лекарите сбъркаха лечението на сина ми синът ми се самоуби

Фани моите най-искрени СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ! м те силно! Докато четох историята си я представих и знам как се чувстваш!Искаше ми се да беше филм! Трябва да си много силна,знам ,че е много трудно!
Незнам защо ни ги дава децата, а после ни ги отнема! защо?
Нека спи спокойно вечния си сън!

Мила майчице, приеми най-искрените ми съболезнования. Знам , че изразът е изтъркан, но пред такава мъка думите не стигат . Знам как се чувстваш, знам как живееш, всичко което си писала "все очаквам вратата да се отвори,телефонът да иззвъни,да чуя гласа ти,да видя лъчезарната ти усмивка..
винаги,като тръгна да правя нещо си казвам,това му щеше да му хареса,това не...
съобразявах всичко с теб,сине.храната,която приготвях специално за теб,нещата,които обичаше,навиците ти...всичко.."
всичко все едно е излязло от моите уста, но уви мъката на другите няма да намали нашата болка. Моля те с цялото майчино сърце не пожелавай
"техните деца,децата на техните деца-всички отсега нататък да не видят бял ден,да не изпитат майчина и бащина обич какво е" Децата никога не са виновни за грешките на родителите си. Някъде имаше из форума бележка за това какво е примирение и какво е смирение. Никога няма да се примирим, но трябва да се смирим, за да довършим живота си-какъвто и колкото ни е отреден.
Тук можеш да пишеш всичко , да споделяш всичко-ние сме с теб , ние изпитваме същите чувства, но те моля не наранявай душата си със злоба. Гневи се- това една от фазите за приемане на загубата/поне така казват/ , но не пожелавай същото на други. Аз искам никой , никога повече да не почувства нашата мъка, нашата болка, нашето безмощие.
Прегръщам те силно. Нека твоя прекрасен син почива в мир и знае, че не само преди , а и сега майка му е силна жена и може да пребори всичко, колкото и да е трудно и колкото да боли.

Много си права, мпеткова! Чест ти прави горният постинг!       

Винаги съм мразила и ненавиждала някъде като се каже/напише - дано децата и внуците на еди-кого-си бял ден да не видят - откъде накъде тези невинни души да страдат заради грешките на роднините си?!?        ... точно това никак, ама никак не е справедливо 

вихрогонче,прекали.
като доиде до твоята глава ще те видя как ще говориш тогава.
и ти имаш син.
и като мразиш и ненавиждаш хората като мен,не желая повече да ме занимаваш със себе си.
не умееш да не пристъпваш границата.
и в библията също пише,че децата плащат за греховете на родителите си,
не си ти,тази,която ще ми даваш акъл,как да изразявам мъката и страданието си.
не ставаш за психоложка,язък ти за дипломата.
като се научиш да съобразяваш кога да говориш ,и кога да мълчиш,тогаваще даваш съвети на хората.
а аз не съм ти искала съвети,ти ги иска от мен.
но ти маи от съвети не разбираш.няма да си хабя времето с теб.
да не съм видяла повече да пишеш в някоя от темите ми.

fatima , съжалявам за загубата на сина ти. Надявам се да има рай. Мир на душата му   

fatima ,искрено съжалявам за сина ти! 

Фатима, ужасно съжалявам за загубата на синът ти и ти поднасям моите искрени съболезнования! Чест ти прави, че се опитваш да преодолееш болката от загубата на синът ти, като помагаш на други хора, като ги подкрепяш и внасяш в ежедневието им усмивка. За това се иска огромна сила и аз ти се възхищавам. Няма да пиша повече, защото наистина, ако човек не подбере точните думи може вместо да внесе утеха да огорчи човек, дори и несъзнателно. Когато моят баща почина преди 1 година от рак, също ми беше много тежко, тогава ми подариха книгата на Майкъл Нютон „Пътят на душите” и поне на мен ми подейства утешително. Всеки е различен и различни неща му помагат в трудни моменти. Прецени сама дали на теб тази книга ще ти е полезна. Изпращам ти линк към нея. http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%ED%FE%F2%EE%ED

Темата е тъжна
Надявам се Фатима да намери сили да се изправи 
Но не водете тук битки....разберете се с вихрогонче на ЛС.
Поклон пред паметта на детенцето ти Фатима. Нека почива в мир

 Фатима, съжалявам! Друго не мога да ти кажа и само се моля по-малко хора да се сблъскват с това.

Фатима съжалявам за твоите загуби. Не знам какво друго да кажа  Дано намериш сили в себе си, за да изживееш живота който ти е отреден.
Щом сънуваш сина си това е хубаво, сънищата понякога показват състоянието в което се намира любимият ни човек там, в отвъдното.
Дано е на по-хубаво място.
Пожелавам ти много сили и любов,която да те крепи.

Фани, мила майко,
ужсна е болката ти и разбираем гнева ти
но моля те не му се давай! на тъгата - може би, но на гнева...ндей! бори се с него...
не че трябва да простиш или да не забравиш...а просот остави Господ да си свърши работата и не се товари с този гняв...опитай се да го насочиш в съзидателна посока...
потъгувай и се погневи, но не ставай само гневна...сина ти не би искал да те вижда такава - вяравм в това, какот и вярвам,че имаш сили...
виждам че н пишеш вече...пиши! дори не винаги да си разбрана, понякога това помага а и винаги ще има някоя добра дума насреща
пиши ми на лс...не съм те забравила, но виждам, че не мога да ти помогна в тази огромна болка..но все пак - пиши ми ако имаш желание...да поговорим за каквото и да е...за него, за липсата му, за генва ти...как си и какво и как преминава в тъжния ти ден...
не си сама до колкото можем да ти бъдем някакъв вид подкрепа и компания!

Боже мили,чета историята ти и просто изтръпвам.Първо защото наистина ти съчувствам и второ,защото съм много уплашена. На 16 години съм и живея с баща ми ,който е военен. Понякога много се страхувам от мисълта,че някой ден може да иде на работа и никога повече да не се върне,ДА НЕ ДАВА ГОСПОД...Мойте съболезнования хиляда пъти.Убедена съм,че въпреки всичко,душата на сина ти ще намери покой!!!

тъжно,много тъжно