От море и планина с усмивка връща се АПРИЛската тайфа II

Привет, момичета.

Тинче, като видях прекрасните ви снимки и се успокоих, че не съм единствената луда майка, която кара колелото на детето си - мойта снимка обаче е снимана с лентов апарат, ще видя да я сканирам и да ви се покажа и аз

Зарка, страхотна е Мимата, с дяволчета в очичките

Смин са от днес до неделя на Велинград, затова я няма

Данче, ще те подгоня накрая с голямата сопа и ще видиш ти каква лоша майка си Да не чувам такива приказки - финансовите възможности и отдадеността на детето нямат никаква връзка

И на мен ми се ходи на сватба, пък

Днес най-накрая видях снимки на бебока на колежката - страхотен сладур, с много оформено личице и толкова прилича на майка си - направо е невероятно. А тя продължава да твърди, че бил сбръчкан и грозен. С другите колежки само я убеждаваме, че детето е много хубаво и наистина добре оформено, дано накрая ни повярва.

На 14-ти съм на погача на една сладурана, та утре ще ходя да купя подарък. Намислила съм да ходя да си търся и нов шкаф за хола, но да видим дали няма да ми провалят плановете. Нещо напоследък много неща ми изникват, за които има доста разходи и се чудя кое по-напред да направим Килим за Маги ли да вземем, нов моноблок за тоалетната ли, нов шкаф за хола ли, Спас ще му правят мост, въобщееееее... А колко други неща още има. Че и за Велинград за ремонта доста пари отидоха, но какво да се прави. Поне като се оправи всичко и ще знам, че ми е новичко и подреденичко поне за известно време.

Отлитам засега по задачки, надявам се да ги приключа бързо, че все пак е петък, да му се не видяло.

Май всички сме на вълна "обзавеждане" или "сватби".

Ние днес чакаме новото легло на Соня. Утре ще ходя за матрак.
Също си слагаме и перде в спалнята, че досега/вече 1, 5 г. откакто се нанесохме/ нямахме. Голямо избиране му хвърлих на това перде, но много мразя да избирам такива неща. За мебели решавам веднага, но за пердета и цвят на стените мисля дълго.

Вчера бях на лекциите на "с 9 месеца на училище". Няма да ви казвам каква носталгия ме обхвана - само очаквах да видя някоя от вас...Все пак видях едно момиче, което отпреди 2 години си спомням много добре, защото все я бърках с Данчето. И тя сега е бременна за 2 път. Та така.

Тина, Рени щях да ви казвам, че досега нямаме падания от леглото. Обаче сама спи там само следобед. вечер с мен докато тати е в комадировка. Като се върне ще видим.

Ох, момичета да взема да споделя мойте тревоги от тия дни. Какво учите децата си да правят когато другите ги нараняват. Всяка вечер на Симона поне 3 пъти и се случва някой да я ухапе, бутне, събори, дърпа. И после следва един рев, едно хълцане, едни драми и цяла вечер се предъвква, кой какво направил. Цялата ни разходка минава в това. Дали и е рано да я записвам на карате

Янче,
за 6 години не съм намерила разрешение на подобен проблем, макар да не ми се е случвал така често, т.к. за площадки остава време най-много веднъж седмично.
Аз лично се намесвам на момента - колкото, да оттърва детето си и да дам да се разбере, че така не може; както и в последствие категорично избягвам въпросното дете. Но на нищо не ги уча - надявам се, да давам пример някакъв, т.е. не набивам в главата "виж колко е лошо това дете!", или "ако те бият-бий и ти!", или "защо седиш, да те хапят - направи и ти нещо!" и пр.
Това е моят начин.
 

Хрумва ми още, че Симонка явно е по-чувствителна, какъвто е и Петър, но той е интроверт.
Може би е най-правилно, да съпреживяваш с нея, докато й отмине...
Но аз лично въобще не ги трая, да ми мрънкат едно и също, и в един момент им пресичам драмата, казвайки напр., че е мъж и стига вече е хленчил...

Аз съм от другата страна, защото в повечето случаи Стенли е този, който удря или бие  Постоянно съм до него, за да предотвратя някое нападение върху дете и не мога да разбера защо го прави. Постоянно говорим и ми обещава, но после пак и то най-вече срещу неговото приятелче, с което са постоянно заедно  Последните две седмици има подобрение, но не сме я да се зарадвам. Като направи нещо подобно го наказвам на пейката до мен, но не знам дали е правилно.

Охооо, Тони и Криско, от родилното са заедно  , като се видят пищят от кеф, Тони особено е на гребена на вълната като го види. После започват да се карат, пищят, Тони замахва, удря го, онзи реве. Албена /майка му/ се кара на Тони, аз му се карам. После обратното - Криско го сваля насила от някоя играчка, Тони е на ред да реве. А като си тръгват моя седи на вратата и пищи да се връщат. Онзиден си отнесохме едно ухапване от Крисо, майка му не питайте на какво го направи. Аз дишам дълбоко и гледам да не се шашкам.
Мисля, че няма да отбягвам деца, които се бият, защото така може моето да стане аутсайдер. Ако Тони удари някого, то реакцията ми е "Какво го гледаш, удари го и ти да види колко е гадно" Не че искам да ги подстрекавам да се млатят, но някои са като бълхи - все чакат другите да ги тормозят. Трябва характер, трябва едно "Не" да кажат, утре обществото ще ги мачка, ааааамаха!

Ами такава бълха си отглеждам май, чувствителна, със силно изявено показване на отрицателни емоции. Вчера 3 пъти я разплака едно и също дете, миналия ден пък друго два пъти я бутна нарочно. Хайде за тези си имам вече едно наум, ще гледам да я отклонявам от игрите с тях, че смисъл няма. Но тя реве и от приятелчетата й, които без да искат нещо я закачат в игрите. Ами не искам от малките неща да прави драми. Те са половин, 1 година по-големи и вече виждам, как много не искат да си играят с нея. Тя като се разциври и те си го отнасят. Ще видим като тръгне на ясла и е от по-големите как ще е.

Не, не е "бълха", Янче!  Донякъде е по-добре, че показва емоциите си, т.к. ако пък ги таи се стига до други неща. Майчиният ти усет ще те води най-добре!


Чувствайте се виртуално почерпени с каквото си пожелаете, че чукнахме 10 г. брак!
Отиваме, да го отбележим.


Весел уикенд!

Честит юбилей, Енви    Бъдете много щастливи, обичайте са винаги, както в деня на вашата сватба и искрата никога да не усасва 

Права си, Енви. Че така е по-добре да показва отколкото да тай в себе си. Уж ги знам тези неща, но като си навътре в ситуацията и как не ги виждам трезво. Благодаря

Весела годинина, мили приятели! Да сте все така готини и обичащи се! Весел празник!

Енви, още много по 10 години да сте влюбени и щастливи!   

Когато Валката яде бой от друго дете или той налита да се бие, се опитвам да го приемам спокойно и винаги с надеждата, че ще се светне, че с бой нищо не се постига. Постоянно му го обяснявам, без да му се карам, или да проявявам някаква агресия, а изолацията я смятам за задълбочаване на проблема - винаги гледам да го събирам с по-импулсивни деца, независимо от това, дали ще се стигне до някакъв род агресия, те и другите не са му интересни. Той е от тоя тип хора, които все си търсят белята, засега положението е поносимо, в пубертета ще е големия гърч, знам си. 

Аз пък, ненавиждам сватби, побъркват ме неизбежния кич и циганско-селската дандания. Може би, защото в последните няколко години всичките ни приятели се изпожениха и ходехме на по 7-8 сватби на година, но така ми писна вече, а и как се отразяват на семейния бюджет... 

И накрая да се похваля, че най-сетне записахме дребчо в ясла и от понеделник сме ученици!  След двуседмично чакане на "дрисливите" резултати, накрая доживяхме! Добре, че педката ни е свястна, та ни преписа резултатите от кръвта и урината с по-нова дата, че им беше изтекла давността и пак трябваше да го бодат.

По повод на изследванията - в Цибалаб паразитологията и микробиологията се заплащат по 25лв всяко; в Рамус не се плащат(т.е. работят с направления), но именно там ни забавиха резултатите толкова дълго; в другите лаборатории не знам каква е ситуацията.

Добро утро на цялата тайфа 
Ренка, браво на вас  Дано старта на Валката да е лесен и за двама ви 
Ние отиваме на вилата и утре ще се "видим" 
Лека и приятна събота и неделя    

Черепахче, не мисля, че тази ситуация визирам. Едно е да ти е по-чувствително детето, друго е да е безхарактерно! Да си чувствителна личност е красиво, успокоявай я, тя е момиченце, това също не е без значение Но ако някой я тормози я научи да се защитава по един или друг начин - дали ще му се кара, дали ще му отвърне в краен случай, дали ще му се фръцне. А не да стоят и да гледат как някой им подскача в/у главите, а те да ридаят.


Енви, честит юбилей! Дълги години радости и обич да има в къщата ви!
Слагам почерпката! 5 години чукнахме днес, а той е станал с гъза нагоре

Добро утро 

Стаско довечера ще е спортно-елегантен. Аааа, няма да преживея да го видя да падне в някой прахоляк или пък да се омаже с шоколадов бонбон. Бежов костюм с шоколадов бонбон   
Второ - в тази връзка - вчера със Ст коментирахме днешната сватба, която се заформя като изключително тежка. За него това е "груба селска проява", никога не би хвърлил толкова пари на вятъра и тн и тн. Моя последен довод в защита на тезата, че "щом всеки се жени значи неговата теория куца" беше, че утре като се обърне, няма да има нищо, защото си е спестил парите за сватба. Легнахме си скарани и сърдити. Затова не обичам сватбите, излизат на яве нови кирливи ризи.

За биенето - вчера бяхме на площадка, при нас това е рядкост, а и на различни места го водя. Та вчера, Стаси видя едно дете покатерено върху една статуя на мечка и му светнаха очите, качи се и той, а детето се разпищя, бутна го и го наплю! С невероятно количество плюнка, но както и да е. След това го бутна и Станимир скокна на земята. Детето беше или по малко на възраст или само на ръст, но се втрещих от истерията и агресията, която прояви. Развиках му се "какво правиш бе, защо плюеш, защо буташ, с кой си тук?" но никой наблизо не реагира, а Стаси вече му беше минало и тичаше към група големи деца, които играеха нещо. При подобни случки, Стаско казва мрън-мрън, проронва някоя и друга и сълза и веднага сменя детето, катерушката и му минава, явно неговата психика така реагира. Случва се и той да удари, но го прави от обич и радост, което не го оправдава, разбира се. Стиска зъби, ококорва очи и прави туп-туп-туп-туп с количката по главата на някое дете. На второто туп съм при него и прекъсвам изблика на обич, но потърпевшото дете вече реве и го гледа сърдито.
Янче, и аз правя така - драма, драма и "айде стига толкова". Преполагам, че ще се справи в яслата, когато ще трябва да оцелява сама. за мен дг си е джунгла, в която децата се учат да оцеляват, има много лоши - щипещи, биещи, плюещи, бутащи, но няма как трябва да се учат да оцеляват

Ренка    В понеделник ще стискам палци за успешен ясленски старт 

Така. Много се разписах днес. Сипвам по едно, дядо има РД днес. Отивам да му се обадя.