецепти (обичам да готвя, очевидно ) и т.н. НО. В момента, в който пред очите ми изникне кощмара "училищна лавка" и кошмара "другите деца всички си купуват".
В първи клас му давах пари отвреме-навреме за лавката (имаше си система как да си ги заслужи), без ограничение какво ще си купи. Купуваше си предимно боклуци в по 3 шарени бонбона и чуплива пластмасова играчка - знаете ги, нали, не знам откъде толкова въображение да измислят такова огромно количество боклуци!!!
В този смисъл, в последните седмица само мисля ли мисля дали и как би могло да се въздейства в училище и в обкръжението му.
Много се радвам да намеря толкова съмишленици - да споделяме идеи, рецепти, ако щете; места, в които предлагат добра храна за децата и т.н.
Радвам се, че ви намерих 

Понеже ми омръзна да издирвам темата, а ми е много интересно да я следя ще се запиша просто.
Засега не искам да пиша, но дискусията е много полезна и интересна!

Само да се обадя-тук съм и ви чета...Нахъсвате ме страшно много...

Днес, докато чаках във фризьорския салон, попаднах на едно списание, в което пишеше за различни мании. Сериозното намерение да се яде само качествена и полезна храна беше окачествено като мания. Недопускането на "боклучета" в менюто понякога било много грешно и признак на психическо разстройство. Маниаци ли сме, момичета??

Имах колега, който като откри това заболяване беше ужасно щастлив, че разбрал от какво страдам и едва ме чакаше да дойда на работа в съответния ден, за да ми го съобщи Казва се оторексия Та после се бъзикахме, че аз понеже се храня НВД, реално според общоприетите стандарти никак не съм здравословна. Но той каза, че самата идея за вглеждане в храната вече е оторексия, отделно че внимавам децата да не ядат боклуци. Така че това съм аз 

Мисля, че болеста е орторексия.
Онзи ден гледах репортаж по телевизията по темата.
Крайностите никога не се били хубаво нещо. Познавайки се едва ли ще стигна до такива, но в интерес на истината имам близки познати, които са на крачка да ги класифицирам като орторексици.
 Въпреки, че аз съм мноооого далеч от това положение, етърва ми ме гледа като полезно изкопаемо - на нейните деца(7г и 3г) е разрешено всичко.
Говоря, обяснявам, "промивам мозъци" за здравословно хранене, но не изпадам в ужас примерно, че могат да хапват веднъж в месеца чипс.

Етиа за веднъж в месеца, няма никакъв проблем.
И дори да има такова заболяване  бих предпочела да страдам от него отколкото от наднормено тегло, анорексия, булимия  и т.н.

Не знам дали е мания,ама ако бях "психически разтроена" от по-рано моят син нямаше да стигне до тук