Лято, слънце и море - на това се радва МАЙското дете!

Добро утро!
Много снимки сте напускали, разгледах си ги с кеф. А нощните купони не ги пропускам, чета през телефона, но от там не мога да се включа. Само снимки не мога да гледам, та и аз агнешкото съм го изтървала, макар да бях на купона! 

Аз имам един проблем и идея си нямам как да постъпя, но ако някой може да помогне.
Проблема е обсебващата любов на дядо му и баба му на Ивко ( свекърите). И друг път съм писала за това но вече се плаша. Знаете че нашите дядо и баба много го обичат и дават мило и драго за него. Когато е при тях детето непрекъснато го целуват, ама непрекъснато. И понякога му говорят странни неща, не знам умишлено ли или така им идва от вътре. Например ако Ивко се похвали че баба Ники (майка ми) му е купила бонбонки и те веднага казват - те не са хубави. Или ако Ивко е в тяхната къща и спомене името на някой от родителите ми и се почва атака: Ти нещо май се обърка, тука няма баба Ники и дядо Митко, тука е еди кой си и това няколко пъти. Свекъра е голям манипулатор на приказки, във всяка една ситуация, умее да убеждава ,макар и да не е прав. Или ако детето иска при мама, свекърва ми веднага съска: ЕЕЕЕ стига с тази мама, ела при баба, баба ще плаче, остави я мама. И така изпускат разни приказки пред мен, аз обикновено ги контрирам като чуя, но не знам какво става в мое отсъствие. Винаги като вземат детето и след това той се дърпа известно време от мен. Или ако му направя забележка, започва да реве и иска да ходи при баба Мими. Те са хора с възможности и му купуват всичко и го оставят да прави какво си иска - забележка там не се прави. Аз не мога да се конкурирам с нея и да го оставям да прави каквото иска. Но в такива ситуации реве за нея. Какво да правя как да постъпя?! Страх ме е че вече започна възпитанието да отива в грешна посока. А вчера вече беше върха на айсберга. След като се прибра след половин дневен престой у тях и ми каза че искал аз да умра и да отиде при баба си Мими. И това ми го повтори няколко пъти. Е, наистина дойде ми в повече и се разплаках, защото такива сцени имаме винаги след престой с майка му на Дидо, а като е бил с моята майка, няма такова нещо. Ивко като видя че плача, дойде да ме милва и целува. Едва ли осъзнава точно какво ми каза, но се чудя от къде се породи тази мисъл в главицата му. Плаша се! Дали често им го давам!? Взимат го у тях поне 2 пъти седмично и ако между другото успеят да изкопчат още по някоя по дребна среща им е добре дошло. Много не ми се иска да им го давам, но и те са баба и дядо и се затъжват. Често ли им гостува? Раздвоява ли се възпитанието на детето по този начин. Не знам какво точно се случва. Ситуацията за детски психолог ли е, за да разбера какво точно се случва в мое отсъствие. Имайте в предвид че Дидо няма никога да защити мен ,ако трябва да избира между мен и родителите си. Дори и вчера като се разплаках ми каза че преигравам, а на мен наистина ми стана мъчно да чуя нещо подобно от устата на детето си. Къде греша!? Знам че грешката е в мен, но къде точно!?
Радвам се че темата е към края си, че не искам този отчаян пост да се мъдри в началото на нова!

Грешката не е в теб.Малееее чак ме стреснаха тия ...Ужас.Не знам така на прима виста какво да те посъветвам.Обаче я разреди малко гостуванията там..А на тия бебешки приказки на Ивко не обръщай внимание или вниманието го насочи към баба му и дядо му..Сигурна съм,че те няма да си признаят нищо     А с Дидо действай отдалеко и полека..С тях не знам ,не ги позавам ти си заеш хората.Аз най-малкото щях да намаля посещенията под някакъв благовиден претекст и все някакви причини щеше да има та да ходи по-рядко там...Ужас..А за разглезването и ние имаме понякога такъв проблем,ама на лични ще пиша,че бая хора ме четат .. 


Благодаря за комплиментите за Жулката/на мама хубавицата/ 


Кате-много интересно,покрай детето и аз се запалих,догодина като им купят Лазер-и ще ги понауча и аз платната..

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=330913.msg8610340#msg8610340

Добро утро и от мен!Макар,че тук е такова мрачно,че не личи,че е ден ......уф,искам си топличкото,пък
Ани и аз си мисля,че при така стеклите се обстоятелства вината не е твоя,но ти си човека който трябва да промени положението.Какви са причините да се държат така не знам/и няма как/,но ти си човека който слага границите/и не само спрямо отношението им към детето,а и м/у теб и Дидо/..просто очертая границата -докъде могат да се месят и откъдеотношенията ви са си само ваши.Аз също ще те посъветвам да намалиш контактите/не с лошо/-просто ограничи престоя му с тях без теб-виждайте се,но и когато ти си там/така ще можеш да реагираш  на момента/.Също така може да им разкажеш тая случка/в нормален разговор/ и да споделиш колко си объркана,че на детето му идват такива мисли.....един вид,че се чудиш откъде може да му е дошло на акъла.....поговорете и за разглезването-кажи им в прав текст,че не мислиш,че детето трябва да получава всичко,защото така ще свикне и това ще му навреди в бъдеще.....ако трябва цитирай книги,ако искаш им обясни,че любовта не се изразява по този начин/с купуване на вещи и позволяване"да ти се качат на главата"/.кажи им че не желаеш да се сравняват нещата/у вас,у майка ти,у тях и да се подценяват нечии усилия,за да се изтъкнат други/,че всеки прави колкото и както може,но е добре първо да се мисли за детето,а после за собствените потребности.......и всичко това най-добре когато и Дидо е там/но е хубаво преди това и с него да поговориш-кое е добре за детето и какво мисли той за възпитанието му-важно е да сте на единно становище/,но го направи спокойно и не говори за своите ,а за на Ивко чувствата и възможните последствия.Ако са разумни хора биха разбрали-ако ли не-просто ограничаваш още повече контактите/до служебни-на официални празници и в краен случай-като няма начин/...ще ти е по-трудно без помощта им,но пък не е невъзможно/но според мен е по-добре така отколкото да се обърква детенце/.....Контактите с роднини са хубаво нещо,но когато носят  положителни емоции и полза от общуването......ако ще се чустваш така всеки път-по-добре се лиши от някои екстри,но бъди спокойна/това е незаменимо чувство/
Ох,много объркано го написах,но да знаеш,че напълно те разбирам и се надявам,че ще намерите верния път.....


Олче,вече го бях написала,като видях новата тема...кога успяваш ,бе жена?

Благодаря ви от сърце за съветите. Аз наистина мисля да им спомена това изказване на внука им, но да огранича контактите ми е много трудно, защото той сам ги търси и иска да го заведа у тях. Ако му откажа, започва един рев. А всъщност е много спокоен и ми е лесен за гледане, така че с удоволствие бих се лишила от тяхната помощ, но това е невъзможно.

Ани,пиша тук защото така ти си предпочела.
 Явно си много добра душа,щом търсиш вината в себе си.Това при мен почти неможе да се случи,винаги някой друг е виновен.И други мами са ти го казали и аз ще го кажа:поговорете си всички заедно за проблема,като твърдо заемеш позицията си на майка и на човек,чието мнение относно възпитанието на детето е най-важно.Ако свекърите ти продължат постарому,ограничи контактите на Ивко с тях.Ще мрънка известно време,после ще свикне,че ще ги вижда по-рядко.И Иван беше свикнал много с баба си.И тя се държеше с него все едно е неин син,а не мой.И мен много ме болеше и страдах,но поне знаех,че всичко е временно.После като си тръгна баба му,всяка сутрин ходеше да я търси в нейната стая и всеки път плачеше много.Но сега нещата се успокоиха.Надявам се в скоро време да се успокоят и при теб.Не ми се иска да давам крайно мнение,но ако продължаваш да си все така добра и да преглъщаш,в скоро време съвсем няма да те зачитат за нищо.
 

Ани по твоя въпрос. Най добре ограничи виждането на Ивко с тези баба и дядо, ако ходи, само с теб. Ако свекърите се сърдят, им кажи че докато не си променят отношението към детето, няма да го виждат. Незнам как едно дете на тази възраст би измислило подобно нещо само. Даже най-добре Дидо да си поговори с тях. Не им отстъпвай. Успех! 

Ани,аз доста отдавна подозирах,че нещата ще отидат в тази посока без да съм наясно кой  знае колко кой с колко и какво разполага.Още,когато роди Ивко ти беше меко казано наредено да го кръстиш Иван и за 2 и кусур години ти си го наричала Иван пред нас най-много 5 пъти и от там започнах да си правя изводите.За разлика от всички останали аз,си мисля,че няма да стане тая да разредите посещенията,защото те ще настояват,а Дидо сам казваш няма да вземе твоята страна.Имам пред очите си долу-горе същата ситуация и момичето просто се е примирило,че щом приличния начин на живот им е осигурен от свекърите ще играе по тяхната свирка.
Нищо не ти пречи,обаче да поговориш с Дидо сериозно и да не забравиш да споменеш как Ивко набързо те е уморил и да се зачудиш от къде ли му е дошло на ум.
Понеже аз съм перде голямо и не ми пука от никой си казвам всичко в прав текст.Сега малко смях Аз,след нощна и свекърите ме питат кога е удобно да дойдат,ама те така или инъче ще идват по служба де и аз им казвам"Не е удобно,ама вие като сте решили елате"-това същото им е казано и от Чемшира,че когато съм след нощна не е желателно никой да идва за да се наспя.
Така,че не съм убедена,че проблема е при свекърите,а не при Дидо.
Пожелавам ти,обаче да се разберете като хората

  Сисе, много точно си усетила нещата. Това с разреждане на посещенията го правя винаги когато имам възможност. В прав текст им казвам че няма да им дам детето ,защото искам аз да съм с него. Но те в конфликти с мен не изпадат. Съгласяват се и после го искат на другия ден. Аз не мога да отказвам до без край без видима причина. А за финансовата страна - не сме зависими от тях. Сами си изкарваме парите. Но родителите на Дидо го държат по друг начин. Някаква емоционална връзка има между тях и когато говоря за това с Дидо, той е на мнение, че му завиждам. Не знам как точно го прави баща му, има някаква сила ли, дарба ли, да манипулира и убеждава хората, говорейки им най спокойно. И аз в началото се бях подвела и гледах да му угаждам, но осъзнах, че от цялата работа имам повече загуби и започнах да му отговарям. Такова поведение у тяхното семейство е непристойно и вече не ми говори благо, а се гледаме из под вежди или не се гледаме хич. Но шанс Дидо да зачете моето мнение пред това на родителите си нямам. При него има някаква йерархия, а не кой крив кой прав. Т.е. аз ще бъда супер защитена, но ако спора ми е с други хора, независимо дали съм права или не!
И понеже ми е ясно, че не мога да променя отношенията им (разговори на тази тема сме имали хиляди и накрая всичко завършва така, че аз не съм права) и аз като приятелката ти съм се примирила те да са на първа линия. Но за вчерашното изказване бях леко неподготвена. И да говоря с тях , ми е ясно че такова нещо няма да са му говорили. И съм убедена че не е в прав текст, но как!? Ей признавам им го! Собствените си деца така са омотали, сега и с внука си така действат!