,да тургам кафето,белким се събудите и разпишете.....Пожелавам лека и спорна седмица!
- Публикувана: 23 авг. 2008, 22:17 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2008, 15:30 ч.
Лято, слънце и море - на това се радва МАЙското дете!
Ех Ема е разкошна, малка розова топчица, браво на мама как смогва с грижите за толкова деца и да работи даже - ти не само си герой ти си супер герой!
Дано болничките да оздравяват вече стига вече с тия вируси кво е това нещо, а те първа идва зимата направо се плаша като ви чета.
Аз почнах да давам на Мариса като стимулант мед и лимон, миналата зима се разминахме с ангина и нищо по сериозно дано и тази да е така.
Бърза адаптация и на всички ясленчета, стана ми много мъчно за мъника на Пилето дано се примири по скоро, защото това си е ад и за двамата.
Боже колко се радвам че при нас просто стана неусетно това с яслата. Чувам че колкото по големи тръгнат на такова заведение толкова е по трудно - но дано за майските ни децича не важи!!!
Руми и Олче дано и при вас гаденето да отшумява и да се радвате на мъничките живи човечета във вас!
Утре ще имам нужда от вашито палцестискане - на изпит съм по кормуване, знам че не боли да те скъсат ама все пак ми се иска да го взема от раз...
Лек ден на всички да се радваме на все още слънчевите дни!
Ето ви и една госпожица за разкош
Дано болничките да оздравяват вече стига вече с тия вируси кво е това нещо, а те първа идва зимата направо се плаша като ви чета.
Аз почнах да давам на Мариса като стимулант мед и лимон, миналата зима се разминахме с ангина и нищо по сериозно дано и тази да е така.
Бърза адаптация и на всички ясленчета, стана ми много мъчно за мъника на Пилето дано се примири по скоро, защото това си е ад и за двамата.
Боже колко се радвам че при нас просто стана неусетно това с яслата. Чувам че колкото по големи тръгнат на такова заведение толкова е по трудно - но дано за майските ни децича не важи!!!
Руми и Олче дано и при вас гаденето да отшумява и да се радвате на мъничките живи човечета във вас!
Утре ще имам нужда от вашито палцестискане - на изпит съм по кормуване, знам че не боли да те скъсат ама все пак ми се иска да го взема от раз...
Лек ден на всички да се радваме на все още слънчевите дни!
Ето ви и една госпожица за разкош
Здравейте на всички ви,
Да ви почерпя със закъснение за големия ми син, който на 6.09. стана вече е на 7 години.
По този повод бяхме във Велико Търново заедно с нашите кумове и техните деца. Честно казано голям екшън изживяхме и съм с доста смесени чувства от града. Като цяло беше много хубаво, гледахме светлинното шоу вечерта, ходихме на една много хубава сладкарница в старата част, въобще има страхотна атмосфера в целия град. Обаче има ужасно много коли, а много малко място, на всичко отгоре фучат като в София и ние с двете деца малко се поизнервихме.
Но големи проблеми имахме с мястото за спане. Една приятелка, която живее там ни уреди стая, като ни каза че е с баня и тоалетна, кабелна ТВ и ние много се зарадвахме, че ще е хем евтино, хем с всички удобства, но... евтиното винаги излиза скъпо. Вътре беше смрад на застояло, урина, "спалнята" беше два матрака един върху друг - мухлясали в ъглите, тоалетната със съмнителни петна, дивана с огромно петно и вонящ, абе ужас. Но мъжа ми беше вече платил и си казваме - все някак ще издържим през нощта, а през деня ще сме само навън и няма да усетим. Прибрахме се към 11.30 вечерта /бяхме и в един страхотен пъб, в който ходеха само англичани/ и от проветреното вече не миришеше толкова и си казвам - ще се преживее. Лягаме всички на спалнята, загасваме и след 5 мин. ни нападат някакви пълчища от хлебарки. Скачаме - котило при матраците. За отрицателно време си събрахме багажите и в 12.30 през нощта ние сме в търсене на хотел с двете деца. Слава Богу намерихме един в близост - вече чисто, ново, хубаво, натръшкахме се по леглата и точно преди да загасим аз скачам и изкрещявам - какво е това ?!?, а на стената - СКОРПИОН
Е полудях направо!!! Абсолютно истински - светло кафяв с жило, с щипки, както си му е реда. Е, мъжа ми го уби, но адреналина вече ни беше до небето. Имаше и една огромна стоножка, но не можахме да я убием и си спахме с надеждата да не слезе при нас.
На сутринта станахме, оправихме се, закусихме, видяхме се с моята приятелка, която милата умря от чувство за вина, ама не е знаела жената и деня вече беше много хубав. Ходихме до Преображенския манастир, а после и до Етъра - много беше интересно. Вечерта си дойдохме смазани в София, но рождения ден на Явор ще го запомним завинаги
Нямам снимки, защото снимахме с апарат с лента, че си забравихме цифровия в работата.
Сега сме си в нас, защото Гери е със сополи някакви и реших да си я задържа малко.
Страйпър - много е сладка Емичка, а ти си майка героиня.
Айде, че сигурно ви досадих вече с мойте пътеписи.
Да ви почерпя със закъснение за големия ми син, който на 6.09. стана вече е на 7 години.
По този повод бяхме във Велико Търново заедно с нашите кумове и техните деца. Честно казано голям екшън изживяхме и съм с доста смесени чувства от града. Като цяло беше много хубаво, гледахме светлинното шоу вечерта, ходихме на една много хубава сладкарница в старата част, въобще има страхотна атмосфера в целия град. Обаче има ужасно много коли, а много малко място, на всичко отгоре фучат като в София и ние с двете деца малко се поизнервихме.
Но големи проблеми имахме с мястото за спане. Една приятелка, която живее там ни уреди стая, като ни каза че е с баня и тоалетна, кабелна ТВ и ние много се зарадвахме, че ще е хем евтино, хем с всички удобства, но... евтиното винаги излиза скъпо. Вътре беше смрад на застояло, урина, "спалнята" беше два матрака един върху друг - мухлясали в ъглите, тоалетната със съмнителни петна, дивана с огромно петно и вонящ, абе ужас. Но мъжа ми беше вече платил и си казваме - все някак ще издържим през нощта, а през деня ще сме само навън и няма да усетим. Прибрахме се към 11.30 вечерта /бяхме и в един страхотен пъб, в който ходеха само англичани/ и от проветреното вече не миришеше толкова и си казвам - ще се преживее. Лягаме всички на спалнята, загасваме и след 5 мин. ни нападат някакви пълчища от хлебарки. Скачаме - котило при матраците. За отрицателно време си събрахме багажите и в 12.30 през нощта ние сме в търсене на хотел с двете деца. Слава Богу намерихме един в близост - вече чисто, ново, хубаво, натръшкахме се по леглата и точно преди да загасим аз скачам и изкрещявам - какво е това ?!?, а на стената - СКОРПИОН
Е полудях направо!!! Абсолютно истински - светло кафяв с жило, с щипки, както си му е реда. Е, мъжа ми го уби, но адреналина вече ни беше до небето. Имаше и една огромна стоножка, но не можахме да я убием и си спахме с надеждата да не слезе при нас. На сутринта станахме, оправихме се, закусихме, видяхме се с моята приятелка, която милата умря от чувство за вина, ама не е знаела жената и деня вече беше много хубав. Ходихме до Преображенския манастир, а после и до Етъра - много беше интересно. Вечерта си дойдохме смазани в София, но рождения ден на Явор ще го запомним завинаги
Нямам снимки, защото снимахме с апарат с лента, че си забравихме цифровия в работата.
Сега сме си в нас, защото Гери е със сополи някакви и реших да си я задържа малко.
Страйпър - много е сладка Емичка, а ти си майка героиня.
Айде, че сигурно ви досадих вече с мойте пътеписи.
Леле боже Нанчи, за какво говориш това е направо кошмарно нощуване - само като си представя тези гадинки в стаята и то пълзящи на всякъде иииии не не не аз със сигурност щях да спя в колата след вида на скорпиона...божичко надявам се да си го снимала, защото това е просто невероятно.... 
А н и много ти благодаря, как разбра кое точно исках да покажа, незнам.
Галюшана и аз като го чета ме хваща страх, ама така си беше. После поразпитах и ми казаха местните, че си има скорпиони по този край, обаче не са отровни. Ама през нощта нямаше кой да ми каже. Уви, не съм го снимала, защото исках да го убием по-бързо, отколкото да го снимаме. Ама иначе си беше много вълнуващо всичко и да ви кажа - и за миг не ни беше скучно.
Аз хубаво си бях решила да си запазя през интернет, както всеки път, ама защо така се предоверих, незнам. Но така е - поредната обица на ухото
Лек ви следобед
Галюшана и аз като го чета ме хваща страх, ама така си беше. После поразпитах и ми казаха местните, че си има скорпиони по този край, обаче не са отровни. Ама през нощта нямаше кой да ми каже.
Уви, не съм го снимала, защото исках да го убием по-бързо, отколкото да го снимаме. Ама иначе си беше много вълнуващо всичко и да ви кажа - и за миг не ни беше скучно. Аз хубаво си бях решила да си запазя през интернет, както всеки път, ама защо така се предоверих, незнам. Но така е - поредната обица на ухото
Лек ви следобед
Нанчи, да ти е жив и здрав малкия юнак. Ужасно преживяване. Ако сега ми предстоеше пътуване, щях да го отменя. Направо лошо ми стана като си представих какво сте преживели.
След малко приключвам с работата и ще си почина хубаво. Вчера съм настинала и сега ми е едно уморено.
Ани, не мисля, че е геройство да имаш 3 деца. Толкова много се радвам за Ема. Пък и Макси е вече голям и много помага. Майка е в къщи и тя непрекъснато ми помага - с готвене, пране, простиране, с децата. Дано само да издържи, че много се уморява покрай нас.
Много ми хареса как правилно говори Ивко. Криси е много далче от него. Непрекъснато говори, но почти нищо не разбирам.
Разгледах снимките от Лондон. Чудесни са. Мимозке, с нетърпение чакам следващите.
Пожелавам успех и бързо адаптиране на всички, които тръгват сега на ясла. Ние ще изчакаме до детската градина.
След малко приключвам с работата и ще си почина хубаво. Вчера съм настинала и сега ми е едно уморено.
Ани, не мисля, че е геройство да имаш 3 деца. Толкова много се радвам за Ема. Пък и Макси е вече голям и много помага. Майка е в къщи и тя непрекъснато ми помага - с готвене, пране, простиране, с децата. Дано само да издържи, че много се уморява покрай нас.
Много ми хареса как правилно говори Ивко. Криси е много далче от него. Непрекъснато говори, но почти нищо не разбирам.
Разгледах снимките от Лондон. Чудесни са. Мимозке, с нетърпение чакам следващите.
Пожелавам успех и бързо адаптиране на всички, които тръгват сега на ясла. Ние ще изчакаме до детската градина.
Здравейте,
Следя с голям интерес поредицата "Шок и ужас в яслата" и ми се къса сърцето. Ние сме накрая на опашката, Мартин ще тръгва последната седмица на септември, че ще пътуваме и той ще си поседи още две седмици в Трявна.
Пиле, как няма да ревеш! При тия думи на Гоги аз щях да ревна, представям си на теб какво ти е, да чуеш от собственото си детенце такава молба... И за Евка, дето плаче сутрин ми стана мъчно, като я гледам каква е усмивка по снимките.. не си представям..
Малка надежда ми светва като чета за деца като Мариса на Галя и Румката на Бабъл.
Но за всеки изненадата е изненада, да видим ние кво ще извадим от торбата, Мартин като тръгне.
Да не ви говоря, че ми е страшно мъчно всеки път като тръгваме за София в Неделя.. Време ли се натрупа, кво стана, незнам, ама нито ми се пътува някъде, даже ми става гадно, че пак ще се качвам по самолети, нито мога да се зарадвам на почивката.. Искам само да си взема детето и да сме заедно..
Уфф, май тегаво ми се получи.. сори за което..
Нанчи, кви са тия скорпиони, кво е тва чудо... ега ти.. сега разбирам че имало в градовете скорпиони, пък било то и неотровни.. Ако го видя, и съм с детето си, май последното, което ще анализирам е, дали ми се е паднал отровен и как да го разпозная по цвета...
Страйпър, геройство си е с три деца, че даже и за медал е! Възхищавам ти се, и аз се включвам в комитета! Браво, браво, браво.. Ако не се бременееше 9 месеца и ако се прескачаше раждането и аз вече щях да имам 3, ама дет се вика "Ако, ако..... ако баба ми беше мъжка..." Та за туй ти си герой.
Следя с голям интерес поредицата "Шок и ужас в яслата" и ми се къса сърцето. Ние сме накрая на опашката, Мартин ще тръгва последната седмица на септември, че ще пътуваме и той ще си поседи още две седмици в Трявна.
Пиле, как няма да ревеш! При тия думи на Гоги аз щях да ревна, представям си на теб какво ти е, да чуеш от собственото си детенце такава молба... И за Евка, дето плаче сутрин ми стана мъчно, като я гледам каква е усмивка по снимките.. не си представям..
Малка надежда ми светва като чета за деца като Мариса на Галя и Румката на Бабъл.
Но за всеки изненадата е изненада, да видим ние кво ще извадим от торбата, Мартин като тръгне.
Да не ви говоря, че ми е страшно мъчно всеки път като тръгваме за София в Неделя.. Време ли се натрупа, кво стана, незнам, ама нито ми се пътува някъде, даже ми става гадно, че пак ще се качвам по самолети, нито мога да се зарадвам на почивката.. Искам само да си взема детето и да сме заедно..
Уфф, май тегаво ми се получи.. сори за което..
Нанчи, кви са тия скорпиони, кво е тва чудо... ега ти.. сега разбирам че имало в градовете скорпиони, пък било то и неотровни.. Ако го видя, и съм с детето си, май последното, което ще анализирам е, дали ми се е паднал отровен и как да го разпозная по цвета...
Страйпър, геройство си е с три деца, че даже и за медал е! Възхищавам ти се, и аз се включвам в комитета! Браво, браво, браво.. Ако не се бременееше 9 месеца и ако се прескачаше раждането и аз вече щях да имам 3, ама дет се вика "Ако, ако..... ако баба ми беше мъжка..." Та за туй ти си герой.
Страйпърче, честито ти розово вързопче!!! Цялото семейство да сте здрави и щастливи! 
За избора на име, двете с Ема мнооого те поздравяваме!
Аз попрегледах отгоре, отгоре, Ема беше много болна (летен вирус с всички екстри, много тежък и много дълъг), а като видях че пишете за адаптацията в яслата, се сетих за нашата "адаптация" и съвсем ми мина желанието да чета.
Може би утре!
Приятен ден на всички
За избора на име, двете с Ема мнооого те поздравяваме!
Аз попрегледах отгоре, отгоре, Ема беше много болна (летен вирус с всички екстри, много тежък и много дълъг), а като видях че пишете за адаптацията в яслата, се сетих за нашата "адаптация" и съвсем ми мина желанието да чета.
Може би утре!
Приятен ден на всички
Малееее ама това приключение което сте изживели си е направо за съд бе хора...........аз не бих си затраяла след всички перипетии които сте изживели.И на всичко отгоре сте си платили за което........УЖАС!!!
Пиле спри си детенцето за една две седмици през което време го води в двора на яслата с други приятелчета и с теб естествено да поиграе и постепенно да свикне с обстановката.Ако и това не помогне сподели с педагожката на яслата,че вашият проблем със свикването е по-сериозен и ако може да влизаш с него в групичката или леличките да му обърнат по-специално внимание да го заиграват с любими за него игри.Просто трябва да се направи нещо Гоги да не е толкова нещастен,че колкото и да не помнят все нещо остава в подсъзнанието,а това на тебе какво ти е просто не ми се мисли.Силни прегръдки и дано отшуми бързо тази ситуация
Пиле спри си детенцето за една две седмици през което време го води в двора на яслата с други приятелчета и с теб естествено да поиграе и постепенно да свикне с обстановката.Ако и това не помогне сподели с педагожката на яслата,че вашият проблем със свикването е по-сериозен и ако може да влизаш с него в групичката или леличките да му обърнат по-специално внимание да го заиграват с любими за него игри.Просто трябва да се направи нещо Гоги да не е толкова нещастен,че колкото и да не помнят все нещо остава в подсъзнанието,а това на тебе какво ти е просто не ми се мисли.Силни прегръдки и дано отшуми бързо тази ситуация
Пиле спри си детенцето за една две седмици през което време го води в двора на яслата с други приятелчета и с теб естествено да поиграе и постепенно да свикне с обстановката.Ако и това не помогне сподели с педагожката на яслата,че вашият проблем със свикването е по-сериозен и ако може да влизаш с него в групичката или леличките да му обърнат по-специално внимание да го заиграват с любими за него игри.
Калоян, макар че първите два дни беше много спокоен и щастлив в яслата, осъзна какво всъщност му се случва и вече всяка сутрин ни е малък кошмар - събужда се с плач и викове - "Не искам при Вили" (Вили е учителката). После си обясняваме цял час как мама и татко ходят на работа и как Калоян трябва и той да отиде да си свърши своята работа, след което всички отново ще сме заедно вечерта, ще играем и ще се забавляваме. Уж ме разбира, но тръгнем ли за яслата - всичко се повтаря. Оставам го ревящ
След около половин час се обаждам да проверя как е - нашият ме е забравил напълно, игаре си, забавлява се...Не че и на мен не ми идва да ревна сутрин с него, но се опитвам да не показвам какво ми е и най - важното - да не допускам компромиси, защото направя ли го веднъж, следващият път ще е невъзможно да го оставя на ясла.
Здравейте скъпи май-чета!Редовно ви чета,но все не остава време да пиша.
Ирка,Ели-ЧЕСТИТО ВИ МАЛКИ ПРИНЦЕСИ!ДА СА ЗДРАВИ И МНОГО ЩАСТЛИВИ!
Олче,ЧЕСТИТО!Желая ти лека бременност и здраво и хубаво бебе през април!
Добре дошли на новите мами,надявам се да се чувстват комфортно в майския отбор!
Люси стискам палци и се моля,всичко с майка ти да завърши благополучно
Относно нашата адаптация в яслата незнам какво да кажа.През деня е спокоен и слуша,но вечер като го взема и си наваксва всички лудории.Най-лошото е,че вече почна да хитрее и понеже сутрин се водим с рев,започна да ме връща от вратата като ме лъже че има ако.Така всяка сутрин закъснявам за работа и незнам как ще я караме.Тази сутрин още се събуди и ми вика"Няма Мани" (учителката му е Марияна) и се разплака.Но понеже нямам друг избор гледам да не се поддавам на неговото настроение.Скоро ще се местим в държавна ясла и притесненията ми са дали ще свикне там и въобще как ще.Надявам се да нямаме проблеми,но в краен случай пак ще си го върна в частната,поне съм доволна от отношението и вниманието към децата.
Скоро се надявам да ви се покажем с морските ни снимки,но преди това трябва да отделя време да ги сваля от фотоапарата.
И на финал да изкажа възхищението си от зарята в Пловдив на 06.09.2008,страхотно преживяване беше.
Ирка,Ели-ЧЕСТИТО ВИ МАЛКИ ПРИНЦЕСИ!ДА СА ЗДРАВИ И МНОГО ЩАСТЛИВИ!
Олче,ЧЕСТИТО!Желая ти лека бременност и здраво и хубаво бебе през април!
Добре дошли на новите мами
,надявам се да се чувстват комфортно в майския отбор!Люси стискам палци и се моля,всичко с майка ти да завърши благополучно
Относно нашата адаптация в яслата незнам какво да кажа.През деня е спокоен и слуша,но вечер като го взема и си наваксва всички лудории.Най-лошото е,че вече почна да хитрее и понеже сутрин се водим с рев,започна да ме връща от вратата като ме лъже че има ако.Така всяка сутрин закъснявам за работа и незнам как ще я караме.Тази сутрин още се събуди и ми вика"Няма Мани" (учителката му е Марияна) и се разплака.Но понеже нямам друг избор гледам да не се поддавам на неговото настроение.Скоро ще се местим в държавна ясла и притесненията ми са дали ще свикне там и въобще как ще.Надявам се да нямаме проблеми,но в краен случай пак ще си го върна в частната,поне съм доволна от отношението и вниманието към децата.
Скоро се надявам да ви се покажем с морските ни снимки,но преди това трябва да отделя време да ги сваля от фотоапарата.
И на финал да изкажа възхищението си от зарята в Пловдив на 06.09.2008,страхотно преживяване беше.
Daniele позволих си да дам този съвет от собствен опит.Този метод го беше казала една учителка на майка ми и аз погледнах много скептично на въпроса,защото сметнах че като е ходил там с мен винаги ще очаква да съм с него като ходи на яслата.Но се оказа съвсем различно-всъщност заедно разгледахме двора,играчките и легълцата на първия етаж които се виждаха през прозореца.Дори той сам в един момент ме питаше кога ще спи на малките легълца Още от първия ден поиска да се храни там даже си тръгна с рев че не са му дали храна.Имаше леки промрънквания първата седмица и понеделника от втората,но без трагично трудни състояния на плач.От тогава дори буквално влита в неговата групичка и казва"мии ми ръцете",като ако не го подсетя и чао няма да ми каже.Но това е решение на всеки как да се справи със ситуацията,но аз съм благодарна на майка ми че тогава настоя да го водя 
И за финал по темата се сетих че в Германия има ден на отворените врати всяка седмица и който иска от семейството може да присъства на заниманията и изобщо ако желае да се включи в игрите по някакъв начин.Като се замислих хич не е зле да мога да ходя и аз но тук никоя лелка за нищо на света не би си нарушила спокойствието някой родител да и "виси" на врата известно време под претекст че детето би се разстроило повече по този начин.
Лека и прохладна вечер
Още от първия ден поиска да се храни там даже си тръгна с рев че не са му дали храна.Имаше леки промрънквания първата седмица и понеделника от втората,но без трагично трудни състояния на плач.От тогава дори буквално влита в неговата групичка и казва"мии ми ръцете",като ако не го подсетя и чао няма да ми каже.Но това е решение на всеки как да се справи със ситуацията,но аз съм благодарна на майка ми че тогава настоя да го водя И за финал по темата се сетих че в Германия има ден на отворените врати всяка седмица и който иска от семейството може да присъства на заниманията и изобщо ако желае да се включи в игрите по някакъв начин.Като се замислих хич не е зле да мога да ходя и аз но тук никоя лелка за нищо на света не би си нарушила спокойствието някой родител да и "виси" на врата известно време под претекст че детето би се разстроило повече по този начин.
Лека и прохладна вечер
Добро утро,
Ето кафе, мяза ми на Шварц:
Относно яслите: методът на Гери ми се струва доста логичен и приложим в моя случай. Моят случай е Мартин. При него всичко става доста по-лесно когато се обясним надълго и нашироко. За това си мисля, че ако двамата разгледаме яслата, леглата, гардеробите, двора и пр. инфраструктура, (може и кухнята и лелките
) и се обясним какво става по тези помещения, би го приел по-лесно, отколкото ако ида и го оставя и му кажа: "От днес нататък всеки ден ще идваш тук. Няма как, миличък."
Тъй. Утре летим с мъжо за Милано и решително закопавам лошото настроение от предишните дни и постове в една дупка и се настройвам положително на вълна "грация, сеньора, бонджорно, бонасера, ариведерчи, леонардо да винчи, ферари" и пр. лафове, дет италианоговорящите си ги знаят.
Ето кафе, мяза ми на Шварц:
Относно яслите: методът на Гери ми се струва доста логичен и приложим в моя случай. Моят случай е Мартин. При него всичко става доста по-лесно когато се обясним надълго и нашироко. За това си мисля, че ако двамата разгледаме яслата, леглата, гардеробите, двора и пр. инфраструктура, (може и кухнята и лелките
) и се обясним какво става по тези помещения, би го приел по-лесно, отколкото ако ида и го оставя и му кажа: "От днес нататък всеки ден ще идваш тук. Няма как, миличък."Тъй. Утре летим с мъжо за Милано и решително закопавам лошото настроение от предишните дни и постове в една дупка и се настройвам положително на вълна "грация, сеньора, бонджорно, бонасера, ариведерчи, леонардо да винчи, ферари" и пр. лафове, дет италианоговорящите си ги знаят.