Ами Margaret (Brokenhearted),ти мила днес също си рожденничка:
- Публикувана: 1 септ. 2008, 07:27 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2008, 09:42 ч.
Септември месец - края на лятото
Благодаря ви много за пожеланията
Рони той си е достатъчно щуричък но да е жив и здрав пък другото някак си ще го преживея
...дори и снаха някой ден 
Сега в момента с баща си карат един акумулаторен мотор и сержа е възхитен от уменията на сина си...приличал на него щото той имал С категория пък аз с мижавата В за никъде не съм била
Марго сладурано много здраве и щастие ти желая
няма да говориш така 
Честит празник на малък сладур Слави , да е здрав,щастлив,умен,красив,палав и скоро батко!
Херинка,четит празник мила!
Честит празник Марги,желая ти здраве,щастие и сбъднати мечти!
Апък аз в Петък видях Бела хубавела фръц-фръц,пук-пук.
Тази нощ сънувах,че съм бременна и пак с момче.Трябва тези дни да ми дойде.
Eха, днес си имаме хубави поводи за празнуване
Честит рожден ден на малкия голям мъж Слави , с пожелание за много здраве и щастливо детство, а на мама Хера от сърце и пожелавам много скоро и една розова приказка
Марго Честит рожден ден и нека всичко лошо да е зад гърба ти, пожелавам ти много здраве, много късмет и много любов
Честит рожден ден на малкия голям мъж Слави , с пожелание за много здраве и щастливо детство, а на мама Хера от сърце и пожелавам много скоро и една розова приказка
Марго Честит рожден ден и нека всичко лошо да е зад гърба ти, пожелавам ти много здраве, много късмет и много любов
Благодаря ви още веднъж за хубавите пожелания
http://slavigeorgiev.multiply.com/photos/album/8#1 - агресия на мотор
http://slavigeorgiev.multiply.com/photos/album/8#1 - агресия на мотор
Честит Рожден Ден на най-готиният моторист! Жив и здрав да е и все така див! Че и повече!
Хера,честит празник и на вас двамата със Сержа!
Марги, Честито и на теб, детенце! С цялото си сърце пожелавам догодина да празнувате този ден трима, а защо не е четирима! Специално те гушам!
Ммм, да видим:
-спя до 10 сутрин
-после двама левенти ми поднасят закуска в леглото - единият ми чете сутрешния вестник,а другият ми реже филийките на залчета, за да не се натоварвам
-следва релаксираща половинчасова вана с разните му там аромо- и всякакви терапии
-следва дълъг масаж от онзи черния батко, дето Лилибон ми го уреди
-обяд с двамата левенти
- дрямка, защото горното е мнооого изтощително
- разкрасяващи процедури
-вечерни приеми и балове
Та така при мен!
Ще се опитам да ви вмъкна някъде в натоварения си график!
П.С. Сега сериозно - опитах се да кача снимки, ама изобщо не ми отваря страницата на снимка-та. Защо така?
Да разкажа набързо за нас. Първо както разбрахте имах реалния шанс да родя у дома. Че нали цяла седмица бях със силни,но непродуктивни контракции. И си се натисках. Докато ми изотекоха водите. Докато се оправя мина още време. Отидох в блоницата в 5,30. Попълниха документите, следваха разни не дотам приятни процедури и отидох в банята за душче. Там да съм стояла около 10 минути, защото топлата водичка ми облекчаваше болките. Излезнах от банята и легнах на леглото си в предродилна зала. Ама както легнах усетих напъните. И акушерката усети. И ме пита. ама аз викам, че е рано още. Но тя за всеки случай викна док. И се оказа, че раждам. Та така - само легнах за 2 минути в предродилна и веднага се изстрелях в родилна. Нямаше време за системи, упойки, болкоуспокоителни. В интерес на истината открих разликата при раждането на 3 и 4 килограмово бебе. Има си разлика. Особено при кърпежа после. Бебчо се роди в 7,15. ЗА да докаже, че 4 килограма могат и да вряскат доста по-силно. 
Да кажа,че още тогава ми се стори приказно красив е излишно. То си е ясно. В 9,30 вече си бяхме в стаята и се кърмехме. Оказа се, че съм родила малка трифазна помпичка. С невероятен ищах за ядене. Беше невероятно изживяване -най-сетне аз и бебчо заедно и гушнати. След толкова безумни страхове и толкова много напрежение. БЛагодаря на Бога с цялата си душа, че след толкова мъки най-накрая имам своя Дар! 
П.С. Толкова дълго не смеех да повярвам, че и аз някога ще преживея това, че в крайна сметка ми трябваха дни да осъзная, че се е случило. Ами вие го знаете това де. В тази връзка като се роди бебчо и аз ревнах. А док ме пита защо и аз през рев отговарям: Ами аз родих! Можете да си представите картинка!
Хера,честит празник и на вас двамата със Сержа!
Марги, Честито и на теб, детенце! С цялото си сърце пожелавам догодина да празнувате този ден трима, а защо не е четирима! Специално те гушам!
ООО, Класната, хелоу. Що така нямаш време, Слънчо ?
?-спя до 10 сутрин
-после двама левенти ми поднасят закуска в леглото - единият ми чете сутрешния вестник,а другият ми реже филийките на залчета, за да не се натоварвам
-следва релаксираща половинчасова вана с разните му там аромо- и всякакви терапии
-следва дълъг масаж от онзи черния батко, дето Лилибон ми го уреди
-обяд с двамата левенти
- дрямка, защото горното е мнооого изтощително
- разкрасяващи процедури
-вечерни приеми и балове
Та така при мен!
Ще се опитам да ви вмъкна някъде в натоварения си график!
П.С. Сега сериозно - опитах се да кача снимки, ама изобщо не ми отваря страницата на снимка-та. Защо така?
Да разкажа набързо за нас. Първо както разбрахте имах реалния шанс да родя у дома. Че нали цяла седмица бях със силни,но непродуктивни контракции. И си се натисках. Докато ми изотекоха водите. Докато се оправя мина още време. Отидох в блоницата в 5,30. Попълниха документите, следваха разни не дотам приятни процедури
и отидох в банята за душче. Там да съм стояла около 10 минути, защото топлата водичка ми облекчаваше болките. Излезнах от банята и легнах на леглото си в предродилна зала. Ама както легнах усетих напъните. И акушерката усети. И ме пита. ама аз викам, че е рано още. Но тя за всеки случай викна док. И се оказа, че раждам. Та така - само легнах за 2 минути в предродилна и веднага се изстрелях в родилна. Нямаше време за системи, упойки, болкоуспокоителни. В интерес на истината открих разликата при раждането на 3 и 4 килограмово бебе. Има си разлика. Особено при кърпежа после. Бебчо се роди в 7,15. ЗА да докаже, че 4 килограма могат и да вряскат доста по-силно. Да кажа,че още тогава ми се стори приказно красив е излишно. То си е ясно. В 9,30 вече си бяхме в стаята и се кърмехме. Оказа се, че съм родила малка трифазна помпичка. С невероятен ищах за ядене. Беше невероятно изживяване -най-сетне аз и бебчо заедно и гушнати. След толкова безумни страхове и толкова много напрежение. БЛагодаря на Бога с цялата си душа, че след толкова мъки най-накрая имам своя Дар! П.С. Толкова дълго не смеех да повярвам, че и аз някога ще преживея това, че в крайна сметка ми трябваха дни да осъзная, че се е случило. Ами вие го знаете това де. В тази връзка като се роди бебчо и аз ревнах. А док ме пита защо и аз през рев отговарям: Ами аз родих! Можете да си представите картинка!