Съвети свързани със сигурността на децата

Това са Американски глупости, пренесени до Канада, но със сигурност в САЩ са и по-зле. Правилата, с които аз, децата ми, всички деца и родители, които познавам са израстнали нямат много общо с тези прекалени неща.
ОК, децата знаят телефонни номера, над 5-годишните имат GSM-и. Никога не следя къде са тийнейджърите, това е абсурдно. На 12-13 казват къде са и кога ще се върнат (+- половин час), но не сме и помисляли да следим така стриктно тийнейджърите. Казват "Излизам, ще се върна или няма да се върна за вечеря" и готово. Знаем повечето места, на които се събират с приятели, но не им се бъраме в личния живот до безобразие. Те са отговорни деца, така сме ги възпитали, и нямаме никакви причини да се притесняваме и да им нямаме доверие. Досега винаги оправдават доверието ни. "Никога не оставяйте детето си само на обществено място", добавям "Преди да навърши 7-8 години". Придружител с детето ходи само ако детето е малко, т.е. не е ученик още. Научили сме децата да не се доверяват лесно, дори когато някой им говори по име, затова не се притесняваме какво имат по дрехите. необходимо ни е дори да пишем имената върху някои дрехи, заради близнаците. Това да не разговарят с непознати е абсурд. Ако детето е под 7-8 годишно, добре, но ако е по-голямо дори е чудесно да завързват контакти с други хора и ако говорят само с познатите, цял живот ще си познават 10-15 души и дотук. Това е абсурдно спроед мен. Гражданите по улицата могат да са много полезни като ги попиташ нещо, което знаят, например къде е това/онова, колко е часа и т.н. Друг въпрос е, че трябва да научите децата си да не ходят с непознати на опасни места, а не да не разговарят с непознати. Да, как ли пък да ги оставя сами да разглеждат магазина ако са над 6-7 годишни, ужас бе! Ми те ще умрат като отидат на 20 метра от мен...  Приятелите им познаваме, обикновено само най-добрите, защото те и без това сменят общите компании често. За по-малките, познаваме ги, споко! Какво обаче има да тренираме с детето да ходи до приятелска къща или до училище? Тренираме като станат 1 клас една-две седмици ходим с тях, за да запомнят пътя и после самички се оправят. Като че ли е голямата работа... Но да, за Америка сигурно е така, пословична е интелигентността на масата от населението. А, да, децата не могат да не харесат някой, ако не ги е малтретирал и т.н. Как не! Моите деца не харесват една от лелите си, защото облича жълти блузи, но това ще го видите по вестниците. Ако някой обръща прекалено внимание на детето ми и детето ми се радва, значи всичко е наред. Е, ако е някой клошар на улицата, ок, ще вземем мерки, но някой да се сближи с детето и да направим проблем от това е тъпо. Децата ми, включтелно по-малките имат приятели на по 20-30 - учителки, наши познати, и всички те много се радват да ги видят, носят им подаръци, играят с тях. Голямата работа! Не омаловажаваме страховете на децата - едно смислено правило да прочета... Ще ги търсим ако им се случи нещо, това ясно... Знаят къде да ходят ако са в беда, но това с тайната парола е абсолютна глупост. Вие с тайни пароли ли сте израстнали бе хора? Ами то едно дете ако не е на възраст да ходи само насам-натам, мислите ли, че ще е достатъчно голямо да не издаде тая парола на първия срещтнат?
Хора, тези правила са за Америка и Канада, там просто децата ги третират като бебета докато не станат на 20, там не оставят дете само вкъщи докато не стане на 12, не му дават да има гадже докато не стане на 16, не му дават да излиза само дкато не стане на 14... да не мислите, че правилата се отнасят за интелигентните държави?
Правилата за малки деца и за по-големи деца са просто абсурдни и нямам време да пиша какви глупости има в тях. Вие сте родители, но моля ви, не правете от децата си безмозъчни кукли на конци и не се американизирайте толкова.