И аз предпочитам спорта пред сцената, но на Ели и се танцува пее пред хора, изобщо пада си по сцената пред спорта.
- Публикувана: 17 авг. 2008, 22:30 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2009, 12:35 ч.
НОЕМВРИЙЧЕТО сладко вече е кака/батко ;)
Здравейте момичета!
Ще ми се да споделя терзанията си с Ива. Една седмица ходи на градина с желание, в петъка се разболя обаче, коремчето я болеше, повърна 3 пъти и кратко разстройство, вдигна и малко Т. Вечерта сподели че не иска да ходи повече, не и било добре там, искала у дома с мен. Ясно че и е трудно да се адаптира, не е делена никак, но и в градината май не са направили много за да я приобщят. Следващата седмица я оставих да почине и я заведох само в четвъртък за осмомартенското тържество и на следващия ден. Почива после събота и неделя, но в понеделник пак отказа да ходи, вторник също. С много убеждения и уговорки склони днес да иде, но сутринта татко и като я оставял се разплакала горчиво и той я върна у дома. Утре уж каза че няма да плаче и ще иде, но аз съм объркана, детето ходи на сила, разстройва се, голяма е вече, знае какво иска. Нощем плаче на сън и се мята, изживява го доста тежко явно. Не искам да я тормозя, не знам как да постъпя. След година и половина така или иначе ще трябва да ходи задължително в предучилищна, дали да настоявам сега да ходи за да свикне или да я оставя още у дома. На сила няма да я водя, не ми е по вкуса това "ще поплаче и ще свикне", но как да я убедя. Иначе не е притеснителна, на тържеството си каза високо и спокойно стихчето, беше щастлива. За една седмица е научила много нови песни, танци и игри.
Объркана съм много.
Ще ми се да споделя терзанията си с Ива. Една седмица ходи на градина с желание, в петъка се разболя обаче, коремчето я болеше, повърна 3 пъти и кратко разстройство, вдигна и малко Т. Вечерта сподели че не иска да ходи повече, не и било добре там, искала у дома с мен. Ясно че и е трудно да се адаптира, не е делена никак, но и в градината май не са направили много за да я приобщят. Следващата седмица я оставих да почине и я заведох само в четвъртък за осмомартенското тържество и на следващия ден. Почива после събота и неделя, но в понеделник пак отказа да ходи, вторник също. С много убеждения и уговорки склони днес да иде, но сутринта татко и като я оставял се разплакала горчиво и той я върна у дома. Утре уж каза че няма да плаче и ще иде, но аз съм объркана, детето ходи на сила, разстройва се, голяма е вече, знае какво иска. Нощем плаче на сън и се мята, изживява го доста тежко явно. Не искам да я тормозя, не знам как да постъпя. След година и половина така или иначе ще трябва да ходи задължително в предучилищна, дали да настоявам сега да ходи за да свикне или да я оставя още у дома. На сила няма да я водя, не ми е по вкуса това "ще поплаче и ще свикне", но как да я убедя. Иначе не е притеснителна, на тържеството си каза високо и спокойно стихчето, беше щастлива. За една седмица е научила много нови песни, танци и игри.
Объркана съм много.
Мери, няма да ти разказвам как "ще свикне" детето и колко е хубаво в ДГ ... Просто, един съвет - решете със съпруга си дали сте убедени, че Ивето трябва да ходи на ДГ или не, това днес ще ходи, утре може и да не ходи е объркващо за главичката й... Не е бебе, разбира отлично нещата и "откъде духа вятъра". Не е лесно решение, ще страдате всички, важното е да не показвате слабост или признаци на колебание относно вероятно отстъпление... Толкова са мили и уязвими мъничетата, че сме готови да се сгънем на 2 на 3 само и само да няма сълзички... Сладки манипулатори, нежни душички...
Желая ви успех и спокойствие на малката Ива
ПС: Есента Aurora беше изправена пред подобно "страдание", а сега Ники е щастливо градинарче, че и наскоро на конкурс за мистър-нещо се класира! Така че нека тя ти сподели по-пресни преживявания...
Желая ви успех и спокойствие на малката Ива
ПС: Есента Aurora беше изправена пред подобно "страдание", а сега Ники е щастливо градинарче, че и наскоро на конкурс за мистър-нещо се класира! Така че нека тя ти сподели по-пресни преживявания...
Работата е там че не се налага да ходи, искаше ми се да има разнообразие в игрите и да посвикне на тамошен ред, за да и е по лесно по натам в училище 
Иначе на мен ми е по добре да е у дома, мога да разчитам на нея за кратко да наглежда сестра си примерно, а и ми е компания. Май аз не мога да реша какво искам, камо ли детето 
Иначе на мен ми е по добре да е у дома, мога да разчитам на нея за кратко да наглежда сестра си примерно, а и ми е компания. Май аз не мога да реша какво искам, камо ли детето
Ех, мила Мери, явно Ива е разбрала твоето колебание и ти е наложила своите желания, а децата сама знаеш отлично умеят да постигат своето.... така че - споко! Щом е само "за да е подготвена за предучилищна" - няма да има проблеми - свикват си мъничетата и без да са били в ДГ /само ранното ставане и тежките раници са малко олеле, ама то в ДГ това не се учи/. Успех и да са ни здрави дечицата - другото - каквото това - само да има усмивки и весели игри!
Мерка, не знам какво да те посъветвам, тежко е детето да страда. Ники е много особен характер, не плаче, не се тръшка, но тъгува зад усмивката и винаги го усещам. често ме манипулира с изречения, изразяващи чувствата му, много хитрува и умее да ми вади душата с памук. но знам, че не ме лъже. сигурна съм. искам да кажа, че не злоупотребява с това как се чувства, за да не ходи на градина. знам, че в началото му беше много трудно. но всички бяха много добре настроени - и децата, и учителките и много му помогнаха, така че бързо се адаптира. но вниманието от тях е много важно. първите 2 седмици имаше 1 учителка изцяло на негово разположение, която заради него беше на работа по цял ден. иначе там се сменят - едните ходят до обяд, а другите следобяд. и до днес тази му е любимата учителка и е много привързан към нея. но тя много му помогна да се приобщи, защото в началото му обръщаше огромно внимание. това, разбира се, е трудно да стане в държавната градина, разбирам, но все пак помоли учителките да бъдат по-внимателни с Ивето. не мисля, че толкова им коства все пак.
с времето ще видиш ползите от това да има много приятели, да общува с много деца и да има различни интереси.сега я виждаш тъжна и е нормално да надделява чувството, че ти се къса сърцето да ходи там. опитай да изтърпиш още малко, и задължително поговори с учителките, нужно е и малко усилие от тяхна страна, все пак.
успех!
с времето ще видиш ползите от това да има много приятели, да общува с много деца и да има различни интереси.сега я виждаш тъжна и е нормално да надделява чувството, че ти се къса сърцето да ходи там. опитай да изтърпиш още малко, и задължително поговори с учителките, нужно е и малко усилие от тяхна страна, все пак.
успех!
Аз пък си мисля че трябва да си поговорите ... по женски и да видиш какво иска , какво я притеснява ... нормално е да се разстройва при ходене/при много деца е така / , НО не е нормално да плаче на сън и да преживява събитието от детската толкова тежко ... има проблем и той определено не е просто каприз ... може някой да я обидил , да я карат да яде насила неща които не обича , да я е заплашило някое "другарче" .... а може просто г-жата да е ..... / каквато беше на Нико в първата градина .... ако си спомняш имах и аз такъв проблем , а той беше ходил и на ясла и беше свикнал с условията и правилата , но ... не му харесваше да гледа сериалите по бТВ в продължение на часове седнал на един стол .... и си беше право детето ... е преместих го и всичка се оправи
Успех и на теб ...в разследването и вземането на трудни решения!!
Успех и на теб ...в разследването и вземането на трудни решения!!
Мери здравей,
Елица така беше доста болна зимата и отвикна от градината, понеже баба й я гледа повече от месец докато отшуми гадния бронхит, а тя после пак се разболя и така...
И после изобщо не искаше да ходи на градина, обаче ние я заведохме и до обяд беше странила от децата и ревала и след обяд като се обадих вече се беше приобщила и си играеше, само дето не беше яла.
На другия ден пак мрънка и вече на четвъртия ден не искаше и да чуе да е у нас, искаше си на детската.
Тогава ми се стори по-трудно, отколкото за първи път като я давах на детска градина. Колкото по-големи стават, толкова повече разбират и се опитват да ни манипулират.
Така че моя съвет я да я дадеш на детската, ако трябва първия ден за 2 часа, после за половин ден и така, докато се научи, че там трябва да ходи през деня.
Поздрави и целувки от мен на теб и на всички дечица.
ПС: От днес стъпвам за крака си, след 55 дни пълно обездвижване. Малко ми е трудно и се подпирам на патериците, но се очаква до един месец да си възстановя нормалното ходене.
Елица така беше доста болна зимата и отвикна от градината, понеже баба й я гледа повече от месец докато отшуми гадния бронхит, а тя после пак се разболя и така...
И после изобщо не искаше да ходи на градина, обаче ние я заведохме и до обяд беше странила от децата и ревала и след обяд като се обадих вече се беше приобщила и си играеше, само дето не беше яла.
На другия ден пак мрънка и вече на четвъртия ден не искаше и да чуе да е у нас, искаше си на детската.
Тогава ми се стори по-трудно, отколкото за първи път като я давах на детска градина. Колкото по-големи стават, толкова повече разбират и се опитват да ни манипулират.
Така че моя съвет я да я дадеш на детската, ако трябва първия ден за 2 часа, после за половин ден и така, докато се научи, че там трябва да ходи през деня.
Поздрави и целувки от мен на теб и на всички дечица.
ПС: От днес стъпвам за крака си, след 55 дни пълно обездвижване. Малко ми е трудно и се подпирам на патериците, но се очаква до един месец да си възстановя нормалното ходене.
ПС: От днес стъпвам за крака си, след 55 дни пълно обездвижване. Малко ми е трудно и се подпирам на патериците, но се очаква до един месец да си възстановя нормалното ходене.
Неви, успех!
голяма мъка си изтърпяла, 55 дни
хайде за лятото ти пожелавам да си бомба и да припкаш по плажа
Момичета много ви благодаря за разбирането и куража, във всяко ваше мнение има зрънце истина и за нас! И насоки за мен!
Вчера звъннах на госпожата, извика ме днес да говорим и смята че проблема не е сериозен и ще се справим.
Аз пък след 1-2 седмици ще изляза на Ива с номера че трябва да започна работа и се налага да ходи на градина, защото няма кой да я гледа. За сега приема идеята, ще видим по натам. Сети се да пита за Емма, казах и тя ще е на градина. Дали пък не ревнува че съм у дома само с Емма
Веси, как не я въртях, само измислени истории, примерно момчетата си правят пушки от кубчета и се стрелят и ме дразнят като викат. Истории от сорта разказва. И аз мисля че не е нормално чак на сън да се разиграват сцени, за мен това е голям стрес.
Вчера звъннах на госпожата, извика ме днес да говорим и смята че проблема не е сериозен и ще се справим.
Аз пък след 1-2 седмици ще изляза на Ива с номера че трябва да започна работа и се налага да ходи на градина, защото няма кой да я гледа. За сега приема идеята, ще видим по натам. Сети се да пита за Емма, казах и тя ще е на градина. Дали пък не ревнува че съм у дома само с Емма
Веси, как не я въртях, само измислени истории, примерно момчетата си правят пушки от кубчета и се стрелят и ме дразнят като викат. Истории от сорта разказва. И аз мисля че не е нормално чак на сън да се разиграват сцени, за мен това е голям стрес.
Аз, както всички предполагам знаят, съм много за детските заведения. С двете ръце. Мойта е само дете (за сега) и винаги е търсила компания сред връсници. С мен и с баба си не е така щастлива, както е сред дечицата. Аз самата не се надценявам чак толкова. Не бих могла да заменя детската компания, нито учителките. Все пак там учат много, има дисциплина, от една старана, от друга - игри. Тази седмица бях отпуск. Не смятам, че и осигурих разнообразно ежедневие. Около нас няма деца. Играх си с нея доста, но тя все пак си търси дечица и дори малко се поодтекчи с мен. Аз съм и по-скоро приятелка и никак не се справям с дисциплината. Общо взето ми се качва на главата. А в детската много слуша - по думите на лелите. Учихме уж буквите, по-скоро аз я изпитвах, докато ми заяви: Аз ги знам и не ми е интересно! Ако седна на компа, тя веднага заявява, че е неин ред и аз го гася, за да не виси пред него. Разни такива. Абе накрая детето си скучаеше с мен и питаше, кога ще ходи на детска.
Това е моето дете, аз се ориентирам по него. Но си давам сметка, че всяко начало е трудно и всички деца са различни. Все пак се радвам, че Мери е избрала в полза на детското заведение.
Аз смятам от тази есен да запиша Рая в Руския лицей. Там взимат от 5 годишни и до 1-ви клас са си като в детска градина. Някой чувал ли е нещо за това учебно заведение? Всякаква информация ще ми е от полза.
Това е моето дете, аз се ориентирам по него. Но си давам сметка, че всяко начало е трудно и всички деца са различни. Все пак се радвам, че Мери е избрала в полза на детското заведение.
Аз смятам от тази есен да запиша Рая в Руския лицей. Там взимат от 5 годишни и до 1-ви клас са си като в детска градина. Някой чувал ли е нещо за това учебно заведение? Всякаква информация ще ми е от полза.
Неви, успех!
голяма мъка си изтърпяла, 55 дни
хайде за лятото ти пожелавам да си бомба и да припкаш по плажа
Мерси, дано да си права. Сега стъпвам с една патерица и ми се струва много бавно. Но се надявам наистина за един месец да се оправят нещата.
Евпраксия, бързо въстановяване ... и повече никакви злополуки ... Идва пролет, трябва да сме във форма.... С една патерица ти се струвало бавно.... еми, ако ще те успокои, аз и без патерици съм си бавна... Просто как си се справяла 55 дни гипс - не знам, сигурно си много организиран човек ... Браво! и да сте здрави всички в къщи... 
момичета, привет!
как сте, пишете
идва пролет, празници, почивни дни, как смятате да ги изкарате? какво ново около дечицата?
ние сме добре, боледувахме този месец, след това имаше варицела и скарлатина в градината и го спрях...и така на Ники му се събра почти 20 дни да не ходи на градина.
сега от понеделник пак сме на линия и ходи с желание. днес бе особено щастлив, защото ще ги водят в Пожарната, ще види истинските пожарникари, ще им покажат оборудването и той много се вълнува
хайде, момичета, не се губете от линия, пишетееееееее
как сте, пишете
идва пролет, празници, почивни дни, как смятате да ги изкарате? какво ново около дечицата?ние сме добре, боледувахме този месец, след това имаше варицела и скарлатина в градината и го спрях...и така на Ники му се събра почти 20 дни да не ходи на градина.
сега от понеделник пак сме на линия и ходи с желание. днес бе особено щастлив, защото ще ги водят в Пожарната, ще види истинските пожарникари, ще им покажат оборудването и той много се вълнува
хайде, момичета, не се губете от линия, пишетееееееее
Препоръчани теми