АВГУСТ мина и замина, чакаме бебе едничко и се местим в РОДЕНИ всички

Ей, че хубава новина! 
Честито момче на мама Бизу! Най-накрая мила! Виждам,че доста си се изтормозила, но си заслужава всичко преживяно! Да ти е жив и здрав малкия Адриан и много да те слушка и радва!
На това му се вика късмет - влизам за пръв път от няколко дена и Бизуто родила! Браво майче - ти си герой!
Ние сме добре, не мога да се оплача! В събота ни беше светското представяне (разбирайте погачата), та от 3 след обяд последните гости изпратихме в 9.30 ч., а на следващия ден бяхме на църква за чиста молитва! Бях забравила какви хубави думи се четат в тази молитва! Просълзих се!
Липсвате ми всички много, сега вече не мога толкова често да хода по хората и да търся компютри, а засега никой не се е залетял да ми купи, така че кротко си чакам! Хората казват, че някой ден слънцето огрявало и кучия гъз  
Целувам ви всички и май следващия път ще ви търся в родени 2008, а? 
Ани можеш да го изведеш по къс ръкав, но задължително завит с много лека пелена и да има чорапки на краката! Така поне правех аз! 

Привет от най- хубавия град! (Ея  )

Пътуването мина кошмарно, не ми се разказва направо. Много ни е топло тук, но трябва да свикнем.

Коте, как да намеря някоя някоя мама от Естествено да ми покаже на живо във Варна как да си вържа слинга, че съм за никъде с тези 2 деца тук?

Бланш, Ея У нас вариацията по тема беше: "Това се очаква от теб"  Но тя само майка ми е толкова мнителна, баща ми е читав Тя самата ги носи тези книжки у дома, че даже ги превежда и издава, ама нещо не ги е усвоила  Аз всъщност не се съмнявам толкова в себе си дали съм добра майка, 'щото - каквато - такава Перфектни родители не познавам, всички се учим пътем. В старанието си да избегна грешките на моите родители, 100% ще направя свои собствени Като порасне, ще й се извиня подобаващо

Абе... кажете какво да правя с тия бебешки сополи 
Промивам по 100 пъти на ден с физиологичен разтвор и дърпам с помпичка, обикновено нещо излиза, но далеч не всичко, детето си хрипти и не може да се нахрани добре. В резултат на което аз съм страшно надъвкана, а тя е изморена и изнервена, защото хем постоянно виси скачена с мен, хем резултатът е незадоволителен...
Ideas, anyone?

Здравейте мамита 

Да споделя и аз за ваксините  Тъй като нищо, ама НИЩО не разбирам от ваксини (последно съм ваксинирана в детската градина) ще слушам педиатърката. Каквото каже - това е  В родилния дом май са го ваксинирали малчо  , ама мен не са ме осведомили.


Е това е    Ама все едно слушам свекърва ми. При мен е целодневно опяването, че и през ноща нахлува в стаята ни чат-пат, била чула бебо да плаче      Не ми се говори, че пак ще ревна  Това ми е болната тема  (Да са ми живи и здрави мама и татко, че само в тях ми е опората. Мъжът ми е напълно облъчен вече  )

Като сте подхванали темата секцио, няма как да пропусна  От собствен опит мога да споделя  От болница ме изписаха на петия ден. На шестия ден след секциото бях напълно възстановена. (до петия беше кошмар, ама карай ...) Съвсем сама се оправях, даже и торби си носех.  Мама само тичаше по мене  Мисля си, какво ли би било след нормално раждане  Шевове щеше да има МНОГО. Бях предварително предупредена  И ако не можех да си седна на д...то един месец за какво говориме 

П.П. Момичета, кога след секцио най-рано може да забъркаме един кекс?  На мен и лохиите ми свършиха преди няколко дни 

Привет на всички!

Ние още нямаме двайсет дни, обаче вече всички вкъщи пипнахме някакъв рино-фарингитен вирус... Носът на Мина е задръстен, просто не знам как да го чистя... Хрипти, милото, дави се... Кашля (което ме хвърля в паника, защото не мога да преценя дали просто се опитва да сипрочисти гърлото от секретите или е по-сериозна истинска кашлица...)

PS. Сега видях, че докато съм писала, Котката и тя е постнала по въпроса за сополите... Ако и ти, Марта, нямаш идея, не знам кой ще има...  Такава гадна работа!

Режимът ни никакъв го няма. Не знам дали е заради вирусът или от нещо друго, но най-редовно прескача по едно спане. Лежи си мирно, мрънка, върти се, гледа си, придремва за няколко минути, обаче не спи. Като след 2ч и половина дойде време за ново хранене яде и чак тогава заспива...
Педиатърката, на която попаднахме ми казава, че всичко било нормално, обаче аз нещо леко се съмнявам за толкова малко бебе да е нормално да изкара 4-5 часа без сън... Между другото педито се оказа някакъв харда лайнер на кърменето... (Само дето въпреки, че следвам точно съветите й, не успявам да намаля добавката АМ...)

Меган, мерси за чая. Намерих и го поръчах тук .

По темата "баби" и "деца-родители" ще се включа от следващата седмица... Майка ми идва и освен един куфар дрешки за внучката ще донесе и един куп безкрайно ценни указания за това как трябва да се гледа бебето...
Аз уж я инструктирах неколкократно, но след като не успяхме да "опазим" Мина само за 20 дни, вече нищо не може да я убеди, че я гледаме както трябва...

Мога ли аз да се включа??? На всяка манджа мерудия...
Защо не пробваш с  Адреналин. Аз си правя 2 мг адреналин с 8 мг физ. разтвор. Капвам по 1 капка в двете ноздри и гледай какво става! започва едно киханеееее, докато не излезе всичко!
Успех! 

Много ми е интересно от къде разбраха, че ще има много шевове?? И не е вярно , че един месец няма да можеш да си седнеш на д-то! Не мога да разбера защо докторите внушават такива неща на младите майки! Хората на запад мило и драго дават да раждат нормално, че даже и по къщите си...., а тук - криворазбрана цивилизация! Моя приятелка роди скоро бебе 4500 без никакви проблеми , без шевове и т.н.
Аз също имах шевове с първото раждане, но абсолютно не са болка за умиране!На същия ден си ставаш, ходиш, сядаш...  Колкото и шевове да има, по-добре от едно секцио... И самото възстановяване като период е къде-къде по-кратък от секциото. В болницата бях в една стая с едно момиче - секцио. А, мерси! Ми то където имаше дупка, имаше и тръба някаква. После 3 дни системи , успокояващи, дрън-дрън!
Вече съм убедена, че акушерската професия до толкова е комерсиализирана, че повече няма накъде . И тук наблюдавам същото явление, само че то се отнася за частните ни болници... .
Парите стават по-важни от здравословното състояние на жената и възможността и да роди дете както е решила природата... Коте Марта, я кажи колко струва нормалното раждане и секциото по здравна каса??? Да видим колко струва здрвето на майката - 100, 200 лв? Или пък другия край - не им се занимава на докторите и най-лесния начин да си измият ръцете е като те резнат за 15 минути и готово! И вълкът сит и агнето цяло! Е да, ама не! И само мога да съжалявам, че много малко останаха момичетата, които не се влияят от разни приятелски истории за това "ама колко болииии, ама повече няма да си го причиняяяя, ама незнам какво си"
Ох, пак се отплеснах. Извинявам се за което.

И аз се боря цял ден с сополи и не  мога да им хвана цаката на тези разтвори .тя по едно време взе да го гълта и  да се дави
Утре сме на преглед .смятам да накарам педито пред мен да и ги издърпа ,да гледам ,и дано схвана за какво иде реч
Мелфин,ние забъркахме кекса вчера-28 ден Ако се чувстваш добре и не ти дърпа раната и т.н давай и да да добавя ,че с колкото и шевове да беше родила  нормално,пак щеше по бързо да се оправиш от секциото.Напълно подкрепям мнението на Малчева
М/у другото  не беше хич вкусен моя кекс,и едно странно ,едно никакво ...абе лека по лека ще се върнем към старите неща

Ние днес с малката бяхме на някаква междинна консултация, защото трябваше да й взимат кръв за пълна кръвна картина, заради жълтеницата. Утре ще видим какъв е резултата, дано всичко да е наред. Иначе като цяло беболинка е добре, има още лека жълтеничка, но явно е на крайната си фаза. От изписването до сега (за 2 седмици) е качила 340г и 1.5 см - казаха, че е било добре. Е, явно няма да сме от много качващите, каката също ми качваше по-малко. Ще видим по-натам как ще вървим. Казаха ни да почваме вече с Вигантола - по 2 капки сутрин на преди хранене, а на 23-ти да ходим за ваксинка. Аз ваксините ще си ги й слагам, по-спокойна се чувствам така.

По отношение с родителските съвети за това как си гледам децата - при нас отначало с Лори се опитваха да ми дават някои наставления, но се научиха, че няма смисъл и сега си спестяват коментарите. Сега дори ме хвалят как съм възпитала Лори

Цветелинка, нормално е кекса да е така в началото. На мен след Лори ми беше някак сухо и по-дискомфортно, а сега още не сме правили сефтето, все още се чистя.

Мен както казах ме шиха 20 мин. Въпреки това си седях след 2 часа съвсем спокойно (стискайки леко зъбки). Вече само от време на време ме придърпват шевовете. Много сум благодарна на доктора, че ме остави да си родя нормално и с Точица сме добре. Живот и здраве, ако има следващо бебче пак сме при него. И аз попаднах на добър лекар  

За секретите, едно време ме лекуваха със "напичане на слънце", 5-10 мин дори и рано сутрин имаха ефект, но може да са малки за това.

И у нас в момента тече сериала "Корабът е скачен със совалката" и пиша с една ръка, но истината се топли в шишето. Днес ходихме на педиатър и Тристан е наддал 650 гр за няма и 2 седмици, докторът каза, че минимумът бил 240 и съответно на мен ми дойде съвсем естествен въпроса дали това нашето не е признак за свръхтегло. Докторът се позабавлява с моето питане и отговора беше, че това е признак за добър растеж, дръпнал е и на височина с 4 см   И ние си влачим сополи и конюkтивит   За сополите казаха да капвам повече, не само по една капка от физиологичния разтвор, както правех и в никакъв случай с памуче в нослето, както също ме бяха обучили в Клиниката. Учтиво бях помолена да му изрежа маникюра. А, и да го храним на поискване. И по този случай на бебето му дойде кураж и реши вече да си иска не на 3, а на 2 часа през деня Но аз се успокоявам, че така си запълва дупките от по-големите интервали през нощта ....

Мика, вие какъв слинг взехте?

Майка има толкова задачки-закачки, че милата няма време за възпитателни съвети   Чак за един предстоящ рожден ден в родата й поръчаха да направи три вида баници  

Малчева незнам колко им е лесно на докторите, ама поне от тук пишещите моите наблюдения са, че повечето завършили със секцио раждания са след неуспешен опит за нормално раждане, т.е. минали са доволно количество часове в мъчителни контракции за майката и вероятно за плода и чак тогава са се решили на секцио. Аз нормално родих за 4 часа и половина. А и все си мисля, че като риск който лекаря поема, секциото е доста по-рисковано и за майката и за плода, предвид всичките му там анестезии и пр. манипулации. Разликата която родилката плаща е 100лв повече, е къде е целия келепир незнам Аз след нормално раждане първия път и 11 шева, не можех да си седна на Д..то и да ходя нормално около 3 седмици. А кекса после (първите няколко пъти) определено не беше от най-готините преживявания. 
Абе нали родихме всичките и децата са ни живи и здрави, ей това е най-важното 

П.П. Не ме разбирайте погрешно, не ми е целта нито да се карам с някого, нито да доказвам нещо. Просто започна да ми звучи шаблонно " На докторите им е по-лесно и бързо да те резнат"; "Докторите печелят повече от секцио" и т.н. Опитвам се да мисля донякъде логично и да не обвинявам някого за нещо, на което нито съм била свидетел, нито съм го чула от първа ръка. Досега не чух никоя от мамите родили със спешно секцио, да каже: "Абе тия ме срязаха без причина". Склонна съм да вярвам, че донякъде се застраховат лекарите преминавайки към секцио и си мисля, че ако живота на 2ма души зависеше от мен, щях да постъпя по същия начин, свеждайки рисковете до минимум.

Здравейте мамита,
Виждам, че се палите по въпросите с бабините съвети.  И с право. Аз си мисля напоследък, че една жена 9 месеца се настройва на вълна майчинство, чете книги, ходи на прегледи, на училище за родители, споделя. Изобщо подготвя се за голямата промяна. Всички около нея й помагат да осмисли новия етап в живота. А да сте чули за училище за баби? Жената на около 40-50 год., която наричаме "мамо" също навлиза в нов етап от живота си и често не знае как да носи новодошлата титла "баба". / А със свекървите е още по-трудно./ Аз съм привърженичка на честните разговори. Вярвам, че майките ни ни обичат, но често не знаят как да изразят любовта сир не знаят какво се очаква от тях в бабинството, не могат да усетят къде минават уважителните за 2-те страни граници. Затова аз с моята мама си поговорих деликатно в началото, а после директно си и казах какво мисля. Като разбра, че в третата година от брака си ще ставам мама за 3-ти път и идеше направо да припадне. И на мен ми се наложи да я погледна в очите пълнозначително и да й призная, че имам нужда от помощта й. Но не като прави коментари, зад които стои страх и безпокойство, а като просто вярва в мен, и ме насърчава. И понеже тя си вярва в Бога, поисках от нея просто да се моли за мен, Бог да ми помага, и това я доизпълни със спокойствие и чуство за значимост. Така малко по малко започнах честичко да чувам такива мили и искрени думи. Особено едно скорошно признание ме трогна. Но може би най-голямата проверка на промяната във взаимоотн. ни дойде с новината за бебчо № 4. Майка ми се зарадва! И през цялата ми бременност тя бе източник на спокойствие, който ми трябваше, защото аз се бях попритеснила повече. Изобщо май майките ни имат нужда да им помогнем да намерят мястото си в бабинството. Да не се чувстват излишни, да надмогнат страховете си. Да ни показват уважително любовта си. Ох, ама и аз се раздрънках...

Пък за ражданията, аз с първото чедо зор видях. Стигна се до епизиоомия, раждане с форцепс. Бяк се вече поотнесла като я извадиха, Слава Богу, без някакви усложнения. После ме упоиха да ме закърпят - бая шев е било  . Помня, че мъжа ми ме поливаше със смрадлика всяка вечер като се прибрах с бебка. Но когато ме видя за първи път отдолу, очите му се насълзиха и си изви главата настрана  , пък той си е чиста проба мъжкар, та... явно съм била гледка.  Наистина 1 мес. трудно сядах. Но и 4-те си ги родих нормално и съм благодарна. Особено сега още на 2-ия ден си сядах все едно не съм раждала изобщо - без шев, без проблеми.

Аз мисля, че всички тук сте си супер мамита, защото си обичате децата всеотдайно и това определено си личи по загрижеността ви за доброто на дечицата. Дано обаче и майките ви опитат и успеят да вървят заедно с вас в предизвикателствата на живота, вместо да се борят с авторитета ви.
Желая ви от сърце бабите да бъдат истински разбиращи ви помощници.
Много се радвам, че мога да чета комевтарите ви. Хубаво е, когато можеш да общуваш с още толкова майки, които подобно на теб преживяват същите въпроси и радости с бебчета-набори. Поздравявам ви всички и ви желая лека вечер и пълносънна нощ.

Така - това майките помощници са голяма работа. То не случайно има една приказка, че внуче се обича повече от свое,но всяко нещо си има граници. Та и мойта майка, детска учителка и се наложи няколко пъти да бъде скастрена, защото и тя е на всяка манджа мерудия и по-голяма от нея няма!!! За всяко нещо има коментар - топло му е студено му е, духа му, гладно е, жадно е, тук е мръсно, там е чисто, това не е стерилно, онова нее дезинфекцирано, това не така, а онова така.......
Няма спирка понякога и за това няколко пъти учтиво я пратихме да си отиде на 3тия етаж /нали сме всички в къща/. Та въпреки "Повече нищо няма да ви казвам" просто не може да се въздаржи  Нали има един виц, че на учителите 1 седмица след като умрат продължават да им тракат ченетата, та може би има нещо вярно.
Даже в един момент се стигна до това да ни каже, защо сме го направили това дете, като не се го гледали добре!!! Е тогава искрено и казах ако иска тя да го гледа, но естествено само приказките и бяха големи!

За раждането - не искам да ми се случва втори път това, което преживях! Лекарите, при които попаднах според мен просто не им се занимаваше да влизат в секцио посред нощ и решиха да ме измъчат до крайна степен. Обаих се на моя гинеколог вчера и му разказах какво е станало и той не можа да повярва на ушите си, че са ме оставили така. В неделя Жаки стана на 40 дена и аз все още сядам с особено внимание на една кълка, заради епизиотомията, която все още ме боли и оше ми е подут шева и в тези жеги е още по-ужасно. В тази връзка ако някои знае с какво да си третирам шева, че да минава побързо да казва, вече имам чувството, че са ми забравили някои конец и постоянно ми се възпалява. Онзи ден имахме гости и зачекнахме темата раждания и както каза мъжа ми "Тя мойта жена един месец не може да си обуе гащи" и си е точно така.  Няколко дена след интервенцията се престраших да се видя отдолу и честно ви казвам аз се разплаках. На мъжа ми не дадох да погледне....Все пак съм на 25 год. и не ми се иска да си събирам карантията и да не мога да кихна. Заинатих се и въпреки че ме болеше от втората седмица започнах да си правя лека полека упражненията за стягания на перинеума и въобще на мускулатурата отдолу, а пълната ми чувствителност се възстанови за около месец.
Така че не ми говорете за нормално раждане. За момента аз съм отказана тотално да има второ дете или може би с много уговорски след години.

Та така, хайде отиваме да пазаруваме, че деня не ни стига за това.