Случи ми се нещо странно.. III част

Ксения като прочетох поста ти се престраших да пиша. Свекърва ми почина почти 40 дена преди да се роди малката ми дъщеричка. Аз и мъжът ми сме с тъмни коси и очи. А бебка е със светли и по-светла коса. Свекърва ми беше със светли очи и коси. Все си мисля колко прилича на нея. И дали не се е преродила. Но не смея да кажа мислите си на глас за да не ме помислят за луда. И въобще това възможно ли е?

Момичета, случвало ли ви се е този вид кошмар: нещо напълно реално да ви отвръщава, да ви е страх, гнус, но да не можете да спрете да мислите за него? Гледах един филм в който показваха снимки на хора след смъртта им, много време след това го мислих този филм. Най-накрая успях да се отърва от натрапливите мисли. Но о, ужас. Вчера си разглеждам в интеренет едни графики от типа "Магическото око" и хоп, изскача ми една снимка на момиченце, все едно е заспало и се усмихва. Помислих си, колко сладко е заспало, а след това прочетох какво е всъщност.  Нищо не ме отвръщава повече от това, но не мога да спра да мисля за това. Аз съм тотално отвратена от решението да се увековечи човека точно в това състояние. Вие какво мислите?

Е, аз лично първо го бих отдала на гените, след това на окултни обяснения.  Нашият по-голям син също е доста различен от нас, но го отдавам на разнообразни гени, наследени и от двата рода. 
Освен това хората казват, че душата "влиза" в тялото много по-рано, така че лично аз - не вярвам!

На мен не мисе случват странни неща,но пък с такова удоволствие и интерес ви чета  .Единственото ,което ме подлудява и дразни е ,че всеки път когато в съня ми има вода(море,океан,река,дол) вече към края на съня една огоооооооомна вълна ме залива,(по принцип нямам страх от водата,даже обожавам да се плицикам) абсолютно всеки път е това и то сравнително често.Мислех си да не би да съм умряла в минал живот от това.Някакви мнения?

Душата влиза в тялото на бебето, веднага след като помръдне за първи път в корема на майка си. Преди това то няма душа.

Някои автори пък твърдят , че влиза почти веднага след зачатието на плода, но може безпрепядствено да влиза и излиза извън физическото тяло от ембрионен стадий до около 5-6 годишна възраст на детето............Понеже тази влизаща и излизаща безпрепядствено душа вижда и други като нея, малките деца често говорят, играят и съобщават на близките си за свои приятели, които естествено възрастните не виждат.

Тъй де, нали и аз това казвам - много по-рано от 40 дни преди раждането. Поне моите мърдаха от 16-та - 17та седмица. 

Баба Ванга казваше, че душата се вселявала  в плода 40 дни преди раждането. Точно когато бабата е починала.
Нищо не намеквам- само един Господ си знае работата, а ние няма как да го докажем. Колкото до гените за цвят на коса и очи, те като правило се предават през поколение така че е нормално да прилича на баба си.

Здравейте. Искам да вмъкна за яйцето, моето се свари, на майка ми не,а на приятеля ми не знам дали се е сварило, но каза, че е преживял нещо ужасно. Само искам да уточня, че майка ми и аз го правихме по едно и също време в една и съща стая. Може и да си въобразявам.

_bebka_ 
 
  ...това с водата и вълните, които ме заливат, е и мой кошмар...
Имаше нещо според Фройд, но в момента нещо не се сещам каквобеше обяснението. Ще помисля и ако се сетя - ще споделя.
_bebka_   . Да си купим по един пояс, а?

Момичета ако имате канала "Зона Реалити" включете го тази вечер в 21.15 и ще видите една истинска среща с Медиум "Джон Едуард в Америка" Ще можете да си отговорите на много въпроси и да видите интересни истории подобни на вашите

сега си спомням, че няколко дни след сватбата с бившия ми вече съпруг се случи нещо странно - бяхме прибрали двете сватбени чаши във витрината на секцията при другите чаши. Бяхме в другата стая и изведнъж се чува счупване на стъкло, като отидохме да погледнем само едната чаша, счупена на две, другата до нея - непокътната. А една моя съседка, която не можа да дойде на сватбата , след това като гледала снимките и казала на майка ми - тя не трябва да е с този човек, виждам нейната страна на снимката като намачкана. Сега вече сме разведени.

Първи мой пост и то точно в този тема ама карай да е весело! 
Все пак да разкажа и аз нещо. Преди доста години почина едната ми баба.  Май не бяха минали 40 дни от погребението и сънувам: Аз с мойта приятелка вървим по стълбите в училище (тогава бях още ученичка) и в един момент виждам, че и баба върви до нас. Една усмихната и красива. Първо се учудих, какво баба прави в училище, но после бях много радостна, че е при мен. Продължаваме да се изкачваме по стълбите трите, аз говоря нещо, а баба се усмихва. В един момент усещам, че приятелката ми не е до мен, а се е озовала в началото на стълбата. Аз обаче хващам баба под ръка и продължаваме да се изкачваме (стълбите вече хич не приличат на тези в училището). В един момент баба спира и усещам интуитивно, че не мога да продължа да се качвам с нея нагоре. Аз почвам да рева, искам да отида с нея, но тя пак само се усмихна и изведнъж я видях, чак най-високо на стълбата. Зад нея имаше страшно красива бледо жълта светлина. Баба помаха и в следващия момент се събудих. Бузите ми бяха мокри от сълзи, явно съм плакала наистина, но вътрешно бях толкова спокойна и умиротворена. Знаех, че баба си е взела довиждане с мен и че по някакъв начин, макар и малко, съм я съпроводила по пътя й.
Другата ми баба умря преди 2 години. Винаги съм усещала присъствието й.  Знаех, че е с мен и ми помага. Преди половин година почина брата на баба ми, те двамата бяха много близки. Човека си отиде ненадейно от инфаркт. Както си седял и си закусвал рано сутринта и в един момент край. По същото време дъщеря му сънува (тя не живее с тях) баба ми, която й казва - Айде ставай време е! Тя се събужда и след 5 мин и звънят да й кажат за баща й. После на погребението казваха, че баба ми е дошла да го посрещне.  След това вече не съм усещала така усезаемо присъствието й.

настръхнах - аз имах същия отговор от починалия ми дядо преди 15години- сънувах го извесно време след като почина, много му се радвах , но го попитах защо идва при мен, а не в съня на баба или мама, а той каза,че на тях няма какво толкова да им каже, а на мен трябва да ми каже някои неща. Обясни ми също, че да, има сила, която наричаме Господ и че яваяването на сън на близките става много трудно и само с разрешение и не знае дали ще може да ми се яви пак и да ми говори, затова искаше да ми каже всичко. После го сънувах само веднъж след много време, но беше надалече и не ми говореше.

Аз съм родена в неделя,но досега в живота нищо
кой знае колко хубаво не се е случило.Даже  в
обратна посока.А мама почина на 9 декември-
Св.Ана-надявам се да е в рая...