Zdravei Ellynor.T prosto si edna strahotna GEROiNQ.Vazhi6tavam se na teb i sapruga ti za silite koito ste namerili za da se preborite. Naistina pla4a kogto 4eta tvoqta istoriq. 
- Публикувана: 10 юни 2004, 15:50 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2024, 00:59 ч.
Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Здравейте! Като четох тази тема реших, че трябва да се включа и аз и да разкажа моята история с щастлив край.Омъжих се 30.Съпругът ми е гинеколог.Работи в родилно отделение. Никога не съм мислила, че ще имам проблеми със забременяването. Никога не съм била болна от нищо.Започнахме опити за бебе веднага.Но всеки месец - разочарование. И така - три години.Междувременно правихме изследвания, ежемесечно ми взимаха кръв все за нещо.Ежеседмично преглед на ултразвук... Нямаше край.Аз го преживявах тежко, но мисля, че съпругът ми го изживяваше повече.Да дава всеки ден живот, да държи всеки ден новородени, а при нас - нищо. През 2003г. постъпих в Майчин дом в София за изследвания.Лежах цял месец Нищо ми няма, но не става и не става.Проф.Налбански препоръча да ми се направи лапароскопия.Направихме я на 16.07.2003г. През април 2004г. забременях.То беше радост, то беше чудо.Но за съжаление така и не видяхме сърдечни тонове на бебето.Оказа се, че плодът е загинал.През месец юни ми направиха кюретаж.Последва една депресия, която ме държа повече от месец.Не се срещах с хора, не разговарях с никого, лежах вкъщи и гледах в точка.През август отидохме на море, след като се върнахме се нанесохме в ново жилище и на първия месец забременях.През цялата бременност лежах.В първата и половина кървях, във втората - имах контракции.То не бяха системи, лекарства, ултразвуци ... безкрай.На 20.07.2005г., на 34 годишна възраст, родих едно чудесно и много капризно бебе.Много ми беше трудно в началото.Осъзнах че съм майка едва след 5 - 6 месеца. Може би заради трудното забременяване и тежката бременност, трудно ми е да призная, но държах детето като някакъв предмет, заради който съм изстрадала много.Сега вече не мога да се отделя за него дори за два дни.Чакам с нетърпение вечер да се върна от работа, за да си го гушна.
Благодарна съм на професор Налбански, защото благодарение на него съм щастлива майка.
Благодарна съм на професор Налбански, защото благодарение на него съм щастлива майка.
Здравейте момичета, за съжаление аз не мога да се похваля с нещо хубаво но се радвам, че има форум като този, където се пишат и щастливите развръзки. Искам да ви разкажа за моята сестра, която преживя много, но резултата е на лице. Та на кратко историята е следната: На 25 години збременя и направи аборт по собствено желание. След една година на рутинен гинекологичен преглед и откриха злокачествено образование на шийката на матката. Изрязаха много голяма част от нея. Последваха аборти в три поредни години в третия месец. Матката не можеше да задържи плода когато натежи. Като се замисля не знам как го е преживяла... Последва друга бременност, за която лекарите я караха да лежи. Лежа шест месеца, след което бебето излезе. Не можа да оцелее в 6-тия месец. Беше момиченце... След няколко години забремяна отново. Щом видя положителния тест постъпи в майчин дом, където лежа 7 месеца. На 34 години роди племенника ми. Най готиното и умно хлапе, което съм виждала. Надявам се това да вдъхне надежда на всички вас, които като мен преживяват тежки моменти. Аз лично съм с операция от извън маточна бременност преди около два месеца и с отрязана дясна тръба. За момента май се държа или поне не губя надежда.... Пожелавам на всички мечтата ви един ден да се сбъдне.... 
и Вярвам силно, че това ще стане. Не губете надежда тя е най ценното което имаме.......
и Вярвам силно, че това ще стане. Не губете надежда тя е най ценното което имаме....... 
Здравейте моми4ета,реших иаз да споделя моята борба за рожба.Омъжих се през дале4ната 1995г. и от първият месец решихме да имаме БЕБЕ,но уви мъки цели 8 г-ни.През този период аз направих и из4етох вси4ко,то небяха прегледи но все без резултат,и нещешли в един прекрасен ден моята майка ми съобщава,4е ме е записала на преглед в гр.Варна при проф.Козовски и аз решавам да отида.Преминахме през хиляди изследвания и той ни посъветва да направим ИН-ВИТРО методът ИКСИ.Странно,но някакси усещах,4е съм на правилното място при то4ните лекари.Екипът в АГ болницата е страхотен и така на 7 03 2003г. ми беше трансвера и за наше най-голямо щастие на 21 03 2003г. разбрахме,4е съм бременна и то не с1 а с2 бебета.АЗ както можете даси представите бях на 7-то небе,но ми съобщиха,4е имам мн-малка матка и трудно ще износя 2 бебета,но на мен ми дойте такава сила и се преборих с природата оцеляхме благодарение на грижите на д-р Стоилов от гр.Добри4 цели 7м-ца той и съпругът ми бяха до мен.Изкам мили моми4ета даВИ кажа да несе отказвате,а дасе борите защото вси4ки заслужаваме вярвайте всебеси и в медицината .От за4еването до раждането ми се слу4и какволине но на 18 10 2003г. в последната седмица на 8 месец РОДИХ нормално мом4енце и моми4енце по 2 300кг.Сега растем и сме по4ти на 4г. и когато ги гледам си казвам Господи това е пълното щастие.Успех на вси4ки бъдещи май4ета от мен.
Ами то взе,че и на мен се случи най-накрая след като чакахме повече от 2 години и взаимно си изпокъсвахме нервите с моя.Току-що си направих третия тест и се показаха 2 еднакви черти.А защо 3 теста?Ами на първия 2-рата черта се появи почти в края на определеното време съвсем бледа,на 2-ри на 6-тата минута,но пак сравнително бледа и затова взех,че направих и трети и вече съм по спокойна.Но моичкия направо ще полуде-все не може да го повярва Затова утре отиваме на лекар да видим какво е положението и дано малко се поуспокои.На всички желая приятни и щастливи мигове.И не се предавайте!Който вярва ще успее.Търпение и вяра-това ми помогна
Затова утре отиваме на лекар да видим какво е положението и дано малко се поуспокои.На всички желая приятни и щастливи мигове.И не се предавайте!Който вярва ще успее.Търпение и вяра-това ми помогна
преди 4г. забременях но на втората консултация се оказа че плода е мъртав. направих аборт и после 3г. от страх ли не знам но не можех дълго време да забременея. в последствие си намерих добра работа и като че ли всички дриги планове останаха на заден план. Зимата на 2006г.вече започнах да се замислям че годинките си вървят а ние с моя дядо сме сами и ако продължаваме така ще си останем сами до края. тогава се разтичахме по доктори и се установи че сериозен проблем няма явно всичко е било на псиохическа основа. може би тогава се успокойх и още на 2м.забременях. Сега вече съм в 8м. и живот и здраве ще си имаме така дългоочакваното бебе. 
От все сърце желая на всички жени да споделят този така очакван момент.
От все сърце желая на всички жени да споделят този така очакван момент.
Здравейте всички !
Казвам се Нина и съм майка на две прекрасни деца. Пожелавам на всички да не губят надежда. Аз самата осем години чаках първото си дете. Минахме през всичко - поликистозни яйчници, операция на яйчниците, хормонална терапия, инсеминация, една гроздовидна бременност......
Вече мислехме за инвитро, но решихме известно време да си починем преди да започнем новите опити и тогава ЧУДОТО СТАНА. Забременях със сина ми. Бременноста протече без никакви проблеми. Когато малкият беше на 2 г. и половина решихме да опитаме да имаме още едно дете. Чудото стана още веднъж и то в минутата, в която го решихме. С моя гинеколог се смеем, че ако всички са като мен ще остане "без хляб" Наистина след като се отстранят съществуващите физически проблеми всичко останало е психика. Зная, че е лесно да се каже това сега, но моля ви не губете надежда и винаги бъдете позитивни.
Моите благодарности са за екипа на "Патологична бременност" гр.Пловдив и специално за д-р Заимов, който е главният "виновник" за идването на бял свят на моите прекрасни син и дъщеря! (е и съпругът ми има малка заслуга)
Казвам се Нина и съм майка на две прекрасни деца. Пожелавам на всички да не губят надежда. Аз самата осем години чаках първото си дете. Минахме през всичко - поликистозни яйчници, операция на яйчниците, хормонална терапия, инсеминация, една гроздовидна бременност......
Вече мислехме за инвитро, но решихме известно време да си починем преди да започнем новите опити и тогава ЧУДОТО СТАНА. Забременях със сина ми. Бременноста протече без никакви проблеми. Когато малкият беше на 2 г. и половина решихме да опитаме да имаме още едно дете. Чудото стана още веднъж и то в минутата, в която го решихме. С моя гинеколог се смеем, че ако всички са като мен ще остане "без хляб" Наистина след като се отстранят съществуващите физически проблеми всичко останало е психика. Зная, че е лесно да се каже това сега, но моля ви не губете надежда и винаги бъдете позитивни.
Моите благодарности са за екипа на "Патологична бременност" гр.Пловдив и специално за д-р Заимов, който е главният "виновник" за идването на бял свят на моите прекрасни син и дъщеря! (е и съпругът ми има малка заслуга)
От както се регистрирах във форума, разказвам накратко моята история няколко пъти и се притеснявам малко да не съм досадила на момичетата. Но тъй като тя е с щастлив край, продължавам да я разказвам на всеки, който иска да я чуе. А ето я и с подробности:
Семейна съм от 1995 год. Две години след това тръгнахме по доктори - първо отидохме в клиниката на д-р Табакова. Направихме доста изследвания, видя се, че спермограмата на мъжа ми не е съвсем добра и тя му предписа Трибестан. Това, което тогава не ни хареса, беше, че веднага заговори за ин витро. А ние бяхме съвсем млади, и тъкмо бяхме тръгнали по доктори... Как така от първия преглед и направо към последния вариант - ин витрото. Не бяхме съгласни. Минаха трите месеца, през които съпругът ми пи трибестан. Направихме отново спермограма и уж всичко беше наред. Характеристиките бяха сериозно подобрени. Докторите (от МД) казаха - действайте! Правете бебето - сега е момента! И така още две години. После изненадващо ни откриха хламидии - така и не разбрахме точно как се прихваща това чудо! А лечението е доста трудно, почти цяла година се лекувахме с антибиотици по схема (пиеш, почиваш и пак пиеш... и непрекъснато изследвания). После уж всичко се оправи. Излекувахме хламидиите, спермограмата беше добра, но пак не се получаваше. Времето минаваше и така още година - две. После правихме 3 инсеминации. Нищо не се получи. Казаха цветна снимка - ок, и това направихме - всичко при мен беше наред. Папката с изследванията приличаше на романа "Война и мир". Продължихме да ходим по доктори и да правим всевъзможни изследвания - австралийски антиген, съвместимост на партньорите и какво ли още не. Всичко излизаше в норми. Накрая (поне ние си мислехме, че това е края) се записахме за ин витро в бившата "Тина Киркова". Диагнозата, с която бяхме записани в документите беше "необясним стерилитет". Ходихме няколко пъти на подготвителните прегледи. Пуснахме отново и изследванията. Но обстановката там никак не ни допадна. В кабинета за преглед ни вкарваха по 2 жени едновременно. Докато преглеждат едната, другата се подготвяше - абе нещо като на военна комисия (доколкото ми е разказвал мъжът ми). Мен лично това допълнително ме травмира и бях готова да се откажа. Тогава излязоха резултатите от изследванията и се оказа, че спермограмата на съпругът ми е много лоша. Казаха ни да отидем на андролог. Потърсихме информация за някой добър лекар и се озовахме пред кабинета на д-р Милен Кацаров. Бяха му необходими точно 20 минути, за да установи, че съпругът ми страда от варикоцеле - разширени вени в областта на тестисите, които се оказва, че са много често срещана причина за мъжкия стерилитет (интересно защо 9 години никой не се беше сетил). Направихме операция, но за съжаление след 6 месеца резултатите от спермограмата не бяха достатъчно добри. Тогава д-р Кацаров ни препоръча като единствена възможност ин витрото. Помолихме го да ни насочи към най-добрите по негова преценка специалисти и той ни препъръча клиниката на д-р Владимиров. Така точно 10 години след началото на семейния ни живот, през 2005 год. се озовахме в клиниката на д-р Владимиров. Оказа се, че единствения ни шанс е ИКСИ - инжектиране на сперматозоид директно в ядрото на яйцеклетката (методът се използва при наличие на мъжки стерилитет). Преди да направим ИКСИ направихме и две автоинсеминации - искахме още веднъж да опитаме, преди да преминем към "тежката артилерия". Инсеминациите бяха неуспешни и през ноември 2005 год. започнах стимулация. Произведох 18 яйцеклетки, от които се получиха 9 ембриончета. Веднага направиха трансфер на 3 ембриончета, а останалите 6 замразихме. Коледата на 2005 год. беше най-щастливата в нашия живот - бях бременна с близнаци. От трите ембриончета две се бяха имплантирали. За съжаление радостта ни беше краткотрайна. В 9 и 10 гестационни седмици изгубихме първо едното, а след това и другото бебе. Правиха ми абразио в МД, като в стаята ми имаше жена, която се отказваше от детето си (живо и здраво момиченце). Представяте си как съм се чувствала! Колко сълзи съм проляла за моите бебчета, и сега като видя близнаци, сърцето ми се свива. Правихме всякакви изследвания, за да разберем каква е причината за аборта, включително генетични - не се установи нищо. Е, наревахме се и продължихме напред. В началото на октомври 2006 год. направихме трансфер на 2 от нашите замразени ембриончета и ... заминахме на екскурзия в Испания. Решихме този път да го караме, все едно нищо не се случва, защото се страхувахме от разочарованието и болката. Изкарахме си екскурзията (на която се спукахме от ходене пеша), после се върнахме в България и отидохме на преглед при д-р Владимиров. Даже тест за бременност не си бях правила. И... той видя плоден сак. Едното от ембриончетата беше започнало да се превръща в бебче. Не смеехме да се зарадваме. Най-много се страхувах до 12 г.с. Струваше ми се, че после нещата ще са по-спокойни. Д-р Владимиров следеше цялата ми бременност. Започнахме превантивно фраксипарин - ежедневно по 0.3 единици. Непрекъснато правехме кръвни ехогравски и изследвания. В 4-я месец започнах да качвам кръвна захар. Д-р Владимиров ме насочи към д-р Катя Тодорова - ендокринолог от МД. Освен гестационен диабет, се оказа, че имам и болестта на Хашимото. Започнах да получавам и кантракции. Така, от петия месец до края на бременността ми пиех по 18 хапчета дневно + една инжекция. Но след всичко разказано до тук - на 17.06.2007 год. станах щастлива мама на бебче - сладоледче (така шеговито наричаме със съпругът ми нашето бебче от замразен ембрион). Имам страхотна дъщеричка, която озари живота ни и ни върна вярата, че когато човек много силно иска нещо и се бори за него, рано или късно, чудото става.
Това момичета е пълната ми, доста дълга история. Разказах Ви я най-подробно и дано с това да не съм Ви отегчила. КУРАЖ И УСПЕХ НА ВСИЧКИ!
Семейна съм от 1995 год. Две години след това тръгнахме по доктори - първо отидохме в клиниката на д-р Табакова. Направихме доста изследвания, видя се, че спермограмата на мъжа ми не е съвсем добра и тя му предписа Трибестан. Това, което тогава не ни хареса, беше, че веднага заговори за ин витро. А ние бяхме съвсем млади, и тъкмо бяхме тръгнали по доктори... Как така от първия преглед и направо към последния вариант - ин витрото. Не бяхме съгласни. Минаха трите месеца, през които съпругът ми пи трибестан. Направихме отново спермограма и уж всичко беше наред. Характеристиките бяха сериозно подобрени. Докторите (от МД) казаха - действайте! Правете бебето - сега е момента! И така още две години. После изненадващо ни откриха хламидии - така и не разбрахме точно как се прихваща това чудо! А лечението е доста трудно, почти цяла година се лекувахме с антибиотици по схема (пиеш, почиваш и пак пиеш... и непрекъснато изследвания). После уж всичко се оправи. Излекувахме хламидиите, спермограмата беше добра, но пак не се получаваше. Времето минаваше и така още година - две. После правихме 3 инсеминации. Нищо не се получи. Казаха цветна снимка - ок, и това направихме - всичко при мен беше наред. Папката с изследванията приличаше на романа "Война и мир". Продължихме да ходим по доктори и да правим всевъзможни изследвания - австралийски антиген, съвместимост на партньорите и какво ли още не. Всичко излизаше в норми. Накрая (поне ние си мислехме, че това е края) се записахме за ин витро в бившата "Тина Киркова". Диагнозата, с която бяхме записани в документите беше "необясним стерилитет". Ходихме няколко пъти на подготвителните прегледи. Пуснахме отново и изследванията. Но обстановката там никак не ни допадна. В кабинета за преглед ни вкарваха по 2 жени едновременно. Докато преглеждат едната, другата се подготвяше - абе нещо като на военна комисия (доколкото ми е разказвал мъжът ми). Мен лично това допълнително ме травмира и бях готова да се откажа. Тогава излязоха резултатите от изследванията и се оказа, че спермограмата на съпругът ми е много лоша. Казаха ни да отидем на андролог. Потърсихме информация за някой добър лекар и се озовахме пред кабинета на д-р Милен Кацаров. Бяха му необходими точно 20 минути, за да установи, че съпругът ми страда от варикоцеле - разширени вени в областта на тестисите, които се оказва, че са много често срещана причина за мъжкия стерилитет (интересно защо 9 години никой не се беше сетил). Направихме операция, но за съжаление след 6 месеца резултатите от спермограмата не бяха достатъчно добри. Тогава д-р Кацаров ни препоръча като единствена възможност ин витрото. Помолихме го да ни насочи към най-добрите по негова преценка специалисти и той ни препъръча клиниката на д-р Владимиров. Така точно 10 години след началото на семейния ни живот, през 2005 год. се озовахме в клиниката на д-р Владимиров. Оказа се, че единствения ни шанс е ИКСИ - инжектиране на сперматозоид директно в ядрото на яйцеклетката (методът се използва при наличие на мъжки стерилитет). Преди да направим ИКСИ направихме и две автоинсеминации - искахме още веднъж да опитаме, преди да преминем към "тежката артилерия". Инсеминациите бяха неуспешни и през ноември 2005 год. започнах стимулация. Произведох 18 яйцеклетки, от които се получиха 9 ембриончета. Веднага направиха трансфер на 3 ембриончета, а останалите 6 замразихме. Коледата на 2005 год. беше най-щастливата в нашия живот - бях бременна с близнаци. От трите ембриончета две се бяха имплантирали. За съжаление радостта ни беше краткотрайна. В 9 и 10 гестационни седмици изгубихме първо едното, а след това и другото бебе. Правиха ми абразио в МД, като в стаята ми имаше жена, която се отказваше от детето си (живо и здраво момиченце). Представяте си как съм се чувствала! Колко сълзи съм проляла за моите бебчета, и сега като видя близнаци, сърцето ми се свива. Правихме всякакви изследвания, за да разберем каква е причината за аборта, включително генетични - не се установи нищо. Е, наревахме се и продължихме напред. В началото на октомври 2006 год. направихме трансфер на 2 от нашите замразени ембриончета и ... заминахме на екскурзия в Испания. Решихме този път да го караме, все едно нищо не се случва, защото се страхувахме от разочарованието и болката. Изкарахме си екскурзията (на която се спукахме от ходене пеша), после се върнахме в България и отидохме на преглед при д-р Владимиров. Даже тест за бременност не си бях правила. И... той видя плоден сак. Едното от ембриончетата беше започнало да се превръща в бебче. Не смеехме да се зарадваме. Най-много се страхувах до 12 г.с. Струваше ми се, че после нещата ще са по-спокойни. Д-р Владимиров следеше цялата ми бременност. Започнахме превантивно фраксипарин - ежедневно по 0.3 единици. Непрекъснато правехме кръвни ехогравски и изследвания. В 4-я месец започнах да качвам кръвна захар. Д-р Владимиров ме насочи към д-р Катя Тодорова - ендокринолог от МД. Освен гестационен диабет, се оказа, че имам и болестта на Хашимото. Започнах да получавам и кантракции. Така, от петия месец до края на бременността ми пиех по 18 хапчета дневно + една инжекция. Но след всичко разказано до тук - на 17.06.2007 год. станах щастлива мама на бебче - сладоледче (така шеговито наричаме със съпругът ми нашето бебче от замразен ембрион). Имам страхотна дъщеричка, която озари живота ни и ни върна вярата, че когато човек много силно иска нещо и се бори за него, рано или късно, чудото става.
Това момичета е пълната ми, доста дълга история. Разказах Ви я най-подробно и дано с това да не съм Ви отегчила. КУРАЖ И УСПЕХ НА ВСИЧКИ!
Още не се е сбъднала нашата мечта съвсем, но вече видях двете черти и усещам симптомите, така,че реших да разкажа как се случи.
Както бях писала във форума от две години правихме опити за бебе,миналата година правих изследвания и всичко изглеждаше наред,но пак нямахме резултат. Вече се бях отчаяла много, заглеждах се по хорските бебета и големи тумбаци и много тъжно ми ставаше. Бях решила тази есен сериозно да тръгвам по доктори. През август ходихме на почивка и посетихме Троянския манастир, знаех, че там се намира т.н.чудотворна икона на Богородица. Запалихме със сина ми и мъжа ми по една свещ .
Върнахме се оттам, а след няколко дни майка ми, както си вървяла, намери на улицата чисто нова бебешка дрешка- някоя майка навярно я е изтърсила от количката. Честно казано това ми вдъхна някаква надежда, че не може да е случайно.
Няколко дни по-късно случайно видях в една тема за овулацията, че някои хора смятат първите дни след менструация за най-опасни за забременяване. Направихме опит в последния ден от менструацията и чудото стана. Чаках цикъла си на 8, но започна само леко зацапване, което продължи точно един ден и от 9 насам няма нищо, гърдите ми станаха болезнени, а теста ми в петък показа две черти. Още си го пазя и го поглеждам отвреме навреме , защото не мога да повярвам. Само се моля всичко да е наред при прегледа.
Не съм много набожна, но все пак е голямо съвпадение. Може би понякога е нужно малко повече вяра, че ще се случи това, което толкова искаме.
Както бях писала във форума от две години правихме опити за бебе,миналата година правих изследвания и всичко изглеждаше наред,но пак нямахме резултат. Вече се бях отчаяла много, заглеждах се по хорските бебета и големи тумбаци и много тъжно ми ставаше. Бях решила тази есен сериозно да тръгвам по доктори. През август ходихме на почивка и посетихме Троянския манастир, знаех, че там се намира т.н.чудотворна икона на Богородица. Запалихме със сина ми и мъжа ми по една свещ .
Върнахме се оттам, а след няколко дни майка ми, както си вървяла, намери на улицата чисто нова бебешка дрешка- някоя майка навярно я е изтърсила от количката. Честно казано това ми вдъхна някаква надежда, че не може да е случайно.
Няколко дни по-късно случайно видях в една тема за овулацията, че някои хора смятат първите дни след менструация за най-опасни за забременяване. Направихме опит в последния ден от менструацията и чудото стана. Чаках цикъла си на 8, но започна само леко зацапване, което продължи точно един ден и от 9 насам няма нищо, гърдите ми станаха болезнени, а теста ми в петък показа две черти. Още си го пазя и го поглеждам отвреме навреме , защото не мога да повярвам. Само се моля всичко да е наред при прегледа.
Не съм много набожна, но все пак е голямо съвпадение. Може би понякога е нужно малко повече вяра, че ще се случи това, което толкова искаме.
здравеите,ох тук е пьлно с историй,6те разкажа и моята.Омажих се на 30 преди тожа имам 3 аборта пожелание,все не идваха в подходиа6тиа момент,но не за това ми се говори сега.Така след 2 години опити се оказа 4е имам висок пролактин запо4нах ле4ение с БРОМОКРИПТИН,и таи като живеем ж Испаниа продалжих ле4ението си тук.Не6тата не се промениха тук запо4нах с ДОСТИНЕХ което е много по добро относно страни4ни ефекти.Заедно с Достинекса запо4нах и стимулациа на овулациата след 4 мес.ни6то.Направихме необходимите изследваниа цветна снимка спермограма и вси4ко наред,накрая и овулациа има6е,но.....
пак ни6то.Така 4е ре6их за известно време да спра вси4ко и сега виждам 4е при натиск гардите ми отделият секрет не6то което маи се далжи на високиа пролактин но в са6тото време си правихи овулационен тест които показа положителен резултат направо сам в 6ах,какво да правя ре6ила сам да си ходя в Бьлгария за да си оправиа не6тата но незнам кои клиники са наи добри в тази област 4астни разбира се таи като ниамам осигуровки.Молиа за савет и препораки Благодаря Ви.
пак ни6то.Така 4е ре6их за известно време да спра вси4ко и сега виждам 4е при натиск гардите ми отделият секрет не6то което маи се далжи на високиа пролактин но в са6тото време си правихи овулационен тест които показа положителен резултат направо сам в 6ах,какво да правя ре6ила сам да си ходя в Бьлгария за да си оправиа не6тата но незнам кои клиники са наи добри в тази област 4астни разбира се таи като ниамам осигуровки.Молиа за савет и препораки Благодаря Ви.
бебче - сладоледче (така шеговито наричаме със съпругът ми нашето бебче от замразен ембрион). и ни върна вярата, че когато човек много силно
