Не мога повече така

Здравей отчаяна!
Кажи по-подрбно- при вашите ли живеете, имате ли деца на колко години си? Засега само заплахи, или е имало и физическо насилие? Мисля си, че господина е видял, че се "връзваш" на командите му и е решил да се прави на генерал. Ами кажи му, че ако му сметнеш за готвенето, чистенето, секса и т.н. може и да излезе, че той има да ти плаща
Моят съвет е да не бъдеш толкова лабилна. По тона ти се усеща, че си зависима от него и много ясно - той се възползва от това. Независимо кой колко печели - накарай го да те уважава!
Но, за да стане това първо трябва да се уважаваш ти самата себе си!
Повече самочувствие и успех!

Как така ще се изнасяш от твоя апартамент.
Баща имаш ли, а брат или някой роднина от мъжки пол дето да ви помогне да го изгоните този комплексар и сметкаджия.

Ти сама си го казала в заглавието си "Не мога повече така", пък и не е нужно. Човек е устроен така, че се справя във всяка ситуация. Имаш работа, имаш родителите си зад теб, имаш дом. Да, ще ти бъде трудно в началото, може би с цената на лишения малко или много, но ще бъдеш спокойна, а във времето ще станеш и самоуверена.
Пак премисли нещата, колко още години си готова да дадеш от живота си в преследване на мечтата - хубаво семейство и отношение към теб. Може ли човека до теб да ти ги осигури? По твоето описание той изглежда завършен егоист.
Ако причината да бъдеш с него е страха ти от насилие от негова страна, то тогава става трудно и страшно. Но пък има институции и организации, които да помогнат в такава ситуация.
Говорила ли си с родителите си, те наясно ли са с тези неща?
Пожелавам ти кураж и сила да вземеш правилното решение за теб и детето ти.

Поговори първо с родителите си, с адвокат ако трябва и след като добре премислиш ходовете, действай. Не смятам, че трябва ти да напускаш апартамента, дори и да е негов, а той не е. Аз направих тази глупост и сега го отчитам като грешка, защото в онзи момент мислех само за настоящето, как да се измъкна, но трябва да се мисли и за бъдещето и най-вече за детето. По твоите думи изглежда, че мъжа ти е един сметкаджия. Ами кажи му, че ще му върнеш парите, които си му длъжна и бъди сигурна, че ще те остави.

Поведението му е характерно ,за човек ,който не е способен да се справя с възникнали проблеми.Ти самата пишеш:''През другото време не се държи така. Когото има някъкъв проблем, или не стигат парите се започва.''Това според теб причина ли е да си го изкарава на теб,ти правиш ли го,когато имаш проблеми или парите не стигат?Поговори с него и с близките си.Не виждам ,защо ти трябва да се изнесеш от апартамента.Явно в монента всичко ти е дошло до гуша,намери начин да отидеш някъде за ден ,два и да преосмислиш нещата и да си дадеш ясна сметка дали си готова да си буфер на настроенията му.

Този мъж ужасно много ми прилича по това описание на моя девер. Пари не му се дават за родителите на жена му, но елате да го видите сега как ги използва(защото получиха голямо наследство)-строят му къща, купуват му коли. С една дума: мудьо-използвач.В представите ми не се побира как може да има такива мъже.

 
 Ще се оправи всичко!Ще си по-добре,ще се съвземеш и след време ще ти изглежда като кошмар.Но не се поддавай на страха,ако в началото избягаш после е мого по-трудно да си върнеш нещата.Най малкото,че жилището се оставя на родителя,който се грижи за детето до пълнолетие!

Отчаяна, ето как бих те посъветвала да постъпиш ---> един здрав шут в г*за  на тоя твоя хубостник и ще видиш как като с магическа пръчка ще ти се решат проблемите 

1) Не мисли, че с хумористичния си тон ти омаловажавам проблема - напротив, всъщност макар и изразено по леко шеговит начин, точно това е мнението ми. За какво ти е такова чудо на главата? ------ Ама през останалото време не бил видиш ли такъв, а само като се появял някакъв проблем...   Извинявай, не чи ти навивам манивелата, ама от това което си описала, аз не виждам да сте се изправяли пред някакви сериозни житейски перипетии - дом имате, работите и двамата, живи и здрави сте, детенце - също... Абе к`ъв му е дерта тогава на твоичкия?! Нестигането на парите и някой и друг битовистичен проблем са естествено съпътстващи ежедневието на голяма част от бг-семействата.  Че ако при такива дребни затруднения той си позволява подобно безобразно отношение към теб, какво можеш да очакваш, ако /недай Боже/ възникне някакъв наистина сериозен проблем?!   За мъж такова почти истерично поведение е много лош показател за неспособност да се справя с трудностите - при възникването и на най-малката да се чуди на кого да си го изкара... и естествено ти си "най-удобната" за целта. Пък това че му се и връзваш, го окрилява още повече да се изявява като генералисимус /както вече са се изказали момичетата/.

2) Тия приказки от сорта "от къде на къде ще правя ремонти в апартамента на майка ти" съм ги чувала и аз, при все че също нашите ни го бяха осигурили това жилище да живеем напълно самостоятелно в него и че неговите собствени родители го бяха оставили като църковна мишка, дет`се вика само с дрехите на гърба му.   Как ме е боляло от тия думи няма да описвам - че непрекъснато демонстрираше неприязанта си към нашите, независимо че почти не му се мяркаха пред очите и у дома не стъпваха, освен при изрична покана /напр. за рожден ден на детето/ и въпреки всичко му бяха все трън в очите и ме ръбаше затова, че ги зачитам, щото той към собствмените си родители за пет пари уважение нямаше и не можеше да ми прости, че аз уважавам моите и един видте са му конкуренция в сърцето ми...   И тъй мога да пиша до утре, ама я да спра, че направо дяволите ме хващат като взема да си спомням колко неща съм преглъщала за тоя, дето духа...

3) Абе момиче, този твоят мунчо съвсем те е шашардисал с изпълненията си   Как тъй ще напускаш собственото си жилище?!  Ако те е страх от сериозни някакви сцени в случай че го помолиш да се изнесе, еми използвай докато е на работа - събери му багажа, изкарай го пред вратата и смени баравата и за всеки случай извикай баща си /или друг близък мъж/, който да е с теб у дома, за да се спокойна, че като се върне благоверния ти и констатира настъпилите промени, ако нещо изтрещи да има кой да те защити. ----------- Но аз не мисля че ще се стигне до там. Така както ми го описваш, твоят човек си успява да дерибейства над душата ти само защото ти си му позволила да си въобрази, че може да се държи с теб всякак - т.е. че се страхуваш от подобни негови изстъпления /което говори колко е жалък, защото само едно нищожество гради самочувствието си, стъпквайки личността на някой друг по-слаб и донякъде зависим от него/... Та мисълта ми е, че той безобразничи само благодарение на твоята пасивност, но едва ли ще е толкова корназ, ако насреща му изведнъж се изправи друга жена - уверена, категорична и предприела някакви действия!

Няма нищо по-страшно от самия страх, затова ти пожелавам смелост!
Улях се с писанията ама на, подпалих... Дано обаче да съм ти била полезна да си направиш точните изводи...

защо те е страх?
явно
1. си не решителна и от лесно плашливите
2. за мен не си убедена в реакцията на вашите - пише - "ще помагат НЯМА КАК"
3. явно може и в миналото на мъжа ти да има нещо дето спестяваш и от това те е страх

всичко от горното е разрешимо
1. зряла жена си, след като си майка трябва да си смела
2. поговори направо и директно с вашите предварително да знаят ВСИЧКО...ама абсолютно всичко гадно за мъжа ти, това дето си премълчавала то срам, от желание да не им тежи....всичко кажи
3. има полиция за случаите когато мъжа иска с насилие да действа
най-трудно ми се вижда как ще ксе справиш по първа точка - там няма как да ти помогнем, ама ще се напънеш ако е толкова наложително...

успех

Абе къде ще се изнасяш ти. Апартамента си е твой. Да си събира багажа и да го няма.

а той защо не плаща наем след като живеете в апартамента на родителите ти/това в отговор на това,че вашите му дължали пари че те бил гледал/?а пари че гледал детенце неще ли?я му бий един шут и да върви на м...... си!

"Няма нищо по-страшно от самия страх." Казали са ти го по-горе другите. Няма какво да се изнасяш, няма от какво да се страхуваш. Намери сили в себе си и се оттърви от този човек колкото се може по-бързо. Няма да съжаляваш. Този тормоз няма да спре и след време ще съжаляваш, че не си взела мерки по-рано. Ще видиш колко добре ще си без него. Повярвай ми, същото съм го изпитала - да, че той ме бил издържал, че той ме хранил, че родителите ми нищо не са направили в този живот, че майка ми командвала баща ми, защото никога не се карали и нямало скандали, да съм вървяла на майка си в п...... . Извинявам се за израза, но това е самата истина. Е, сега нека си живее сам, като всички са му криви. Аз съм си при родителите, е вярно - тясно е и се бутаме, но съм спокойна, а и дъщеря ми също е доволна и е радостна, че съм взела решението за раздяла.

продължавам да се чудя как има такива "търпеливи жени" -нали не мислиш,че ако ти не се промениш или махнеш(всъщност да го махнеш де )-той изведнъж ще стане мил и отговорен