Проблем с бившата...

Виждам, че авторката отговаря избирателно. Виждам, че въобще не вдява какво значи да имаш дете и да си майка. Преиграваш. Спри се малко. Започваш да ми приличаш вече на многострадалната Геновева.
Извинявам се ама ми се струва, че и 30% от тая история не биват.

Като дете на разведени родители абсолютно подкрепям Анонимка. Щом родителите са разделени няма никакво място за "семейни" излизания. А и едно дете не казва лесно "мамо" на която и да е, така че не скачайте така срещу нея за това.
Анонимка, проблемът ти, както посочиха вече няколко съфорумки, е във мъжа ти, не в бившата. Тя може да говори и върши много неща, но мъжа ти е този, който трябва да реагира и да се погрижи за семейството ви относно отношенията с нея. А не при всяка смяна в настроението й да тича като куче. Да, разбрали сте се да вземете детето, и това, че тя си е променила плановете въобще не означава, че не можете да го изведете по-късно, че трябва да са те тримата, а не вие тримата? Това не го разбрах като малка, не го разбирам и сега!

подкрепям като дете на разведени родители...
Нашите се опитаха да правят опити да ни залъгват като "малки", но тъй като децата не са слепи колкото и на някои да не им се вярва един ден и казах на майка ми че като има разходки с тате и с мама аз ще си ходя пък при баба защото не искам да се чувствам "неприятно" (това беше точната дума - дори да не усъзнавах какво значение има точно)...
Колкото и да си мислите че на детето му е добре на розходките по семейно - може и да не е. Не казвам това е винаги вярно, но го казвам от личен опит на мен и брат ми, който макар и на 5 години като се "видеха" нашите на добросъвестна среща плачеше като кутре защото не се знае "кога" нещата ще избухнат и пак ще се карат като преди. После майка ми се омъжи за втори път и никога повече не е ходила на срещи с баща ми заради децата - това за мен са глупости. Какви илюзии създавате вие на децата не знам...Аз лично исках моите родители да се разведат и накрая да бъдат щастливи по отделно. Никога не ми е пречело това и никога не съм крила че родителите ми са разведени, защото и двамата ме обичаха по свой начин (пълноценно) а не заради другия и както другия казва. Много дълго стана, но да допълня по темата...относно за "срещите" - дали съм съгласна с тях - не, и бих си дала сметка дали тези нерви си заслужават да ти кажа право - знам какво е да обичаш, но всеки си знае попарата...Относно това детето да ти вика мама - не съм съгласна...детето си има майка, знам че можеби не е твоя вината, но се опитаите да му обясните че то си има друга майка. Разбери че това че ти вика мамо само слага повече сол в раната. Дали съм съгласна с начина по който "половинката" ти се отнася с теб - не, за мен той не държи на теб - ако не друго поне би се поинтересувал ти как се чувстваш и вместо да се сърдите и цупите един на друг бихте седнали да поговорите като възрастни и зрели хора каквито сте и да предприемете компромисна ситуация, която "наранява" колкото се може по-малко, с това да вземете детето в чужбина - хехе малко е прекалено мисля, оставете детето да реши къде иска да живее като поотрасне малко. Не е хубаво да вземеш детето на една майка не зависимо каква е тя - тя е майката. Успех пожелавам, извинявам се на тези които са се обидили - просто изразявам мнение...Хора не се нападайте защото няма смисъл - момичето иска съвет - дали е права или не има друг да решава...

Е да, обаче и за "ерген" дет се вика да се ожениш, няма гаранция че няма да се разведеш и пак да попаднеш в същите преимуществени борби със следващата, нали За да не стават такива случки, човек трябва да е абсолютно наясно с чувствата и очакванията си към бивши и настоящи, защото не е нормално да създадеш ново семейство, а да се чувстваш обвързан със старото (изключвам напълно децата от схемата, мисля всички сме съгласни, че те никога няма да бъдат "бивши"). Просто бившото семейство като клетка на обществото не съществува! Колкото и специални да са отношенията между родителите, те не са семейство, че да излизат по семейно за сметка на настоящите си половинки. В противен случай, както писах и преди, да забранят разводите и толкова.

Анонимка,извинявай мила,но това което кроиш е кошмарно....!?
От името на каква си правиш тези планове за отнемане на детето от майката!?
Слез на земята,че този мъж ако те прочете и разбере каква змия е прибрал в дома си ще те разкара по най бързия начин,нищо чудно ,че бившата му жена има своя стратегия относно взаимоотношенията с бащата на детето....,не си мисли ,че пасе трева и не е на ясно що за човек си.
Има много мами,които са омъжени за разведени мъже,но до сега не бях чела подобни зловещи мисли и намерения!
Аз ,ако бях на мястото на жената изобщо нямаше да допускам детето си да има някакъв контакт с теб,явно майката все пак проявява някаква толерантност и разбиране спрямо бившия си съпруг,въпреки негативното и отношение спрямо личност като твоята.....,но не се знае до кога....,след което не се знае развоя на твоя личен живот как ще продължи!?

И аз се сетих за темата за Съпругата и Любовницата.
Анонимка, много егоистично разсъждаваш и според мен изобщо не си наясно с
увствата на партньора ти. Страх те е от бившата и затова реагираш така и явно мислиш, че като му родиш бързичко деца те ще здаместят детето му от бившата и по този начин ти окончателно ще заемеш мястото и. Искам да ти дам един съвет-като гледам как си започнала да мрънкаш и намилаш даваш ли си сметка, че от любовница и ти започваш да се превръщаш в скуна съпруга? Ако тяхната раздяла се е случила заради теб помисли над този въпрос, за да не се озовеш много скоро и ти в положението на вече бивша.

Искам да попитам - кава е причината за раздялата между Бившата и Съпруга ти ?

Такаа...изчетх всичко до тук,и като една настояща ще си дам мнението.
Анонимке,борбата ти е изгубена кауза според мен .Партнёра ти с една дума не те е... И нещата въосбхе,ама въобще няма да станат по добри,ако и ти му родиш отрочета.Напротив,тогава ще ти стане още по неприятно,ще се почнат едни борби,едни войни и на него ще му писне със сигурност.
Моят мъж е оставил бившата си там където и е мястото-в миналото...Тя правеше същите опити като вашата-да излизали заедно,да и правел ремонт в тях...бла,бла..Но той си е отряза овреме.Иначе детето си го взимаме.Излизаме си ..на почивка сме ходели заедно ...Това за дрехите ,ми е също познато -и мога да кажа,че е само и единствено с цел да се купуват нови дрехи.Преди доста често купувахме,мога да кажа прекалено(защото и отделно си плаша издръжка)Но да ме прави мен някой на балама (а и мъжо),няма да стане .Не пасем трева.Та и това вкарахме в релси.Естествено,че продължаваме да му купуваме и дрехи и строители(понеже е луд на тема лего )
Та така,проблема е в мъжът ти.Той не може да определи границите

Искам само да го цитирам. Жената споделя, че би било хубаво да вземат детенцето с тях, но няма дори да правят опити.  Защо четете само това,  което ви е кеф. Като коментирате, коментирайте казаното, а не художествени измислици. Змия била, планове крояла, луда била да вземе детето от майката. Четете бе хора, не е трудно.
Анонимка, когато говориш с мъжа си, пиши какво е развитието и какви са неговите виждания по въпроса.

Както и да я чета,все не ми допада това което пише и не е нужно да се казва нещо в прав текст  за да си на ясно кой е отсреща.... с две думи прозрачна ми е....
Това което иска и мисли,че ще го постигне няма да стане ,не и по начина по който е тръгнала.....и на края на света да отиде все тая....

Анонимка - хората ти казват добре. Като не си искала да си в това положение, защо си се хванала с мъж с дете. ЕВАЛА НА БИВШАТА. И си е права жената. Развбира се че детето ще се чувства най-добре с мама и тати.А що се отнася, че детето ти викало МАМО - тук доста вече послъга и преувеличи.Май  ти се иска да е така и си го изкривяваш в твоите си представи. Пък и евала и на мъжа/бащата/, правилно ти е казал. Като не си съгласна с условията проблема си остава лично твой. Няма как да елиминираш бившата, ТЯ винаги ще остане в живота на мъжа с който си в момента. Ще ти кажа откровенно - и аз съм бивша и въоще не ме интересува настоящата как се чувства, какво мисли ни най-малко какво иска. Въпроса е че когато сме тримата детето ни се чувсва добре - и това ми е достатъчно,а това че бившият се грижи за нас ми прави още по голямо удоволстие, дори на скоро пътувахме заедно до София и бих казала че си прекархме много добре двамата, често си правиме дори екскурзиики до Бълчик, Поморие, Несебър, Свети Влас и др. градове. Пазаруваме заедно за детето ни , излизаме тримата на вечери и обяди, от време на време дори бившия остава да преспива и в къщи, финансово ни задоволява, купи апартамент на детето ни, на мен ДЖИП.Детето и аз се чувстваме добре, защо е необходимо въобще да се съобразявам с настоящата???????????????Като иска нещо да си го постигне-пак казвам проблема си остава лично неин.

Само едно въпросче имам към теб, Tobeornottobe:

Защо се разведохте, щом ви е толкова добре заедно, че чак и настоящата за нищо я нямате?
Тя явно и толкова е настояща де. Я се вземете пак най-добре.
И откъде знаеш кой преувеличава, невероятно ли ти се струва детето да и е казало мамо? Щото на мен хич, друг е въпросът, че не би трябвало да се поощрява умишлено.

Ами не искам да се връщам при него, така ми е добре. Пък и аз какво да направя че той проявява желание да бъде с нас. Е сега и за 15сти си имаме планове. Ще приспи в къщи, ще станем, ще си изпратиме ученичката заедно за 1я учебен ден, и после всеки си поема задачите. Вечерта ще отидем да се почерпим някъде за ученичката и това е.Не мисля че има нещо лошо в това.

Ами принципно нищо лошо няма, щом така ви харесва. А ако т.нар. настояща това положение я устройва... нейна си работа.