Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

  • 50 673
  • 547
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 2 352
Моят син така се доближаваше до телевизора.Още откакто го сложих на проходилката се залепваше за телевизора и продължи дълго след това.В къщи постоянно се крещеше - "По далече от телевизораааа"Това беше и едно от първите изречения, които каза.Като застанеше там и сам ехолалично го изкрещяваше  ooooh!.Все си мислехме, че ще му се отрази на зрението.Направихме онзи преглед дето казва от разстояние кои цифри вижда с двете очи, и после с всяко едно по отделно.Слава богу за сега е добре.
Това определено го считаха за проблем.Как спря не мога да отговоря точно.Предполагам с цялостното израстване и в резултата на повишаване на общото разбиране като цяло.Много характерно за децата с тази диагноза е, че гледат понякога с периферното зрение, или под ъгъл./поради трудната зрителна обработка/.Мисля, че упражненията с Брей Джим много биха помогнали.За чувствата много е важно да обясняваме на децата и собствените си чувства.Нещо подобно е и идеята на холдинг терапия.Като например - "много съм ядосана на продавачката, че ми сложи омекнали домати" или "много съм щастлива, когато ми се усмихмаш така", или "много ми е приятно, когато сам/а си измиеш ръцете, защото съм уморена и ти ми помагаш.Ти уморен/а ли си?".Нещо такова.Когато чуват често за нашите емоции, по лесно ще почнат и те да изговарят собствените си като нас.

# 106
  • Мнения: 3 591
много хубава и простичка статия защо трябва и как да учим децата да си изразяват емоциите./на английски/
http://teachinglearnerswithmultipleneeds.blogspot.com/2008/04/wh … o-know-words.html
Знаете ли как се казва липсата на думи за чувства? Алекситимия

# 107
  • Мнения: 588
       Карти за емоциите има в галерията на Bluevelvet.
http://picasaweb.google.bg/DesislavaPeeva79/eTKNSH#
http://picasaweb.google.bg/DesislavaPeeva79/JKsoGK# Peace

# 108
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Случайно попаднах на теория за връзка на витамин Д с аутизма. Ако не ви е позната:

http://www.vitamindcouncil.org/health/autism/

# 109
  • София
  • Мнения: 2 352
Тази тема нещо посърна  Rolling Eyes

Имам нужда от помощ и съвети Confused.Един от симптомите на аутизма е фамилиарниченето и неумението да разграничават аутистите кога и как е уместно да поддържат контакт.За Мишо това важи с пълна сила.Хареса си човека някого и се залепва като гербова марка.Прегръща, целува, гали деца, които едва познава или дори току що се е запознал.Предпочита каки блондинки, или в краен случай брюнетки напомнящи му кака му.На децата никак не им е приятно естествено това фамилиарничене.
Всяка една идея  би ми била от полза.Благодаря  Hug

# 110
  • Мнения: 4 587

Аз не мога да ти помогна. При Кирил не само че не отслабва привързаността към майка му,
ами и май се засилва. Изкарваме два дни и една нощ без нея, но трудно.
Предпочитаниятя му са към каки с голям и изпъкнал бюст. Те са секси. Тип Мара Отварачката.
Слава Богу, само декларира, не ги прегръща.

# 111
  • София
  • Мнения: 10 213
Катина не знам...Бубка определено не фамилиарничи,даже бих казала е подозрителна към околните.обаче има развито някакво направо шесто чувство към хората.Не мога да го обясня ,но просто усеща кои хора я приемат и харесват.
Да кажа по моята любима миризлива тема Mr. Green-мисля,че бяхме дотук с проблемите.Всеки ден ака дребната,което не се е случвало от бебе.Благодаря на всички за съветите и помощта. Hug

# 112
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 620
Ох, познато ми е Sad. Четох в руския форум, че обсъждат точно това, формулирано като лични граници, но конкректни съвети не прочетох. Трябва да надникна пак.
Моята принцеса също се гушка в определени хора, които си хареса, но след известно време започва дърпане на блузи Confused Сетих се, как преди 3г се стреснах, когато твоя Мишо понечи да ме гушне, защото тя тогава само дърпаше и скубеше, и аз съответно очаквах същото Embarassed

# 113
  • Мнения: 465
Здравейте:)
Катина-аз обикновено "замазвам "положението при контакт с друго дете."Колко готина играчка, дрешка или умение" притежава образеца на чувствата и как му се радваме..Аз все говоря в множествено число..Така избягвам директните въпроси...При нас непознатите деца се объркват от плача и-като на малко бебе,отчаян,а е на 6 години...

# 114
  • Мнения: 4 451
Катинка, за жалост аз не мога да дам никаква идея. Ние нямаме този проблем. Мими проявява такава любвеобвилност само към сестра си, мен и баща си. Другите ги държи по-скоро на дистанция. Confused Но при нея има друго. Не дай Боже някое дете да е облечено с блузка, на която има нарисувана Барби или Уинкс.... веднага отива при него, навежда се и започва да коментира какво има на блузката. Съответно децата реагират бурно, а майките им още повече: "Ти не виждаш ли, че не и е приятно така!". В такива моменти ми иде да кажа: "Ми не, не вижда! Ако можеше да види и разбере, нямаше да прави така!". Но стискам зъби и я отсранявам. После се опитвам да обясня, че не бива така да пречи на хората. Confused Cry

# 115
  • Мнения: 903
Точно тоя проблем не ни е споходил още /за който пита Катина/ и затова практическа идея не мога да дам... Моята госпожица, както вече съм споменавала, се държи предимно дистанцирано и е склонна да прегръща и проявява прочие ласки само към определени познати хора. -------------- Но ми се е случвало /не еднократно/ друго обезпокоително нещо - навън сме примерно и тя за нещо се заинатява... и в такива моменти обикновено се запъва на едно място и не мога да я убедя да мръдне.., та в такава ситуация се е случвало да подаде ръката си на почти непознат или дори напълно непознат човек /примерно случайна жена-минувач, виждаща че е разстроена и спира да предложи да помогне с нещо.../.. И хваща значи този непознат човек за ръка и с него е склонна да тръгне, явно водена от вътрешното усещане  че той/тя би й угодил/а на това, за което се е запънала #Crazy  Ей от такива ситуации направо изтръпвам, щото ме е страх че оставя ли я и за секунда без надзор навън някой може просто да я хване за ръка и тя да тръгне с него... и сещате се какви ужасни неща по-нататък могат да произтекат.. Sick.. дори и да ги изрека на глас не искам... Sick

# 116
  • Мнения: 4 451
Блонди мама, този страх май го носим всички в душата си... Confused Мими с непознати не обича да контактува и до сега не  се е случвало да поиска да тръгне с такъв, но пък мен ме смущава и друго. Тя няма чувство за срам. Не се срамува, когато е голичка. Не може да отсее редното от нередното...

# 117
  • Мнения: 903
Мари_Анка , в тия ситуации, които описвам, вси пак аз съм присъствала.., т.е. виждайки ме до себе си може би тя добива кураж... А ако ме няма не знам дали би подала ръка да тръгне с непознат.., ама смея ли да си направя такъв експеримент, я?! Sick ------ Другото за което пишеш - отсяването на редно от нередно /неудобно, срамно/ го има и при нас и аз просто се опитвам да й създавам съответните  навици, обяснявайки защо нещо трябва или не трябва да се прави по определен начин, но в никакъв случай не мога да разчитам на нейна съзнателна преценка в тая посока.

# 118
  • София
  • Мнения: 10 213
А пък Бубка като види бебешка количка се хваща за нея и тръгва Crazy,въобще не и пука ,че не познава майката,която я бута.Тя от малка обожава колички да бута.Мими като беше бебе Бубка ми беше основен помощник в бутането на количката.Сега и се карам като тръгне нанякъде,но мисля,че не ме разбира,още повече че хората много и се радват,че им се хваща за количките Laughing,шегуват се да се постарая и да угодя на детето с едно бебе и количка.
и друго-от известно време Бубка направо е пощуряла по кучета,в смисъл само да види куче и тича да го пипа,буквално не я удържам.Аз пък изпитвам неистов страх от кучета...и нали се сещате-само като я видя как тича с протгената към устата му ръка и зле ми става.

# 119
  • Мнения: 465
Здравейте:)
Аз пък съм виждала само една любов и нежна взаимност между децата и животните-кучета, котета, кончета...Имаме при мен и едно голямо куче ,което не се отделя от някой тръшнал се с рев и сополи на земята.Кучето го лиже, побутва с муцуна  или с крачето...Нас , хората непознатите повече ни плашат...Онзи ден си мислех ,че проблемът с общуването е понякога в нас,а не в децата...Те като ,че ли имат време да разгледат света наоколо в най-малките детайли,а ние  непрекъснато нямаме време да споделим взаимно откритията им...Ето за това тук говорят, че имали успехи с "подовата" терапия за родители-да седнете заедно на земята и не да прекъсваш играта на детенце,а да се включиш в нея.Около мен никой няма време за подобно изживяване.Май съм ядосана Sad(

Общи условия

Активация на акаунт