Имам две деца и нито едно не успях да науча да спи само, и двете съм ги друсала на ръце до една година , а после до мен на спалнята и като заспят чак тогова ги местих в техните легла. Правала съм какви ли не опити и не стана и не стана, имам чуството че не е възможно това при всяко дете.И дори за обедния сън ми е много трудно, защото от както проходиха по никакъв начин не можеш да ги накарш да лежат дори до мен и ги оставям да си заспят където им падне и се местим после,най често се настаняват в ръцете ми до като съм на компютъра и за секудни са заспали, а имаме толкова много снимки заспали на различни места из апартамента, доста от тях са направо комични 
. Това не е глезотия или прищявка, а човешки стремеж към сигурност и близост. Когато ги носим в себе си, ние по естествен начин им осигуряваме точно този душевен комфорт. После става по-трудно, но си заслужава 
. Децата стават спокойни и в последствие много по-самостоятелни. Почти две години вече заспивам до сина си и това са едни от най-съкровенните ни мигове, пеем, четем, разказваме си неща