аз чак сега сколасах да пиша.... съжалявам,че не ми остава време да ви прочета..ама скоро всички ще ме разберете
Ето ни и нас..от първият ден вкъщи
http://www.picnote.com/img/543496231/dani_1.jpg
Сега ще ви разкажа за моето раждане..та лягам си аз на 06.08 както всяка вечер и по едно време се събуждам ужасена...напикавам се в леглото- изтичах до тоалетната и разбрах какво става..толкова се изплаших, цялата се разтреперих,та нали бе толкова рано.Нищо не ми беше готово.Набързо събрах това ,за което се сетих .Изкъпах се и тъй като мислех да си направя кола маска не се бях почиствала от доста време.Хванах се колко можах с бръснача и тръгнахме към болницата.Беше някъде към 2:00 ч.На вратата ме посрещна сънена акушерка. Каза ми да си сложа нощницата за да ме прегледа.Извиних и се предварително,че набързо съм се почистила и не знам какво съм свършила, тя ме погледна и каза: "Абе ставаш "Дежурният лекар си беше вкъщи.Аз съм от провинцията и тук правят така..ако има усложнения през нощтните раждания тогава звънят на доктора иначе акушерките вършат повечето работа.Макар ,че според мен аз си бях спешен случай- раждане в 34-та г.с. При прегледа ми потвърди,че водите са изтекли.Чу набързо тоновете на бебето с дървена слушалка и ми каза отивай да поспиш, няма да родиш по-рано от утре, и не се движи много
Какво ти спане..засичах си контракциите бяха на 15-20 мин. и се молех всичко да е наред с бебет. Така до сутринта когато дойде доктора. Чак тогава ми направиха запис на тоновете и ме видяха на видеозон.Малко по- късно ме включиха на система и болките зачистиха .В 13:30 на обяд бяха вече на 1 мин.и започнаха напъните.Доктора и акушерката викаха давай, напъвай не спирай, още малко.И в паузата доки казва на акушерката- я, хвани тези два косъма ,че нещо ме разконцентрират Преместиха ме на магарето.Доктора каза,че заради по-ранното раждане шийката на матката не е достатъчно гладка и това затруднява раждането.Каза ми ,че при следващата контракция ще се наложи да ме цепне, защото започнаха да отслабват тоновете на бебето.Така и стана, цепна ме и Дани се появи на бял свят.Изплака като котенце..детската лекарка го взе бързо и ми каза,че всичко си има..Слд това чух гласа на доктора малко преди да ме хване упойката" Дай сега да те позакърпя малко,че ще ти трябва още"
Та в общи линии това беше моето раждане.Сега се опознаваме, кърмим се спим, гушкаме се и така..Слава на Бога всичко е наред с Дани, ще съм му благодарна цял животНа всички мамчета на които им е за първи път- НЯМА НИЩО СТРАШНО! Болката си е болка, но се изтърпява, а щом видиш малкото човече,вече нищо нямя значение..
Спокойна нощт