Пазаруваме за ОКТОМВРИЙЧЕ всички - дрешки, мебели, колички

Здравейте момичета
прочетох част от историите утре ще продължа че вече много ми се приспа  
Искам да споделя и моята.
Родих планово секцио без уговорка с доктор,всичко мина добре,бях и с пълна упойка и с епидурална за да не усетя веднага болките от операцията.Така прецени доктора.И наистина не усетих големи болки след това   Вливаха ми и течен аналгин докато бях в реанимацията -24 часа.От епидуралната не усещах нищо от кръста надолу около 4-5 часа.Май най-неприятното от секциото е слагането на катетъра преди операцията    аз не знаех какво ще ми правят и изведнъж като ме убодаха   разбрах.Ама и това минава за секунди.
Бебето ми го дадоха чак на 3 ден на обед вече можех да ставам,макар все още да болеше шева.Тъкмо ми беше слезнала и кърмата.В някои болници ги дават по-скоро бебетата.Но аз съм доволна и на 3 ден тъкмо се чувствах вече добре и готова  

Сега пак ще съм секцио заради малката разлика от първото раждане.Ама хич не ме е страх.
И като бебето е излязло секцио не означава че сме по-малко раждали жени 

Лека нощ момичета   

Абе, Шивани,
проблема с истинските контракции е, че всъщност трябва да дишаш, не да си спираш дъха- единствено за това ми се скараха сестрите, щото аз дойдеше ли контракция и  спирах да дишам с надеждата да мине по леко...
После обявих, че легнала не мога да ги посрещам тия неща и се подпирах на съпруга- изправена, полуприведена... и с клечане пробвах, и с разтривки по гърба... не ми се разправя, че и баня имаше в родилната стаичка, в случай, че искам да се облекчавам с къпане (не че ми беше до вода изобщо) , ама тц- все тая беше... и тогава ми прозря, че от съседната стая ги чувах, че дишат доста по различно от мен, но не можех да го докарам същото... но за сметка на това си го изкарвах на "подпиралката" всеки път дойдеше ли нова контракция, защото явно докторите си знаеха, че има време и не се вястваха никакви, а ми следяха показателите от някъде другаде...

На 3тия ЧАС след секциото обаче си взех малкия, той засука перфектно и от тогава не сме се разделяли  !
Е, вече съвсем всичко си казах! 

Да ви разкажа и аз за моето първо раждане.
Термина ми беше същият като сега 19.10.2004 г. /сякаш сме го планирали на една и съща дата / . Тогава на 23.09.2004 г. бях на преглед, нямах и 1 см. разкритие доки казва тази седмица няма да е. Прибирам се аз, почивам два часа и в 17.30 се надигам от леглото и какво водата ми изтича. Ужас, сама съм на село при нашите, в къщи никъкъв обхват на телефоните. Трябва да изляза на улицата /на кой му идва на ум, че мога да звъня от стационарния пълна паника/. Обаждам се на доки, той на летището във Варна посреща важна делегация за болницата и самолета закъснява. Вика бягай в болницата, аз не ще чакам да доидете вие. Той настоява да отивам и че ще дойде по най - бързия начин. Майка и татко пристигат почти веднага докато траят разговорите на улицата с доки. Мъжо е на 50 км. довършва ремонта в нас. Пълен цирк.
В 18.30 се добирам до болницата. Посрещат ме любезно, следва преглед и 1 см. разкритие - докторката която ме прие казва на нашите няма нищо страшно елате утре следобяд да видите какво става. Пълен ужас тя си мисли че ще стоя един ден с изтекли води. Аз мълча, но майка ми уточнява, той доктора ще дойде след малко. Докторката се сконфузи.
Доки пристига в 19.30 - следва преглед никакво разкритие и никакви болки слагат ми хапче. В 21,30 4 см. разкритие и вече болки-силни, много силни контракции. Бият ми лидол заради продължителните контракции. В 23.30 съм с пълно разкритие. Точно в 24.00 малката се роди, след няколко силни напъна, нямам никакви шевове. И така боля ме точно 2 часа. Дано сега да мине по същия начин /успокояват ме че било по лесно втория път/

Всички в сферата говорят така. Просто някои го правят и пред клиентите. Извинете, пациентите.

Хубави разкази, чета, чета, дано и полза да има от това четене!
Ако има някой, който още не е разказвал за своето раждане, чакаме 

Здравейте
Аз се събудих със страхотно разтройство и малко болки прерязващи изведнъж и утихващи но са нередовни все едно пак ми се ходи до тоалетната, но не ме боли кръст или да ми се стяга корема ама пък цяла нощ ми се схващаха краката и сега пийнах Магнерич да ме поотпусне малко

Здравейте,
последните две страници изобщо ги пропуснах-не искам да знам какво сте изпитали по време на раждането-при всеки е различно, освен това не искам да имам база за сравнение като почна да раждам, и да се питам-ама защо при еди си кого е боляло, а мен не ме боли,или ..защо на мен не ми сложиха нещо си, а пък на еди си кого-сложиха...

Това е същото, както си сравняваме бебета-кое тежало 2300, кое 1900 в седмиците,в които сме, шашкаме се сами и почваме да си измисляме тревоги,после идва някоя мама да успокои положението и така до следващия път

Ей това го чакам от първата си бъбречна криза , жестока болка при изхвръляне на камък и успокоителните думи от нефролога, че раждането боли по-малко.

Освен това съм на мнение, че има ситуации, в които човек незнаейки нищо е способен да реагира много по-трезво,отколкото ако се е "подготвял" за този момент и го е чакал. Не ви ли се е случвало да отидете на изпит с много малко знания, и да изкарате висока оценка-удоволствието,че си се справил после е много по-голямо

Добро утро, момичета!
Герка, оправяй се барзо! Пиши пак да не те мислим!
Аааа, докторите са едни от най-цапнатите хора! При тях няма никакъв срам, може би е защото са се нагледали на какво ли не.
Еми да разкажа и за моето раждане... Термина ми беше за 16.12.1997г. На 23.12. дооки ме изпрати да ме приемат в Шейново, защото идват празници и няма кой да ме наблюдава в поликлиниката /ходех всеки ден на тонове/. В Шейново ми казаха, че съм с 1см. разкритие и да си ходя за празниците, "защото нямат с какво да ме хранят" /бяха едни смутни времена тогава/. И така на 26.12. вече ме приеха. На 29.12. след преглед ми назначиха за другия ден да ми предизвикат раждането и ако нищо не стане да си ходя за Нова година в къщи. Да ама вечерта кум 11ч. започнаха контракциите през 15мин. и вече имах 4см. разкритие. Направиха ми клизма, разхождах се, къпах се и ме вкараха в предродилна. В 2,30ч. ми спукаха водите и си легнаха хората... нали сам първескиня, нямало да родя тази нощ! По едно време вече не усещах толкова болка, колкото много да ми се ходи до едното място, а бяха ми казали, че имаш ли такова усещане, значи раждаш! Ами сега... докитата спят, как да ги събудя / представяте ли си с детския си акъл какви са ми били притесненията/, а вече и кървях, така че казах си- работата е сериозна, викай мойто момиче. По принцип не съм глезла, търпя на болка и единственият ми вик, който нададох беше, за да ми обърнат внимание! Пристига едната акушерка и ми казва: "Ако викнеш още веднъж, ще ти ударя два шамара!" Е, вярвайте ми идеше ми да стана да я удуша! И като й креснах, че раждам /и няколко други неща/, тя благоволи да ме погледне и веднага се затича да вика докторката и другата акушерка. Бяха ми сложили система, но незная какво всъшност ми вливаха. За абоката няма страшно, в повечето случаи го слагат на китката, така че можеш спокойно да си движиш ръката. И така с общи усилия в 5,30ч. се роди моето синче! Естесвено ме резнаха / все си мисля, че можеше да мине и без тази екстра/ и резултата беше 7 вътрешни шева и 4 външни. Но, както и да е това се забравя, помни се само прекрасния момент, когато ти дадат бебчето... няма по-прекрасно изживяване от това Е на " кратко" е това.
Приятен ден

Алис,бой!Що не се обади бе човек!Аз така се бях заровила в разните му дрънкулки,че не забелязах никого.Имаше и други хора в магазина,но не обърнах никакво внимание.Но ни не си извинена,щото си ни познала.
Ще пусна снимки от срещата вчера,но по-късно, че излизаме за обичайното  неделно кафе с комшалъка.Ако Галакса иска може да започне ,аз после ще добавям.Срещата беше много приятна,както винаги.Вече се заговори за раждане... Който имаше опит де.
Пуки,мноо грозни приказки от тоя доктор бе.Направо се възмутих.Ужас!

Момичета аз никога не съм имала подготвителни контракции дали е това?
Изкарах си акъла де че няма да раждам няма нали е високо още ама ме наболва доста но пък не ми се втърдява корема нити пък кръста ме боли

Привет и от мен. Малко се губя, но все още нямаме нет вкъщи.
С бебка сме добре. Пуснаха ми кръв, урина етс. и на 15 ще си разбера резултатите.
Междувременно трябва да се прегледам при офтамолог - надявам се всичко с дъната ми
да е наред - да раждам със секцио ми е някакъв кошмар. Не искам да ми се налагат и каквито и
да било обезболявания.

Имам един въпрос и аз - някой правил ли си е изледвания за несъвместимост на кръвни групи (не на резус фактор) ? Тук, в Добрич не се правят такива изследвания. С Майчин дом - Варна не успявам да се свържа вече няколко дни, а се оказа, че една подобна несъвместимост може да има сериозни последствия за организма на детето.

Това от нас. Отивам да ви изчета, че гледам - пропуснала съм 2 теми

 Здравейте да се похваля и аз,от петък дъщеря ми е с повръщане и темепратура за една нощ се оправи,обаче сега наред е моя милост.Хем ми е лошо и ми се повръща,хем ми се ходи до тоалетна,а нищо немога да направя.И цялото тяло ме боли все едно са ме били,кръста като,че ли нещо ме захапва.Ужас направо,баш накрая ли с тия болежки бре?


     syconium  По повод кръвната група- с моите скромни познания смятам,че баш резус фактора се гледа за несъвместимост и това е трябвало да ти го кажат още щом си разбрала,че си бременна.Понеже има опасност когато единия е + ,а другия е – и се бие една инжекция до 72 часа след раждането,но тава знам аз а ти пак си провери като искаш

Геринце, по-скоро те е хванало нещо чревно като чета оплакванията ти.

Не, не става въпрос за резус фактора, а за АВО несъвместимост. Аз съм 0 кръвна група, а мъжа ми - А. И двамата сме с положителен резус фактор, но ако бебето приеме кръвната група на таткото, аз мога да му предам антитела срещу собствената му кръвна група. В резултат се развива тежка жълтеница и се уврежда черния дроб.

Но защо едва сега ме насочват към подобно изследване, нямам идея

  Привет момичета - жива съм  !Много ви благодаря за поздравите  !Да ви кажа голямо тичане беше на рождения ден,но като затворих децата да си празнуват в другата стая и като си сипах един джин с тоник и вече хич не ми пукаше.После трябваше да влизам с багер да чистя след тях  ,но това е друг въпрос.На другия ден едно меляне на домати,чушки,моркови,но баткото колко много ми е помагал,смля повечето неща (послушното слънчице на мама).И днес вече съм скапана,едвам станах сутринта от леглото.
 Гледам разказвате си ражданията,вярно е че едно с едно еднакво раждане няма.Но Ани се готви психически и с упражнения отдавна за естественото си раждане,а ние доста имаме още да се учим докато я стигнем.Ани мила,аз намерих докторка която да се съгласи с мойте изисквания (които са 1:1 с твоите)  .Само още веднъж ще кажа,че след много и болезнени контракции родих 4кг бебе с 3 напъна и без нито един шев,само благодарение на това че слушах и точно изпълнявах нарежданията на акушерката  .
  Лек ден от мен!

Мислиш ли Пуки като лежа без да мърдам е наред но както мръдна и пак почват болки не са постоянни ами прерязва и спира след 10 мин пак но като лежа всичко е наред