Как да общуваме и живеем с човек болен от Алцхаймер?

Mrs. Edna  от начина, по който разсъждаваш и пишеш за ситуацията личи, че не живееш в България, тук сме наистина много изпаднали по отношение грижите и нивото на живот на хората
радвам се, че си написала този хубав пост!

Да, Мечтица, знам. Но аз съм българка.
Тук наистина системата улеснява, да, носят ти памперсите пред вратата, лекарствата са безплатни,  но пък всеки старец ходи с гледачка до себе си. Има защо. Масово не ги поглеждат и т.н. роднините.
А наистина много искаме да дадем по-дълго и възможно най-качествено време за него - реално можем да го 'дадем' много лесно в институция. Ще ни излезе и много по-евтино, а също така ние ще живеем 'нормално'. Но за мен интересът неговия е най-важен. А той не е да е в дом.  Докато може да си е вкъщи трябва да си е вкъщи, за мен само това може до някъде да задържи нещата. Иначе, може да го дадат - ще го упояват и колкото време има ще го прекара по този начин ( и тук) и за много кратко ще му 'помогнат'. Да не мислите, че се церемонят много много. Ходила съм на такова място тук, в цивилизованата страна - изскочих с двеста. Ами няма да го дам. Но, пак - всеки си знае. Аз, както казах имам жена, която нощем опира пешкира. Денем пък ходи в дневен център. За нас остават леките неща - занимания, контакт, пране, хранения вечер, приспиване, ако щеш. Ако инцидентно има нещо мръсно се прави и това е.  Тоест, на други хора им е много по-тежко. Това, което всъщност исках да кажа с милион думи е, че няма нищо страшно и че това е общ ангажимент - не на свекървата, не на дъщерята, а на всички. Ако всички се включат ще е много по-лесно.

Алабалакс, ако искаш, помоли модератор да премести темата в здравния подфорум,
предполагам, че там ще получиш повече мнения.
Свекър ти минал ли е през ТЕЛК, предполагам, че ще му дадат право на придружител, което ще му даде право на личен асистент, на който плаща здравната каса, за да се грижи за него определен брой часове през деня. Съществува реална опастност дори да се загуби.

zarinka, Mrs.Edna, благодаря че споделихте  Именно такива мнения се надявах да прочета, на хора които са или са били в такава ситуация, да споделят как се справят с ежедневието. 
Вълкът с дълъг ник , благодаря за съвета, ще проверя как стоят нещата с ТЕЛК .

Баща ми е с Алцхаймер, но все още не се е проявил напълно, ходи на работа и сам се грижи за себе си...
Но ще чета с интерес мненията ви.

alabalaxx , виждам, че темата е стара и може би има развитие. Ако не си проучила за ТЕЛК, пиши.
Включвам се заради агресията. Майка ми имаше остра склероза или Алцхаймер, така и не стана ясно, защото нещата се развиха скоротечно след смъртта на баща ми. На моменти имаше пристъпи на агресия. Психиатър ми назначи някакво лекарство за епилептици (не помня името, но бих могла да го потърся) и приемано по един път дневно то намаляваше агресията. При майка ми имаше ефект. Това са силни лекарства и е хубаво все пак специалист да ти ги предпише, но попитай.
А за останалото - просто трябва да влезете в роля.

Болестта наистина е пагубна както за болния, така за семейството му. При нас това продължава вече 4 години, всичко се случва много бързо според лекарите. Лекарства като мемантин първо са много скъпи и доскоро ги нямаше в Бг, второ че не помагат, а само забавят процесите от 6 до 12 месеца, което е нищо в сравнение с цял един живот. Това, което знам, е, че с болния не трябва да се влиза в пререкания, не е удачно да се спори, защото това би могло да има тежки последици - може възбуди агресията или в най-добрия вариант да откаже да яде за ден два. Баща ми приема лекарства за контролиране на поведението, става пасивен, не говори много, кротък е и често спи. Въпреки това обаче има много тежки кризи и честно казано не знам как издържа майка ми целия този филм. ТЕЛК прецени, че няма право на чужда помощ, дори единия от комисията направи толкова възмутително изказване, че единственото, което мога да му пожелая е да изпадне в същото положение. Опитахме и друг човек да стои край него, докато майка ми е на работа (4-5часа на ден), но баща ми не го прие. Положението е много трудно и деликатно...Преди няколко дни ни се обадиха, че се е освободило място за дом за дементно болни. И въпреки че документите бяха подадени преди месеци, трябва да ви кажа, че по-труден избор от този никога не се е налагало да правим. В крайна сметка той ще постъпи в дома, надявам се всичко да е наред там, да се държи добре и да си почине майка ми.  И само както си помисля какво семейство бяхме и до къде стигнахме.....ми се къса сърцето.....

О да, "развитието" е всеки ден. Все по-често иска да си ходи и едва го удържаме с приказки и забаламосване. Онзи ден пак напираше да си ходи. Аз като усетя , че става напечено положението у тях ( те живеят под нас) и отивам и го взимам у нас да се поуспокои малко. Започвам да му обяснявам, че сме в друг град , че тябва да измине 20 километра за да се прибере, а той не - имам работа , тябва да се прибера, а иначе беше с една джапанка и с един чехъл. Искаше на автостоп, или пък пеша да се прибирал. То било близко. Ходеше от едната тераса до другата и само ме караше да го заведа до пътя, пък той щял да се оправи. Този път някак не успях да го успокоя, той не щеше да седне даже. Едва го удържах докато се върна мъжът ми и ги пратих да се поразходят малко. Те се срещнали с един племенник на свекър ми, та той малко успял да поуспокои положението. Обаче на другия ден , като излезли на разходка със свекърва ми и той се загуби. Тя седнала да си почине на една пейка, а него нали не го свърта и тръгнал да се разхожда наоколо и след това изчезнал. Тя го чакала около час да се върне там и като не се върнал се прибра притеснена. Аз щях да ходя да питам по автобусите да не би да се е качил на някой, че понякога го прави тоя номер, въпреки, че няма пари. Слава богу , прибра се , ама една жена от съседно на входа магазинче ни звънна да слезем да го приберем, че той влизал в околните магазини и питал "Аз тука ли живея".И това  ми е притеснението, че все по-често няма да можем да го удържаме с приказки и той може да почне да става агресивен. Ами ако се загуби... Имах една колежка, майка й така излязла от вкъщи, по домашни чехли , намериха я след няколко дни в мазето на Психото. Мъртва. Как е отишла там,как се е отзовала долу така и не се разбра. Дано не се случва.

Има трудно изтриващи се маркери, може да се напише номер на
мобилен на видно място, например на ръката. Идеята не е моя, на съфорумка.
В смисъл, ако го намери някой и му направи впечатление, че се държи странно, че се е загубил,
да звънне.

Хехехе с маркер на видно място??!! Може направо татуровка, а? Не мисля, че това е удачно. Калъфче за документи с преснимана лична карта, телефони на най-близките и написно нещо от сорта на "нарушена памет" , както и дребни пари за едно такси например, мисля, че е по-добрият вариант. Добре е разходките да са кратки и на близки разстояния, някъде край блока или в квартала, така че ако се стигне до там, че човекът да се изгуби, вероятността да го срещне познат да е по-голяма.

Идеята с маркера хич не е лоша, иди му обясни на човека, че не трябва да го изхвърля това калъфче , чувала съм за хора, на които им пришиват за дрехите такива листчета с данни и съответно болния ги разшива(хората болни от Алцаймер много трудно приемат всякакви нововъведения, смяна на дрехи, смяна на маршрут за разходка и т.н). Аз също се грижа за човек болен от Алцхаймер, понякога доста се отчайвам, но друг път като чета за други случаи съм благодарна, че сме на един все още сравнително добър етап. Не се знае докога , обаче...

Не разбирам защо ви е странно 'това с картончетата".
Моят прадядо е намиран така няколко пъти. Имал е пари за такси и бележка с името, адреса, обяснение на състоянието му.
Как точно се закача това нещо към дрехите е въпрос на изобретателност. Но е задължително, ако вашите болни излизат.
Свекър ми не проявява желание да излиза сам. Излиза с гледачката на разходка,  сутрин ходи в центъра, т.е не му липсва излизане, за да го търси. Държи да има пари ( споменах го преди), има пормоне с няколко евро, по-скоро за да е спокоен,той няма къде да харчи пари. Но пък го обра някаква баба един ден ( от групата, му хахаха), и сам дойде и каза " те ще ми откраднат парите, по-добре тук да ги държим". Сложихме ги на нощното му шкафче, нощем става, пребороява наличностите, успокоява се и заспива  Ох, не е смешно.

Свекър ми си има тефтерче с личната карта, адреса, телефони, по някой лев понякога. Но се случва да сложи друг панталон и да забрави тефтерчето. И ако се случи на вън да разбере, че тефтерчето го няма и веднага мисли , че са му го откраднали. Това с маркера не знам дали за нас е удачен вариант, но наистина е по-добре да носи ксерокопие от личната карта  . А за парите - понякога има, но наскоро излезе, свекърва ми тогава каза, че нямал пари, а той се върна с някакъв хляб, че и ресто имаше. Или е бил скатал някой лев или някой го е съжалил