Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

Относно споделеното от мен за психоанализата и вътреутробното развитие.Деси, извинявай, че те анализирах ей тъй онлайн без да те познавам лично нито теб, нито Арти    Убедена съм, че си разумен човек и няма да го приемеш като натякване или обвинение 
Споменах само една от теориите, като споделих и начин за да се преодолее.Причината за аутизма вероятно не е една, а комбинация от няколко.Мнението ми е, че трябва да преодоляваме всеки един от проблемите на децата, като изкореняваме причината за него, не е въпроса да почешем там където сърби, а да премахнем причината за сърбежа.Както например акнето не е само пъпка на кожата, а има и вътрешна нужда от изчистване на кръвта.И тъй като лечение няма според официалната наука то дай да се меткаме от терасата тогава.Ако спрем да се борим със сигурност няма да помогнем на детето.Има толкова много неща, които можем да опитаме.Диетата например е измислена от някого, но се е намерил и родител склонен да опита.Родители рискуват с хомеопатия, с детоксикация, с какво ли не.Обсъдихме всичко, защо да не споменем и тази вероятна теория.Никой да не вземе сега да си слага черни мисли в главата заради това че преразказах една лекция на една психоаналитичка - визуализирайки с личен пример.
 Това е обществен форум, а не медицински - има си такива специализирани, както и тема за консултация с психолог - приемете моите думи, само като споделяне, не като медицинска консултация - аз съм само един родител, търсещ и винаги намиращ тук помощ.

И още нещо не е важно какво е било - нека никой не си насажда излишна вина - нямаме вина за миналото, нямаме вина за вчера, но имаме вина за настоящия момент, ако не се възползваме от него.Не изпитвам вина, че онзи ден хванах една пикла за гушата, която се опита да души Мишо, нямам вина, че преди малко го ударих, че ми пречи да напиша този пост.Имам вина само за това, че все още не съм го сложила да спи.Отивам да се поправям.

firebird, и при мен долу горе така се получава - почват едва ли не да ме убеждават как детето ми е съвсем нормално и че просто има и такива деца...
Което не е най-добрата стратегия - аз вярвайки на всичко това 4 години чаках.... убеждавайки и себе си, че има и такива деца и това е нормално.....
blondy-mamma, аз малко съм резервирана към това че децата са невъзпитани или няма родители да ги "скастрят".
Просто защото имам и 11 годишен хлапак, който въпреки,ч е си е въвсем обикновенно дете също "страда" от мнението на околните. Повярвай ми - няма идеално дете. На едно ще му се подиграят, че плаче като падне и ще го кръстят ревльо, друго ще е "зубър", трето ще е "спънато" и т.н. И то все деца без проблеми.
Наскоро сина ми ходи на парти - рожден ден на едно от децата в класа си. Като го закарах на рожденния ден - състоящ се от 3 (три) деца си побъбрихме доста с майките...
Рожденника е дете - блестящо академично, страстно увлечено по космоса, разните му там космически кораби, сателити и т.н. Обаче детето въпреки,ч е на нас родителите ни изглежда супер - добре възпитано, умно, разъмно и т.н. на децата е антипатично и трудно намира приятели... щото виждаш ли неможе да играе добре ръгби и косата му била на права като клечки  
Ние го вземаме навътре, защото все гледаме кой какво е казал и ка ли е наранил нашите деца... Обаче истината е друга - страдайки за децата ние им даваме посланието "ти си различен, о горкия, как ли ще се справиш в този лош свят..." Което е много много грешно.
и моя голям  син реве от време на време у дома кой какво му казал.... обаче аз вместо да му съчувствам  или да му кажа да стои настрана от тези деца го питам - ОК, ами ти какво правиш за да промениш нещата? какво другите деца очакват от теб да правиш? В какво ти си по-добър от тях и с какво можеш да им покажеш, че си ценен?
Според мен това би трябвало да е и отношението към различните ни деца. Не да им се месим като им се подиграват, а да ги оставяме да се справят сами със ситуацията.По късно у дома,  може да говорим с тях как са се почувствали и какво биха могли да направят или кажат на децата ако се почувстват обидени или засеганти.
Аз не бих се намесила критикувайки родител. Ако нещата ескалират много бих отишла и говорила с деца - Смешно ли е когато Мими прави гримаси?  А ти можеш ли да правиш такива като нея? Знаеш ли - Мими прави гримаси, обаче тя се опитва да не ги прави. Знаете ли, вие може да и помогнете - всеки път като прави така я гушвайте и и казвайте "Мими, ти правиш гримаса, хайде гушни ме и спри" И когато спре я гушкайте и поздравявайте за успеха   А тя ще ви се отплати като ви рисува принцеси всеки път като сте я гушкали.
Или нещо от сорта. Дайте идеи на децата как да помагат, а не колко лощо правят като се подиграват. Научете децата си като са засегнати да "овръщат на удара" като помолят за помощ.

Едно от най-важните неща за всички деца е да имат самочувствие. Да уважават себе си. Ако не уважават себе си, никой няма да ги уважава. Ако се съжеляват ще им се подиграват, ако са меки, ще ги погазят, ако са прекалено силни ще ги намразят...

Примерно ходихме с училището на големия ми син с малкия батко/това по времето когато носеше само пижами. - после съучениците му му се присмели, че брат му се държи като бебе, че носи пижама, че бил малоумен  и т.н и сигурно и той е такъв.... Моя син се обърнал и им казал нещо от сорта  - Moя малък брат е аутистик, и има сензорни проблеми. Това е защото е специален и неговия мозък се подготвя да направи големи открития. На нас ни изглежда странен, обаче това е защото ние не сме специални. Такива деца могат да научат една книга наизуст за 1 час или да умножават 8 цифрени числа наум. Обаче понеже не говорят изглеждат глупави. Обаче ние можем да им помогнем като се опитваме да сме им приятели и те ще ни научат на някои от малките си тайни за да сме и ние специални.

И дотам беше с подигравките за брат му....


Но все пак аз и преди казах - тук хората са много по-толерантни...или може би по друг начин се възпитават децата и това, че децата с проблеми не са изолирани а сред останалите ги прави по толерантни...
Примерно родителите на дете с Даун се смятат за специални и детето за такова. Тук ги наричат - целунати от Ангел. И всички деца се нареждат ангелското дете да ги гушне всеки ден за късмет и го търсят в игрите си....
В моето детство - срам ме е да го напиша, ама аз смятах децата с Даун за идиоти. Ходеха в "Идиотското" училище. Моите родители са много толерантни хора, сигурно биха ме изяли с парцалите ако знаеха какво мисля,  но това, че тези деца бяха отделени и никой не ни позволяваше да играем с тях/имам предвид техните възпитателки, а не родители/  ги правеше идиоти....  Родителите се бояха да си смесват децата с обикновенните деца...да ги предпазят. С което още повече ги отблъскваха.

Стана много дълго, но ще напиша още нещо. Когато големия ми син беше на 2г. чета аз на ваксини и аутизъм... Аутизъм - това ще да е някакъв вид идиотизъм. Неее....това на мен неможе да се случи.....
Когато малкия батко заведохме на психолог - реакцията ми беше - Тая къде е взела диплома  - какво  за симптоми ми говори - Аутизма е идиотизъм.... моето дете не е идиот...
Е да, ама не - Аз бях идиота.   ....

Всъщност за да приема детето си ми трябваше време да разбера какво е аутизъм. И че това е ДЕТЕ с малко екстри   ПОсле ме беше срам от себе си....ама вече мисля, че си научих урока...

Деси, с това което пишеш за отношенията на децата по между им, съм съгласна. Т.е. наясно съм че и здрави, развиващи се в норма деца си разменят обиди и подигравки - било защото някое има щръкнали уши, или пък било видимо непохватно и тромаво в часовете по физ.въз. или дори защото е твърде ученолюбиво и му се подиграват, че е зубрач и подмазвач на учителите... Абе варианти хиляди... И във всяка детска микро-общност има по един поне тартор, който се стреми да изпъкне и завлече масата като си намира най-свития и го "везма на мушка" за да си гради авторитет на негов гръб... Обаче здравото, развито в норма дете би могло да се защити - да отговори на обидата.., да се поступат ако са момчета.., ако само не може да се справи, да потърси помощ от родител или по-голям брат/сестра, като се оплаче че е било нагрубено... Докато нашите деца са напълно беззащитни... Поне моята дъщеря е... И дори и да се намери дипломатичен изход от ситуация, каквато описа МариАнка, то ще е палеативно решение - до следващият път, до другата подобна случка.., а тогава ако не си съвсем наблизо за да предприемеш нещо своевременно?!...
             Но ти самата казваш, че живееш в едно значително по-толерантно общество.., а тук има още много какво да се променя в съзнанието на хората...

Казваш че е беззащитна. А тя как реагира когато е наранена?
При нас много наблягат на това - чак е смешно как описва моето диване чувствата си - "Аз съм наранен, моите чувства са засегнати, гневен съм и ще плача и ще страдам и ще съм тъжен!" - това като му забраня нещо примерно По подобен начин описва когато учителката го е наказала и т.н.
На това много държат при нас - той не разбира нашите чувства, но вече може да опише своите много добре. Което пък ни помага да му помогнем когато се чувства пренебрегнат, наранен и т.н. и да му дадем идея как да се справи с това сам.
Идеята детето е безащитно е много лоша. Не, не са беззащитни. Напротив - тяхната защитна система работи МНОГО ДОБРЕ, дори бих казала прекалено....дотолкова, че са способни да се затворят напълно за да се изключат от света.  Ние колкото и да ги дърпаме при нас, те няма да се върнат, ако те не искат. А за да поискат те трябва да вярват, че не са беззащитни. А това с майка която "пази" детето няма да се получи... просто със съзнанието, че ще ги боли и ще са наранени трябва да ги "изритаме" да се справят сами, ние сме там за да им помогнем да повярват в собствените си сили.  Високата самооценка според мен е нещото което помага изключително много.
В първата "диагноза" ли да го нарека на сина ми пише нещо от сорта, че липсва самооценка, че детето е без самочувствие и не знае на какво е способно, не реагира на похвали и т.н. което пречи на социализацията му. Също пише и за майка му  която е все там да комуникира вместо него и да му помогне....  Това всичкото в негативна светлина. 
не казвам да ги зарежем да се оправят сами...но те също биха могли да се защитят не по зле от останалите деца ако им покажем начина по който да го правят. Това трябва да ги научим - да вярват в себе си. А това няма да стане ако ние не вярваме в тях.
Знаеш ли, аз много се възхищавах преди как мъжа на Катина беше научил за 2 дена Мишо да заспива сам и на време вечер. А аз 5 години ходеш като сомнабул по цала нощ. Трябваше ми помощ да повярвам,ч е детето ми може да се справи само и да се научи да спи нощем. (сина ми спеше по 2-3 часа на нощ и то разпокъсано). когато аз повярвах, че мога да го науча и детето повярва, че може да се справи.
Сега сам си ляга, заспива и спи до сутринта. Ама 5 години и половина аз бях за бой....щото мислех, че това е невъзможно. Защото опитите ми да го науча завършваха със реване цяла нощ. Не, моето дете неможе да спи нощем и това е... Е, направих му лоша услуга -дете което не си почива неможе да върви напред.... И то само защото аз не вярвах, че той може да се справи. сега той знае, че може да заспи сам, че може да спи цяла нощ и всички спим спокойно    Преди половин година нямаше да повярвам,ч е този ден ще дойде... Обаче ето че дойде - сега като е време за съм  малкия батко казва - Аз мога да спя сам, аз ще спя цяла нощ и ще се събудя починал.... повтаря това което му "набивахме" в главата и заспива...за цяла нощ.
Толкова за беззащитните.... трябваше ми 1 седмица да го науча да спи по цяла нощ(от стартова позиция заспиване около 1 сутринта, събуждане на всеки 40 минути за по час.....)ревах малко във форума  не вярвах, че това ще работи като система....в дена когато повярвах, че може и да сработи Малчо спа цяла нощ. И от там нататъка - ако ми се събудеше му напомняхме, че той МОЖЕ да спи цяла нощ и той заспиваше пак. Само след 10 дена вече нямаше нито едно събуждане.... Ставаше сутрин, отиваше до прозореца да види дали е светло и е станало време за ставане. 

Не ме разбирай погрешно -аз не познавам детето ти, нито теб, но съдейки по себе си огромна грешка правим, че мислим децата си за беззащитни....ТЕ НЕ СА!

Незнам за твоето, ама моето излезе ли от релси, хииииииииич не е беззащитно, ние наоколо сме такива  тогава ти трябват определено поне доспехи и шлем 

Ама много пъти съм го казвала - ще го кажа и сега.Всичко могат, но ние не знаем как да ги научим   


Ефектът на Пигмалион
Този пример на самосбъдващо се пророчество първо е бил наблюдаван в класната стая. В една демонстрация на учителите се казва, че някои от техните ученици имат високо ниво на потенциал, а другите – ниско ниво на потенциал. Разбира се, нямало е такива различия между двете групи. Различията са съществували единствено в очакванията на учителите, създадени от експерименталната ситуация. При това, групата от ученици, които са били с приписания висок потенциал, по-късно получили значително по-високи резултати на IQ тестовете, отколкото другата група. Учителите били предали едва доловимо своите очаквания на учениците си (Rosenthal & Jacobson, 1968).
Този ефект на очакването е бил наречен ефектът на Пигмалион, наречен на Пигмалион, цар на Кипър, който се влюбва в една статуя от слонова кост на красива жена на име Галатея. В отговор на молитвите на Пигмалион статуята оживява, като превръща фантазията му в реалност.
/215/ За да се тества ефектът на Пигмалион сред жени, феноменът е изследван в класната стая. Не са открити никакви полови различия; ефектът е бил открит и при момчетата, и при момичетата.
Ефектът на Голем
Противоположният ефект е бил наименован ефектът на Голем, като описва ситуацията, в която ниските очаквания са повлиявали на изпълнението. (Голем е староеврейска дума за зомби или автомат). За да тестват ефекта на Голем, психолозите в Израел изследват командирите на армейски отряди, като им казват, че някои от техните парашутисти на обучение, които били получили ниски резултати на теста за физическата годност, следва да се справят също толкова добре в обучението, както обучаваните войници, които са получили по-високи резултати на теста за физическа годност. На командирите в контролната група не е казано нищо за физическия потенциал на онези с по-ниски резултати под тяхно командване. По този начин са установени очаквания за някои от хората с ниски резултати (Голем), но не и за други.
Резултатите показват, че обучаващите се с ниски резултати в експерименталната група се подобряват значително, отколкото обучаващите се с ниски резултати в контролната група. Изследователите заключават, че „повишаването на очакванията води командирите до това да очакват повече и да изискват повече; подчинените, от които се е изисквало много, са се справяли по-добре и са изпитали по-голямо задоволство” (Oz & Eden, 1994, p. 751). Обучаваните войници от контролната група, които са били с по-ниски резултати, чиито командващи не са имали очаквания за тяхното изпълнение, са постигнали значително по-малък прогрес.
Тези открития са използвани в техниките, прилагани от ЦРУ за подготовка на техния „персонал”. Вечер, преди заспиване, докато човек е в отпуснато състояние в леглото и сутрин, веднага след събуждане, може да му се повтарят кратки послания (възрастните си ги казват сами). Те не трябва да съдържат отрицателни думи: „не”, „нищо”, „никой” и т.н., а само положителни, кратички изречения. За Мишо можете да използвате например: „Мишо, ти си много умно момиче” и „Мишо, можеш много”. Отделно, всеки път, когато се справи с някоя задача, му казвай: „Ти си много умно момче!”
 Важно е вашите очаквания – на всички в семейството -  като на най-значимите хора в живота му, да бъдат, че ще се справи. И ще се справи!

Ще си позволя да се включа в темата ви:) Повечето от дечицата се подпомагат от ресурсни специалисти, нали, т.е от Ресурсния център във вашия град. Ще ви споделя практика, която ние провеждаме, и даде добър резултат. В началото на учебната година, особено ако детенцето е в по-малка възраст, помолете госпожите и психолога или ресурсния учител, да свикат родителска среща на групата. И тогава специалистът да стане и да обясни на родителите, че в групата има различно дете, и в какво точно се състои "различността". Вземете и вие думата, обяснете им. Колкото и озлобени и напрегнати да са другите родители, все ще е останало нещо в душата им, което да реагира. Нека те да се замислят как реагират пред детето си, когато видят инвалид, психично болен, просяк на улицата. Нека да бъдат помолени да обяснят и покажат как трябва да се държи човек с тези хора, как да бъде толерантен. За повечето родители тези разговори са тема табу (за съжаление). Но един-двама да се подсетят, пак ще е напредък. След това може специалистът да отиде в групата, и да поговори и по "детски" с децата. Трябва да им се покаже как да бъдат съпричастни и емпатични. Повярвайте ми, много малко им трябва, за да започнат да променят вижданията си. Получава се дори и при по-големи деца. Гледната им точка само малко трябва да се измени. Много ме боли, когато срещам неразбирането на другите, но просто те не са достатъчно информирани, и затова не могат да бъдат толерантни. Надявам се нещата да се променят! Успех!

Деси, точно това е което ме притеснява - че Лора в такива моменти видимо не реагира, но не знам какво се случва вътре в душичката й. Лошото при нас е, че изобщо още не сме достигнали момента тя да се изразява словесно и ако не даде някаква друга реакция /чрез жест или мимика/, аз само мога да гадая как се чувства.  В примера който дадох с подигравката "Това глупаво голямо момиче не говори", на тази реплика Лора изобщо не отреагира - дали защото думата "глупаво" й е твърде абстрактна като значение /аз никога не съм я наричала така/ т.е. не е разбрала че й се казва нещо обидно.., или действително самозащитния механизъм да се изключи от ставащото е сработил 100%...- не знам. Но това което ме тревожи е, че такива случки, ако тя си ги изживява вътрешно и я тласкат към "самоизключване" от заобикалящия я свят, й нанасят сериозна вреда... Пък в крайна сметка нали това е голямата борба - да търся начини да я приобщя към този заобикалящ я свят, т.е. да създавам за нея стимули, които да я подтикнат тя да пожелае да прекрачи границите, които сама си е поставила за да се изолира от него, а не обратното - да се капсолира...
           Оффффф, не знам!  Това ми е огромния проблем, че не мога да я накарам още и още да изразява емоциите си словесно. Непрекъснато се мъча да изисквам от нея да изказва с думи поне непосредствените си мисли и желания, а не да се опитва да ме "дерижира" с жестове, но успехите ми засега се свеждат само до това тя да използва готов словесен "шаблон"  /напр. ако иска сок да каже "мамо дай ми сок"/.., но сме още далеч от способността сама да конструира и изкаже мислите си в думи.
           Ако някой може да ми даде конкретни практически идеи в тази посока, ще съм наистина благодарна!

От известно време Криси се приближава плътно до телевизора и започва да се взира в него буквално от 2 см разстояние, в много случаи се допира с лице до него. Също така си прибелва очичките, но не мога да разбера в какви случаи. Много често си приближава лицето плътно до моето и ме гледа в очите от съвсем близко. Означава ли това, че има сензорен проблем свързан със зрението?
Иначе смятам, че е добре със зрението, защото в нищо друго не се взира така (книжките ги гледа от нормално разстояние), не се блъска в предмети, винаги хваща това което иска от първи път, с една дума няма други признаци, които да ме карат да мисля, че недовижда.

Включвам се в разговора малко късно, но доскоро нямях интернет по технически причини.
Марианка, опитай се да приемаш тези ситуации спокойно. Те с времето ше отминат.
Ние живеем в малък град където се поьнаваме почти но имам много случай когато сме на разходка с моя син не само деца се заглеждат и коментират. Опитай се да отминаваш тези неща и когато забележиш, че някой ви коментира започни разговор с детето какъвто и да е дори и то да не ти отговаря, така хората се замислят и коментират например " Я виж как си разговарят" и така  докато вече спре да ти прави впечатление.
Ако пристъпите към кавга с тези които коментират , дори и твоето дете да си мислиш, че в момента неразбира какво се случва това не му се отразява добре. Моя син има невероятна памет за някои неща и когато забележи, че някои се държи лошо с него може след година но като го срешне го удря.
Мили майчета тепърва Ви предстои да ви се случват такива неща, намерете сами начин да излизате от такива ситуации  и нека това винаги да е с усмивка. Така ще накарате околните да се срамуват.
Някой друг път мога да ви разкажа много такива ситуации, но бъдете силни.
Синът ми е посещавал масово училище много години и там всички деца си играеха с него като го приемаха като по малък и му викаха "ела при кака "и "ела при батко" и така .....
БЪДЕТЕ СМЕЛИ И ИЗЛИЗАЙТЕ ОТ СИТУАЦИИ С УСМИВКА , мислете, че следващия път ще е по-добре. Ние и да искаме неможем да възпитаме всички деца на света, а има родители които  само се радват на своите здрави деца и не ги интересуват околните , не възпитавт децата си за реалния свят за съжаление. Но мен ме усопокоява факта, че другото ми дете което е на 14 год. вижда, знае и помага на всеки в беда - болен , здрав, млад , стар или какъвто и да е . Това е моята награда за този вече 21 год. период с моето голямо слънце, които се казва Лазар / Ачи/

blondy-mamma,  при нас когато почна терапията детето ми не говореше. Казваше някои думи, но само пред нас. Пред чужд човек никога. Като добавиш и ужасните проблеми от СИД които имахме можеш да си представиш каква стена бепе изградил към света. И терапията ни започна с това, да го учат да осъзнае чувствата си.
Първите му сесии бяха терапевта реди 3 кубчета едно върхо друго и той ги събаря и т.н. и т.н. ... до брезкрай кубчета. Трудничко му влязоа под кожата да му привлекат вниманието. Но когато това стана започнаха веднага с емоциите. На картинки. ПОказват му ги - детето плаче. детето се е ударило. Боли го. То плаче.
Детето си ляга, угасят лампата. тъмно е. Детето го е страх . и т.н. до безкрай.
Уплажен, тъжен, плачещ, разгневен, ядосан, сериозен, весел, усмихнат, смеещ се на глас и т.н. При моя син нямаше "смях на глас" в този момент. Учеха го и да се смее. Учеха го да извика
"браво" като се справи с нещо. Учеха го да реагира като го похвалят(при него нямаше и реакция на похвали).... Иска ли нещо пишеше. Страх ли го е - пищеше. Гладен ли е - пищеше...

Много помагат картите ПЕКС. С тях децата с проблеми в комуникацията се научават чудесно да описват чувствата си и желанията си. И после и да ги вербализират.
Но дори и само на етап да ги изразяват пак се справят чудесно.  Нашата терапия е насочена много към това, незнам дали защото детето ми е със СИД, но предполагам всяко дете с проблем в изразяването на емоциите би се възползвало. Т.е. учеха го да показва какво чувства.  В момента той го изговаря много смешно, защото още говори "Развалено", но тези изрази са заучени и си изпльосква както му падне("тъжен съм , плаче ми се и е ОК да плача", или "ако не ходи магазин  аз съм гневен, чувствата ми са наранени) но постепенно предполагам ще се научи да е умерен и в това. Идеята, е че ако детето е наясно с чувствата си вече може да му покажем как да се справя с тях да ги контролира и да му предложим решения на ситуацията. Но ако то не ни каже къде го "боли и сърби" ние няма как да му помогнем... 

Галя, незнам за сензорен проблем  , но може да отнемеш телевизора за 1 месец съвсем и да не го пускаш въобще. Следи го в какво ще се взира.  телевизиаята им дава прекалено много стимулация...моя най-малкия син понякога се залепва така на ТВ-то - предполагам експериментира - като се приближиш много се виждат цветни точки а не картина. Вждала съм го и да "Занича" да види нещо което не е на екрана(като в огледало - ако се извиеш и погледнеш отблизо ще видиш какво има отстрани) - предполагам още не му е ясно как работи точно уреда За взирането в очите може да видиш отблизо същите цветни точки....като в ТВто.
За белването на очите нищо незнам. Май не ти помогнах много.

Ама и аз за очите нищо не знам. Моя малък специален батко спи с отворени очи. Понякога махам с ръка пред очите му да се уверя че спи  защото той има и моменти когато "Зацепва" и стои като припариран(напоследък много по рядко). Много търсих инфо по въпроса, нищо не отрих. ПОнякога ако ги затворя с ръка докато спи известно време стои с затворени очи после те пак се отварят. Очите му не са само бели като спи - всичко си се вижда, все едно те гледа, само са леко притворени. Не помня и кога почна да спи така - като много малко бебе съм сигурна,че спеше с затворени очи.Някъде сигурно между 1 и 2 годинки ....   

Много полезна дискусия. Според мен децата са различни - срещала съм описания на хиперсетивност, хипосетивност и други, и си мисля, че подхода към тях трябва да е различен.
Децата, независимо дали говорят или не, усещат. Дори да са на ниво на чувствата 10 месечно бебе, едно бебе усеща кога си добър и позитивен и кога всяваш страх.
За отношението с околните и детето - Дороти има много положителен при сина си, аз все се каня да прегледам по-подробно постове й в тази посока. За мен е много полезно achi-87 и blondy-mamma да споделят опит, дори и да е негативен, за да можем да се поучим. В много училища се практикува написаното от achi-87, детето да се представя като по-малко, бебе, за което са се грижат. А това ми се струва дори по-вредно.
Аз правя аналогия, ако едно дете има алергия, не му даваме всички храни, за да може да се справи организма сам. По същият начин, ако има проблем с нервите, не е редно да го пускаме за всякакви изпитания, докато не е подготвено. А и тези примери с изхвърляне на кошчето, подигравки, те не са нормална среда.
Реших да давам детето в http://www.pumpelina.eu , в целодневната зала. Докато бях вътре за адаптацията й, ми направи впечатление, че за всички деца, които са там, се отделя доста внимание на личността на детето, похвали, обяснения . Като има конфликт между децата винаги се обяснява и на двете, или им се показва едно приемливо решение. Дано и за в бъдеще да е така. От друга страна, това е нормалната среда за децата, а не да се карат за столчета и да си разрешават конфликтите сами.

*Галя*, аз си мисля, че може би вече проявява повече интерес към света. И моето дете ги правеше тези неща в началото. За "прибелването" само не знам, може така да си мига, това също е интерсно забавление.

Галя, за взирането в телевизора и аз предполагам, че е вид изучаване, а не зрителен проблем. Най-лесно ще ти е да опиташ да направиш като детето - погледни телевизора от 2 см и виж какво се вижда. По-скоро изострената наблюдателност на детето е доловила някакви детайли и се заглежда да ги доизучи. Моят син така се навежда по улиците - харесва му да гледа колелата на колите. За книжки с картинки - проверява ги и как изглеждат надолу с главата и после ги обръща правилно. Като беше малък, искаше да пипа телевизора (самите образи по екрана), сега обаче цъка копчетата и сменя каналите, а ако тв е изключен и иска да му пуснем филмче, подава ни щепсела (контактът му е висок, иначе би се пробвал май и сам)
Дъщеря ми (която няма проблем) пък като малка беше открила, че колонките на касетофона вибрират от музиката и й харесваше да слуша с ръка на колонката - използвала е и костната чуваемост. Това го казвам, защото всички деца виждат света по свой начин и забелязват неща, които ние не виждаме или не искаме да видим, и не всяка проява на любознателност е непременно проблем.

Деси, благодаря ти за разясненията! Ще ги потърся тия карти ПЕКС, дано ги има в някоя книжарница - да си ги купя и вкъщи да пробвам да започна да я насочвам към осъзнаване на емоциите. Ще говаря специално и със психоложката в дневния център /от другия понеделник тръгваме пак/. Просто ще й го поставя като изрична задача това - като работи с Лора да набляга върху различните чувства - осъзнаване и изразяване. Защото особено през последната година Лора има осезаем напредък по отношение на задържане вниманието й върху конкретна работа - съсредоточава се, внимава какво се изисква от нея, изпълнява го с прецизност... Т.е. налице са всички предпоставки за резултатна работа с нея. Но сега като се замислям, обучението и рехабилитациите с логопеда /поне през последната година/ са насочени предимно в образователна посока, т.е. целят да подпомагат учебните й резултати, процесите на ограмотяване.., а работата върху емоционалното й развитие като че ли е останала на заден план...   Което разбира се е и мой пропуск... Но сега определено ще го изискам това от психоложката и ще гледам да ги синхронизираме нещата - това, което тя прави с Лора в дневния център, същото аз да го продължавам у дома /по същия начин както с ученето и домашните/.

Галя, и аз като момичетата мисля, че причината детенце да се взира толкова от близо в ТВ, а казваш че така прави и като те гледа в очите /от съвсем къса дистанция/, е че просто се наслаждава на "оптическия ефект" /размазване, цветни петна.../, който се получава при такова близко кадриране. На същото се дължи и подбелването - просто детето експериментира с необичайните ефекти, които могат да се получат чрез зрението. --------  Което ме подсеща, че съвсем наскоро Лора един ден, както от нещо се беше напрегнала и се чудеше каква магария да ми сервира.., по едно време я гледам - криви си очите и ги събира в центъра.., което го съпровождаше с някаква полу-озъбена, поле-ухилена гримаса... Абе точно както едно здраво дете би правило някакъв маймунджлък.., ама тя - явно впечатлена от ефекта на разфокусиране, получаващ се при събирането на очичките, като почна да го прави едно след друго... ... еййййй, Богу, казвам ви, лошо ми стане...    Рекох си "Малеййй, ей ти ново 20 - сега ако това й стане навик..."   Добре че беше вече привечер и като си легна и се наспа, на следващия ден явно го беше забравила тоя номер.

Картите не се продават по книжарниците., но може да си направиш.
И някой ще трябва да ти покаже как се работи с тях. В София в ресурсния център мисля от време на време правят обучения, може да се свържеш с Мая Стоицева и да питаш кога ще има такова. Катосън, Оля или някой от другите логопеди които пишат тук сигурно също биха могли да са ти от полза.
Това е система за комуникация и общуване с картинки -  PECS или СКОК на български. Много сме писали за картите в предишните теми, има май и отделни теми - може да потърсиш. Идеята им е че детето се научава да общува с тях без да му е необходимо да говори. Като пък от друга страна това стимулира говора и децата и проговарят. В момента в който са готови да вербализират нещо те спират да го "казват" с карти. Много е полезна системата защото дава на децата удоволствието от общуването - нещо което нашите деца трудно опознават. И когато видят, че това общуване им носи предимства те и започват и да говорят с нас...

Деси, мерси още веднъж! 
Ще говоря първо с психоложката и логопедката в дневния център. Предполагам, че те ще са запознати с тая система.., може и да имат такива карти в самия център и да работят с тях, но аз да не съм знаела. Та ако са подготвени /а би трябвало да са/ за работа по тая система, те самите ще ме насочат какви точно трябва да са картите и как да си ги направя, а после и да работя с тях.  Пък ако там нещата нещо не се получат според очакванията, ще мисля за тия обучения в Сф.