За първа година в детската градина! - 3 част

  • 14 260
  • 284
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 817
Направихме изследванията и от понеделник тръгва на детска.  Дано няма много ревове....

# 61
  • Мнения: 1 666
Галакси, звучи ужасно това, което описваш! Определено се е стресирало детето, но не позволявайте и вие да се стресирате. Трябва да сте спокойни и уверени, за да й вдъхвате и на нея увереност. На нас мисля много ни помогна предварителното подковаване на тема " в детската градина е много хубаво, има много играчки" и т.н. Говори й, така и себе си ще убеждаваш, че нищо лошо не се е случило, като сте заедно се гушкайте, целувайте. И дано прехода стане по-безболезнен.

При нас се оказва, че номера минава като го води баба му. Така ще бъде Mr. Green.... и без друго скоро аз няма да мога по обективни причини....

# 62
  • Мнения: 984
Оф, Ния така рева днес, че ми се сви сърцето. Тя плаче много жално, не пищи, а едно такова тъжничко и тихичко, хлипащо. Има и нова учителка, защото вчерашната излезе за 7 дни в отпуска /не беше излизала цяло лято жената/.

Като се прибрах се обадих на учителката и тя каза, че Ния спряла да плаче и вече е с другите деца. Помолих я да я гушка по-често и да не забрави да я изпиша. Че като се напиша случайно се крие и се притеснява.

Галакси,  Hug. Адаптацията трае в норма към 30 - 35 дни. Но пък ако видиш, че нещата се влошават, може би е добре да я спреш за два-три дни. Не знам, горкичкото!

# 63
  • Мнения: 476
Днес ни е вторият ден. Малкия плака много. Още със събуждането плачеше. Поуспокои се в колата, но постоянно повтаряше: Мама много те обича. Мама винаги идва да те вземе... и така до безкрай Cry
Предложих му да се разходим малко преди да влезем. Мотахме се около 20 минути и той се успокои. Даже ми каза: Спокойно, спокойно, мамо, няма да плача. Да, но като влезнахме в градината плака, така както плачат мъжете. Опитваше се горкото да се сдържа, но хлипаше много жално.
Постоях малко под прозореца. Успокои се сравнително бързо, за разлика от мен.

# 64
  • Мнения: 3 550
Дожаля ми за малките душички. Галакси, няма ли начин да разбириш от госпожите какво се е случило?

# 65
  • Мнения: 248
Хайде и от мен отчет - днес отидохме с желание. Снощи госпожите казаха, че е спокоен, но отказва да яде сам и го хранят. Всичко си е изял. Беше много доволен, че ходи сам да пишка на голямата тоалетна. Единствено не е искал да пие вода. Обяснението му е, че от чешмата водата е гадна. Знае си детето. В къщи никой не пие чешмяна вода. Днес му занесох шишенце и му го оставих в гардеробчето. Да видим дали ще се сеща да ходи и да пие.
Галакси, аз бих говорила с госпожите.

# 66
  • София
  • Мнения: 1 124
Привет и от мен, ние вчера бяхме за първи път,
Много и харесало, играла си и искала даже да спи, но аз си я взех нали сме за първи път на ясла.
Но днес малко плака  Confused, сега ми е тъжно ама много и ми е притеснено.
Ще отида на обяд да видя как е.

# 67
  • Мнения: 643
Дано свикнат бързо дечицата  Cry
Аз днес няма да ходя да шпионирам, защото вчера е бил много спокоен. Тази сутрин рева за сандалите , скъсали са се, докато играл топка. Искаше и мляко , но не му дадох, за да си закуси там. Обухме с хиляда кандърми други и отиде с желание с баща му с колата.
Вие давате ли им сутрин нещо да ядат ?

Успешен ден на всички майчета

# 68
  • Мнения: 476
Галакси, синът ми ходи пролетта 3 месеца на градина и преживя нещо подобно на случващото се с твоето дете. Даже по-зле. Сякаш не беше моето дете. В началото плачеше сутрин, като го оставя и вечер като ме видеше. Омърлушен, тъжен... И после плакането се замени с гняв. Не ми даваше да се прибирам вкъщи: Махай се, отивай на работа. Караше ми се. Сякаш го беше яд на мен, че го оставям. Отделно всяка вечер изпадаше с часове в истерия, плачеше и мрънкаше постоянно и всичко напук правеше. Видях се в чудо. Госпожите ми казваха, че е спокоен и кротък, но не играел с децата, а постоянно ходел на някъде и като го питат къде казвал, че ходи на работа. Горкото ми детенце. Тъкмо обмислях да го спра от градина и всичко се оправи, но 20 дни всички бяхме на ръба на нервна криза вкъщи.
Тогава случайно открих, че на него са му необходими ритуали. Сигурно повтарящите се събития му носят някакво успокоение. Сякаш това, например, че всяка сутрин излиза с пликче бисквити означава, че също така всеки ден мама ще го вземе. И други подобни.
Дано при вас адаптацията се случи по-бърза и лесна.

Последна редакция: вт, 09 сеп 2008, 12:29 от Jolene

# 69
  • Мнения: 480
Втори ден. По-трагичен такъв не се сещам в скоро време да съм преживявала.
Теди започна да плаче и се вкопчи в мен, госпожата я задърпа, лелята я задърпа, намеси се и сестрата с още една леля и я отделиха. Четири човека. Мен ме изгониха навън за да се оправят с нея, а тя пищи до изнемога, рита и блъска, бори се все едно за живота си. Не мога да опиша какво изживях. Идваше ми да влетя вътре и да си я взема.
Теди е много емоционална, захласва се от силна емоция. Като плаче - направо изглежда страно, пищи в истерия. Колкото повече някой я кара насила, толкова по-зле става.
Вчера всичко беше наред, спокойна, яла, спала (поне така ми казаха). Като си я взех вечерта не беше на себе си. Също както казва Галакси. Все едно не е моето дете, едно такова стресирано човече. Тази сутрин тръгна спокойна и всичко се разигра там за минути.
Току що говорих с госпожата, каза че се е успокоила, сега й правела кафета, даже закусила.
Дано адаптацията мине бързо, защото не знам колко ще ми издържат нервите...  Cry

# 70
  • Мнения: 1 666
Нали се запалих от вас и аз на тема шпионаж  Mr. Green..... та сега минахме с мъжа ми покрай градината - Стени си играеше заедно с други дечица, бягаше, смееше се, влизаха, излизаха в едно влакче. Спокойна съм! Видях с очите си, че е добре!

За ритуалите Jolene е абсолютно права! И бебета, и по-големите дечица обичат всекидневните ритуали, рутината им носи успокоение, че живота им върви нормално без сътресения.

Галче, друго, което ми дойде на ум и на нас ни помогна в дните, в които плака, е да си носи детето от вкъщи някаква любима играчка, която да му е хем връзката с дома, хем да не се чувства само. При нас беше любимия мечо за заспиване, казвахме, че ще водим мечо в градината да види колко е хубаво там. В отчетната ни тема пък Вики дори ми подхвърли идеята да му давам нещо свое - например ластик за коса, който нося, да му го слагам на ръчичката и той да знае, че има нещо от мама с него.

На всички, които започнаха от тази седмица, пожелавам бърза адпатация и по-малко сълзи Peace Hug! За нас мисля, че избутаме ли нормално и тази седмица и всичко ще е наред!

# 71
  • Мнения: 984
О, идеята за "нещо от мама" е страхотна! Благодаря ти, els!

# 72
  • София
  • Мнения: 2 896
Още едно плачещо дете днес тръгна на градина  Cry

# 73
  • Мнения: 2 885
Играчката е хубаво да остане вкъщи, за да не се сърди/те, че е счупена/скъсана от другите деца.
Според мен това с носенето на играчка е кофти идея.
Само един път синът ми отиде на ясла с една кола и вечерта колата бе без гуми, а той одраскан.
Имаше едно дете в яслата - ходеше с любимото си чаршафче, което беше супер мръсно.......но то си го искаше и не го даваше за нищо на света.
Или играчката да остане в шкафчето на детенце до взимането следобед от градина.
Ние нямаме никакви проблеми с адаптацията, само вчера за 2 мин ревна /все пак непознато и първи ден/.
Още докато медицинската сестра разглеждаше документите беше спрял.
Радвам се, че попаднахме на добри сестри и в яслата, и сега в градината.

# 74
  • Мнения: 3 550
Ина, аз давам сутрин закуска. Става в 7,30 ч. и не може да издържи до 9 ч., когато закусват там.

Общи условия

Активация на акаунт