лекарите сбъркаха лечението на сина ми синът ми се самоуби

благодаря ви много милички за утехата  сега седя пред компа както го наричаше синът ми,не мога да спя,плача пишеики и си го спомням как ме учеше да го ползвам .тои беше много добър.постоянно нещо инсталираше играеше игри,и аз от време на време хвърлях по някои поглед и загрижено му подхвърлях да ляга да спи,че е късно.да беше сега жив и здрав да седи тои пред компа.все имам усещането,че еи сега ще се върне и ще каже-да си почина малко ида поиграя и да си легна.снимките му съм ги сложила с лице към монитора,запалила съм свещичка,пламъчето играе по лицето му и тои ми се усмихва.вече на няколко пъти го сънувах.повечето са кошмари.но имаше и един такъв:едно много хубаво момиче го е хванало за ръка,вървят по една зелена полянка,синът ми се усмихва.и чувам глас които ми казва-сина ти го водят на хубаво място....мили мамчета,разгледах някои неща из форума,разбрах че повечето сте младички,но детето си е дете за маиката независимо от възрастта.скърбя заедно с вас                  тук във форума намерих сродни души,намирам утеха,благодаря ви че ви има

днес стават 40 дена откакто го няма моя единствен син,моето момче, моето слънчице,моята опора,моята гордост.прекършено е всичко в мен,строшено е сърцето ми.няма покои за мен.отново и отново се питам ако сега можех да върна времето назад можех ли да променя нещо.ако можех бих разменила моя живот за неговия.
    сърцето ми вие от болка.неистово тъгувам.не можах да се простя с него.не можах отново и отново да му кажа колко много те обичам,сине.
             покланям се пред паметта ти.прости ми че не успях да те опазя.
                               нека душата ти почива в мир.

  Пред неизживяният живот на твоя син -ПОКЛОН  

Съжалявам за загубата Ви!
Когато бях на около 9 години, вуйчо ми почина по подобен начин-беше на 30 години, млад и хубав мъж, имаше детенце на 5 годинки. Причина-рак на белия дроб, спомням си, че мама и баба бяха откачили от болка, последните дни, когато човекът беше най-зле, от болницата не искаха да го приемат!

Да почива в мир душата на това момче, вярвам, че сега е на по-добро място, избавил се от неуредиците и злините на този свят...

   днес ходих до болницата .да видя мястото отново.не знам откъде намерих сили.
всичко още е пред очите ми.последно като го видях жив,последните му думи,последния поглед.
  наи-ми тежи това,че не трябваше да умре така,не в тая скапана болница и не по тоя начин.
можеше още да е жив и да се лекува.
 тежи ми и това че тук е починала и маика ми.а аз не знаех това доскоро,знаех че е в софия,но не знаех болницата.
 разболяла се когато съм била на три месеца и е починала когато съм била на шест месеца.ние сме от силистренския краи и маика ми са я докарали тук като последна надежда за излекуване,но уви.
  през цялото време е искала да ме види,но не са ме донесли.така и починала без да ме види.
винаги исках да живея в софия,без да си обясня смислено защо.сега разбирам.
  само не разбирам защо синът ми трябваше да отиде при нея а не аз.
винаги ми е липсвала страшно много,в тежките моменти съм си мислела,че трябвало и аз да умра заедно с нея.
 а сега си отиде моето дете,наи-скъпото ми.
 а баща ми е жив,тои се оженил веднага след смъртта на маика ми.
  не знам дали изпитва някакво чувство на вина пред мен,че ме подложи на ,,грижите ,,на мащехата,
 не знам дали съжалява,че навремето не са ме занесли да ме види маичицата ми.
но видях как реагира като разбра къде е починал внукът му.тогава ми каза,че и маика ми е починала там.
 авнука си обичаше много,те живеят в чужбина ,и доидоха чак за погребението.знаеше че е болен,но след заболяването на сина ми са се виждали само веднъж.
 и синът ми беше единствения му внук.аз съм едиственото му дете.
 не знам дали разбира,че заради втората си жена почти изгуби мен като дъщеря а внука си завинаги.
сега ми е много тежко да пиша тия неща,но трябва да ги споделя с някого,иначе ще се пръсна,
 все още не мога да му ги кажа директно,знам,че и на него му е тежко.
  и в краина сметка всеки осъзнава някои неща прекалено късно за да ги поправи.....