Първи бебета се появяват, СЕПТЕМВРИйската ни тема озаряват!!!

Здравейте слънца мои
Нямам думи да ви благодаря за приказните пожелания Благодаря на всички ви и нека всичко ви се връща двойно и тройно И за пожеланията във форума, и за обажданията, и за СМС-ите
Сега се прибрахме и .... имам много, много да ви разказвам Ще започна, а ще видим до къде ще стигна

Лежа си на дивана в хола. Тъкмо на обяд изпратих Иван в командировка и с майка ми се майтапим, че женското животно ражда, когато мъжкото е далеч Сияна идва да се вре при мен, а ми беше усилнооо... и тъкмо я гушнах и скоростно я отпратих да ляга... изправям се и хооооп се напикавам Набързичко се освестих, установих със сигурност, че са водите и се обадих на доктора. За късмет той беше нощна смяна. Поръчах си такси и бързичко бях в болницата. ПРиведох се в подходящ вид - бабешка нощница на сини райета и бонбонено розови чехли и се запътих за клизма и тоалет. Свършихме процедурите и ме приведоха в предродилна зала. Нали знаете, че три пъти ме връщаха от МД с "фалшиво" раждане Е, в нощната смяна на 20 с/у 21-ви имаше представители и от трите екипа, които ме бяха връщали. И ме скъсаха от смях с въпроси - Сега сигурна ли си вече, че раждаш
Честно казано 8-те часа контракции не ги усетих. За още по-голям късмет и д-р Попиванова се оказа нощна смяна и се събрахме дружна компания. Имаше и още две раждания - много тежки... Аз ходех да галя едната мама по главата и да я успокоявам между моите контракции... За мен изживяването беше приятно и пълноценно, още повече, че като видяха, че съм с толкова протекции дори тоновете ми мереха права, за да не лягам... Защото като легнеш боли повече Но наистина това, което видях от нормалното раждане беше райско. Контракциите зачестяваха, но времето между тях ми даваше почивка и когато посрещах следващата се чудех дали наистина ме боли или си въобразявам... За съжаление тази идилия прекъсна в 6 сутринта, когато се оказа, че разкритието ми не е мръднало дори с половин сантиметър. Беше си един пръст, при това докторът каза, че трудно се е провирал през шийката.
И така дойде моят ред за секцио. Бях психически подготвена и се запътих към операционната. Ето тогава дойдоха най-непирятните мигове от раждането. Докато ми вклучат всичката апаратура, абокати, катетри... трябваше да съм легнала, при това по гръб. Контракциите бяха вече на четири минути и едва изтрайвах в тази поза. Два пъти молех анестезиолога да сложи по-бързо упойката и човекът само ме успокояваше . Бързам, бързам, но не може много... И така докато най-накрая я постави и по мен се разля вълна от облекчение... По-нататък всичко беше стандартно и бързо. И в 7.11 часа изплака бебе Любомир, под внушителния възглас на д-р Попиванова - АСЕ, ама той е огромен!!! Е, когато ми го показаха разбрах какво значи наистина зряло бебе, дошло на бял свят точно, когато му е времето. По него нямаше верникс, всичко беше вътреутробно попито от кожата. Беше гладък, лъскав и с равномерен цвят на кожата... Стори ми се като един малък Буда - спокоен и дебеличък
Час и половина по-късно ми го донесоха да го кърмя и двамата се справихме превъзходно
Е, за часовете в реанимация няма да ви разказвам..., а за след това Доста трудно се изправих, кръвното ми гонеше низините, вляха ми литър и половина разтвори, за да мога да ес вдигна от леглото... Но за сметка на това като ме качиха на 12-тия етаж веднага си взех бебето и колкото и да беше трудно си се грижех за него сама
До тук с разказа за раждането... Времето, прекарано в болницата беше изпълнено със смях, но за това по-късно.
Извинявам се, че нямах време да прочета всичко, писано до тук, но като се видя с време ще свърша и това

Имам само две поправки за първата страничка Бебко се роди 4220гр. И терминът ми беше 23 август

Дими днес специално питах доктора дали да се маже бебето със свинска мас..защото и на мен за нея ми говорят много, а той заяви твърдо НЕ!!! В никакъв случей в нея се съдържат не знам какви неща които могат да предизвикат хиляди възпаления..най-добре било преварен зехтин или вече олиата на различните марки за бебета!!!

Еми моето мнение по въпроса е сигурно ясно...

Аз кърмя поне до 2 години, повечето от което на поискване. Децата спят при нас първата година и след това бавно бавно ги изместваме, но нашето легло е винаги отворено - било то че имат кошмари или не се чувстват добре, или просто им се иска гушкане. Никога не отказваме ласки, прегръдки или какъвто и било близък контакт.
За бебета да не говоря изобщо - те идват от топлината на тялото ми, слушали са сърцето ми и гласа ми толкова време и това е единственото което им е познато. Не мога да ли лиша от това, всичко друго е чуждо и незнайно. Не мога да си представя да сложа едно от порасналите ми деца в непозната страна/планета и да им кажа да се оправят без мен...да свикват. Защо се мисли че бебетата са различни. Бавно, с любов и подкрепа те се научават що е то света, те си имат инстинкт на откриване и опознаване, но с нас до тях, да им даваме сигурност и топлина.

Имам две доказателства, че:

Любов =/= глезене.
Липса на правила/ред/внимание = глезено дете

Айде стига и от мен, че на лекция ми заприлича.


Гери, мерси за снимката! Много хубаво е станала отливката. Искам и аз! Ще видя утре дали мога да си намеря гипс и другото е лесно. Какво ще го окрасяваш?

Ирина, радвам се че дупарата се чувства по-добре. А дано да продължава на хубаво и да си без болки скоро.

Искам Асето да се обади, да каже как е и да ни даде снимки на Любчо!

Еее захапахме хубава тема, та се разписахме .
Иринка, дано сега с новата схема по дълго да изкараме да не земем пак да овапцаме работите въпреки този наш "богат опит"

jojo&vik, да бе верно и аз ме напушва на смях по някога от щурави изказвания, ама свят шарен и широк и всяка мама си има по някоя лудост, която осъзнава или не но учи и детето си на нея, та си викам как Господ ни се доверява да слага деца в утробите ни .
После сама си отговарям ... на колко много неща и чувства са ме научили децата ми, напълно са ме променили.
Изпълнили са живота ми, направиха ме щастлива, сега са най ценното за мен и не си спомням какво толкова съм правила преди да ги имам .
От 12 години си мечтая да имам син, на лентичката ми пише 19 дни, а аз броя само 9 до секциото и срещата ми с тази моя мечта...
Сигурно и сега ще има пречки за преодоляване, но мисълта, че може би ще е последното ми бебе ме кара да отсявам скъпоценното от нищожното и да се отпускам в щастието да преживея момента пълноценно и да не разреша нищо да ограби радостта ми.

Асе! Добре дошла. Радвам се че си си в къщи и вече може да се запознаете на спокойствие с Любчо. Искаме снимки!

Асенце добре дошла пак при нас!!! 

Надявам се че вече си добре и се радвам че с малкия Любчо сте си вкъщи!!!...пожелавам ти бързо възтановяване  и чакаме още горещи нови!!!

АСЕНЦЕ  !
Ама как добре звучиш, направо ти се възхищавам на духа! Само така!

АСЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Много ти благодаря за разказа!!Миличката ми Много ще има да те разпитвам аз специално да знайййш!!!
Айде снимки чакаме на твоя малък-голям сладур!!!!

АСЕЕЕ 
Липсваше ни. Радвам се, че се включи толкова бързо. Сега чакаме снимки на Любчо.

Мерси на мамите с опит за споделеното - много ми е полезно а мен лично.   

Някой тук беше казал, че ако го гледаш и слушаш бебето, много бързо ще се научиш да различаваш видовете плач и гримаските какво означават и ще можеш да реагираш адекватно на всяка ситуация. Надявам се и аз да успея бързо да го усвоя това умение, но при всички случаи ще се гушкаме много, защото и за мен е важно бебо освен да е нахранен и сух, да усеща че е много обичан и защитен. Поне до към годинка и аз си мисля, че няма как съзнателно да ни манипулират, след това е нормално да почнат експериментите като се поосъзнае човечето.

Асе, добре завърнала се!!!
Момичета, бе аз малко грешно се изразих. Под инстинкт имах впредвид пречупване на информацията през собствената призма по-скоро. В смисъл - имаме инфо от старата школа (негушкане, некърмене през нощта, ранно захранване и т.н.) имаме и от новата. Еми оттук нататък всяка си преценява кое как. Според мен поне.
И за възпитанието е така. Затова сме толкова различни.

Оф...спирам по темата...

Асе добре дошла  , радваме се всички, че с Любчо сте здрави и добре  !

Мерси за първия ти разказ, но да знаеш очакваме още подробности за след раждането и най вече снимки, че сме тука като гладни хиени.
На мен ми се струва, че целият свят ражда само аз не...
Желая ти да се чувствате добре и комфортно у дома и да ти остане време да споделиш повече!

Де да знам то сега едно го мисля........ ама като видя бебчо да плаче може дуго да реша. Едва ли  ще нямеяр сили да се правя, че не забелязвам. За сега всичко, което мисля се базира на това как ими се иска да е в действителност, ама като дойде момента ще решавам според ситуацията.

Данип да ви е жива и здрава дъщеричката, да расте здраво, щастливо, засмяно дете.      
Асе добре завърнала се.    Как кака Сияна посрещна Любчо? 
Беше ми приятно да прочета ка са се стекли нещата при теб, което ме навежда на мисълта, че споделяйки този толкова велик момент в живота на всяка от нас, ще го изживеем доста пъти и по различен начин.
По въпроса за храненето и гушкането - преди 10 години когато се появи бебето,първите 3-4 месеца бях много неподготвена за това, слушах майка ми и педиатърката и допуснах много грешки. Включително недохранено бебе щото стомахчето трябвало да "почива" въпреки , че бебето се дереше от рев, но според съветниците то ревяло от колики ( оказа се че не съм имала достатъчно кърма, ограничавала съм храненията на определен час а то си е било гладно и на консултацията резултата лъсна - не беше натдало) , Слава Богу , че съм много жалостива, та поне не го отучвах от разглезване  и не съм го оставяла да реве а го носех все в ръцете си, щот това вече нямаше да си/им го простя. След това, откриването на една дисплазия на тазобедрената става на 4 месечна възраст и слагането на каишки за коригиране на дисплазията, ме накара да се събудя от това пасивно и уплашено състояние, да порастна и да си влезна в ролята на майка в пълният смисъл на думата.  Отвориха ми се очите и заработи инстинкта , та детето не е ревало от глад след това.От тогава аз взимам решения и не позволявам  на никой да ми дава акъл ( изказването на мнение е добре дошло, но опит за налагане на такова го режа отма ).  За съжаление след каишките имахме, а и продължаваме да имаме проблеми от друго естество, слава богу не са фатални, но всички тези изпитания ме научиха да уважавам желанията на малкото човече, на търпение, на това, че  всяко нещо е с времето си. Та идеята ми е че и аз се присъединявам към гушкащите мами + кърмене на поискване. За мен извода е, че човек се учи от грешките си и въпреки моята нескопосаност и нерешителност да си влезна в ролята през първите 3-4 месеца бебето оцеля. Надявам се да не съм ви отегчила.

BAE не си! Тъкмо това имах впредвид и аз и ти благодаря, че написа личния си болезнен опит от слушането на някой друг, а не на собствените си усещания.

Аз отивам да ми завери личната лекарка здравната книжка и да напазарувам някаква храна. Приятна привечер!

Боже, нямате изчитане, а аз имам толкова работа още. Просто запис за сега и по-късно ще ви чета. Много гушки от мен.