Случи ми се нещо странно.. III част

meggyv ,ако си мислиш,че съм забравила       обеща да ни разказваш още днес 

Изчетох ви от крайдо край и наистина има много странни случки.И аз да разкажа една такава случка.Баба ми почина, когато бях на 9 години. Чувала съм че душата на починалия е при близките му до 40 тия ден. И така една вечер след смърта на баба, майка ми пуши цигара на терасата и усеща как някой я докосва по рамото отзад. В първия момент помислила, че съм аз и се обръща да ми се скара, че съм станала от леглото. Но няма никой.Помислила че и се е сторило и продължила да си пуши и пак усеща докосването, но този път отпред. Изплашиле се и си легнала Дали е била баба, за да се сбогува 

Ами според мен вече всичко е възможно. Как е Пламко? 
Аз като тръгнах посред нощ да раждам, баба ми се засуетила нещо в спалнята при големия ми син, който си спеше в кошарката, почнала да сгъва дрехи, да подрежда, ама супер нервна и притеснена за мене. И в този момент чула едно строго "Майко!". Сякаш някой й се кара. Помислила, че леля ми се връща за нещо (леля тръгна с мен към болницата), но видяла, че няма никого. И решила, че била майка ми (тя почина отдавна). Каза: "Сякаш с това "Майко!" искаше да ми внуши да спра да се тревожа".

Отдавна взех участие в темата,но и от тогава не чета,щот ме е шубе  
За една седмица обаче ми се случиха доста реални неща,които ме карат да се замисля-Не е ли странно?
Миналия понеделник ме удариха с колата,отървах се само с уплаха.После проблеми в работата.Вчера аз се ударих с колата,добре,че бях с колан,но столчето на малката се откопча и тя пострада малко.Колата е ясно-мир на праха и!
Днес мъжът ми намира ютията включена,престояла така 24 часа-аз съм я забравила!
Странно ми е,карък ли е или некадърност някаква?

А,забравих да кажа,че преди 2 седмици при игра измъкнах ръката на малката в лакътя.Вече ме е страх да я пипна!

Радвам се че темата пак се появи. Нямам история за разказване, само искам да кажа на Мария Ели ако е вярваща непременно да отиде и да си запали свещичка в църквата. Аз когато имам такива нещастни събития отивам и си запалвам.

И аз това щях да й предложа.Може да отидат с детето да им четат за здраве

Знам ли вече 
Вчера веднага отидохме да баят на детето,заради уплахата,че и аз минах,въпреки,че малко съм скептичта!
Вярваща съм ,не много,но достатъчно.За свещичка и аз се замислих,нещо да занеса,да ни прочетат...Сигурно ще го направим в събота,живи и здрави  пу,пу!

Признавам си, че за първи път зачетох темата и ми стана доста интересно, макар и да признавам, на моменти кожата по врата ми да настръхна 
Моите истории не знам дали са странни... Но ми се иска да ги споделя, макар малко да ме е срам. Бих казала, че съм вярваща, но не и религиозна. Винаги съм смятала, че Бог е в сърцето, а църквата като институция и свещеници е нещо второстепенно. И все пак, понякога съм усещала желание да отида на църква - и аз като другите хора да потърся упование и сила, да се помоля и да потърся прошка. И странното е, че никога не съм намирала това. Винаги от църквата излизам натоварена сякаш с мъката и болката на целия свят, не се чувствам добре, а през целия ден след това ме преследват неприятности. Когато това ми се случи няколко пъти, смутолевих пред майка ми и тя ми каза, че тя не ходи на църква, защото след това не и върви. Признавам си, учудих се много. И просто престанах да се насилвам. А иначе, ако отида на празник (особено Великден) се чувствам много добре, сякаш сърцето ми е умиротворено от камбанения звън. Сватбите също ми понасят много добре. Но просто не мога да вляза в църква в един обикновен ден - чувствам се ужасно след това. Не знам дали има и други с подобни изживявания.
Иначе и аз споделям сънищата на много от вас с асансьорите. В моят сън асансьорът набира скорост докато се движи нагоре и аз знам, че няма да спре и... не знам какво се случва след това, будя се в този момент, но е ужасно. Иска ми се да знам какво значи...
Хареса ми и идеята за починалите ни близки, които бдят над нас. Надявам се да е така. Аз съм родена 40 дни след смуртта на дядо ми - на майка ми са и изтекли водите докато са били на гробищата и са подготвяли всичко за панихидата на следващия ден. Би било добре да знам, че бди над мен...
Като че ли нямам странни случки - или поне не им обръщам внимание. Но пък щом сме се събрали на раздумка по темата, струва си да споделя 

Баща ми беше починал преди повече от година и бях сама. Чух шум, необчаен, от един шкаф зад вратата в коридора, който няма как да се блъска сам. Слушах, слушах, застанах пред шкафа и казах на глас: Татко, ако си ти, кажи ми какво да направя, от какво имаш нужда? Шумът не се повтори. Усещала съм студ от присъствието на нещо от отвъдното, скоро пак чух необичайни шумове. Чела съм, че духовете не ни мислят зло и това ме опази от паническо бягство. Просто казах на глас: Добре сте дошли, сега си идете там, откъдето идвате! Всичко приключва. 

Ивонче, споко! Някой по-нагоре, беше споменал, че чашите си имат годност. За това се чупят сами. Колкото и странно да е.

Напълно вярно. Стъклото е под напрежение и в един момент не издържа.